Р Е Ш Е Н И Е

 

3                                          02.01.2018 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на двадесет и първи декември  две хиляди и седемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Велислава Ангелова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 1447 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „Доти 07” ООД, град София, представлявано от И.В.Б. – Управител, чрез адв. А.Г. *** срещу Наказателно постановление № К-040594 от 14.08.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощена със Заповед № 289 от 22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството - жалбоподател, е наложена: по т. 1 от НП, на основание чл. 206 от Закона за туризма, имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗТ и по т. 2 от НП - имуществена санкция, на основание чл. 211 от Закона за туризма, в размер на 500 лева за нарушение по чл. 117, ал. 1 от същия закон. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на материалноправните норми и процесуалния закон. Оспорват се от пълномощника на законния представител на дружеството – жалбоподател, фактическите констатации, изложени в НП, издадено въз основа на цитирания в жалбата акт за установяване на административно нарушени. Твърди се също така, че били допуснато съществени процесуални нарушения при съставяне на процесния АУАН, довели да нарушаване правото на защита, в това число и правото по чл. 44 от ЗАНН за подаване на възражения от страна на дружеството – жалбоподател, като се излагат конкретни съображения в подкрепа на така наведените доводи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление и присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател – „Доти 07” ООД, град София, редовно призовано, не изпраща представител.

          Административнонаказващият орган - Директорът на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив на КЗП, редовно призовани, не изпращат представители не заявяват становище.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 26.05.2017 г., свидетелите С.Н.П. на длъжност ст. инспектор в КЗП, РД – Пловдив и Ю.М.Ш., сътрудник в КЗП, РД – Пловдив извършили проверка в търговски обект – заведение за хранене в град Хасково, находящ се на ул. „Атон” № 3, помещаващ се в масивна едноетажна самостоятелна постройка. В хода на извършената проверка в посетения обект, който се намирал в работен режим, било установено, че същият разполага с общо 26 места за сядане на закрито и с 8 места за сядане на открито, но на видно място в него не била поставена категорийна символика – табела с вида и категорията на обекта и удостоверение за определена категория или временно удостоверение за открита процедура за категоризиране на обекта. След поискване от страна на контролните органи от служител в обекта да бъде представен такъв документ, сервитьорът в заведението не съумяла да представи.

          Констатирано било от администрацията на КЗП, че в проверявания обект, се предлагали топли, безалкохолни напитки, бира, вино, салати, паста, предястия, основни ястия, аламинути, сухи мезета, за които било възприето от страна на контролните органи, че имало съставен ценоразпис – лист меню за кухненската продукция и карт меню за напитките, както и винен лист. Установено било обаче, че за предлаганите крем – супа, сирене по шопски, миш – маш, омлет и предястията – хапки пиле, хрупкави пилешки филенца, сусамени флейки, хапки кашкавал, хрупкави сиренца, топени сиренца, пилешки дроб по тарикатски, пилешки сърца с масло, патешки сърца на скара, воденички в масло, телешки език, както и 29 вида български вина и 32 вида вносни вина, изброени във винения лист имало обявени цени, но не и означени грамажи.

          След осъществена контролна покупка на топли напитки, бил издаден фискален бон от 26.05.2017 г., приложен и приет по делото като писмено доказателство, за сумата общо в размер на 4.40 лева с посочен издател – „Доти 07”, град Хасково. Във връзка с констатациите, до които достигнали контролните органи и обективирани в Констативен протокол  № 0244787, съставен на място на същата дата и в присъствие на подписалия го представител на ЮЛ – Р. С. Й., готвач в обекта, било разпоредено на представляващия търговеца в лицето на дружеството - жалбоподател, да се яви на 08.06.2017 г. в 10:00 ч. в сградата на КЗП в град Хасково и да представи документ за самоличност на управителя, както и документи за категоризация на обекта – удостоверение за определена категория или временно удостоверение за открита процедура за категоризация на обекта.

          С оглед констатираните обстоятелства и въз основа на преценката, за допуснати нарушения по чл. 114, т. 1 и по чл. 117, ал. 1 от Закона за туризма, на 09.06.2017 г., срещу дружеството - жалбоподател е съставен от свид. С.Н.П. Акт за установяване на административно нарушение № 040594 г. за нарушения по чл. 114, т. 1 и чл. 117, ал. 1 от Закона за туризма.

         Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на упълномощен от представляващия по закон дружеството – жалбоподател представител – Д.А. Т., чрез което лице актът бил предявен, същият го подписал, със задължения да предаде връчения екземпляр на управителя на „Доти 07“ град София. В съответната графа в акта за установяване на административно нарушение по същество не били вписани обяснения и възражения, а единствено изявление, че представителят е запознат с правото да подаде допълнително писмени възражения.

          Възражения са постъпили от упълномощеното лице на 14.06.2017 г. с вх. № П – 03 – 1247 на КЗП, РД – Пловдив единствено по отношение на описаното в пункт 2 от акта нарушение по чл. 117, ал. 1 от Закона за туризма, като в тях се сочи, че към датата на проверката – 26.05.2017 г. в обекта разполагали с непълни  и работни менюта и към възражението били приложени новите и пълни менюта, прието като писмени доказателства.

          Представени в хода на административнонаказателното производство и приети, като писмени доказателства са: Заповед № 725 от 07.06.2017 г., подписана от Кмета на Община Хасково за откриване на процедура за категоризиране на туристически обект“ Бистро „Матоне“, град Хасково, ул. „Атон“ № 3, с ползвател на обекта: „Доти 07“ ООД; винен лист, меню с отбелязани грамаж и цена за предлаганите съответно вина, ястия и напитки.    

          При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение и наложил процесните две имуществени санкции.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите С.Н.П. и Ю.М.Ш. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, както и тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма, лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. По силата на чл. 117, ал. 1 от ЗТ, лицата, извършващи ресторантьорство, са длъжни да съставят ценоразписи - лист-меню за кухненската и сладкарската продукция и карт-меню за алкохолни и безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи. Съгласно нормата на чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма, който предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв, а в текста на чл. 211 от ЗТ е предвидено, че на ресторантьор, който не изпълнява задълженията си по чл. 117 или ги изпълнява не по указания начин, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за защита на потребителите или от оправомощени от тях длъжностни лица, съответно от кмета на общината или от оправомощени от него длъжностни лица – чл. 232, ал. 2 ЗТ. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството - жалбоподател е обявено от закона за наказуемо със съответната административна санкция.

          При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на това основание. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие и връчването на АУАН чрез упълномощено от представителя по закона на дружеството – жалбоподател, лице, които да се квалифицират като съществени. По отношение на тази възможност, в практиката надделя и се установи трайно виждането за допустимост и законосъобразност на такъв подход, особено когато се отнася до хипотези, касаещи юридически лица и по – специално търговци. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря и на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Конкретно по отношение на датата на нарушението е уместно на това място да се отбележи принципното положение, че датата на неговото извършване, респ. довършване и датата на установяването му, макар да е възможно да съвпадат, се различават една от друга и за тези различия следва да се държи сметка, както от актосъставителя, така и от съда. А твърдения в тази насока е необходимо да се съдържат всякога и в акта, и в НП, като техни задължителни реквизити по чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В случая обаче с оглед характера на всяко от описаните нарушения, пропускът изрично да се впише дата на неговото извършване не обуславя извод, че допуснатото процесуално нарушение може да се квалифицира като съществено. Критерият за преценка е дали в резултат на допускането му е накърнено правото на защита на жалбоподателя, включващо възможността да разбере за какви факти се привлича към административнонаказателна отговорност, респ. препятства ли се съдебният контрол. Отговорът на всеки от тези въпроси по делото е отрицателен, след като от твърденията в акта става ясно, че всяко от деянията, описани в него, продължава към момента на извършване на проверката - в случая 26.05.2017 г. и твърденията на актосъставителя в тази насока ясно и непротиворечиво водят към датата на осъществяване на процесната деятелност – действие или бездействие. В подкрепа на тази теза е и застъпеното виждане на Административен съд – Хасково по въпроса, споделяно и от настоящия съдебен състав. По същия начин стои въпросът с правната квалификация на описаното деяние по т. 1 от съставения АУАН, респ. издаденото наказателно постановление. В този смисъл следва да се има предвид, че посочената като нарушена в съставения АУАН и впоследствие в НП – чл. 114, т. 1 ЗТ, са бланкетни по своя характер и в диспозицията си препращат към съответните относими разпоредби. А те в случая са свързани с релевантните към описаната фактическа обстановка изисквания по наредбата по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за туризма с оглед препратката на чл. 114, т. 1 ЗТ що се касае до туристическия обект. В случая видът на туристическия обект е вписан при самото описание на нарушението, поради което и допуснатата непрецизност в неговата правна квалификация не обосновава извод за нарушено право на защита на привлеченото към отговорност лице, явяващо се критерий за характеризиране на процесуалното нарушение като съществено и оттам като основание за отмяна на санкционния акт.

