Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 28                                         29.01.2018 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Десислава Вълканова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 1542 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от И.С. *** срещу Наказателно постановление № 147 от 07.12.2017 г. на Директора на Регионална здравна инспекция - Хасково, с което на основание чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 2, ал. 3 от Наредба № 15 от 27.06.2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони и Закон за здравето. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено наказателното постановление бил неясен и неточен и с това било ограничено правото му на защита, респ. опорочено административнонаказателното производство. Неправилно била посочена и правната квалификация на деянието, а описаната в процесния АУАН и НП фактическа обстановка не отговаряла на действително осъществената – жалбоподателят бил преминал визираните медицински прегледи. Освен това, наказващият орган не бил обсъдил възможността деянието да бъде подведено под нормата на чл. 28 от ЗАНН, каквато хипотеза била налице. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото представител.

            Административнонаказващият орган - Директорът на Регионална здравна инспекция -  Хасково, редовно призован, се представлява от юриск. Илия Янкулов, който заявява, че оспорва подадената жалба и в хода по същество развива конкретни съображения в подкрепа доводите за нейната основателност. Моли съда същата да бъде оставена без уважение.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно отбелязването на връчването на Уведомление за доброволно изпълнение /приложение към НП/, станало на 08.12.2017 г., според отразеното в приложеното известие за доставяне – обратна разписка и липсата на доказателства за връчване на санкционния акт на друга, по – ранна дата от наказващия орган, комуто се разпределя доказателствената тежест да установи този факт. Жалбата е депозирана срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 22.11.2017 г. свидетелят М.В.К. ***, Дирекция „обществено здраве”, Отдел „Държавен здравен контрол” и свид. М.Н.М.,*** извършили проверка в обект Помпена станция „Узунджово“ II – ри етап за град Хасково, с оператор „ВиК“ ЕООД, град Хасково. В хода на проверката на място установили, че работели кладенци № 1, 2а, 4, 6 и 7, като изискали от дежурния оператор на помпена станция /помпиер/, представител на ВиК – дружеството, здравните книжки на всички членове на персонала, в това число и неговата, които се съхранявали в обекта. След прегледа на представените здравни книжки, установили, че за лицето И.С.Г., последните отбелязвания за посещение на личен лекар и извършени медицински прегледи били на дата 02.01.2016 г. и 02.11.2016 г. В резултат, достигнали до извод, че същият не се бил явил за задължителни медицински прегледи при общопрактикуващия лекар през 2017 г.   С оглед на това, на 23.11.2017 г., срещу жалбоподателя е съставен от свид. М.К. Акт за установяване на административно нарушение № 145/23.11.2017 г. за нарушения на посочените в него нормативни актове и разпоредби: чл. 2, ал. 3 от Наредба № 15 от 27.06.2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони и Закона за здравето. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на лицето, сочено в него като нарушител, което подписало акта, а в съответната предвидена за това графа, жалбоподателят вписал, че има възражения, които щял да представи лично. Препис от АУАН е връчен на лицето на 23.11.2017 г., лично срещу подпис, според отбелязването в съдържащата се разписка. Възражения срещу АУАН не са депозирани допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване.

          При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение, и на основание чл. 210, ал. 1 ЗЗдр наложил процесната административна санкция.

          Представени в производството пред Районен съд – Хасково и приети като писмени доказателства са заверени преписи от съответните страници от Лична здравна книжка № 13052 от 17.12.2009 г. на МЗ, РИОКОЗ, град Хасково на името на жалбоподателя И.С.Г. с отразен последен периодичен преглед при ОЛП – д-р. Атанаска Андреева на 23.11.2017 г. и нанесен здравен статус – изследвания с посочени номера и дати на провеждане  - 22.11.2017 г. относно чревно бацилоносителство и чревни паразити и следващо заключение, „допуска се на работа”.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетелите М.В.К.М. и Н.М. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, както и тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредба № 15 от 27.06.2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони, издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 57 от 14.07.2006 г., наричана по – долу за краткост „наредбата” със същата се определят здравните изисквания към лицата, работещи предприятията (обекти), които произвеждат и/или търгуват с храни, а според чл. 2, ал. 3 от същата наредба, провеждането на предварителните и периодичните медицински прегледи и изследвания и редовността на здравните книжки са задължение както на всеки постъпващ на работа в обектите по чл. 1, ал. 1 , така и на съответния работодател. В чл. 4, ал. 1 и ал. 2 се сочи, съответно, че резултатите от проведените предварителни медицински прегледи и изследвания се вписват в личната здравна книжка на лицето от медицинските специалисти, които са ги извършили. След извършване на всички предварителни медицински прегледи и изследвания ОПЛ дава заключение за постъпване на работа, като вписва в личната здравна книжка на лицето „допуска се на работа’“и поставя своя универсален идентификационен номер и печат. В разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Закона за здравето е предвидено, че Държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори, а според ал. 2, при осъществяване на дейността си юридическите и физическите лица са длъжни да спазват установените здравни изисквания. По силата на чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето, който извършва дейност в нарушение на здравните изисквания по този закон и нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 100 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 5000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът намира, че са налице  процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт. В този смисъл може да се отбележи най – напред, че действително не са допуснати нарушения по чл. 40 от ЗАНН в процедурата при съставяне на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на лицето, привлечено с него към административнонаказателна отговорност, което било запознато със съдържанието му и е имало възможността да впише възражения или обяснения по него в съответната графа, предвидена за това. Изпълнено е и изричното изискване за връчване на екземпляр от акта, срещу подпис на лицето, който факт е надлежно удостоверен в приложената разписка, като е била обезпечена възможността в законоустановения срок да бъдат депозирани писмени възражения срещу него. Съставеният акт за установяване на административни нарушение обаче не отговаря на изискванията за неговата редовност съгласно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, установяваща необходимите реквизити и конкретно на т. 3, т. 4 и т. 5 от цитираната норма. Съображенията в тази насока са следните:

