Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  241/ 11.04.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На тринадесети март през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Велислава Ангелова

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя

Гражданско дело номер 2001 по описа за 2016 година; взе предвид следното:

 

         Предявени са обективно съединени искове с правни основания чл. 208 от Кодекса за застраховането /КЗ/ - отм., вр. § 22 ПЗР на КЗ, обн. ДВ бр.102/29.12.2015 г.; и чл.86 ал.1 от ЗЗД - от Н.А.В. с ЕГН ********** ***; против „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Средец”, ул. „Георги Бенковски” № 3, представлявано от гл.изпълнителен директор Коста Христов Чолаков.

Ищецът твърди, че по застрахователна полица № 440115211010944/14.08.2015 г. между него и ответника била сключена застраховка „Каско +”, клауза „Пълно Каско”, за собствения му лек автомобил /л.а./ „Ауди А8”, с рег. № при сключването 841Н491, а след регистрацията му – Х 9399 КА, което било отразено от застрахователя в протокол за оглед на МПС № 297228 и в анекс № 1/21.08.2015 г. към полицата. Във времето от 19,30 ч. на 05.06.2016 г. до 8,40 ч. на 06.06.2016 г., неизвестен извършител проникнал в този л.а., като нанесъл щети по купето му и извършил кражба на бордовия компютър /ЕБ запалване/. На место бил извършен оглед от служители на СДВР, за което било издадено удостоверение. От ответника били съставени два описа – заключение по щета 44012131613269/ 06.06.2016 г. и 44012131613271/ 06.06.2016 г., в които бил направен опис на увредените детайли, без описана стойност. Във връзка с оценка на щетата, още преди ремонта на автомобила, ищецът представил ценови оферти от трети фирми за материалите и труда – проформи фактури от „БиА-България” ООД и ЕТ „Жаки – Райчо Митев”. Видно от тях, стойността на материалите с ДДС била 5 805,69 лв., а на труда – 837,68 лв., или общо 6 643,37 лв. До 28.06.2016 г. ищецът не получил обезщетение по щетата, когато изпратил писмо до ответника, на което получил отговор с писмо изх. № А3-1504/ 11.07.2016г. от директора на Дирекция „Управление на щети Общо застраховане”. Видно от него, изчислено било обезщетение от общо 1 602,50 лв., включващо 1 446,70 лв. и 155,80 лв., което обаче не съответствало на представените проформа фактури, по съображения на завишена цена, недължимост на обезщетение за щети, в резултат на кражба, и за увредени детайли. След извършения ремонт на автомобила, ищецът уведомил ответника, който съставил протокол № 120551/22.07.2016 г., без да приеме оригиналните фактури, т.к. стойността им се различавала от определената от застрахователя. Последвали ново писмо от 16.08.2016 г. от ищеца до ответника и изпращането на оригиналните фактури, получени от него на 01.09.2016 г. Вместо плащане, ищецът получил ново писмо с изх.№ 98-44/01.09.2016 г. за извършването на допълнителни действия, на което той отговорил с писмо по електронна поща на 08.09.2016 г. От тогава ищецът не получил нито отговор, нито превод на сумата по обезщетението.

