МОТИВИ към Присъда № 1 от 04.01.2018 г. на Районен съд – Хасково, постановена по НОХД  1437 по описа за 2017 година.

 

          Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия С.С.М. *** обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс. Твърди се в акта на обвинението, че с оглед установената по досъдебното производство фактическа обстановка от обективна и субективна страна обвиняемият бил осъществил състава на визираното престъпление, след като в периода от месец юни 2012 г. до месец август 2017 г., включително в град Хасково, след като е осъден с Решение № 512/04.12.2008 г. постановено по гр. дело № 529/2008 г. по описа на PC - Хасково, влязло в сила на 29.12.2008 г., да издържа свой низходящ - детето си С.С.М., ЕГН: ********** ***, чрез неговата майка и законен представител Р.Р. ***, заплащайки й месечна издръжка в размер на 60 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 62 месечни вноски от по 60 лева всяка, всичко на обща стойност 3 720 лева.

          В съдебното заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин, с оглед направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт в тяхната цялост. Предлага съдът да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, а наказанието, което да му бъде наложено – да определи при условията на чл. 54 НК. В този смисъл счита, че най – подходящо се явявало по вид наказанието “Пробация”, с двете задължителни пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години и периодичност на изпълнение два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години както и безвъзмезден труд в полза на обществото, предвид факта, че допуснатото от подсъдимия неизпълнение на задължението за издръжка било за период със значителна продължителност.

          Защитникът на подсъдимия С.С.М. *** - адв. С.Й. *** пледира за определяне на наказанието по вид, съобразно посоченото от прокурора, като се отчете на пареното от подсъдимия самопризнание, но изразява несъгласие с размера и счита, че следвало да бъдат наложени пробационни мерки с продължителност около средната съобразно общата разпоредба на чл. 42а НК.

          Подсъдимият С.С.М. *** заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен по него, след като преди това, в рамките на допуснатото предварително изслушване, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт – основание за провеждане на съдебното следствие по реда на диференцираната процедура в Глава 27 от НПК, непосредствено след разпоредително заседание, на основание чл. 252, ал. 1 НПК. При упражняване личната си защита в хода на съдебните прения се придържа към изразеното от служебния защитник, а в правото му на последна дума заявява, че иска присъда в съответствие със застъпеното становище от адв. С.Й. в хода на съдебните прения.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимият С.С.М. е роден на *** ***, ЕГН: **********.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 200, издадена от Районен съд – Хасково на 28.02.2014 г. същият не е осъждан и няма данни да е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на административно наказание. От представените на досъдебното производство характеристични данни се установява, че по отношение на подсъдимия няма данни за криминални регистрации, за злоупотреби с алкохол или наркотични вещества. Същият е описан като лице спазващо моралните норми на поведение в обществото.

          Подсъдимият С.С.М. и  Р.Р.Р., разпитана в хода на досъдебното производство живеели на съпружески начала от началото на 2001 г. до 2005 г. От това им съжителство се родило дете С.С.М., ЕГН **********, роден на *** г.

          С влязло в сила на 29.12.2008 г. Решение № 512/04.12.2008 г., постановено по гр. дело № 529/2008 г. по описа на PC - Хасково подсъдимият С.С.М. бил осъден да заплаща на свид. Р.Р.Р., като майка и законен представител на детето С.С.М., ЕГ: ********** месечна издръжка в размер на 60 лева за С.С.М., считано от 15.04.2007 г. до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

          След влизане в сила на решението свид. Р.Р.Р. и детето С.С.М. ***.

          През периода от месец юни 2012 г. до месец август 2017 г., включително, подсъдимият С.С.М., въпреки че е знаел, че дължи издръжка на детето си в посочения размер, не заплатил нито една месечна вноска, съгласно постановения съдебния акт. Не заплатил дължимите от него на свид. Р.Р.Р., като майка и законен представител на детето С.С.М., месечни суми в размер на 60 лева за издръжка за детето С.С.М. за 62 месеца, възлизащи на обща стойност 3 720 лева.

          Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство, от заключението на вещото лице, което освен, че не е оспорено от страните, съдът приема като компетентно и безпристрастно изготвено, както и от гласните доказателствени източници, съдържащи се в обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните на досъдебното производство лица в качеството на свидетели, приобщени по съответния ред, преценени в аспекта на направеното самопризнание от страна на подсъдимия и в пълна степен подкрепящи го.

          При тези факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимия С.С.М. *** е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност.

          Изпълнителното деяние на престъплението по основния състав - чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност. За да е съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото лице. Престъплението по чл. 183 от НК по своя характер е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс. Изводът е, че с  нормата на чл. 183, ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за  неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на изправния родител за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете от страна на другия родител.