          На следващо място, както АУАН е съставен, така и обжалваното наказателно постановление е съставен от оправомощено длъжностно лице, съответно издадено от компетентен орган, както се установява от представените като писмени доказателства Заповед № 289 от 22.04.2015 г. на Председателя на КЗП на Република България в кръга на неговите правомощия, спазена са формата и редът за издаването на НП, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, с необходимите уточнения, направени по отношение съдържанието на акта за установяване на административно нарушение. Съществено изключение от изложеното по отношение наказателното постановление прави дейността на наказващия орган при подбора на наказващата норма, като съображения в тази насока ще бъдат изложени по – долу съответно с анализ на последиците от този пропуск.

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и НП дата и място, свидетелите С.П. и А. К., са установили, че обектът е в работен режим и в него се предлага туристическа услуга „ресторантьорство“, като са преброили 26 места за сядане на закрито и 8 места за сядане на открито, но липсва поставена категорийна символика - табела с вида и категорията на обекта, а след поискване не са представени удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта. На следващо място, установено е и от контролните органи и в хода на настоящото производство, че в обекта са се предлагали в деня на проверката топли напитки, безалкохолни напитки, бира, вино, салати, паста, предястия, основни ястия, аламинути, сухи мезета, за които било възприето от страна на контролните органи, че имало съставен ценоразпис – лист меню за кухненската продукция и карт меню за напитките, както и винен лист, но за предлаганите крем – супа, сирене по шопски, миш – маш, омлет и предястията – хапки пиле, хрупкави пилешки филенца, сусамени флейки, хапки кашкавал, хрупкави сиренца, топени сиренца, пилешки дроб по тарикатски, пилешки сърца с масло, патешки сърца на скара, воденички в масло, телешки език, както и 29 вида български вина и 32 вида вносни вина, изброени във винения лист имало обявени цени, но не и означени грамажи. Отразеното дотук характеризира процесния обект, като предоставящ туристическа услуга и извършващ туристическа дейност по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗТ – ресторантьорство и като заведение за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) - ресторанти, попадащ сред изброените в чл. 4, ал. 2 ЗТ туристически обекти. За този обект, какъвто е процесният важи и изискването по чл. 114, т. 1 от Закона за туризма, което към датата  на проверката не е било удовлетворено.

          На следващо място, освен установяване на признаците от обективна страна на нарушението по чл. 114, т. 1 ЗТ, свързани с изискванията за категоризация на обектите, в които се предоставя туристическа услуга, установено е и обстоятелството, че при извършената от свидетелите С.Н.П. и Ю.М.Ш. проверка, за предлаганите храни и напитки, изброени по – горе имало съставен ценоразпис на изписани съответно карт и лист - меню, както и винен лист, с предварително обявени продажни цени, но не били обявени съответните грамажи. В тази връзка следва да се отбележи, че при описание на фактическата обстановка и при анализа достоверността на доказателствените източници се възприе и обоснова извода, че посочените карт и лист - меню, както и винен лист на разположение на клиентите в заведението са тези, с които провереният обект на адрес: град Хасково, ул. „Атон“ № 3” е разполагал към момента на проверката, като установено е неизпълнение на задължението по чл. 117, ал. 1 от Закона за туризма, а именно за посочване, освен на продажни цени, така също и на съответните грамажи на съответните предлагани в карт и лист - менюто, както и във винения лист – храни и напитки, в това число вносни и български вина. Без значение е дали предоставяните на клиентите карт и лист меню за „работни“ варианти. Това би имало значение единствено за вътрешно - организационни аспекти от работата на заведението, но не и от гледна точка отношенията с клиентите и изпълнението на изискванията на закона за гарантиране на техни права като потребители на предоставяната услуга.