Според ищеца, с определеното му от ответника обезщетение за щети, той бил ощетен с 4 973,37 лв. Твърдението на ответника, че цената на новите части, труд, боя и бояджийски материали по проформа-фактурите е завишена, не почивало на определената методика по чл.14.1.2.1. от ОУ, като тази цена се потвърждавала от фактурите за извършения ремонт. Неоснователен бил отказът за обезщетение за ЕБ запалване и лайсна врата задна дясна липсват, на основание чл.8.18. от ОУ. Този текст не бил ясен, не дефинирал отделните детайли, връзки и агрегати на МПС, които не се покриват от застраховката при кражба, както и дали има предвид само допълнително монтираните детайли. Съгласно фабричните характеристики на л.а., неразделна част от него били ЕБ запалване – бордовият компютър и лайсна врата задна дясна, включени при определяне на застрахователната сума. Не било налице изключението по цитирания текст от ОУ, а в самата полица се сочело, че при кражба на цялото МПС рисковете се покриват след изпълнение на изискванията по ОУ, като следвало да се има предвид и раздел ІІ т.2.2. и т.2.3. от ОУ, раздел І чл.3.10. от ОУ. Тълкуването на тези клаузи, което правел ответникът, противоречало на правилото на чл.20 от ЗЗД, респ. на закона и на добрите нрави, по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД. Според ищеца, клаузата на т.8.18 от раздел І от ОУ противоречала не само на националното законодателство и добрите нрави, но и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, вр.§ 13а т.9 от ЗЗП, вр. чл.146, чл.143 т.6 и 9 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД. Той претендира лихви за закъснение от 06.08.2016 г. – 15 дни от датата на представяне за оглед на ремонтирания л.а. и на оригиналните фактури – чл.14.1.2.4. от ОУ и чл.208 ал.1 от КЗ /отм./. Ето защо, ответникът следвало да заплати на ищеца, както определеното от самия него обезщетение, така и разликата между него и заплатената от ищеца сума за отстраняване на щетите, както и обезщетение за забава.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което осъди ответника, да му заплати следните суми: 1 602,50 лв., представляваща определено от ответника, но незаплатено, обезщетение по щетата, ведно с обезщетение за забава от 24,48 лв. от 06.08.2016 г. до 29.09.2016 г. и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; както и 4 973,66 лв., представляваща разликата между платената от ищеца цена за отстраняване на щетите и определеното от ответника обезщетение, ведно с обезщетение за забава от 75,99 лв. от 06.08.2016 г. до 29.09.2016 г. и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; като му присъди и направените по делото разноски. Ищецът се представлява от пълномощник в открито с.з., който поддържа предявените искове и иска уважаването им изцяло. Признава, че след предявяването им, на 12.10.2016 г. е получил от ответника сумата от общо 1 602,50 лв.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК. Оспорва предявения иск изцяло по основание и размер, като неоснователен и недоказан. Признава наличието на валиден застрахователен договор по  имуществена застраховка „Каско+”, сключена относно л.а. на ищеца. Въз основа на този договор и извънсъдебна претенция на ищеца, преди получаване на препис от исковата молба, на 11.10.2016 г. ответникът изплатил на ищеца сумата от 1 446,70 лв., съставляваща застрахователно обезщетение за ремонта на увредените детайли по л.а., както и 155,80 лв., съставляваща стойността, необходима за възстановяване на предна лява врата и предна броня, всичко общо 1 602,50 лв. С това ответникът изпълнил коректно и изцяло задължението си по застрахователния договор и не дължал други суми, като изплатеното обезщетение било в необходимия размер за отстраняване на действителните вреди по л.а. Ответникът възразява, че в случая било налице изключение от застрахователното покритие по полицата, поради което застрахователят бил освободен от отговорност и не дължал сумата от 4 973,66 лв., съставляваща стойност на липсващи детайли – бордови компютър /ЕБ запалване/ и лайсна задна дясна врата. Това било според т.8.18. от ОУ, доколкото описаните части не били част от оборудването на автомобила, а отделни детайли на МПС. С тази клауза ищецът се съгласил при подписване на полицата. Тя не противоречала на изискването за добросъвестност, нито създавала неравновесие в правата и задълженията на страните, не ощетявала застрахования като потребител, не давала възможност за едностранно променяне параметрите на договора, поради което не противоречала на ЗЗП. Волята на страните по застрахователния договор била ясна и не се нуждаела от тълкуване – покрит риск било само отнемането на цялото превозно средство, но не и на негови части. Това съглашение между страните, предвид свободата на договарянето, следвало да се приеме за валидно и не противоречащо на добрите нрави. Ето защо, в правоотношението между страните приложение намирала клаузата на чл.8.18. от ОУ, предвид на което претенцията за обезщетяване на ремонт на липсващи детайли от л.а. била риск, извън правоотношението им. Затова искът бил неоснователен, в т.ч. и по размер. Ответникът възразява, че размерът на претендираното обезщетение бил прекомерно и несъответстващо на действителната стойност на щетите към деня на събитието. Претендираните стойности на новите части, труда и боята били завишени и не отговаряли на средните пазарни цени към датата на застрахователното събитие. Неоснователността на главния иск обуславяла неоснователност и на претенцията за мораторна лихва, която ответникът също оспорва. Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани, като му се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. В открито с.з. ответникът се представлява от пълномощник, който изцяло поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърляне на предявените искове изцяло, като неоснователни и недоказани, а така също и поради изплащане на част от претендираните суми. Настоява, че детайлите бордови компютър и лайсна дясна врата били отделни и кражбата им не се покривала от застрахователния договор, на основание т.8.18. от ОУ; като в договора страните не са уговорили и допълнително покритие – кражба на трайно или допълнително монтирано оборудване; поради което застрахователят не дължал плащане за застрахователно обезщетение за ремонта им. Сочи, че към случая били приложими, както представените с исковата молба ОУ, така и тези представени с отговора й.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

