Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 264

    гр.Хасково, 21.04.2017год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на двадесет и трети март

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното  от Съдията гр.д. № 1178 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от „Конас“ ЕООД - гр.Хасково против М.П.Б.,***, иск с правно основание чл.258 от ЗЗД за сумата в размер на 52 лева.

 В исковата молба се твърди, че с Писмена заявка № 1539/26.03.2015г. било извършено възлагане на дружеството ищец подготовка и изготвяне на фотоалбум на училище „Васил Левски“ -гр.Хасково, като албумът бил изработен с отлично качество и в срок. При провеждане на фотосесията участвали 11 ученика и 1 учител. На заявката били записани 12 бр. албуми, един от които по традиция бил подарък за класния ръководител. Всички 10 бр. албуми били платени. Останал неплатен само албума на ответницата. Посочва се още, че първоначално била изготвена обща снимка на класа. Всеки един от общата снимка имал отделени две съседни страници в албума с по три избрани кадъра лично от самия него, срещу които лично полагал подпис. В албума нямало лични /индивидуални/ снимки на хора, които не са заявили албум и CD и същевременно да участват в провеждане на индивидуалната фотосесия. Твърди се също, че ответницата участвала в индивидуална фотосесия за времето от 16.37 часа до 16.53 часа – близо 20 минути в деня на фотосесията. Направени били 32 самостоятелни снимки, без на нейните кадри да има други ученици от класа, освен един допълнителен кадър с нейна съученичка, който бил направен в 15.03 часа. За сравнение средният брой направени кадри на всички други бил 15-20 кадъра. Началото на сесията винаги било свързано с подготовка и разясняване на учениците как ще протече фотосесията, какви фонове ще бъдат използвани, демонстрирали се реквизитните възможности, желателни пози и т.н. Предоставяла се възможност за избор на далечен и близък план на снимките – портретно, цял ръст, положение седнали, положение легнали и др. Ответницата участвала във всички възможни кадри. Реално снимачната дейност започвала с общия кадър на класа. Той бил направен едва в 14.44 часа и в него присъствали всички участници, вкл. ответницата. От този момент започвали поетапно индивидуалните сесии с всеки участник, заявил албум. Обсъждали се персонално желанието му за визия на неговата снимка, сенки, светлосенки, интензивност на осветлението, сценично присъствие и т.н. Ответницата активно дискутирала своя сценичен образ и не е заявявала, че отказва заявения албум, т.е. не била заявявана промяна в първоначалната  й воля. Присъствала в студиото от 13.30 часа /началният час/ до 17.00 часа /края на снимачния ден/. През това време /три часа и половина/ тя с нищо не показала, нито демонстрирала, че не желае албум. Напротив, от направените снимки се виждало, че позира с особено желание – права, седнала, легнала. Тя доброволно позирала на 32 индивидуални кадъра. След сесията изрично правела избор на три лични снимки и се подписвала срещу тях в присъствие на фотографите, уредника на сценичния декор, отговорника на класа и много други присъстващи, вкл. стажанти от друго училище. Избирала втори и трети допълнителен кадър. В албума била отделена цяла страница такава, каквато имали и останалите участници, които били платили албум. Снимките били реализирани идентично за всички абитуриенти на проведената фотосесия в студио „Конас“, гр.Хасково, бул.“Раковски“ № 9Б. Самата организация и възможността за посещения били обсъждани с Й.Й.Т., която била отговорник на класа и го представлявала за снимките. Декорът, дизайнът и другите детайли били избирани на място в студиото от целия клас. Такава била практиката от години и не само за този клас, в който била абитуриентка ответницата. Класът излъчвал отговорен представител, с който се обсъждали текущите въпроси. В горния смисъл, броят на изготвените албуми бил съобразен със заявката, при договорена единична цена от 52 лева и включвала изработка на луксозен албум за всеки, който се е подписал в заявката и е участвал във фотосесията, с приложение компакт диск със снимките от албума. Такъв луксозен албум бил изработен и за ответницата. В този албум като краен продукт били вложени професионален труд, средства и материали от най-високо качество, които същата, без основание и въпреки отправените многобройни лични покани по телефона, отказвала мълчаливо да получи и заплати. Твърди се също така, че съгласно опита и нелоялната практиката в идентични случаи, ответницата най-вероятно е успяла да копира приложения официално към албума компакт диск, който й е бил предоставен „любезно“ от някой неин съученик-участник и това я е мотивирало да откаже неоснователно заявката, както и да заплати дължимата сума. Разбира се, подобно обстоятелство трудно би могло да бъде доказано, а още по-малко предотвратено, при наличието на съвременната дигитална техника. На 26.05.2015г. по мейл отговорничката съобщила: „Събрах парите за албумите от целия клас, само М.Б. отказва да плати“. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 52 лева, представляваща договорена стойност за изработката на фотоалбум и компакт диск. Претендира разноски.

