Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 274

28.04.2017 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                       Трети граждански състав

на двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                               Съдия : Нели Иванова      

секретар Елена Стефанова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело1953 по описа за 2016г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са от Н.Л.С. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Н.Г., против „Химмаш“ АД, ЕИК 836143969, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Съединение“ №69, представляван от изпълнителния директор М.И., обективно съединени искове с правно основание чл.128 и чл.245 ал.2 от Кодекса на труда /КТ/.

Ищецът твърди, че по силата на сключен трудов договор работил в ответното дружество на длъжност „заварчик“ от 2007г. С допълнително споразумение от 04.05.2015г. към трудовия му договор било определено месечно трудово възнаграждение в размер на 800лв. Трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл.326 ал.2 от КТ. Твърди, че ответникът му дължи неизплатени месечни трудови възнаграждения за месец януари 2016г. и месец февруари 2016г. в размер общо на 1260лв. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца 1260лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.януари и м.февруари 2016г. и законната лихва върху тази сума в размер на 92,58лв. за периода от 01.03.2016г. до 20.09.2016г., както и направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който заявява, че исковете са допустими, но неоснователни. Работодателят начислил заплатата на ищеца за двата процесни месеца и заплатил дължимите към фиска данъци и осигуровки, поради което бил изпълнил задълженията, вменени му от законодателството. Трудовото възнаграждение се изплащало в предприятието, т.е. било търсимо, а не носимо. Вземането за трудово възнаграждение било периодично, изпълнението му следвало да става многократно, докато съществува трудовото правоотношение. Работодателят следвало да изпълни това задължение, а работникът да окаже необходимото съдействие на длъжника. В случая се твърди, че ищецът отказал да получи трудовото си възнаграждение, освен това не предоставил данни за банкова сметка ***. След прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не се явил в „Химмаш“ АД, за да получи трудовото си възнаграждение. Вместо да окаже съдействие подал заявление по чл.410 от ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение. Ответникът изпълнил задължението си към ищеца, като изпратил с пощенски запис сумата от 1130,37лв., съгласно приложените фишове. Неоснователен бил иска за лихва, поради забавата на кредитора по вземането.

С отговора на исковата молба ответникът предявява насрещен иск за сумата от 857,89лв., която ищецът дължал поради неспазен срок на предизвестието на основание чл.220 ал.1 вр.чл.326 ал.2 от КТ.

От своя страна ищецът депозира в срок отговор на насрещния иск, предявен от ответника, с който оспорва същия като неоснователен. Твърди, че повече от 10 години адреса му бил в с.Узунджово. Твърди, че няколко пъти ходил в ответното дружество да си получи възнаграждението, но му било отказвано, поради което подал заявление по чл.410 от ГПК. Писмата до ищеца били изпращани в гр.Димитровград на адрес, на който не живеел от 10 години. В приложеното допълнително споразумение от 04.05.2015г. бил записан адрес гр.Хасково.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен трудов договор на 17.12.2007г. От представеното допълнително споразумение към трудовия договор от 04.05.2015г. се установява, че размера на договореното основно месечно възнаграждение на ищеца възлиза на 800лв. На 21.03.2016г. ищецът е подал молба до работодателя да бъде освободен от работа по лични причини от същата дата 21.03.2016г. Със заповед от 21.03.2016г. е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.326 ал.2 от КТ въз основа на подадена молба от лицето, считано от 21.03.2016г. С телеграфен запис от 03.12.2016г. работодателят е изплатил на ищеца сумата от 1130,37лв. По делото са приложени фишове за заплати за месеците януари и февруари 2016г. До ищеца по куриер са изпратени покана и писмо, в което пише, че му изпращат заповед за освобождаване и покана за получаване на трудовите възнаграждения за м.01, 02 и 03.2016г. В разписката на куриера е отразено, че получателят е отказал да получи пратката.  Приложено е копие от личната карта на ищеца, издадена на 16.12.2011г., в която е отразен адрес в с.Узунджово. Докато видно от издадената на 30.11.2006г. лична карта на ищеца постоянния му адрес е в гр.Димитровград. Същият адрес в гр.Димитровград ищецът е вписал и в молба до работодателя от 17.12.2007г. По ч.гр.д.№1278/2016г. по описа на Рс-Хасково е постановено разпореждане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 1260лв. за главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец януари 2016г. и месец февруари 2016г., както и 350лв. заплатено адвокатско възнаграждение.  

