Н.ч.х.д.№ 1077/2017 год. на ХРС

 

МОТИВИ:

 

Частното обвинение срещу подсъдимия Д.Х.М. ЕГН ********** *** е повдигнато за това, че на 01.09.2017г., в гр.Хасково, причинил на И.Г.Н. ЕГН ********** ***, болка и страдание, без разстройство на здравето – а именно – кръвонасядане на дясната мишница и контузия /болка/ на лявото коляно, представляващи лека телесна повреда – престъпление по чл.130 ал.2 от НК.

Срещу Д.Х.М. е предявен и граждански иск за сумата в размер на 2 000 лв., представляващи обезщетение по чл.45 от ЗЗД за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на твърдяната причинена на 01.09.2017г. лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – до окончателното изплащане на сумата.

Частният тъжител И.Н., чрез повереника си пледира за осъждане на подсъдимия. Били събрани доказателства, че на 01.09.2017г. при разминаване на стълбището на жилищната кооперация, подсъдимият М. напсувал тъжителя Н. и го хванал и стиснал силно с ръката си за дясната мишница и го дръпнал, при което Н. загубил равновесие, завъртял се и паднал на стълбите и си ударил лявото коляно. От разпита на вещото лице ставало ясно, че тази контузия не можело да бъде получена по друг начин, освен по начина, който се твърдял в тъжбата и който бил доказан в хода на съдебното производство. Не следвало да се кредитират показанията на свидетелите на защитата В.К.и Г.С.. От една страна те се разминавали, от друга страна двамата говорели за различно време, в което са възприели частния тъжител и подсъдимия в процесния ден. Следвало да се уважи предявения граждански иск за сумата от 2 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от Н. нравствени и физически болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 01.09.2017 г. до окончателното и́ плащане.

Претендират се и направените разноски.

Подсъдимият Д.Х.М. не се признава за виновен.

Дава обяснения. Твърди, че с И.Н. се познавали като комшии. Живеели в една кооперация, но на различни етажи. Преди този случай нямали нищо общо, нямали конфликти, няколко пъти М. го предупреждавал да не паркира колата си пред неговата. На 01.09.2017 г., рано сутринта около 7.00, М. излизал от дома си. И.Н. по същото време се качвал нагоре по стълбите. Срещнали се и както винаги се поздравили. М. видял, че колата на Н. била пред неговата кола и подсъдимият не можел да излезе. М. предупредил Н. веднъж – два пъти, но от негова страна нямало никаква реакция. Тогава подсъдимият настигнал тъжителя, хванал го за връхната дреха, без да го докосва по телосложението. Хващането било само за връхната дреха, нямало никакъв допир по тялото. По никакъв начин М. не докоснал Н. по тялото или рамото. Това било всичко. След това М. продължих надолу. Н. продължил нагоре по стълбището. Тъжителят така и не си преместил колата.

Подсъдимият иска от съда да бъде признат за невинен.

Защитникът на подсъдимия в пледоарията си прави анализ на събраните гласни доказателства. Твърденията на тъжителя не намирали доказателствена опора и в другите събрани по делото доказателства, нито в обясненията на подсъдимия, нито в изложеното от свидетелите В.К.и Г.Х., които еднопосочно отричали на  инкриминираната дата 01.09.2017 г. подсъдимият да е нанасял каквито и да било удари на тъжителя, при които да са се получили твърдените увреждания. Показанията на тези свидетели били непротиворечиви, последователни и се подкрепяли от другите доказателства по делото и следвало да бъдат ценени с необходимото доверие. Още повече, че в показания си свидетелите К. и Х.ясно описали фактическата обстановка, която съвпадала с описаното от страните, описали облеклото на страните,  часа, времето и детайли от инкриминираното деяние. Пряк очевидец на случилото се бил свидетелят Х., който ясно и категорично заявил, че не бил видял обвиняемия да нанася удари на тъжителя Н.. Пледира за оправдателна присъда. Алтернативно сочи, че бил налице маловажен случай по чл.9 ал.2 от НК. Алтернативно сочи, че ако подсъдимия все пак бъдел признат за виновен същият следвало да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК.

Моли съда за акт в този смисъл.  

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.Х.М. и тъжителят И.Г.Н. се познавали от преди и са съседи. Двамата живеят в жилищна кооперация, намираща се в гр.Хасково, на *************, на различни етажи.

И.Н. живеел на 3 етаж на жилищната сграда.

Д.М. живеел на 2 етаж на жилищната сграда.

