Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 238

07.04.2017 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                   Трети граждански състав

на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                                 Съдия : Нели Иванова      

секретар Велислава Ангелова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №1762 по описа за 2016г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от Потребителна кооперация – Караманци, ЕИК 000885074, със седалище и адрес на управление с.Караманци, общ.Минерални бани, представлявана от председателя С.Х.Р., със съдебен адрес ***, адв.Т.З., против Б. Р.Б. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че в резултат на извършена ревизия срещу ответника бил съставен акта за начет от 28.06.2012г., че дължи на Потребителна кооперация – Караманци сумата от 4487,62лв., представляваща липса по съставения акт за начет на основание чл.21 от ЗДФИ и чл.63 от Закона за кооперациите /ЗК/, лихва в размер на 32лв., считано от 11.04.2012г. до 28.06.2012г., както и законна лихва върху главницата от 28.06.2012г. до окончателното изплащане. Акта за начет бил съставен от финансов ревизор от главна дирекция „Финансов контрол“ на Централен кооперативен съюз и връчен надлежно на ответника на 28.06.2012г., като последният не възразил срещу него. Към момента на връчване на акта, както и в описания в него ревизиран период ответникът бил в трудовоправни отношения с ищцовата кооперация. Заеманата от него материално отговорна длъжност била „магазинер“ в магазин, собственост на кооперацията, находящ се в с.Винево, общ.Минерални бани. Въз основа на горепосочения акт за начет РС-Хасково издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 10.03.2016г. по ч.гр.д.№449/2016г. по описа на РС-Хасково. В предвидения срок длъжникът подал възражение против издадената заповед за изпълнение. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4487,62лв., представляваща липса по съставения акт за начет, лихва в размер на 32лв. за периода 11.04.2012г. – 28.06.2012г., както и законната лихва върху главницата от 28.06.2012г. до окончателното изплащане и направените разноски.

Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. В съдебно заседание се явява лично, като оспорва изцяло установителната искова претенция. Процесуалният представител на ответника твърди, че написаното собственоръчно от последния изявление в протокола за връчване на акта за начет, че се задължава да внесе сумата от 4487,62лв., било под въздействие. Имало разминаване в представеното заключение, изготвено от финансовия ревизор. След изтичане на срока за възражение и когато с това заключение се потвърждават констатациите на акта за начет имало констатация, че задължението възлиза на 6487,62лв. При задължение от 6487,62лв. приемат, че са внесени 3000лв., като разликата нямало как да бъде 4487лв., поради което се твърди, че този документ не кореспондира с другите. Ответната страна оспорва и размера и основанието на иска, тъй като нямало данни, че ответникът е материално отговорно лице за целия период, длъжностна характеристика. Ответната страна счита, че иска следва да се отхвърли като недоказан и недопустима. Счита, че липсва активна процесуална легитимация, тъй като не е взето решение от общото събрание на кооперацията за реализиране на отговорността по ревизионни актове, а такова е взето от управителния съвет. На следващо место инвентаризационните описи от м.юни и от м.юли не кореспондирали с констатациите в ревизионния акт и акта за начет. При извършената инвентаризация в търговския обект не било посочено какво липсва. Имало цитирана цифра от счетоводството колко трябвало да бъде и колко е открито, а това не било основание и методика за установяване на парични задължения. Не се събрали и доказателства, че ответникът е длъжностно лице с материално отчетнически функции. С оглед гореизложеното се иска отхвърляне на исковата претенция.     

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е сключен трудов договор на 17.02.1988г., по силата на който ответникът е назначен на длъжност „управител магазин“. Видно от допълнително споразумение от 02.01.2009г. ответникът е изпълнявал длъжността „магазинер“. На 28.06.2012г. е съставен акт за начет, в който е вписано установени и останали невъзстановени липси в размер на 4487,62лв. В протокол за връчване на акта за начет ответникът е отразил, че останалата сума от 4487,62лв. ще внесе в касата на кооперацията до 30.09.2012г. Със заповед от 02.07.2012г. е прекратено трудовото правоотношение между страните по взаимно съгласие на основание чл.325 т.1 от КТ.  По делото се представят заключение по акта за начет, равносметка, устав на кооперацията. Приложена е също така преписката по извършената ревизия на ответника, заповедта, с която е наредено извършването на инвентаризация, въпросните листове, попълнени и подписани от ответника, акт за резултатите от проверката, стоково-паричен отчет, акт за бракуване на стоково-материални ценности, инвентаризационни описи.  