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ е в размер на 800лв. Експертизата сочи, че общо дължимите на ищеца трудови възнаграждения възлизат на сумата от 1396,73лв. С телеграфен запис на 03.12.2016г. са изплатени 1130,37лв. Неизплатено остава трудовото възнаграждение за месец март 2016г. в размер на 266,36лв. Според вещото лице, размера на дължимата лихва за забава възлиза на 68,99лв.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните изводи по основателността на предявените искове:

Безспорно се установи, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен на 17.12.2007г. трудов договор и прекратено, считано от 21.03.2016г., на основание чл.326 ал.2 от КТ със заповед от 21.03.2016г. От депозираното от вещото лице заключение се установи, че е останало неизплатено трудово възнаграждение на ищеца единствено за месец март 2016г., докато за процесния период /м.януари и м.февруари 2016г./ дължимата сума от 1130,37лв. му е изплатена с телеграфен запис на 03.12.2016г. При тези данни по делото съдът намира за неоснователен предявения иск за заплащане на трудово възнаграждение, тъй като се установи, че дължимата от работодателя сума за процесния период е изцяло заплатена със запис от 03.12.2016г. Доколкото в исковата молба няма претенция за заплащане на възнаграждение за месец март 2016г., а в допълнителната молба от 27.03.2017г. ищецът уточнява, че не претендира възнаграждение за този месец, тъй като не бил отработил едномесечното предизвестие, съдът счита, че иска за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение следва да бъде отхвърлен изцяло, поради изплащане на дължимите суми за месеците януари и февруари 2016г.

 Основателен и доказан се явява предявения иск с правно основание чл.245 ал.2 от КТ. По категоричен начин се установи, че ответникът е изпаднал в забава, като не е изплатил на ищеца в пълен размер дължимото трудово възнаграждение за месеците януари и февруари 2016г. Изплатеното трудово възнаграждение на ищеца с телеграфен запис на 03.12.2016г. е станало доста след предявяване на иска в РС-Хасково, поради което безспорно се установява изпадането в забава на ответника. Ето защо, съдът счита, че същия дължи обезщетение за това на ищеца. Неоснователни са възраженията на ответника в тази насока, че кредиторът е изпаднал в забава в случая, а не работодателя като длъжник, тъй като ищецът следвало да си потърси заплащане на трудовите възнаграждения. Изцяло в тежест на работодателя е да установи изплащането изцяло и в съответните срокове на дължимите трудови възнаграждения. Ето защо, съдът намира, че работодателят е следвало да намери начин да заплати на ищеца дължимите трудови възнаграждения, дори и последният да не се е явявал на изпратените му покани да си ги получи. Работодателят е следвало да приведе сумите по банкова сметка ***щенски, респ.телеграфен запис. Доколкото ответникът е изпълнил своето задължение, но доста след предявяване на иска срещу него и няколко месеца след като е настъпил падежа на вземанията на ищеца, съдът счита, че дължи и обезщетение за забава. Досежно размера на обезщетението за забава съдът кредитира депозираното от вещото лице заключение, от което се установява, че дължимата лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение възлиза на 68,99лв. Ето защо, до този размер следва да се уважи иска с правно основание чл.245 ал.2 от КТ, а в останалата част до пълния предявен размер от 92,58лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

