МОТИВИ към Присъда № 11 от 25.01.2018 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 1406 по описа за 2017 година.

 

 

          Районна прокуратура – Хасково е внесла срещу подсъдимата Т.Д.В. *** обвинителен акт, с който на същата й е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.331, ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 от Наказателния кодекс - за това, че на 14.08.2015 г., в землището на с. Книжовник, обл. Хасково, по непредпазливост, запалила чужд имот със значителна стойност - 21 050.00 лева, а именно - сграда „Обреден дом“, /„Сграда на покойника“/, собственост на Община Хасково, с което причинила имуществени щети в размер на 15 952,53 лева.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението против подс. Т.Д.В. във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин, още повече предвид направеното от последната самопризнание. Затова акценитира на вида и размера на наканието и предлага съдът да признае подсъдимата за виновна в извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение, а при индивидуализация на наказанието да бъде отчетено, че е с необременено съдебно минало и има добри характеристични данни, поради което, следвало да понесе наказание, съобразно установения минимум, в случая общ минимум от 3 месеца „лишаване от свобода“. Това наказание би изиграло своята възпитателна и превантивна роля и би изпълнило целите на чл. 36 от НК. Взема отношение и по предявения граждански иск, който намира за основателен и съобразно заключението на вещото лице, следвало да бъде изцяло уважен.

           Защитникът на подсъдимата Т.Д.В. – адв. А.П. *** пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание, че така било доказано по необходимия безспорен начин, виновно поведение на неговата подзащитна, но същата изпълнявала неин морален дълг по почистване на гроба на неин близък, а освен това, били налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което наказанието следвало да бъде определени при многобройни смекчаващи вината обстоятелства по вид и размер, съобразно посоченото от прокурора, доколкотоприложението в случая на разпоредбата на чл. 55 от НК и замяна на предвиденото наказание „лишаване от свобода“ не водело до по – благоприятен режим за неговата подзащитна. Същевременно, оспорва гражданския иск и го намира за недоказан по основание и най – вече по размер.

          Подсъдимата Т.Д.В. заявява, че разбира обвинението и се признава за виновна по него, след като в рамките на допуснатото предварително изслушване признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт – основание за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 НПК. В своя защита се придържа към изложеното от нейния защитник. В даденото й право на последна дума моли за по – леко наказание.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимата Т.Д.В. е родена на *** ***, с посочен адрес за призоваване в страната: град Х., ул. „Г. К.“ № , вх. , ет. , ап. , същата е българка по произход, български гражданин е, грамотна - със средно образование, вдовица, безработна.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. 813, издадена от Районен съд – Хасково на 25.08.2015 г., подсъдимата Т.Д.В. не е осъждана и няма данни да е освобождавана от наказателна отговорност. От събраните за подсъдимата характеристични данни се установява, че същата няма криминални и съдебни регистрации, има изградени трудови навици, ползва се с добро име сред съседите си.

          Установено в хода на разследването по досъдебното производство и в съдебна фаза е, че в землището на с. Книжовник, общ. Хасково, в гробищния парк, се намирала сграда, представляваща Обреден дом, собственост на Община Хасково. Сградата била разположена в северна посока от гробищния парк като между нея и гробовете имало асфалтов път. Между пътя и постройката, а и около самата сграда целият участък бил затревен. През летните месеци растителността се състояла от треви и храсти, изсъхнали от високите температури. За самата сграда според писма с peг. индекси 24-00- 178/19.10.2015г.,24-00-178/10.12.2015г.; 24-06-142/10.08.2017г. нямало изготвен акт за общинска собственост, не била застрахована, а за гробищните паркове и сградите в тях отговаряли кметовете на селата, съгласно чл. 1 ал. 3 от Наредбата за управление и стопанисване на гробищните паркове на територията на Община Хасково. В „Инвентаризационен опис на Общинската собственост“ на имуществото на Община Хасково в село Книжовник, имотът бил описан под № 1058 като „Сграда на покойника“. Покривът на сградата се състоял от интернитни плоскости, под които имало дървени греди, дограмата била дървена, а в самата сграда имало стари дървени столове и дървена маса, които били бракувани и за същите нямало записи в инвентаризационните книги на с.Книжовник или Община Хасково.