          От събраните данни е безспорно установена обективната страна на деянието. С Решение № 512/04.12.2008 г. постановено по гр. дело № 529/2008 г. по описа на PC - Хасково, влязло в сила на 29.12.2008 г., подсъдимият С.С.М. *** е осъден да издържа свой низходящ - детето си С.С.М., ЕГН: ********** ***, чрез неговата майка и законен представител Р.Р. ***, заплащайки й месечна издръжка в размер на 60 лева, считано от 29.07.2010 г. до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Въпреки това не е изпълнил доброволно своето задължение за периода от месец юни 2012 г. до месец август 2017  г., включително, в  град Хасково, за повече от две месечни вноски, а именно за 62 месечни вноски, всяка от които по 60.00 лева, всички с общ размер 3270.00 лева. Извод, който не се променя от факта на ангажираните писмени и гласни доказателства за изплащане в хода на досъдебно производство на суми в полза на непълнолетното дете и неговия законен представител или внесени по образуваното изпълнително дело. Тези суми, макар и изплатени на същото основание, а именно плащане за дължима издръжка, не се отнасят до процесното задължение, предвид неизпълнението на това задължение и за предходен период от време и с оглед поредността на погасяване на задълженията – най – напред за разноски, с лед това за лихви, която не се променя от волята на подсъдимия. На следващо място, не е необходимо от гледна точка обективните признаци на състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, срещу него е образувано и производство при държавен или частен съдебен изпълнител за принудителното събиране на дължимата издръжка. В случая е налице съзнателно неизплащане на дължимите месечни вноски през инкриминирания период от време, поради което подс. С.С.М. *** следва да понесе наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че наказателноотговорен е онзи, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. В случая допуснатото неизпълнение е за сумата общо в размер на 3270.00 лева, представляващи 62 месечни вноски от които всяка по 60.00 лева.

          След като по делото се установи по несъмнен начин, че не е било изпълнено задължението на подсъдимия за даване на издръжка за повече от два месеца, съдът призна същия за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. От друга страна, не е налице е последващо негово поведение, в резултат на което да е изплатил сума, равняваща се на тази посочена в обивнителния акт и за визирания в него период, като фактически и юридичеки с такова действие да е изпълнил задължението си до постановяване на присъдата от първата инстанция. Поради това не би могло да се приеме, че е осъществено на досъдебното производство или в съдебна фаза основанието да се приложи привилегирования състав на чл.183, ал.3 от НК.

          Подсъдимият С.С.М. е наказателноотговорно лице. Извършил е деянието при условията на пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Извод, който не се променя от заявеното от подсъдимия, че не е разполагал с достатъчно средства да изпълни задълженията си, поради това, че е бил безработен в предишни период от време.

          С оглед последното и при определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете данните за съдимостта на подсъдимия в аспекта на необременено съдебно минало и тези за личността му, характеризиращи го в положителен план. Същият освен това, се признава за виновен, съдействал е на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, като е давал обяснения, важащо в пълна степен и в съдебна фаза, поради което процесуалното поведение следва да окачестви като положително. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземе предвид продължителния период от време, през който подсъдимият е бездействал и не изпълнявал следващото се по силата на влязло в сила съдебно решение за заплащане на издръжка. По делото това му неизпълнение е общо за 62 месеца, обосноваващо тезата за упоритост в извършване на деянието. То от своя страна е довело до затруднения в материално отношение за задоволяване на жизнените потребности на детето. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода” и алтернативно „Пробация”, съдът счете, че не са налице  изключително или многобройни  смекчаващи  вината обстоятелства, поради което и най-лекото, предвидено в текста на закона наказание да се явява несъразмерно тежко за така извършеното деяние и поради това да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”в” от НК. Изложеното по – горе е от решаващо значение за индивидуализацията на наказанието съобразно по – леката от двете алтернативи, а именно предвиденото в закона наказание „Пробация” със следните пробационни мерки по чл. 42а от НК: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и периодичност на изпълнение два пъти седмично и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година. Така определеното по вид и размер наказание е справедливо и обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото. Санкцията е съобразена и с данните за семейното положение и имущественото състояние на дееца и се явява най – благоприятното разрешение за него от възможните, което да не води до допълнително финансово затруднение.  

          С оглед признаването му за виновен, явяващо се материалноправната предпоставка по чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият С.С.М. *** бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 131.10 лева, представляваща направени на досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице, а по сметка на РС – Хасково – сумата в размер на по 5.00 лева във всеки случай на служебно издаване на изпълнителен  лист по делото.

          Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                     Председател:  /п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.В.