Съдът намира предявения насрещен иск за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие от страна на работника за допустим, а разгледан по същество същия се явява и основателен. От данните по делото може да се направи категоричен извод, че ищецът /ответник по насрещния иск/ не е отработил едномесечното си предизвестие, поради което дължи на работодателя обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ. От депозираното от вещото лице заключение се установява, че размера на дължимото обезщетение възлиза на сумата от 800лв. Съдът счита, че от тази сума следва да се приспадне сумата от 266,36лв., дължима на ищеца за отработените дни до датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Не съществува спор между страните, че ищецът е работил в ответното дружество до 21.03.2016г., когато е подал молба за напускане и от която дата е прекратено трудовото му правоотношение. В своето заключение вещото лице изрично отбелязва, че му е останало дължимо трудовото възнаграждение за месец март в размер на 266,36лв. Ето защо, съдът счита, че следва да се присъди на работодателя разликата между двете суми, които страните взаимно си дължат съответно за обезщетение за неспазено предизвестие и за неизплатено трудово възнаграждение за отработените дни от месец март 2016г. С оглед гореизложените съображения съдът счита, че следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника сумата от 533,64лв.

Съдът намира за неоснователен предявения насрещен иск за заплащане на лихва за забава върху обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ за периода от 22.03.2016г. до 03.12.2016г. в размер на 57,89лв. По делото няма данни работодателят да е поканил ищеца да му заплати дължимото обезщетение за неспазено предизвестие. Действително в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните е отразена дължимостта на това обезщетение, но то нито е определено като точна сума, нито е посочено в какъв срок следва да бъде изплатено от страна на задълженото лице. Ето защо, съдът намира за основателно искането на ответното дружество за присъждане на лихва за забава върху неизплатеното от ищеца обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, но от датата на предявяване на насрещния  иск /07.12.2016г./ до окончателното изплащане, а не преди това. В тази връзка следва да се отхвърли предявения иск за заплащане на лихва за забава върху обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ в размер на 57,89лв. за периода 22.03.2016г. – 06.12.2016г., като неоснователен и недоказан.    

Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 16,12лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковите претенции. Съответно ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в размер на 279,92лв., съобразно отхвърлената част от исковите претенции и уважения размер на насрещния иск. С оглед изхода на делото ответното дружество следва да заплати по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 100лв. /за уважения размер на претендираната от ищеца лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение и за отхвърления насрещен иск за лихва за забава върху обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ/.  

         Мотивиран така, съдът

 

 

                                               Р    Е    Ш    И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Л.С. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Н.Г., против „Химмаш“ АД, ЕИК 836143969, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Съединение“ №69, представляван от изпълнителния директор М.И., иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за месец януари и месец февруари 2016г. в размер на 1260лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Химмаш“ АД, ЕИК 836143969, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Съединение“ №69, представляван от изпълнителния директор М.И., да заплати на Н.Л.С. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Н.Г., сумата от 68,99лв., представляваща лихва за забава по чл.245 ал.2 от КТ за периода от 01.03.2016г. до 20.09.2016г., като иска в останалата част до пълния предявен размер от 92,58лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Н.Л.С. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Н.Г., да заплати на „Химмаш“ АД, ЕИК 836143969, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Съединение“ №69, представляван от изпълнителния директор М.И., сумата от 533,64лв., представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск – 07.12.2016г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 800лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Химмаш“ АД, ЕИК 836143969, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Съединение“ №69, представляван от изпълнителния директор М.И., против Н.Л.С. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Н.Г., иск за заплащане на лихва за забава върху неизплатеното обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в размер на 57,89лв. за периода 22.03.2016г. – 06.12.2016г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Химмаш“ АД, ЕИК 836143969, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Съединение“ №69, представляван от изпълнителния директор М.И., да заплати на Н.Л.С. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Н.Г., направените по делото разноски в размер на 16,12лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковите претенции, а по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 100лв.

ОСЪЖДА Н.Л.С. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Н.Г., да заплати на Химмаш“ АД, ЕИК 836143969, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Съединение“ №69, представляван от изпълнителния директор М.И., направените по делото разноски в размер на 279,92лв., съобразно отхвърлената част от исковите претенции и уважения размер на насрещния иск.

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

 

                                     СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.