          Подсъдимата Т.Д.В. *** и често го посещавала. На 13.08.2015г. се уговорила с А.Г.Я. на следващият ден - 14.08.2017г., двамата да отидат на гробищата в селото, за да почистят гробовете на починалите близки на подсъдимата. Асен Ясенов трябвало да й помогне в тази дейност срещу заплащане. Същият, видно от Писмо с изх.№ 4300/14.10.2015г. на Център за психично здраве гр.Хасково се водел на отчет в ЦПЗ Хасково с диагноза „Умерена умствена изостаналост“. Бил лекуван многократно в Центъра като последно бил хоспитализиран през м. октомври 2014г. Според заключението на психиатричната експертиза, А. Г. Я. страда от умствено недоразвитие във варианта „Умерена умствена изостаналост“. Умствената изостаналост е състояние, което се проявява от ранна детска възраст и е стационарно /не се променя във времето/. За умерената умствена изостаналост е характерно, че лицата, страдащи от това заболяване се научават да говорят, но по-късно. Речта им е бедна, дизартрична и аграматична. Разбират жестове, мимики и изпълняват команди. Мисленето им е конкретно-образно. Могат да формират елементарни представи за обекти и ситуации, но не са в състояние да формират представи за време, пространство и числа. Вниманието им е неустойчиво, преобладава неволевото внимание. Настроението им се колебае между благовидно весело и гневно и мрачно. Могат да формират елементарно чувство за собствена личност, но при намалена критичност и самоконтрол. Поддават се на обучение в помощни училища по специални програми. Могат да се научат да четат и пишат, но не схващат основната идея на прочетен текст. Могат да усвоят елементарни трудови навици и да упражняват елементарни дейности, но под чуждо ръководство. Неспособни са за самостоятелен бит и трудов живот, поради което изискват надзор и ръководство. Често са егоистични и нападателни спрямо по-слабите, а подчинени и зависими от по - силните. При тези състояния липсва годността да разбират и да изграждат виновно отношение към извършеното. Лечението се свежда до лекарства, които успокояват някои поведенчески отклонения, но не са в състояние да лекуват основното заболяване. Същият не е могъл да възприема обективно действителността, както и да ръководи постъпките им. Не може да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и не може да дава достоверни показания за тях към датата на деянието.

           Така, на 14.08.2015г. подс. Т.Д.В., заедно с А. Г. Я., сутринта отишли в гробищния парк на с. Книжовник, общ. Хасково. Под ръководството на подсъдимата започнали да почистват изсъхналите треви от гробовете на починалите роднини на подс. Т.В.. Събирали оформилите се отпадъци на купчина, която натрупали северно от пътя, разделящ гробовете от сградата на „Обредния дом“, на около 5-6 метра пред сградата. Подсъдимата Т.Д.В. решила да запали и изгори така събраните изсъхнали треви като намерението й било да контролира огъня и да не допусне да се разпростре. Запалила сухата трева като неконтролираното горене на същите бързо прераснало в пожар. Подсъдимата се залутала из гробищните парцели, за да потърси вода и изгаси огъня.

            Същевременно, на същото място в землището на с. Книжовник, общ.Хасково преминал свид. М. А. Т., който имал паткарници в близост до Обредния дом и гробищата. Забелязал дима от пожара и веднага се запътил към мястото, откъдето идвал пушекът. Попитал подсъдимата какво гори, а тя му разказала, че почиствала гробовете и запалила боклука, събран в резултат на това. Свид. М А Т се възмутил от поведението й като предупредил, че сградата на обредния дом може да изгори Обвиняемата го успокоила, че преди да си тръгнат, всичко ще бъде изгасено. Към този момент огънят горял на 5 метра от сградата на Обредния дом. След това свид. М. А. Т. си тръгнал, като отишъл до паткарника си. След известно време обаче му се сторило, че отделянето на дим се е усилило, притеснил се и решил с трактора си да прегради пътя на пожара. Потеглил към мястото с трактора като по пътя бил пресрещнат от подс. Т.Д.В., която идвала сама да търси помощ от него. С трактора си свид. М. Т. преминал непосредствено до южната фасада на сградата на Обредния дом като с греблото разровил почвата, пресичайки пътя на огъня към нея. Така пламъците били потушени и всичко изглеждало да е загасено. Свидетелят М А Т си тръгнал, а подсъдмата и А.Г. Я. останали на място. Разпространението на пожара обаче продължило, като от горящите изсъхнали треви достигнал до самата сграда на Обредния дом. Пожарът бързо обхванал самата сграда и достигнал покрива й, състоящ се от интернитни плоскости, които в резултат на високата температура пукали, а горящи парчета се отделяли и хвърчали наоколо.