          Като писмено доказателство по делото се представи и прие застрахователна полица № 440115211010944/14.08.2015 г. за автомобилна застраховка „Каско+”, издадена от ответника, като застраховател, на ищеца, като застрахован, относно л.а. „Ауди А8”, с рег. № Х 9399 КА. В полицата се сочат покрити рискове и договорености – клауза пълно Каско, допълнителни договорености – доверен сервиз; покрити рискове и лимити на отговорност – съгласно ОУ на автомобилна застраховка „Каско+”. Срокът на застраховката е 12 месеца, с валидност от 0 часа на 15.08.2015 г. до 24 часа на 14.08.2016 г. В полицата са посочени още извършени огледи на л.а. на 14.08.2015 г. и на 21.08.2015 г., както и обстоятелството, че ищецът е получил, запознал се е и приема ОУ, неразделна част от полицата. Към тази полица се отнасят и представените анекс № 1/21.08.2015 г. и протоколи за оглед на МПС № 296409/14.08.2015 г. и № 297228/21.08.2015 г. В тези протоколи, както и в самата полица е отразено, че по автомобила има невъзстановени щети – предна броня – боя, преден капак – боя, предна решетка – боя. Във времето от 19,30 ч. на 05.06.2016 г. до 8,40 ч. на 06.06.2016 г., неизвестен извършител проникнал в този л.а., чрез изрязване на отвор с неправилна форма на нивото на страничната лайсна на задна дясна врата, като е проникнал в л.а. и е извършил кражба на бордовия компютър на автомобила, демонтиран от мястото под предна лява седалка, като по случая е образувано ДП ЗМ-1275/ 16 г. по описа на 05 РУ-СДВР, видно от удостоверение рег. № ЗМ-1275/16 от 10.06.2016 г.

На 06.06.2016 г. по процесната полица, ищецът е подал до ответника уведомление за щета № 44012131613269, с описани увреждания по МПС в следствие на събитието от 06.06.2016 г. – задна дясна врата, кражба на компютър под шофьорската седалка, ел. инсталация; увредени от неизвестен извършител; като е избрал начин на определяне размера на застрахователното обезщетение – по фактура. Към тази щета е изготвен опис – заключение от експерт на ответното дружество, в което увредените детайли са описани, както следва – задна врата дясна – за подмяна и за боя, лайсна задна врата дясна – липсва, предна дясна врата за боя, лайсна предна врата дясна – за подмяна и боя, мокет задна лява част – за подмяна, ЕБ запалване – липсва. На 22.06.2016 г. е направена калкулация по тази претенция, по фактури, възлизаща на сумата от общо 1 446,70 лв., в т.ч. подмяна на детайли и материали, демонтаж и монтаж, труд и материали за боядисване, като не са били остойностявани липсващите при огледа - лайсна задна врата дясна и ЕБ запалване. Цитираната сума е била изплатена на ищеца от ответника с преводно нареждане за кредитен превод от 11.10.2016 г.

На 06.06.2016 г. по процесната полица, ищецът е подал до ответника и уведомление за щета № 44012131613271, с описани увреждания по МПС в следствие на събитие от 31.05.2016 г. – предна лява врата и предна броня; увредени от неизвестно МПС; като е избрал начин на определяне размера на застрахователното обезщетение – по фактура. Към тази щета е изготвен опис – заключение от експерт на ответното дружество, в което увредените детайли са описани, както следва – предна врата лява и предна броня – за боя; като е отбелязано, че са отремонтирани, според оглед на 22.07.2016 г. На 22.06.2016 г. е направена калкулация по тази претенция, по фактури, възлизаща на сумата от общо 155,80 лв., в т.ч. демонтаж и монтаж, труд и материали за боядисване. Цитираната сума е била изплатена на ищеца от ответника с преводно нареждане за кредитен превод от 11.10.2016 г. За цитирания оглед на МПС от 22.07.2016 г. по делото се представи протокол № 344425 към процесната застрахователна полица. Видно от него по л.а. на ищеца са били възстановени следните щети и липси - задна врата дясна, лайсна задна врата дясна, предна дясна врата, лайсна предна врата дясна, мокет задна лява част, ЕБ запалване, предна лява врата и предна броня.

