Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 239

07.04.2017 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                    Трети граждански състав

на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                               Съдия : Нели Иванова      

секретар Велислава Ангелова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №1990 по описа за 2016г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са от И.Н.П. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Н.Г., против „Химмаш“ АД, ЕИК 836143969, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Съединение“ №69, представляван от изпълнителния директор Мария Ибришимова, обективно съединени искове с правно основание чл.128, чл.245 ал.2 и чл.224 ал.1 от Кодекса на труда /КТ/.

Ищецът твърди, че работил в „Химмаш“ АД на длъжност „заварчик“ по трудов договор от 10.09.2010г. С допълнително споразумение от 04.05.2015г. към трудовия договор било определено месечно трудово възнаграждение в размер на 800лв. Със заповед от 31.03.2016г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ. Ищецът твърди, че ответникът му дължи неизплатени месечни трудови възнаграждения за месец януари 2016г. и месец февруари 2016г. в размер на 1260лв., както и обезщетение за 9 дни неизползван отпуск за 2016г. в размер на 283лв. и съответните лихви за забава на плащането. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца неизплатено трудово възнаграждение за периода месец януари – месец март 2016г. в размер общо на 666,54лв.; лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 31.03.2016г. до 05.10.2016г. в размер на 78,07лв.; обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 9 дни за 2016г. в размер на 270лв. и лихва за забава в размер на 13лв. за периода от 31.03.2016г. до 05.10.2016г., както и законната лихва до окончателното изплащане и разноските по делото.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове за неизплатено трудово възнаграждение и лихва за забава като неоснователни, а исковете по чл.224 от КТ и лихва за забава върху сумата на неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск като недопустими. Доколкото ищецът ползвал при ответника 11 дни от полагаемия платен годишен отпуск за 2016г., то не следвало да му се изплаща обезщетение за другите 9 дни, тъй като правото му на обезщетение не било възникнало. Поради тези съображения ответникът намира претенциите за обезщетение по чл.224 от КТ и лихвата за забава върху това обезщетение за недопустими. Оспорва исковете за неизплатено трудово възнаграждение и лихва за забава върху същото, като твърди, че кредиторът, т.е. ищецът е изпаднал в забава, а не ответникът. Твърди, че е изпратил дължимата сума за трудово възнаграждение с пощенски запис, но същият не бил получен от ищеца по вина на последния.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен трудов договор №6/10.09.2010г. От представеното допълнително споразумение към трудовия договор от 04.05.2015г. се установява, че размера на договореното основно месечно възнаграждение на ищеца възлиза на 800лв. Със заповед от 31.03.2016г. е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ – по взаимно съгласие, считано от 29.03.2016г. С телеграфен запис от 03.12.2016г. работодателят е изплатил на ищеца сумата от 857,12лв. По делото са приложени молби за ползване на платен годишен отпуск за 2016г. и съответните заповеди, с които е разрешен същия. Видно от представените разпечатки от счетоводната програма на ответното дружество на ищеца е начислено възнаграждение за месец март 2016г. в размер на 269,42лв., за месец февруари 2016г. – 627,12лв. и за месец януари 2016г. – 627,12лв.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че размера на останалото неизплатено трудово възнаграждение за процесния период от месец януари до месец март 2016г. е 666,54лв. Според вещото лице, размера на дължимата лихва за забава възлиза на 92,10лв. В своето заключение вещото лице сочи, че ищецът е ползвал повече от полагащия му се платен годишен отпуск за 2016г. За 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2016г. обезщетението възлиза на 304,72лв.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните изводи по основателността на предявените искове:

Безспорно се установи, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен на 10.09.2010г. трудов договор и прекратено, считано от 29.03.2016г., на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ със заповед от 31.03.2016г. От депозираното от вещото лице заключение се установи, че е останало неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за процесния период в размер на 666,54лв. Вещото лице сочи в заключението си, че при извършената проверка на предоставената от работодателя документация е констатирало, че тази сума е останала неизплатена. Изцяло в тежест на ответника е да докаже, че е изплатил дължимото на ищеца трудово възнаграждение за процесния период. В тази насока, въпреки дадените с доклада указания, не се ангажираха други доказателства освен телеграфния запис, от които да се установи изплащане на начисленото трудово възнаграждение на ищеца в пълен размер. Ето защо, предявеният иск с правно основание чл.128 от КТ се явява основателен и доказан до размера на дължимата сума от 666,54лв. и следва да се уважи като основателен.