         В около 11,30 часа, свид. М А Т уведомил по телефона за пожара своя съселянин - свид. А. С. В., който пък от своя страна заедно с изпълняващата към 14.08.2015г. длъжност Кмет на село Книжовник, общ.Хасково - свид. З. С. Д., веднага се запътили към мястото на инцидента. Отивайки на място, двамата възприели горящата сграда на Обредния дом в южната й част, като пред южната фасада от страната на гробищните парцели, тревната площ и къпинак били изгорели. Пред двамата свидетели обв. Т.Д.В. разказала същото каквото преди това споделила със свид. М.Т., а именно, че е почиствала гробовете на близките си и запалила боклука /изсъхналите треви/ с кибрит или запалка, събран в резултат на почистването.

            Свид. З. С. Д. и свид. А. С. В. сигнализирали на тел. 112, тъй като сградата на Обредния дом вече горяла от всички страни. На място незабавно пристигнал екип на РСПБЗН - Хасково, които изгасили пожара. По случая били сезирани и органите на РУ - Хасково при ОД МВР - Хасково. Със съставянето на протокола от първото действие по разследването - оглед на местопроизшествие било образувано Досъдебно производство № 779/2015г. по описа на РУ Хасково при ОД МВР Хасково.

           Според заключението на вещото лице по назначената и изготвена по делото пожаро- техническа експертиза, единствена причина за възникване на пожара е „небрежност при боравене с открит огън“. Огнището на пожара би следвало да се отличава от останалата му площ по по-високото горимо натоварване, тъй като след почистване на изсъхналата трева същата е била струпана на едно място и в последствие запалена - снимка 24 от албума към протокола за оглед на местопроизшествие. Вещото лице сочи, че след опитите за погасяване на пожара чрез използване на техника и поради неосъществено в последствие наблюдение, същият се е разпространил в северно направление през обособения „черен път“ като горенето на сградата е започнала в източната й половина, т.е. огнището на пожара е от северната страна на пътя, разделящ гробищния парк от „Обредния дом“.

           Видно от заключението на назначената и изготвена по делото съдебно - оценителна експертиза, стойността на нанесените щети вследствие на пожар на сграда, представляваща „Обреден дом“, находяща се в гробищен парк в землището на с. Книжовник, общ.Хасково възлиза на 15 952.53 лева, а според заключението на назначената и изготвена по делото допълнителна съдебно - оценителна експертиза, пазарната стойност на сградата, представляваща „Обреден дом“, находяща се в гробищен парк в землището на с. Книжовник, общ.Хасково към 14.08.2015г. възлиза на 21 050.00 лева.

          Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключението на вещите лица, по назначените оценителна и съдебно – техническа експертиза, които съдът възприема като обективни, компетентно и безпристрастно изготвени, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените разпити на свидетели, преценени в аспекта на направеното от подсъдимата самопризнание и изцяло подкрепящи го.

          Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимата Т.Д.В. е осъществила деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 331, ал.1, вр. чл. 330, ал.1 от Наказателния кодекс, за което същата е привлечена към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:

          Престъплението по  чл. 331, ал. 1 НК е резултатно – на реално увреждане и се счита за осъществено при установяване на извършването на изпълнителното деяние, криминализирано с тази норма, а именно непредпазливия палеж. Разпоредбата от специалната част на НК, с която е криминализирано деянието, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност, систематически се намира в Глава единадесета, озаглавена „Общоопасни престъпления”, Раздел първи „Престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства“ и има предвид дейност, която според основния състав по чл. 330, ал. 1 НК, визиращ умишления палеж, се изразява в запалване на предмета на престъплението. Това означава предизвикването на бурна окислителна реакция с него и престъпният резултат бива осъществен, когато предметът започне да гори със собствен огън, а изискването е предметът да бъде със значителна стойност. Престъплението по чл. 330 НК е общоопасно, защото като другите, предвидени в същата глава престъпни състави може да увреди, или най - малкото да застраши, т.е. да постави в опасност лични и имуществени интереси на неопределен брой лица, а при умишления палеж, няма изискване да са настъпили значителни вреди, а само запаленият предмет да е със значителна стойност. За разлика от други случи на престъпления, които се извършват по непредпазливост, във фактическия състав на престъплението по чл. 331 НК няма пълно съвпадение с умишленото престъпление от обективна страна, като несъответствието е в предмета на посегателство. Предмет на непредпазливия палеж е имот по чл. 330, ал. 1 НК със значителна стойност, но изискването е този предмет – запаленият по непредпазливост да бъде непременно чужд, защото ако деецът запали по непредпазливост имот със значителна собственост, но собствен, престъпление по чл. 331 НК няма.    