Ответницата оспорва иска. Също претендира разноски.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

           Безспорно се установява, че страните по делото са били в договорни отношения. По силата на Заявка № 1539/26.03.2015 год., която според съда има характер на писмен договор за изработка, ищецът е поел задължението да изработи фотоалбум на учениците от 12 клас на  училище „Васил Левски“ гр.Хасково. Уточнено е, че албумът следва да бъде малък, правоъгълен, както и че следва да бъдат изработени 11 броя албуми с единична цена 52 лева. Посочено е още в заявката, че на 23.03.2015г. е платено капаро в общ размер на 245 лева, а на 30.04.2015г. е била платена като капаро и сума в размер на 270 лева. В заявката се съдържа и списък на лицата /ученика /, желаещи да им се изработи албум. Направени са и допълнителни уточнения и са поставени различни изисквания от различните лица. Всеки, поръчал албум ученик,  е положил и подпис срещу собственото си име. Няма спор, че общо поръчаните албуми са 11 на брой, като е била поръчана и една обща снимка на целия клас.

        От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът се убеди по безспорен начин, че ищецът, в качеството си на изпълнител по договора за изработка, е изработил уговореното количество албуми. Същите са били получени от поръчващите, като само един брой албум не е получен от ответницата и съответно не е била заплатена неговата стойност. Този извод на съда се налага както от писмените доказателства, така също и от показанията на разпитаните свидетели.

       Всъщност основният спорен въпрос между страните е дали ответницата е поръчвала изработка на албум или такъв е бил изработен и за нея, без тя да е поръчвала това.

       За изясняването на този основен спорен въпрос съдът допусна гласни доказателства. От показанията на свид.Б.Р.-служител в ищцовото дружество, се установява, че е присъствала на самата фотосесия при заснемане на снимките, участвала и в изработването на дизайна на албума. Категорична е, че преди започване на снимките на всеки един от поръчалите албум е било разяснено как ще протече фотосесията, като всеки ученик последно уточнявал дали иска да участва само в общата снимка или ще желае и албум. За ответницата е категорична, че е поръчала да й се изработи и албум. Само едно момче от класа се снимало за общата снимка и си тръгнало. Ответницата обаче останала и участвала в цялата фотосесия. Дори според свидетелката тя пожелала нейна индивидуална снимка също да бъде поставена в албума. След като били готови снимките, всяко едно от децата /учениците/ ги разглеждало и след като ги одобри, те намирали отражения в албума. Именно затова и в поръчката всяко дете си написвало собственоръчно името и полагало подпис, за да удостовери, че желае албум, т.е., че е поръчана и изработка на албум. В същата насока са и показанията на свид.Д.Д., който е фотограф на свободна професия и често ползвал студиото на дружеството - ищец. За конкретния казус свидетелят Д. е категоричен, че ответницата е пожелала  да има албум и затова останала да се снима.

           От своя страна свид.И.Г., която към 2015 година е била съученичка на ответницата, твърди, че тя самата не е искала да се снима и не е искала албум на класа, поради което и не посетила с класа студиото на ищеца. Ответницата също не желаела албум, но свидетелката не знае и не може да си обясни защо все тя пак е отишла в студиото и си е направила снимки. Според свид.Г. ответницата се е снимала, тъй като такова било желанието на целия клас.

