Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 269

гр. Хасково, 27.04.2017год.

  

В ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Хасковският  районен  съд

в публичното заседание на тридесети март

през две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

 

                                                                   СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

           

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.дело № 876 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от А.М., гражданка на Босна и Херцеговина против „Баскетболен клуб Хасково 2012“, иск с правно основание чл.200 от Кодекса на труда, за сумата в размер на 20 000 евро – обезщетение за неимуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че на 27.11.2012г. ищцата сключила трудов договор с ответника със срок  на действие 5 месеца, започвайки на 27.11.2012г. и приключвайки на 30.04.2013г., или до последния мач на първенството по баскетбол на Република България за жени за сезон 2012/2013г. По силата на договора била назначена на длъжност „Състезател“. В последния мач за сезона на 28.04.2013г. в гр.Хасково между „БК Хасково 2012“ и „БК Монтана“ се контузила в първата половина на срещата и не била в състояние да продължи мача, като била извършена смяна с друга състезателка. Контузията й се изразявала във внезапно появили се силни болки в областта на лявата колянна става. На 30.04.2013г. или най-късно на следващия ден тя трябвало да си замине от България, тъй като договорът за наем за обитаваното от нея жилище бил изтекъл и нямало къде да остане. Тъй като трудно се движела сама, нейни приятели дошли да й помогнат да се прибере в Босна и Херцеговина. На 01.05.2013г. пристигнала в Босна, като на 03.05.2013г. посетила Кантонална болница – гр.Зеница, Специализирана амбулатория – Служба за травматология и ортопедия. След извършения преглед било установено, че ищцата има болки в лявото коляно, датиращи от преди пет дни, като е почувствала болка при падане/приземяване. Чувствала болка при сгъване и при обтягане от вътрешната и външната страна. Диагнозата, която й е била поставена първоначално, била „Laesio Menisci med. Genus sin. Artrhroscopia et ligamentoplastica ACL denus 1. Sin“. Заради получената контузия претърпяла множество прегледи, направен й бил магнитен резонанс, а също така и операция. Няколко пъти била приета за престой в болница, който заплатила сама със свои средства. Посещавала била физиотерапия, балнеотерапия и електротерапия, като за всички извършени прегледи, изследвания, операции и престои в болницата, имала издадени документи. Посочва се още в исковата молба, че в резултат на посочената травма претърпяла значителни имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в значителни болки и страдания, неудобства, като и до днес при промяна на времето тя изпитвала болки и неудобства в областта на лявата колянна става. Трудно се обгрижвала сама, разчитала за това на свои близки, не можела да излиза от дома си и да води пълноценен живот, ограничила срещите си с приятели и близки. Поради контузията и лечението, което продължило няколко месеца, ищцата нямала възможност да продължи да играе баскетбол, което било пречка за сключване на договор с нов баскетболен клуб. Невъзможността на ищцата да се състезава значително затруднило финансовото й състояние. Това породило много напрежение и притеснение у нея, тъй като разчитала единствено на себе си, за да се издържа. Била силно разтревожена за това дали ще може отново да се състезава. Притеснението влияело зле на здравословното й състояние, съпътствано от множество болки. В резултат на травмата тя загубила спортна форма, която не могла да възстанови и така прекратила спортната си кариера, което от своя страна значително намалило доходите й.  Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 20 000 евро, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, в резултат на претърпяната от нея трудова злополука на 28.04.2013г.,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането -  28.04.2013г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска с твърдение, че същият е недопустим. С отговора бе направено искане производството по делото да се прекрати като неподсъдно на гражданския съд. С Определение № 901/05.07.2016г. съдът остави без уважение възражението за неподведомственост на правния спор, което определение  е влязло в сила. Алтернативно ответникът оспорва иска като неоснователен. Също претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 Безспорно се установи, че ищцата и ответникът са сключили Договор за професионален състезател по баскетбол на 27.11.2012г. Уговорен е срок на действие на договора - 5 месеца, считано от 27.11.2012г. и краен срок-15.04.2013 г., като страните са уговорили, че договорът се сключва за извършване на определена работа - до последния мач от първенството за сезон 2012/2013г. Видно от договора е още, че страните са договорили възнаграждение - заплата в размер на 11 000 евро и е изготвен график за изплащане на уговореното. Съдържат се и други клаузи относно материалната обезпеченост на ищцата, дисциплината, както и клауза, че в случай на спорове във връзка с така сключения договор, същите ще следва да се разрешават от Баскетболен арбитражен съд в Женева, Швейцария. Представи се и Вътрешен правилник за правата, задълженията и дейностите  на треньорите, състезателите и служителите на Сдружение „БК Хасково 2012“, от който съдът установи, че с него е била запозната ищцата срещу подпис. Представена бе и Длъжностна характеристика за длъжността „състезател“, като няма спор, че ищцата е заемала именно такава длъжност в ответното сдружение. Като доказателство по делото се представи медицинска документация. От Становище за резултати от преглед, извършен в Университетски и клиничен център Тузла на 21.05.2013г. е видно, че при извършения преглед е установено, че на 28.04.2013г. ищцата е наранила лявото си коляно и е имала оток. Назначено е лечение. Представи се и Резултати от преглед и изследване от 10.05.2013г. от Кантонална болница гр.Зеница, Република Босна и Херцеговина, от които отново се установява, че е налице нараняване на коляното, болка в резултат на падане /приземяване преди около 20 дни/. Все в същата насока е и представеният Лист за изписване от болница в гр.Тузла, Клиника по ортопедия и травматология, като от последното доказателство е видно, че на ищцата е осъществена и оперативна намеса на коляното. Представени бяха и медицински документи от Кантонална болница-Зеница, с дата 12.06.2013г. за извършен контролен прегледи, за преглед,  извършен в Институт по трудова и спортна медицина от 13.06.2013г., за проведено балнеолечение за времето от 29.07.2013г. до 12.08.2013г. и данни за проведената терапия.