          При установената по делото фактическа обстановка, описана по – горе не буди съмнение наличието на деяние и механизма на осъществяването му. Безспорно установени от обективна страна са най – напред деянието, респ. причината за възникване на пожара. Доказано по безспорен начин е, че на инкриминираната дата, подсъдимата Т.Д.В., заедно с лицето А. Я., почиствала изсъхналите треви от гробовете на починалите й роднини. Събирали оформилите се отпадъци на купчина, която натрупали северно от пътя, разделящ гробовете от сградата на „Обредния дом“ в с. Книжовник, обл. Хасково на около 5-6 метра пред сградата. Впоследствие подс. Т.Д.В. решила да запали и изгори събраните изсъхнали треви като намерението й било да контролира огъня и да не допусне да се разпростре, но след като запалила сухата трева и въпреки предупреждението на свид. Марин Ванчев, че сградата на обредния дом може да изгори, неконтролираното горене на същите бързо прераснало в пожар. Въпреки последващата намеса на последния, който с трактора си, преминал непосредствено до южната фасада на сградата на Обредния дом и с греблото разровил почвата, пресичайки пътя на огъня към нея, и въпреки, че пламъците били потушени и всичко изглеждало да е загасено, след като си тръгнал разпространението на пожара продължило, като от горящите изсъхнали треви достигнал до самата сграда на Обредния дом. Пожарът бързо обхванал самата сграда и достигнал покрива й, състоящ се от интернитни плоскости, които в резултат на високата температура пукали, а горящи парчета се отделяли и хвърчали наоколо. Цялата последователност в хронологията на събитията, местоположението на източника на запалване и на предмета на палежа един спрямо друг разкриват такова стечение на обстоятелствата, което изключва извод – логически и юридически, за причина за възникване на пожара, различна от възприетата по – горе. Цялата верига от доказателства, приобщени по делото, сочи на единствен и несъмнен извод в тази насока. В обобщение, изводът на съда относно причината за възникване на пожара, градени на база доказателствените източници и заключенията на вещите лица съвпада с този на държавното обвинение.

          По отношение на следващия въпрос от обективната страна на състава на престъпление, а именно за неговия предмет, следва да се отбележи, че са събрани категорични писмени и гласни доказателства за вида и характеристиките на изгорелия обект – сграда„Обреден дом“, /„Сграда на покойника“/, собственост на Община Хасково, находяща се в землището на с. Книжовник, обл. Хасково, както и з наговата стойност и за размера на щетите.

          Според актуалната съдебна практика, критерий за значителност на стойността на имуществото и вредите се възприема цена, равняваща се на 14 пъти от установената за страната минимална работна заплата, следвайки постановките на Постановление № 1/1983 г. на Пленума на ВС, в случая над 5320 лева. Поради факта, че средната пазарна цена към момента на деянието на запаленото чуждо имущество е определена на 21 050.00 лева, се покрива и този стойностен критерий.

          След като от безпротиворечивия анализ на доказателствените източници по делото се установиха всички обективни признаци от състава на престъпление по чл. 331, ал.1, вр. чл. 330, ал.1 от Наказателния кодекс, следва изрично да се отбележи, че не буди съмнение и въпроса за авторството на деянието. Установена по безспорен и категоричен начин е съпричастността именно на подсъдимата Т.Д.В. в извършване на престъплението, доколкото се доказа факта на упражняване от именно нейна страна на действията по запалване на купчината изсъхнали треви, събрани от гробовете на нейни близки в гробищния парк в землището на с. Книжовник, обл. Хасково.