Ищецът е представил на застрахователя проформа фактура № 50061/13.06.2016 г. от „БиА-България” ООД на обща стойност от 5 805,69 лв., с ДДС, от които 191,46 лв. за лайсна задна врата дясна, 210,28 лв. за лайсна предна врата дясна, 3 539,46 лв. за блок за управление и 1 864,49 лв. за врата задна дясна; както и проформа фактура от 20.06.2016 г. от ЕТ „Жаки – Райчо Митев - Маринела Райкова – Кирил Ангелов” за труд на обща стойност 837,68 лв., с ДДС. Относно същите артикули и труд тези търговци са издали на ищеца и фактури, съответно № 1051/14.07.2016 г., на обща стойност 5 805,68 лв., и от дата 22.07.2016 г. с фискален бон към нея на обща стойност 837,68 лв. Сумите по проформа – фактурите ищецът е поискал, да му бъдат платени от ответника с молба от 28.06.2016 г. Ответникът му е отговорил с писмо изх.№ А3-1504/ 11.07.2016 г., че изчислява дължимите му обезщетения в размери от 1 446,70 лв. и 155,80 лв., като разликата с претендираното се дължала на следното – завишена цена на нови части, труд, боя и бояджийски материали; не се дължи обезщетение за щети, в резултат на кражба или грабеж на отделни детайли, възли и агрегати на МПС, що се отнася до липсващите ЕБ запалване и лайсна врата задна дясна; не се дължи обезщетение за увредени детайли /броня предна – степен „боя”/, описани в полицата, като невъзстановени щети, които не подлежат на обезщетяване по условията на договора. В писмото се сочи, че обезщетението ще бъде изплатено, след представяне на фактура за одобрената стойност със съответен платежен документ и извършен оглед на отремонтираното МПС. Горецитираните два броя фактури са били изпратени от ищеца на ответника, приложени към молба от 16.08.2016 г., в която се сочи, че служители на ответното дружество са отказали да получат тези фактури на 22.07.2016 г. при извършения оглед на отремонтирания автомобил, т.к. били на стойност, по-висока от признатата от застрахователя. С писмо изх. № 98-44/01.09.2016 г. ответникът е поискал от ищеца оригиналите на фактурите, с платежни документи към тях, както и валидна банкова сметка, ***, за което необходим бил и оглед на отремонтирания автомобил. На 08.09.2016 г. ищецът е изпратил отговор по ел.поща, че вече е изпълнил указанията – на 01.09.2016 г. видно от обратна разписка, представена и по делото, ответникът получил оригиналите на фактурите, а л.а. бил огледан още на 22.07.2016 г., като и вече бил предоставил своя банкова сметка.

          ***редставиха и приеха Общи условия на Автомобилна застраховка „Каско+”, приети с решение на УС на ответното дружество с протокол № 24/22.06.2009 г., в сила от 15.07.2009 г., като тези, представени от ищеца са с последно изменение и допълнение по протокол № 40/27.09.2011 г., в сила от 08.10.2011 г.; а представените от ответника - с последно изменение и допълнение от 14.10.2013 г., в сила от 21.10.2013 г. И двете редакции текстът на т.8.18. от раздел I Общи условия гласи, че по тези ОУ застрахователят не покрива щети, когато са резултат на кражба или грабеж на отделни детайли, възли и агрегати на МПС. Сред покритите рискове по раздел ІІ от ОУ е клаузата „Пълно Каско” по т.2.3., която е договорена и с процесната застрахователна полица, по която застрахователят покрива всички рискове, причинени от застрахователни събития, покрити по клаузи „Супер” и „Кражба и грабеж на цяло МПС”, които могат да доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, в т.ч. кражба чрез взлом на застраховано трайно монтирано в МПС аудио – оборудване – т.2.3.2. По клаузата „Кражба и грабеж на цяло МПС” /т.2.2./ застрахователят покрива щети от застрахователните събития кражба на цялото МПС /т.2.2.1./ и грабеж на цялото МПС /т.2.2.2./. По клаузата „Супер” /т.2.1./ застрахователят покрива щети от застрахователните събития, след които и злоумишлени действия на трети лица – причинени повреди на МПС от трети лица чрез механично въздействие /т.2.1.5./. Сред задълженията на застрахования при настъпване на застрахователното събитие са при щети от злоумишлени действия на трети лица и кражба на допълнително монтирано аудио- оборудване /р. II т.11.6.3./ и при кражба или грабеж на МПС /р. II т.11.6.4./ - да представи на застрахователя служебна бележка от МВР. Задължение на застрахователя при настъпване на застрахователното събитие е, да изплати обезщетение на застрахования в срок от 15 дни, считано от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си при настъпване на застрахователното събитие и е представил всички поискани от застрахователя документи, доказващи основанието и размера на претендираното обезщетение /р. II т.12.5./. Обезщетението се изплаща след представяне на застрахователя на отремонтираното МПС за оглед и оригинални фактури за извършения ремонт до одобрената от застрахователя сума /р. II т.14.1.2.4./. В ОУ са предвидени клаузи за оценка на щетите и размера на обезщетенията при кражба чрез взлом на трайно монтирано в МПС аудио – оборудване /р. II т.14.2./, както и при кражба или грабеж на цяло МПС /р. II т.14.5./.