За правилното изясняване на спора от фактическа страна съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-медицинска  експертиза, която не бе оспорена от страните. От същата се установи, че ищцата е претърпяла хирургическа интервенция на коляно, като операцията е била извършена на 31.05.2013г., проведена е била необходимата терапия, извършени са редица контролни прегледи и е проведено балнеолечение. Самото вещо лице е извършило и личен преглед на ищцата, при който е констатирало оперативни белези на лявото коляно, наличие на добър обем движения в ставата и леко изразена хипертрофия на бедрения мускул. От друга страна вещото лице дава заключение, че така установеното от медицинската документация и от извършения преглед дава основание за заключение, че увреждането може да настъпи както при падане, така и при директно съприкосновение с чуждо тяло. В крайна сметка при ищцата е налице затруднение на движението на долния крайник, като периодът на възстановяване може да се определи в интервал от 6 до 8 месеца.                 

По делото съдът допусна събирането на гласни доказателства:

От разпита на свид. В. В. се установява по несъмнен начин, че ищцата, в качеството си на състезател на ответния баскетболен клуб,  се е контузила по време на спортна среща /мач/, който се е провеждал в гр.Х. през м.април 2013г. Свидетелят е категоричен, че ищцата е получила контузията още в началото на мача и до края е останала на резервната скамейка.По-късно свидетелят разбрал от съотборничката и сънародничка на ищцата – А., че с нейна помощ и с помощта на бащата на съотборничката им З. Н. ищцата успяла да стигне до София, а оттам и до родината си, като пътуването било осъществено с влак. Отново от разговори с А. свидетелят узнал, че А. е претъпяла операция на лявото коляно, че е имала скъсани кръстни връзки и след тази травма е преустановила спортната си кариера. Свидетелят твърди, че е очевидец на момента, в който ищцата е получила контузията, както и на състоянието й, след като останала на пейката до края на срещата. Според него болките са били много силни, тя е успяла да стане от терена и да седне на пейката с чужда помощ. Категоричен е, че след операцията на коляното е настъпил и краят на спортната й кариера. Категоричен е още, че ищцата се е контузила по време на баскетболен мач в Хасково на 28.04.2013г.

В същата насока са и показанията на свид. А. З., която е била професионална състезателка в ответния баскетболен клуб заедно с ищцата А.. Познава я добре и знае, че тя е получила контузията си по време на последния мач за сезона на клуба, в края на пролетта на 2013 година. И тази свидетелка твърди, че контузията е още в началото на мача. Категорична е, че А. не е допуснала нарушения в този мач по време на играта си, както и че тя била много сърцат състезател. След като се контузила, не била в състояние сама да се движи и това наложило да я изнесат. По-късно поддържали връзка и от самата ищца узнала, че е получила при тази контузия скъсване на кръстни връзки на коляното и възстановяването й продължило около 6 месеца. Узнала още, че след тази контузия А. е прекратила състезателната си кариера и е станала треньор в родната си държава.

При така възприетата  фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

На първо място съдът счита, че сключеният между страните договор е трудов такъв, поради което и отношенията им следва да се уреждат съобразно нормите на Кодекса на труда. Договорът, сключен между страните на 27.11.2012г., е в писмена форма и има съдържание, съгласно чл. 66 от КТ - с определено място на работа, наименование на длъжността и характера на работата, времетраенето, размер на трудово възнаграждение и периодичност на плащане.Уговорени са и други условия, съобразно ал.2 на чл.66 от КТ, сключен е като срочен такъв по смисъла на чл.68 ал.1, т.2  от КТ.