          От субективна страна подсъдимата е извършила деянието виновно при условията на единствено възможната в случая форма на вината – непредпазливост и по - конкретно престъпна самонадеяност /съзнавана непредпазливост/. Същата е предвиждала възможното настъпването на общественоопасните последици от осъщественото от нея, а именно разпростиране на пожара и върху други обекти. Нещо повече, била е предупредена за тези възможни последици, но е игнорирала тези предупреждения, бивайки уверена, че ще избегне съставомерните последици, като е подценила значението на редица обстоятелства, например времето и по – конкретно атмосферни условия и природни специфики, мястото на запалване на изсъхналите треви от гледна точка заобикалящата среда – изсъхнали треви, способстващи разпространение на огъня, неконтролирано и т.н.

          При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимата, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 331, ал.1, вр. чл. 330, ал.1 от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена опасност на деянието, както и количеството на стойността на предмета на престъплението, извън този обуслявящ определена правна квлаификация а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете  съдействието, което деецът е оказала на разследващите органи, в хода на разследването, като цялостното й процесуално поведение следва да бъде окачествено като изцяло положително. В никакъв случай не следва да бъдат пренебрегнати и фактическите данни за личността на подсъдимата – същата е с чисто съдебно минало и е с изключително положителни характеристични данни за личността. Отдадено при определяне на наказанието е и последващото поведение на подсъдимата в опитите й да потърси помощ да загаси пожара, а така също да предотврати настъпването на още по - сериозни вреди, както че въщност както уместно сочи нейният защитник, присъствието й на мястото на инцидента е по неукорими съображения, а тъкмо напротив – в изпълнение на морален дълг към паметта на починали нейни близки. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че очертаните факти, могат да бъдат разгледани в аспекта на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, наказанието за подсъдимата Т.Д.В. следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, за което няма пречка съобразно изричната норма на юл. 58а, ал. 4 НК. Този подход обаче е допустим само ако разкрива по – благоприятен режим за подсъдимата. Нещо, което в случая не е така, доколкото макар и по – леко от наказанието лишаване от свобода, пробацията би се оказала по – обременително наказание, като такова е становището и на страните. В това, число и на подсъдимата. По този начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие, че не следва да бъде заменено с наказание „Пробация”, а наложено съобразно общия и абсолютен минимум от три месеца, доколкото не е предвиден специален минимум.  Така определеният вид и размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото, като изпълнението на същото бе отложено с изпитателен срок от три години, след като се установи наличието на формалните предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК и липса на необходимост от ефективно изтърпяване за постигане на горни цели.

          По отношение на разноските:

          С оглед обстоятелството че подсъдимата Т.Д.В. бе призната за виновна в извършване на престъплението, за което е привлечена към наказателна отговорност,  в нейна тежест следва да се възложат разноските по делото, като същата, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, бъде осъдена да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата общо в размер на 584.29 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица, а по сметка на Районен съд – Хасково – сумата в размер на по 5.00 лева, държавна такса във всеки случай на служебно издаване на изпълнителен лист по делото.

         Относно предявения от Община Хасково, пл. „Общински“ № 1, представлявани от Кмета на  Община Хасково - Добри Беливанов против подс. Т.Д.В., с адрес за призоваване в страната: град Х., ул. „Г. К.“ № , вх., ет. , ап., ЕГН: ********** граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 15 952.53 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът намира, че действително претенцията бе своевременно заявена и по своето съдържание, отговаря на изискванията на НПК за нейната редовност, като пределите на изследване на пръв поглед не надхвърлят пределите на изследване в наказателния процес, очертани с обвинителния акт. При последващото протичане на съдебното следствие по реда на диференцираната процедура по Глава 27 от НПК обаче, разглеждането на гражданския иск би довело до затруднение в развитието и приключването на наказателното производство предвид необходимостта от обсъждане на определени възражения, които не стоят вън от пределите на изследване, но биха наложили събирането на допълнителни доказателства и отлагане на делото, като например въпроса за евентуално съпричиняване на вредите. Поради тези доводи, с постановяване на акта по същество, имащ характера на определение в тази част, гражданският иск бе оставен без разглеждане, а производството, образувано въз основа на него - прекратено, с указания за гражданския ищец относно възможността да предявяват гражданскоправната си претенция пред гражданския съд.

           Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                         Председател:                     /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар:Щ.М.