Между двамата нямало някакви предшестващи влошени отношения или вражди.

Понякога между двамата възниквал спор по повод паркирането на личните автомобили, тъй като мястото за паркиране не винаги достигало.

На 01.09.2017г. бил религиозния празник Рамазан-Байрям и рано сутринта, около 7,00 часа подсъдимият Д.М., също и св.Г.Х. се подготвяли да отидат на сутрешната молитва в джамията в гр.Хасково.

Св.Г.Х. живеел в същата жилищна кооперация на *************, както и М. и Н., само че на първия етаж. Познавал и двамата си съседи.

Около 7,00 часа И.Н. паркирал личния си автомобил пред сградата и пред автомобила на Д.М.. След това влязъл и тръгнал да се качва по стълбището към апартамента си на 3 етаж.

През това време подсъдимият Д.М. излязъл от своето жилище на 2 етаж на сградата и тръгнал надолу по стълбището.

През това време на 3 етаж св.Т.Н., която е съпруга на тъжителя, била отворила входната врата на апартамента, защото приготвяла багаж в коридора, който И.Н. да вземе и да натовари на автомобила им.

На площадката между първия и втория етаж тъжителят И.Н. и подсъдимия Д.М. се срещнали. Тъй като М. бил видял, че Н. пак е паркирал автомобила си пред неговия и че това ще затрудни излизането на автомобила, казал на тъжителя, че не може да излезе и че Н. трябва да премести автомобила си.

Тъжителят не обърнал внимание на М. и продължил да се изкачва нагоре по стълбището. М. отново повторил, че Н. трябва да премести автомобила си, но реакция не последвала.

Подсъдимият М. се подразнил.

Върнал се назад. Настигнал тъжителя Н. и му повторил да премести автомобила си.

В този момент на площадката пред апартамента си на първия етаж излязъл и св.Г.Х., който вече тръгвал за джамията.

Д.М. хванал силно с ръка И.Н. в областта на дясната ръка на мишницата и го дръпнал, като повторил да премести колата си. Тъжителят се завъртял, загубил равновесие и паднал върху стълбите, при което ударил лявото си коляно.

Това било видяно от св.Т.Н., която в този момент се била надвесила над парапета на етажната площадка и възприела, как Д.М. държи съпруга й за ръката под дясната мишница, видяла и падането на Н. на стълбите.

Последвала размяна на по-груби реплики между тъжителя и подсъдимия.

Тази размяна на реплики била чута от св.Г.Х., който погледнал нагоре. Това, което този свидетел-очевидец видял било, че Д.М. „хвана му връхната дреха /на Н./ и му каза „чуваш ли какво ти казвам..станаха едни приказки, майката на Д. се обади, жената на И. също..“

Съдът намира, че възприятията на този свидетел не могат да бъдат безусловни и сигурни досежно обстоятелството дали М. е хванал Н. само за дрехата, без допир с ръката и мишницата му или е имало захват под мишницата със стискане на ръката под мишницата. Това е така, защото този свидетел е гледал от първия етаж, нагоре към стълбите между 2 и 3 етаж, където се е случил инцидента и не могъл ясно и сигурно да види при хващането дали е била хваната само дреха – ръкав или е имало захват и на плътта на ръката под мишницата.

Св.В.К.не е свидетел-очевидец на случилото се.

Той е управител на етажната собственост и разказва по-късно какъв разговор са водили с Н. и какво му е казал Д.М. вечерта на 01.09.2017г. В частта им относно случилото се сутринта те са „отражение на отражението“ и са преразказ на това, което са му разказали тъжителя и подсъдимия – всеки според своя интерес.

След това е имало обаждане на тел.112 от Н..

Междувременно Д.М. слязъл долу и успял с повече маневри да изкара автомобила си, въпреки паркирания отпред автомобил на И.Н..

От извършената по делото съдебно-медицинска експертиза става ясно, че при прегледа на И.Н. било установено кръвонасядане на дясната мишница и контузия /болка/ в лявото коляно. Описаните увреждания били причинени по механизъм на действие от твърди и тъпи предмети и можели да бъдат причинени по начина, за който съобщавал И.Н..

Било причинено страдание, без разстройство на здравето.

Срокът за възстановяване бил 10 дни.