          По искане и на двете страни, по делото се назначи и изслуша съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице сочи, че бордовият компютър на процесния автомобил бил фабрично монтиран и свързан с всички останали над 20 електронно управлявани блокове в автомобила, които не представлявали допълнително монтирано оборудване, екстра или тунинг, а били основен фактор за високия клас на автомобилите. Такъв бил и електронният блок за управление централното заключване и имобилайзера, който всъщност бил откраднат изпод седалката на водача. Там не се намирал бордовият компютър/ЕБ запалване, както се сочело от ищеца. Двигателят на процесния автомобил бил дизелов и той нямал запалителна система. Под седалката на водача бил поставен електронният блок за управление централното заключване на автомобила, който разпознавал отключващия кодиран сигнал от оригиналния ключ, позволявал отварянето на вратите и стартирането /т.нар. запалване/ на двигателя и задвижването на автомобила. Този блок, наричан имобилайзер, бил електронно устройство, което разрешава или забранява на колата да се задвижи, посредством кодовия ключ към МПС. Същият бил закрепен в специално гнездо, проектирано от производителя, под лявата предна седалка в процесния автомобил, свързан с пода неподвижно, отгоре с капак. Електронният компютърен блок не бил самостоятелно съществуващ детайл от МПС. Лайсната на дясната задна врата била отделен детайл на МПС, но не била допълнително оборудване, а част от конструкторското екстериорно оформление на купето, като за този модел и година на производство – част от базовото оборудване. Тя била свързана с PVC-скрепителни елементи във вратата и я предпазвала от надраскване. Електронният блок на имобилайзера и лайсната на дясната задна врата били неразделна част от автомобила и част от фабричното му оборудване, елементи от базовия пакет. Автомобилът не можел да заработи на место без електронният блок за бордовия компютър и без електронния блок на имобилайзера.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявенине искове:

Релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена автомобилна застраховка "Каско+", настъпване на соченото застрахователно събитие по време на действие на договора, реализирани имуществени вреди и техния размер. Същите са в тежест на ищеца, който следва да проведе пълно и главно доказване. В тежест на ответника е да установи правоизключващите отговорността му обстоятелства.

Не се спори, а и се доказа, че между ищеца, като застрахован, и ответника, като застраховател, е сключен договор за застраховка по застрахователна полица от 14.08.2015 г. за автомобилна застраховка „Каско+”, относно собствения на ищеца л.а. „Ауди А8”, с рег. № Х 9399 КА, с валидност от 15.08.2015 г. до 14.08.2016 г. В полицата се сочат покрити рискове и договорености – клауза пълно Каско, допълнителни договорености – доверен сервиз; покрити рискове и лимити на отговорност – съгласно ОУ на автомобилна застраховка „Каско+”. По категоричен начин по делото се установи, че във времето от 19,30 ч. на 05.06.2016 г. до 8,40 ч. на 06.06.2016 г., неизвестен извършител е проникнал в този л.а., чрез изрязване на отвор с неправилна форма на нивото на страничната лайсна на задна дясна врата, като е проникнал в л.а. и е извършил кражба на електронния блок за управление централното заключване и имобилайзера /както вещото лице дефинира открадната изпод шофьорската седалка вещ/, както и лайсната на дясната задна врата, като по случая е образувано ДП. Основните спорни между страните въпроси са, дали всички или само част от настъпилите в следствие на това събитие щети по процесния автомобил подлежат на обезщетяване от ответника по силата на процесния застрахователен договор; както и в какъв размер следва да бъде застрахователното обезщетение за тях.