                          Предявеният иск е с правно основание  чл.200 от КТ, според който за вреди от трудова злополука, която е причинила временна нетрудоспособност, трайна нетрудоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено. От данните по делото се установи, че всички предпоставки на посочения законов текст са налице. Установено е, че на 28.04.2013г. по време на изпълнение на трудовите си функции - състезател в ответния баскетболен клуб в гр.Хасково, ищцата е претърпяла злополука, която по своя характер е трудова такава. Няма спор, че това е станало именно по време на работа /състезание/, както и че е настъпила на самото място на работа. От представените медицински доказателства, които са многобройни и не бяха оспорени от ответника от една страна, а от друга - от заключението на вещото лице травматолог по несъмнен начин се установи наличие на травма, довела до временна нетрудоспособност на състезателката да продължи своята работа. Нещо повече, установява се, че след това ищцата е прекратила активната си състезателна дейност и се е насочила към треньорска работа. Ето защо съдът намира, че по предявения иск е достатъчно ищцата да докаже реално настъпили неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука, за да се счете, че искът е основателен. В тази насока ще следва съдът да изгради изводите си на база приетото по делото заключение и свидетелските показания. Установи се от същите, че ищцата е претърпяла редица болки, страдания и други неудобства, свързани с битовото  обслужване  и начина й на живот. Принудена е била да напусне кариерата си на състезател в Република България и да се завърне в родината си. Проведено е било едно доста продължително лечение, в т.ч. и оперативна намеса, което неминуемо е свързано с чувствителни болки. Особено следва да се даде кредит на заключението на съдебно-медицинската експертиза, което категорично сочи, че за  възстановяването са били необходими около 6-8 месеца. Категорично е  и заключението, че за травматичното увреждане е способствала работата и работната среда на ищцата. Тези изводи се подкрепят и от показанията на свидетелите, които описват точно злополуката по време, място и механизъм на настъпване. При така събраните именно доказателства, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан и ще следва да се уважи.

              По отношение размера на претенцията, съдът намира за установено следното: според цитирания по-горе законов текст, отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. С груба небрежност действа този, който е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но въпреки това поради лекомислие се е надявал, че той няма да настъпи. В настоящия случай се събраха доказателства, че ищцата не е допуснала груби нарушения на правилата на Българската Федерация по баскетбол, каквито възражения са направени от ответника в отговора на исковата молба. От една страна ответникът не ангажира никакви доказателства в този смисъл, а от друга - от разпита на свидетелите не се установява ищцата да е имала поведение, несъвместимо с правилата на играта. Ето защо, съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.201, ал.1 от КТ, за да бъде намалена отговорността на работодателя. Не може да се сподели и направеното от ответника възражение, че след като ищцата се контузила, сама пожелала да продължи  играта, поради което травмата не е била сериозна. Не могат да се споделят и навежданите доводи, че едва ли не тя с неправомерното си поведение е допринесла за настъпването й. Следва да се отбележи, че и в тази насока не се ангажираха доказателства, както и няма такива, сочещи на наложени наказания на състезателката за недобро поведение по време на състезание и др. Напротив, съдът счита, че с поведението си ответникът е подценил значимостта на получената от ищцата травма и не е било направено нищо, с което да се ограничи в известна степен настъпването на неблагоприятните последици.

Предвид всичко изложено до тук, съдът намира, че за обезщетение на претърпените от ищцата болки и страдания, които законът квалифицира като неимуществени вреди, вследствие  трудова злополука, на ищцата следва да се присъди сумата от 5 500 евро, която съдът определя по справедливост. В останалата част до пълно предявения размер от 20 000 евро искът ще следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.

В исковата молба ищцата претендира законна лихва върху обезщетението, считано от датата на злополуката - 28.04.2013г. Искането за присъждане на лихва от този момент е неоснователно. Преди всичко за ответника не е съществувало задължение /парично/, което той да не е изпълнил в срок, за да се счете, че е изпаднал в забава. Обезщетението, което има право работникът или служителят да потърси на основание чл.200 от КТ, не е дължимо, а е търсимо вземане, поради което не е имало как ответникът да бъде в забава преди датата на предявяването на исковата молба. От тази дата именно се дължи лихва /28.04.2016г./ до датата на окончателното изплащане на присъдената сума. 

 Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 431 лева върху уважения размер на иска, както и сумата 73 лева -разноски за вещо лице, които суми да се внесат по сметка на Районен съд-Хасково.

            Въпреки изхода на делото, на ищцата не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като няма данни за действително направени такива. Представеното Пълномощно /л.4/ не съдържа данни за изплатено адвокатско възнаграждение, а Списъкът с разноски по чл.80 от ГПК не е доказателство в тази насока.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати разноски на ответника в размер на 2 972 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

Мотивиран така, съдът

 

                        Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА  „Баскетболен клуб Хасково 2012“, ЕФН 2612000086, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Драгоман“ № 2, да заплати на А.М., гражданка на Босна и Херцеговина, родена на ***г., сумата 5 500 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произходящи от трудова злополука, настъпила на 28.04.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 28.04.2016г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 20 000 евро, като  неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА  „Баскетболен клуб Хасково 2012“, ЕФН 2612000086, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Драгоман“ № 2, да заплати  държавна такса в размер на 431 лева, както и сумата 73  лева - разноски за вещо лице, които суми да се внесат по сметка на Районен съд-Хасково.

ОСЪЖДА  А.М., гражданка на Босна и Херцеговина, родена на ***г., да заплати на „Баскетболен клуб Хасково 2012“, ЕФН 2612000086, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Драгоман“ № 2, разноски в размер на 2 972 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.