Основателен и доказан се явява също така предявения иск с правно основание чл.245 ал.2 от КТ. По категоричен начин се установи, че ответникът е изпаднал в забава, като не е изплатил на ищеца в пълен размер дължимото трудово възнаграждение за месеците януари, февруари и март 2016г. Частично дължимото трудово възнаграждение е заплатено на ищеца с телеграфен запис на 03.12.2016г., а останалата част от възнаграждението и до момента няма данни да е получена от последния. При тези данни по делото съдът намира за безспорно установено изпадането в забава на ответника, поради което счита, че същия дължи обезщетение за това на ищеца. Досежно размера на обезщетението за забава съдът кредитира депозираното от вещото лице заключение, от което се установява, че дължимата лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение възлиза на 92,10лв. Доколкото ищецът претендира заплащане на сумата от 78,07лв., съдът счита, че именно до този размер следва да се уважи предявения иск.   

Съдът намира предявения иск за заплащане на обезщетение на основание чл.224 от КТ за допустим, като в тази връзка възраженията на ответника се явяват неоснователни. С предявяване на иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се търси парична сума, поради което този иск е допустим, предявен от ищеца срещу дружество, което се твърди, че дължи тази сума. Разгледан по същество обаче иска се явява неоснователен, тъй като от писмените доказателства и депозираното експертно заключение се установява, че ищецът е ползвал полагащия му се за 2016г. платен годишен отпуск и не разполага с остатък, за който да претендира заплащане на обезщетение. С оглед прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 29.03.2016г., следва на ищеца да се пресметне пропорционално на отработеното в ответното дружество време колко дни платен годишен отпуск се полагат. Вещото лице е направило тези изчисления в своето заключение и сочи, че не остават дни, които ищецът да не е ползвал. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, като счита, че съобразно отработеното време през 2016г. ищецът е ползвал всички дни от платения си годишен отпуск, на които има право. Ето защо, този иска следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан. С оглед акцесорния характер на иска за заплащане на лихва за забава върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск спрямо главния иск с правно основание чл.224 от КТ, съдът намира и този иск за неоснователен и счита, че следва да се отхвърли изцяло.

Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 253,61лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковите претенции. Съответно ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в размер на 96,39лв., съобразно отхвърлената част от исковите претенции. С оглед изхода на делото ответното дружество следва да заплати по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 100лв. и разноски за вещо лице в размер на 170лв.

         Мотивиран така, съдът

 

 

                                               Р    Е    Ш    И :

 

 

ОСЪЖДА „Химмаш“ АД, ЕИК 836143969, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Съединение“ №69, представляван от изпълнителния директор Мария Ибришимова, да заплати на И.Н.П. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Н.Г., сумите от 666,54лв. – главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода месец януари – месец март 2016г. и 78,07лв. – лихва за забава по чл.245 ал.2 от КТ за периода от 31.03.2016г. до 27.09.2016г., ведно  със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 27.09.2016г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Н.П. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Н.Г., против „Химмаш“ АД, ЕИК 836143969, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Съединение“ №69, представляван от изпълнителния директор Мария Ибришимова, искове за заплащане на обезщетение за 9 дни неизползван платен годишен отпуск за 2016г. по чл.224 от КТ в размер на 270лв. и за заплащане на лихва  за забава върху обезщетението с правно основание чл.224 от КТ в размер на 13лв. за периода от 31.03.2016г. до 05.10.2016г., като неоснователни.

ОСЪЖДА „Химмаш“ АД, ЕИК 836143969, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Съединение“ №69, представляван от изпълнителния директор Мария Ибришимова, да заплати на И.Н.П. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Н.Г., направените по делото разноски в размер на 253,61лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковите претенции, а по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 100лв. и разноски за вещо лице в размер на 170лв.

ОСЪЖДА И.Н.П. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Н.Г., да заплати на „Химмаш“ АД, ЕИК 836143969, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Съединение“ №69, представляван от изпълнителния директор Мария Ибришимова, направените по делото разноски в размер на 96,39лв., съобразно отхвърлената част от исковите претенции.

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

 

                                     СЪДИЯ :   /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.