           Разпитана бе и свид. Л. Д., която е била класна ръководителка на 12 клас, в който е била ученичка и ответницата. Според показанията на тази свидетелка ответницата не е искала да поръча албум, тъй като семейството имало финансови проблеми. Свидетелката също е присъствала по време на фотосесията и потвърждава, че ответницата М.Б. се е снимала, като няма обяснения защо го е направила, тъй като знаела, че тя не иска албум.

         Свид.Й.Т., която също е съученичка на ответницата и също е поръчала албум, твърди, че ответницата не е поръчвала такъв. Не отрича обаче, че е била на снимките и се е снимала. Заявява, че, тъй като М. не си била платила своя албум, а  управителят на дружеството -ищец-Г.К., не искал да им раздаде и техните албуми, те се принудили да съберат пари и за албума на М. и да му го платят. Доказателства обаче в този смисъл не се представиха. Нещо повече - самата ответница не навежда  подобни твърдения.    

          По делото съдът назначи съдебно-графологична експертиза, заключението на която възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се установи по несъмнен начин, че в приложената по делото  Заявка за изработване на ученически албуми № 1539/26.03.2015г. на фотографско студио „Конас“- Хасково подписът на втори лист за М. е положен от М.П.Б..

          При така възприетата фактическа обстановка съдът достигна до извода, че предявеният иск е основателен и доказан. Съгласно нормата на чл.258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Несъмнено с цитираната по-горе  заявка ученици от 12 клас на училище „В.Левски“ гр.Хасково са поръчали да им се изработят албуми. Вече бе посочено и по-горе, че още в началото е бил уточнен броят на същите, цената и времето на изработка. Безспорно се установи, че ответницата Б. е участвала в снимките, които са намерили отражение в албума на класа. Безспорно съдът намира и обстоятелството, че тя е направила такава поръчка - изработка на албум, като е написала името си и е положила подпис в самата заявка. Установи се, че именно такъв е бил начина на организация на работа при ищеца и той е създаден именно с цел всеки поръчващ да удостовери волята си, като се подпише. Ето защо, съдът счита, че са неоснователни навежданите от ответницата доводи, че не е поръчвала албум и че е участвала  в снимките по желание на другите си съученици. Тези твърдения са неоснователни и се оборват от показанията на свид.Р., която категорично  заяви, че едно от момчетата участвало само в общата снимка на класа и след това си тръгнало, а ответницата - напротив. Останала до края и участвала активно във фотосесията. Според съда неоснователно е и възражението, че ищецът не е договарял с всеки ученик индивидуално, а с училището, поради което не може ответницата да отговаря по така предявения иск. От събраните доказателства се установи обаче противното. Както гласните, и особено писмените доказателства, сочат на индивидуално договаряне и това е станало именно чрез подписването на заявката от всеки един от учениците, поръчал  изработка на албум, макар това да е оформено в един общ документ. При внимателен прочит на заявката е видно, че са уговаряни условия, като например кога могат учениците да получат албума, както и кога могат да заплатят. В нито един момент не е посочено като страна училището или по какъвто и да е начин да е ангажирана неговата отговорност. Ето защо, съдът намира, че и начинът на плащане, т.е. дали всеки е заплатил индивидуално цената на своя албум или сумата е платена на ищеца общо, е без значение за спора. Поради изложеното счита, че именно ответницата е неизправната страна  по договора за изработка, тъй като не се установи да е заплатила съответното възнаграждение на изпълнителя.

           Предвид всичко казано съдът намира претенцията за изцяло доказана по основание и размер, поради което ще следва ответницата да бъде осъдена  да заплати на ищеца исковата сума от 52 лева, както и направените по делото разноски в размер на 450 лева, от които 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и 50 лева – платена държавна такса.

 

        Мотивиран така, съдът

 

                                           Р   Е  Ш  И :

 

       ОСЪЖДА М.П.Б., ЕГН **********,***, да заплати на „Конас“ ЕООД, ЕИК 126727402, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, бул.“Раковски“ № 9–Б, сумата от 52 лева, представляваща възнаграждение по договор за изработка от 26.03.2015г., както и направените по делото разноски в размер на 450 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.