Преди всичко, съдът приема, че спрямо процесния застрахователен договор са приложими представените ОУ на Автомобилна застраховка „Каско+”, в сила от 15.07.2009 г., според чиято т.8.18. от раздел I - застрахователят не покрива щети, когато са резултат на кражба или грабеж на отделни детайли, възли и агрегати на МПС. По правилото на чл.186 ал.1 от КЗ /отм./, ОУ на застрахователя, установени отнапред за сключването на определен вид застраховка, обвързват застрахования, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема; ставащи неразделна част от застрахователния договор. В процесната застрахователна полица е посочено изрично, че застрахованият е получил ОУ за застраховката, явяващи се неразделна част от полицата. С това съдът приема, че е било удовлетворено цитираното законово изискване. Съгласявайки се, че ОУ стават неразделна част от договора, във връзка с горецитирания законов текст, ищецът на практика е заявил писменото си съгласие, че приема тези ОУ. Съдът намира за неоснователно ищцовото възражение за нищожност на горецитираната клауза от ОУ, поради противоречието й с националното законодателство и добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. В случая се касае за доброволна, а не за задължителна застраховка, поради което и обемът на риска, който ще носи застрахователят, се определя с договора между страните, като липсва нормативно определено съдържание на покритите рискове по имуществена застраховка Автомобилна застраховка „Каско+”. Следващото възражение е за нищожност на клаузата на т. 8.18 от общите условия, с твърдения че същата е неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП. Закрилата по Закона за защита на потребителите е обусловена от две предпоставки – потребителски характер на договора и индивидуалното му договаряне, доколкото системата на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика на стоки и услуги от гледна точка на преговорните си възможности. Същевременно обаче извън обхвата на закрилата по ЗЗП са клаузите относно основния предмет на договора, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми – чл. 145, ал. 2 ЗЗП. При имущественото застраховане основанието на договора е прехвърлянето на носенето на риска от увреждане на имуществото на застрахования върху застрахователя срещу определено застрахователно възнаграждение и в този смисъл застрахователната закрила се явява и основаният предмет на договора. Именно към основния предмет на договора следва да бъде отнесена клаузата на т. 8.18. от ОУ, която пояснява обема на риска, който ще носи застрахователя. Тълкуването й, във връзка с останалите клаузи от ОУ /р.II т.2.3., т.2.3.2., т.2.2./, налага извода, че застрахователят е освободен от отговорност за пълна загуба на детайли от застрахования автомобил в резултат на кражба. Нещо повече, в ОУ е визирано единствено изключение от установеното в т.8.18. правило, а именно – покриване на щета от кражба чрез взлом на застраховано трайно монтирано в МПС аудио – оборудване – т.2.3.2., по отношение на което са предвидени и изрични правила - р. II т.11.6.3. и т.14.2. Това изключение потвърждава изричното правило по т.8.18. от раздел I, че застрахователят не покрива щети, когато са резултат на кражба или грабеж на отделни детайли, възли и агрегати на МПС. Същевременно, този текст е достатъчно ясен и разбираем, като до настъпване на застрахователното събитие, няма данни, ищецът да е възразил против неговата яснота пред ответника.В този смисъл, съдът намира за основателно ответното възражение, че настъпилата кражба от ищцовия автомобил на електронния блок за управление централното заключване и имобилайзера /както вещото лице дефинира открадната изпод шофьорската седалка вещ/ и на лайсната на дясната задна врата – не представляват застрахователни събития, покрити от процесния застрахователен договор, при което застрахователят не дължи обезщетение за тях. В тази връзка, предявеният иск в частта на описаните две вещи се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Що се отнася до останалите, нанесени на процесния л.а. щети – не се спори, а и се доказа, тяхното настъпване именно в резултат на гореописаното събитие, както и обстоятелството, че те са сред покритите от застраховката рискове. Спорният въпрос е, дали обезщетението за тях следва да възлиза на претендирания от ищеца по-висок размер или на определения и изплатен от ответника по-нисък такъв. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл.208, ал.1 КЗ /отм./, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл.208, ал.3 КЗ /отм./ – обезщетение, равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, по който въпрос е постановена и задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС. По настоящото дело обаче, въпреки указаната му доказателствена тежест, ищецът не ангажира доказателства за това, че претендираните от него суми са изчислени, според гореописаното правило, за преценката на което категорично се изискват специални знания, с каквито съдът не разполага. За установяване на претенцията си по размер ищецът представи единствено проформа фактура № 50061/13.06.2016 г. на обща стойност от 5 805,69 лв., от които 191,46 лв. за лайсна задна врата дясна, 210,28 лв. за лайсна предна врата дясна, 3 539,46 лв. за блок за управление и 1 864,49 лв. за врата задна дясна; както и проформа фактура от 20.06.2016 г. за труд на обща стойност 837,68 лв. Относно същите артикули и труд са и издадените на ищеца фактури, съответно № 1051/14.07.2016 г., на обща стойност 5 805,68 лв., и от дата 22.07.2016 г. с фискален бон към нея на обща стойност 837,68 лв. Застрахователят не е признал този пълен размер на извършените от ищеца разходи, от една страна, предвид гореизложените съображения за изключението по т.8.18. от раздел I от ОУ, а от друга – поради завишена цена на нови части, труд, боя и бояджийски материали; и т.к. не се дължи обезщетение за увредени детайли /броня предна – степен „боя”/, описани в полицата, като невъзстановени щети, които не подлежат на обезщетяване по условията на договора. Последният аргумент ищецът възприема, предвид на което от общата платена от него сума по двете фактури от 6 643,36 лв. е приспаднал сумата от 67,20 лв., дължима за боядисване на предна броня 4 часа, с ДДС, по втората от цитираните фактури. Остатъкът от 6 576,16 лв., от които 1 602,50 лв. признати му от ответника и 4 973,66 лв. отказани му, ищецът настоява, че са му дължими като застрахователно обезщетение, без обаче както се посочи, да ангажира доказателства за това, дали тези размери съответстват на правилото по чл.208 ал.3 от КЗ /отм./, а така също и на клаузите на договора им. Според ОУ обезщетението се изплаща след представяне на застрахователя на отремонтираното МПС за оглед и оригинални фактури за извършения ремонт до одобрената от застрахователя сума /р. II т.14.1.2.4./. На следващо място, ищецът не ангажира доказателства и за размера на дължимото му по пера, в резултат на което е невъзможно да се отграничи, какви части от сумата по втората фактура се отнасят до труда по кражбата на електронният блок за управление централното заключване и имобилайзера и на лайсната на дясната задна врата, които по гореизложените съображения не представляват застрахователни събития, подлежащи на обезщетяване по процесния договор. За това обстоятелство също са необходими специални знания, с които съдът не разполага. Ето защо, предявеният иск за сумата от 4 973,66 лв., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли изцяло. Това налага отхвърлянето като неоснователен и недоказан на свързания с него акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава върху тази главница от 75,99 лв. за периода 06.08.2016 г. - 29.09.2016 г.