В с.з. от 11.01.2018г., при разпита си, вещото лице още сочи, че в рамките на житейската достоверност, най-достоверният начин да се получи такова кръвонасядане с описаните очертания, без конкретна форма, по вътрешната повърхност на мишницата, бил като се извърши захват. Достъпът до вътрешната страна на ръката, към подмишницата, бил възможен, като се извърши захват, т.е. човекът бил хванат и стиснат. Бил хванат сериозно. Минало и време. Обичайно, при такова захващане, се хващало с пръстите и се опонирало с палеца отсреща, като оставали възглавнички на пръсти. Когато те притискали кожата, правели едни кръгли кръвонасядания, които били много характерни, но с времето, тъй като имало една рехава тъкан, мембрана, която била между кожата и мускула, заради самата мишница, където минавали кръвоносните съдове, като тази рехава тъкан допускала миграция на кръвоизлива и се сливали тези петнисти участъци, поради което давали тази картина, която била описана. Прегледаният заявил и болка в коляното. Картината била другият да го хване и събори. Хванал го е и го съборил по стълбите.

Подсъдимият не е осъждан. Не е освобождаван по реда на чл.78а от НК.

Има добри характеристични данни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът счете на базата на събраните по делото доказателства, че подсъдимият Д.Х.М. ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130 ал.2 от НК, като на 01.09.2017г., в гр.Хасково, причинил на И.Г.Н. ЕГН ********** ***, болка и страдание, без разстройство на здравето – а именно – кръвонасядане на дясната мишница и контузия /болка/ на лявото коляно, представляващи лека телесна повреда.

 От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – същият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на престъпните последици и е искал настъпването на престъпния резултат.

 Касае се за телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК – т.нар.”лека лека телесна повреда”, защото с нанесеното травматично увреждане е причинена само болка и страдание, без разстройство на здравето. В тази насока е и заключението на съдебномедицинската експертиза. Така и ППВС №3/27.09.1979г. - т.15 и 16 – този тип травматични увреждания представляват деяние по чл.130 ал.2 от НК.

 Хипотезата на чл.9 ал.2 от НК е неприложима в случая.

 Не се касае за малозначително деяние. Няма тъждество между умишлените съвсем леки телесни увреждания, така както са описани в т.16 на ППВС 3/1979г. и малозначителното деяние. И най-леките умишлени телесни повреди по чл.130 ал.2 от НК не са допустими и са престъпления. Обстоятелството, че същите се изразяват само в причиняване на болка или страдание и представляват най-леката възможна форма на засягане на целостта и неприкосновеността на човешкото тяло, не е основание за приложение на чл.9 ал.2 от НК. В тази насока доводът на защитата е неоснователен.

 Съдът определи наказанието на подсъдимия по следния начин :

 Престъпният състав на чл.130 ал.2 от НК предвижда наказания „лишаване от свобода” до 6 месеца или пробация или глоба от 100 до 300 лв. Подсъдимият не е осъждан, не е освобождаван по реда на чл.78а от НК. Няма невъзстановени съставомерни вреди. Ето защо съдът счете, че са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК и освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба”. Относно размера на глобата, както бе отбелязано по-горе съдът обсъди съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и прие пълен превес на смекчаващите. Касае се за първа и единствена такава проява, на неосъждан млад подсъдим. Следва да се има в предвид и емоционално състояние на М., породено от повтарящия се проблем с паркирането на двата автомобила и трудното /или невъзможно/ излизане. Ето защо глобата като размер бе индивидуализирана на минимума – а именно глоба в размер на 1 000 лв.

С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона, което ще въздейства възпитателно и предупредително както върху дееца, така и по отношение на останалите членове на обществото.

Съдът намира, с оглед изразения довод от защитата, че не е възможно хем да приложи чл.78а от НК и да освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба“, хем след това при определяне на глобата да слезе и под минимума на глобата, като приложи и чл.55 ал.1 т.1 от НК. Освен това няма и основание да го стори, защото минималния размер на глобата е достатъчен за целите на наказанието в конкретния случай.

Гражданският иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на причинената лека телесна повреда е основателен. Налице са кумулативно 4-те елемента на генералния деликт – вреда, противоправно поведение, вина и причинна връзка. Съдът определи размера, до който претенцията по чл.45 от ЗДЗД е основателна по справедливост, в предвид характера и вида на травматичните увреждания и времето за възстановяване – 10 дни според заключението на вещото лице. Ето защо съдът уважи претенцията до размера от 350 лв. и отхвърли иска в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от  2 000 лв.

С оглед чл.189 ал.3 от НПК разноските по делото бяха възложени на подсъдимия.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                           

                                                                                  Районен съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.