          При преценка на въпросите, определящи за отговорността не буди съмнение, че дружеството - жалбоподател именно е годен и надлежно определен субект на нарушение, тъй като именно това е лицето имащо качеството „ресторантьор” по смисъла на Параграф 1, т. 58 от ДР на ЗТ, доколкото чрез стопанисвания от него обект – заведение за хранене и развлечения, находящо се в град Хасково бул. „Атон” № 3 осъществява услугата „ресторантьорство”, изразяваща се съгласно т. 57 на цитираната разпоредба в предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по закона заведения за хранене и развлечения и заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи. Посочените текстове от закона на свой ред не правят разграничение и „ресторантьор” може да бъде както физическо, така и юридическо лице, което впрочем недвусмислено се извежда и от редакцията на самите административнонаказващи норми на чл. 206 и чл. 211 от Закона за туризма, предвиждаща както административно наказание „глоба” за физическите лица, така и имуществена санкция – за едноличните търговци и юридическите лица.

          Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 114, т. 1 от Закона за туризма, и по чл. 211, вр. чл. 117, ал. 1 от Закона за туризма, както правилно последното от деянията, визирани по - горе е квалифицирано от административнонаказващия орган, но с уточнение, което освен направеното по - горе по отношение на това по т. 1 от НП, се налага и в друг аспект. А то е в смисъл, че при реализиране на отговорността за деянието по пункт 1 от НП, наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 206 от Закона за туризма, без обаче да конкретизира в коя от двете възможни алинеи вижда съответната наказуемост на описаното нарушение на изискването по чл. 114, т. 1 от ЗТ. По този начин е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените. Действително, ал. 2 на цитираната правна норма визира случаите на повторност и такива твърдения липсват, но независимо от изложеното, наказващият орган е длъжен да се ангажира с конкретна наказваща разпоредба, която е винаги и единствено възможна и е необходимо да бъде релативна на изложените фактически твърдения, като за целта я впише ясно и конкретно с посочване на приложимите алинеи и точки, когато такива са предвидени, за да се дефинира волята му и отграничи от останалите хипотези на наказуемост. Включително и с оглед необходимостта да се гарантира на правото на защита и да се обезпечи възможността за съдебен контрол и по - специално за индивидуализация на санкцията в пределите на наказващата норма, която ако не бъде конкретизирана в необходимата степен не би могло да способства за постигане на тези цели. По този начин в последния етап от дейността, а именно реализиране на административнонаказателната отговорност и индивидуализиране на санкцията е допуснато съществено процесуално нарушение в частта относно нарушението по пункт 1 от НП и в същата част, санкционният акт подлежи на отмяна от съда.       

        При реализиране на отговорността, съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН за второто от посочените нарушения - по чл. 211, вр. чл. 117, ал. 1 от ЗТ – 500 лева, индивидуализирайки имуществената санкция съобразно установения специален минимум, съобразно посоченото в приложимата наказваща норма. Индивидуализацията е в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, предвид липсата на предходни регистрирани от търговеца – ресторантьор нарушения и факта на отстраняване на това нарушение след извършване на проверката с изготвяне на меню, съдържащо необходимата информация. Посочените факти сами по себе си не променят извода за съставомерност на описаното деяние, но следва да се интерпретират в светлината на смекчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализация на санкцията, поради което същата, определена в минималния предвиден размер за имуществената санкция се явява справедлива и съответстваща на извършеното нарушение.

          С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за частично основателна, поради което същата следва да бъде уважена в частта относно нарушението по пункт 1 от НК и оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, като правилно и законосъобразно - в частта относно деянието по пункт 2.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-040594 от 14.08.2017 на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощена със Заповед № 289 от 22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, в частта, с която на „Доти 07” ООД, град Хасково, е наложена по т. 1 от НП, на основание чл. 206 от Закона за туризма, имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗТ.

          ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата обжалвана част, а именно по т. 2 от НП, в която на с която на „Доти 07” ООД, град Хасково е наложена  имуществена санкция, на основание чл. 211 от Закона за туризма, в размер на 500 лева за нарушение по чл. 117, ал. 1 от ЗТ

           Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              Съдия: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.В.