Относно сумата от 1 602,50 лв., установи се, че тя се признава от ответника като дължима на ищеца за обезщетяване на вреди по процесния л.а., която сума той му е изплатил в хода на настоящото съдебно производство на 11.10.2016 г. на два пъти – 1 446,70 лв. и 155,80 лв. По делото не се доказва обаче, че втората сума произтича именно от процесното застрахователно събитие, доколкото се установяват две различни такива. На 06.06.2016 г. по процесната полица, ищецът е подал до ответника уведомление за щета № 44012131613269, с описани увреждания по МПС в следствие на събитието от 06.06.2016 г. – задна дясна врата, кражба на компютър под шофьорската седалка, ел. инсталация; увредени от неизвестен извършител. Към тази щета е изготвен опис – заключение от експерт на ответното дружество, в което увредените детайли са описани, както следва – задна врата дясна – за подмяна и за боя, лайсна задна врата дясна – липсва, предна дясна врата за боя, лайсна предна врата дясна – за подмяна и боя, мокет задна лява част – за подмяна, ЕБ запалване – липсва. На 22.06.2016 г. е направена калкулация по тази претенция, по фактури, възлизаща на сумата от общо 1 446,70 лв., в т.ч. подмяна на детайли и материали, демонтаж и монтаж, труд и материали за боядисване, като не са били остойностявани липсващите при огледа - лайсна задна врата дясна и ЕБ запалване. От същата дата обаче 06.06.2016 г. по процесната полица, ищецът е подал до ответника и второ уведомление за щета № 44012131613271, с описани увреждания по МПС в следствие на събитие от 31.05.2016 г. – предна лява врата и предна броня; увредени от неизвестен извършител – МПС. Към тази щета е изготвен опис – заключение от експерт на ответното дружество, в което увредените детайли са описани, както следва – предна врата лява и предна броня – за боя. На 22.06.2016 г. е направена калкулация по тази претенция, по фактури, възлизаща на сумата от общо 155,80 лв., в т.ч. демонтаж и монтаж, труд и материали за боядисване. В отговора на исковата молба ответникът сочи, че тази сума съставлява стойността, необходима за възстановяване на предна лява врата и предна броня. В този смисъл, налага се извод, че претендирана от ищеца и изплатена му в хода на процеса сума от 155,80 лв. въобще не произтича от процесното застрахователно събитие, респ. е ирелевантна за делото. Присъждането й следва да се отхвърли, както и искането за обезщетение за забава върху й.

Така единствено сумата от 1 446,70 лв., претендирана от ищеца, призната и платена от ответника, макар да не се доказа, какво точно по пера включва тази сума - съдът приема, че представлява платено застрахователно обезщетение за настъпилите от събитието на 06.06.2016 г. щети по процесния л.а., без липсващите електронен блок за управление централното заключване и имобилайзера и лайсна на дясната задна врата. Това плащане, макар и факт, настъпил след предявяване на иска, е от значение за спорното право и следва да бъде отчетено от съда, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Падежът на плащането й следва да се определи, според приложимата законова уредба и според клаузите на застрахователния договор. Съгласно чл.208 ал.1 от КЗ /отм./, при настъпването на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3. Според ОУ пък, задължение на застрахователя при настъпване на застрахователното събитие е, да изплати обезщетение на застрахования в срок от 15 дни, считано от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си при настъпване на застрахователното събитие и е представил всички поискани от застрахователя документи, доказващи основанието и размера на претендираното обезщетение /р. II т.12.5./. Обезщетението се изплаща след представяне на застрахователя на отремонтираното МПС за оглед и оригинални фактури за извършения ремонт до одобрената от застрахователя сума /р. II т.14.1.2.4./. Относно датата на представяне на процесните фактури от ищеца на ответника, съдът приема за доказана тезата на ищеца, че те са били представени на служители на ответното дружество при огледа на отремонтирания автомобил на 22.07.2016 г., но приемането им е било отказано, предвид стойността им. Данни за това се съдържат с представената молба от ищеца от дата 16.08.2016 г., неоспорени от ответната страна. Така 15-дневният срок за плащане на сумата от 1 446,70 лв. следва да се брои, считано от 22.07.2016 г., доколкото неблагоприятните последици от неоснователния отказ за приемането на фактурите от страна на застрахователя, не следва да се възлагат в тежест на застрахования. Именно на сочената от ищеца дата 06.08.2016 г. ответникът е изпаднал в забава, предвид на което и акцесорният иск се явява доказан в своето основание за периода от 06.08.2016 г. до 11.10.2016 г. /датата на изплащане на сумата от 1 446,70 лв./. Относно размерът му, по делото не се събраха достатъчно доказателства, предвид на което и на основание чл.162 от ГПК, съдът го определи по своя преценка, с помощта на  http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, а именно в размер на 26,98 лв. До този размер акцесорният иск следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен - да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски, съобразно платената в хода на настоящото производство сума от 1 446,70 лв., за която е станал причина за предявяване на иска, както и присъдената сума от 26,98 лв., обезщетение за забава върху тази главница /чл.78 ал.1 и 2 от ГПК/, и представения списък по чл.80 от ГПК; а именно в размер на 267,75 лв.

Ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, като се приспадне и платената в хода на настоящото производство сума от 1 446,70 лв. /чл.78 ал.3 от ГПК/, и представения списък по чл.80 от ГПК; а именно в размер на 607,84 лв.

             Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

 

          ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Средец”, ул. „Георги Бенковски” № 3, представлявано от гл.изпълнителен директор Коста Христов Чолаков; ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.В. с ЕГН ********** ***; сумата от 26,98 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 06.08.2016 г. - 11.10.2016 г. върху главницата от 1 446,70 лв., платена на 11.10.2016 г. като застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 440115211010944/14.08.2015 г. за автомобилна застраховка „Каско+”, относно лек автомобил „Ауди А8”, с рег. № Х 9399 КА; по щета № 44012131613269 за настъпило във времето от 19,30 ч. на 05.06.2016 г. до 8,40 ч. на 06.06.2016 г. застрахователно събитие; като този акцесорен иск за разликата до пълния предявен размер от 24,48 лв.; както и исковете за сумата от 1 602,50 лв., представляваща определено от ответника обезщетение по щетата, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; както и за сумата от 4 973,66 лв., представляваща разликата между платената от ищеца цена за отстраняване на щетите и определеното от ответника обезщетение, ведно с обезщетение за забава от 75,99 лв. от 06.08.2016 г. до 29.09.2016 г. и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД с ЕИК 121718407 ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.В. с ЕГН ********** сумата от 267,75 лв., представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА Н.А.В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД с ЕИК 121718407 сумата от 607,84 лв., представляваща деловодни разноски.

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен от съобщението и връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар:Щ.М.

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  247/ 12.04.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                                       Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2001 по описа за 2016 година, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.247 от ГПК и е инициирано служебно от съда.

               Предявени са обективно съединени искове с правни основания чл. 208 от Кодекса за застраховането /КЗ/ - отм., вр. § 22 ПЗР на КЗ, обн. ДВ бр.102/29.12.2015 г.; и чл.86 ал.1 от ЗЗД. По делото вчера е постановено решение № 241/11.04.2017 г., в което е допусната от съда очевидна фактическа грешка, касаеща отхвърлянето на един от акцесорните искове. Съдът е присъдил сумата от 26,98 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 06.08.2016 г. - 11.10.2016 г. върху главницата от 1 446,70 лв., платена на 11.10.2016 г. като застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 440115211010944/14.08.2015 г. за автомобилна застраховка „Каско+”, относно лек автомобил „Ауди А8”, с рег. № Х 9399 КА; по щета № 44012131613269 за настъпило във времето от 19,30 ч. на 05.06.2016 г. до 8,40 ч. на 06.06.2016 г. застрахователно събитие; като този акцесорен иск за разликата до пълния предявен размер от 24,48 лв. е отхвърлил. Очевидно е допусната грешка, доколкото при уважения размер на този иск, не остава разлика, която да бъде отхвърлена от съда. Тази грешка е допусната, както в мотивите, така и в диспозитива на съдебното решение, като налице е несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения акт на решението. Предвид изложените съображения, посочената грешка следва да бъде поправена с настоящия съдебен акт, като във вече постановеното решение се заличи погрешното отхвърляне на този акцесорен иск.

Мотивиран така, съдът

 

               Р  Е  Ш  И :

              

          ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в решение № 241/ 11.04.2017 г. по гр.дело № 2001/2016 г. на ХРС, като на страница ДЕВЕТА на решението: в мотивите на редове трети и четвърти – ЗАЛИЧАВА текста „ ,а за разликата до пълния предявен - да се отхвърли като неоснователен и недоказан“; както и в диспозитива на редове десети и единадесети - ЗАЛИЧАВА текста „ този акцесорен иск за разликата до пълния предявен размер от 24,48 лв.; както и “.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен от съобщението и връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар:Щ.М.