          Най – напред логически предшестващ, този за правната квалификация, се явява въпросът за начина на описание на визираното от актосъставителя деяние и съответствието му с изискванията на закона от гледна точка гарантиране правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност и обезпечаване възможността за съдебен контрол. Според въведените в съставения акт за установяване на административно нарушение фактически твърдения, жалбоподателят И.С. Ганчев е санкциониран за това, че при извършена проверка на 22.11.2017 г. на ПС „Узунджово“ II – ри етап за град Хасково се установило, че жалбоподателят, в качеството си на оператор помпена станция, не се бил явил на задължителен периодичен медицински преглед при ОПЛ и задължителните паразитологични и чревнозаразоносителство изследвания през 2017 г. Отразени в личната здравна книжка преглед и изследвания – 01.11.2017 г. Тоест отговорността му е ангажирана за неизпълнение на задължението му за явяване на задължителен периодичен медицински преглед, но същевременно, наред с общите разпоредби относно приложимостта на здравните изисквания към определени категории лица, като правна квалификация на деянието е вписана разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 15 от 27.06.2006 г. Същата се отнася действително, както до първоначални – при постъпване на работа, така и до периодични прегледи, но само до общото задължение за тяхното провеждане и определя кръга от задължени лица, но конкретно периодичните прегледи са регламентирани в  чл. 5 от Наредбата. Тоест налице е противоречие между фактическото изложение относно обективната страна на описаното деяние и дадената правна квалификация, в което се изразява и визираното нарушение по чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Изискването по този закон от текста се отнася до задължението на контролните органи и конкретно на актосъставителя за посочване на законните разпоредби, но не какви да е норми на закона, а нарушените. В този смисъл правилната правна квалификация на деянието е единствено и само възможна и следва да е релативна на словесното описание на деянието. Нещо, което в случая не е налице, още повече предвид посочване и на Закона за здравето, без обаче да се визира конкретна нарушена норма, и обосновава извода за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, което не е единствено.

          След като бе посочено, че при даденото от актосъставителя словесно описание на визираното нарушение може да се направи обосновано предположение, че се цели ангажирането на отговорността на жалбоподателя за неизпълнение на задължението му в качеството оператор помпена станция в процесния обект за периодични медицински преглед, липсва посочване в акта на дата на нарушението. Вписана е единствено датата на установяване на твърдяното нарушение – 22.11.2017 г., когато е извършена проверката, но на това място, следва както в редица случаи да бъде отбелязано, че макар да е възможно датата на извършване на нарушението да съвпада с тази на неговото установяване, двете по своя характер се различават иманентно една от друга и твърдения за всяка от тях следва да се съдържа в акта за установяване на административно нарушение. Изключение от този принцип, според утвърденото в съдебната практика, съставлява единствено хипотезата, в която от твърденията в акта би могло да стане ясно, че деянието продължава и към момента на извършване на проверката - в случая 22.11.2017 г. и твърденията на актосъставителя в тази насока ясно и непротиворечиво водят към датата на осъществяване на деянието. Настоящата хипотеза обаче не е такава, доколкото изискването е периодичните прегледи и изследвания, включващи предвидените в отделните точки на чл. 5 от Наредбата дейности, да се извършват веднъж годишно, което означава, че деянието основано на твърдения за неизпълнение на това задължение е формално и се счита за довършено в първия ден след изтичане на срока, в който е било възможно това задължение на да бъде изпълнено в съответствие с изискванията на закона. Тоест, след изтичане на предвидения едногодишен период. Твърдения в тази насока липсват, което предпоставя и извод за допуснато особено съществено нарушение, явяващо се абсолютно основание за отмяна на издаденото, въз основа на процесния АУАН, НП на процесуално основание, без да се обсъждат въпросите по същество, свързани с отговорността, след като визираното нарушение в акта е възпроизведено изцяло при издаването на санкционния акт.

          С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство – отменено, без да се обсъждат въпросите по същество за наличие на деяние, авторство и вина, препятствано дори поради самото естество на процесуалните пропуски в дейността на администрацията.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 147 от 07.12.2017 г. на Директора на Регионална здравна инспекция - Хасково, с което на основание чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето на И.С.Г. *** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 2, ал. 3 от Наредба № 15 от 27.06.2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони и по Закона за здравето.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              Съдия:/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар:Щ.М.