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на предявените искове:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е депозиран в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на акт за начет. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна за липсата на активна процесуална легитимация, тъй като по делото се представи решение на управителния орган на ищцовата кооперация за предявяване на иск срещу ответника, като е упълномощен председателя да води делото и да подписва и подава всички документи в тази връзка.   

Разгледан по същество предявеният иск се явява и основателен. По безспорен начин се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен трудов договор и прекратено със заповед от 02.07.2012г. по взаимно съгласие. Установи се също така, че ответникът е материално отговорно лице, въпреки липсата на длъжностна характеристика. Съдът счита, че не може да има съмнение в случая относно наличието на качеството на отчетник на ответника, предвид изпълняваната от него трудова функция. Несъмнено трудовата функция на изпълняваната от ответника длъжност включва съхранение, отчитане и разходване на материални ценности. Не може да се приеме за основателно възражението на ответника в тази насока, че изпълнявал длъжността магазинер, но не бил материалноотговорно лице. Всеки магазинер приемайки стока, продавайки същата и отчитайки след това получените парични средства от продажбите има качеството на отчетник, именно защото съхранява, отчита и разходва материални ценности. Ето защо, съдът намира за установено по несъмнен начин, както наличието на валидно трудово правоотношение между страните за визирания в акта за начет период, така и наличието на вменени на ответника материално отчетнически функции предвид изпълняваната от него длъжност. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника и по отношение размера на задължението. Действително в представените по делото заключение по акт за начет и равносметка се сочат различни суми, но доколкото визираните в заключението суми не кореспондират с посочените в останалите документи от ревизионната преписка, съдът счита, че същото остава изолирано от останалите писмени доказателства по делото, поради което не следва да се кредитира. По категоричен начин от писмените доказателства по делото се установява, че останалата неизплатена част от констатираните липси възлиза на 4487,62лв. Именно тази сума е посочена и в акта за начет. Същата тази сума ответникът е изписал и собственоръчно в протокола за връчване на акта за начет, като нито почерка, нито подписа е оспорен от него, поради което съдът счита, че начетеното лице също е възприело сумата на констатираните липси, не е оспорило същата и дори се е съгласило, изписвайки изрично това в същия този протокол. Не се подкрепиха с доказателства твърденията на ответника за осъществена спрямо него принуда да напише тези свои изявления. Предвид гореизложените съображения съдът намира за основателен и доказан предявения иск, като в случая се установи, че ответникът е заемал отчетническа длъжност в ищцовата кооперация, както и че са констатирани липси, останали невъзстановени в размер на 4487,62лв. Ето защо, следва да се уважи изцяло предявения иск, като се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите за главница и лихва, за което суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№449/2016г. по описа на РС-Хасково.       

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 90,39лв. – държавна такса и 350лв. – адвокатско възнаграждение, или общо 440,39лв.

         Мотивиран така, съдът

                                                     Р   Е   Ш   И   :

 

Приема за установено по отношение на Б. Р.Б. с ЕГН:********** ***, че дължи на Потребителна кооперация – Караманци, ЕИК 000885074, със седалище и адрес на управление с.Караманци, общ.Минерални бани, представлявана от председателя С.Х.Р., сумите 4487,62лв. – главница, представляваща липса по съставен акт за начет на 28.06.2012г., и 32лв. – лихва за периода 11.04.2012г. – 28.06.2012г., както и законната лихва върху главницата от 28.06.2012г. до окончателното изплащане и разноските в заповедното производство – 90,39лв. за държавна такса и 90лв. за адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №203/10.03.2016г. по ч.гр.д.№449/2016г. по описа на РС-Хасково.

ОСЪЖДА Б. Р.Б. с ЕГН:********** ***, да заплати на Потребителна кооперация – Караманци, ЕИК 000885074, със седалище и адрес на управление с.Караманци, общ.Минерални бани, представлявана от председателя С.Х.Р., направените по делото разноски в размер общо на 440,39лв.  

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                        СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.