Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2/02.01.2018 година  град Хасково

 

В  И М Е Т О  НА  Н А  НАРОДА

 

 Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

   на  шести декември две хиляди и  седемнадесета  година

   в публичното заседание в следния  състав:

                                                                                                

Районен съдия: Гроздан Грозев 

 

   Секретар: Гергана Докузлиева

   Прокурор:

   като разгледа докладваното от съдията

АНД № 1366 по описа за 2017 година, установи

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по жалба от община Минерални бани, ЕИК 000903743, със седалище и адрес на управление: с. Минерални бани, бул. „ Васил Левски" № 3, представлявана от М.А.И. - кмет на общината срещу Наказателно постановление № 145 от 23.10.2017г. на заместник председателя на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР (ДАМТН), в качеството си на Административнонаказващ орган /АНО/, оправомощена със Заповед № А - 457/15.06.2017г. на Председателя на ДАМТН. С последното НП на жалбоподателят на основание чл. 83 от ЗАНН и чл. 201, ал.12 и чл.200, ал.1, т39 от ЗВ/Закон за водите/, на жалбоподателя е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 190а, ал.1,т.3 от ЗВ. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Твърди се от жалбоподателя, че в  АУАН и санкционния акт не било описано точно и ясно нарушението, и обстоятелствата при които било извършено, както и датата и мястото на извършване на нарушението. АУАН не бил връчен на жалбоподателя и не била отразена дата на отказа да подпише акта. Твърди се още, че това е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. 

В съдебно заседание пред Районен съд - Хасково, жалбоподателя, редовно призовано, не изпраща представител.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище от АНО се оспорва жалбата и се развиват конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено. 

Преди всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок – чл. 59, ал. 2, предл. 1 от ЗАНН. Видно от разписката на самото НП то е връчено на 06.11.2017г.,а жалбата е подадена в седемдневният срок, на 13.11.2017г. видно от пощенският плик с който е подадена жалбата.  Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка: На 12.07.2016г. представители на Главна дирекция НЯСС при ДАМТН извършили проверка на язовир „Могилата", находящ се в поземлен имот № 000977 в землището на с. Сусам, община Минерални бани, Акт за публична общинска собственост № 624/11.07.2006г., собственост на община Минерални бани, за което е съставен констативен протокол № 07-05-738/12.07.2016г. С този протокол са дадени предписания на община Минерални бани – Да предприеме мерки за установяване на техническото и експлоатационното състояние на язовирната стена. Като е даден срок за изпълнение на това предписание до 12.10.2016г. констативният протокол е подписан и връчен на присъствалият от страна на община Минерални бани – Е. Б. Е.

На 21.03.2017г. е извършена нова проверка на место на язовир „Могилата", от св.А.К. и св.М.О., за което е съставен констативен протокол № 07-05-082/21.03.2017г„ връчен на община Минерални бани на 30.03.2017г. При проверката, чрез обход на язовирната стена и съоръженията към нея, не било възможно да се установи изпълнено ли е даденото в констативен протокол № 07-05- 738/12.07.2016г. на ГД НЯСС предписание „Да се предприемат мерки за установяването на техническото и експлоатационното състояние на язовирната стена, със срок на изпълнение 12.10.2016г. Поради това с констативен протокол № 07-05-082/21.03.2017г. на община Минерални бани собственик на язовир „Могилата" е дадено предписание „ Да се уведоми писмено ГД НЯСС, РО НЯСС ЮЦБ, с адрес гр. Хасково, бул. „Панорама" № 2 за наличието на заповед/анализ/доклад/протокол или друг вид документ, касаещ изпълнение на предписанието „Да се предприемат мерки за установяването на техническото и експлоатационното състояние на язовирната стена" , със срок за изпълнение 07.04.2017г. В указания срок в деловодството на РО НЯСС ЮЦБ, с адрес гр. Хасково, бул. „Панорама" № 2, не била постъпила от община Минерални бани заповед/анализ/доклад/протокол или друг вид документ, касаещ изпълнение на предписанието дадено с протокол № 07-05-738/12.07.2016г. , а именно „Да се предприемат мерки за установяването на техническото и експлоатационното състояние на язовирната стена". Тоест в срок за изпълнение 07.04.2017г. не е изпълнено от собственика на язовир „Могилата" задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 07-05- 082/21.03.2017г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията при тях". Така на 15.05.2017г. в отсъствите на нарушителя св.А.К. ***-026/15.05.2017г. Жалбоподателят бил поканен за съставяне на АУАН но не се явил и той бил съставен в негово отсъствие. Направен е опит АУАН да бъде предявен и връчен на кмета на община Минерални бани, но той отказал да го подпише, като това е удостоверено с подписа на един свидетел в акта.

Като нарушение в акта е посочено, че на 08.04.2017г. община Минерални бани, в качеството си на собственик на язовирната стена, видно от  Акт за публична общинска собственост № 624/11.07.2006г., съзнателно не е извършила даденото в констативен протокол № 07-05- 082/22.03.2017г. предписание. Това нарушение е квалифицирано по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

На база горният АУАН е издадено и атакуваното НП в него е описана същата фактическа обстановка и обстоятелства по установяването на нарушението. Нарушението е посочено като –неизпълнение на предписание дадено с протокол № 07-05- 082/22.03.2017г.  „ Да се уведоми писмено ГД НЯСС, РО НЯСС ЮЦБ, с адрес  гр. Хасково, бул. „Панорама" № 2 за наличието на заповед/анализ/доклад/протокол или друг вид документ, касаещ изпълнение на предписанието „Да се предприемат мерки за установяването на техническото и експлоатационното състояние на язовирната стена" , със срок за изпълнение 07.04.2017г. Дадена е и същата правна квалификация.

Изложената до тук фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събрания по делото доказателствен материал. Като свидетели по делото са допуснати и разпитани св.А.К. и св.М.О.  присъствали при установяване на нарушението и св.Н.М., която е свидетел при съставяне на АУАН. Показанията на свидетелите потвърждават изцяло фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП, относно извършените проверки, както и обстоятелствата около съставянето и връчването на АУАН. До колкото тези показания са непротиворечиви и еднопосочни и се подкрепят от останалите писмени доказателства по делото съдът ги кредитира изцяло.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 190а, ал.1, т.3  и ал.3 от ЗВ. – Чл. 190а. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) ал.(1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право: т. 3. да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение;

Ал. (3) Собствениците, на които са дадени задължителни предписания, уведомяват писмено председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за изпълнението им в определения за това срок.

По силата на чл.200, ал.1, т.39 и т.42 от ЗВ - чл. 200, ал. (1) Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: т.39. (нова – ДВ, бр. 58 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 – от 1000 до 20 000 лв.

т.42 - 42. (предишна т. 17, изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., предишна т. 38, бр. 58 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) за всички останали случаи на нарушаване на забрани или неизпълнение на задължения по този закон - от 500 до 2000 лв;

Следователно, деянието, за което на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на последното наказателно постановление. Съставеният акт за установяване на административно нарушение, както и НП отговарят на изискванията съответно на  чл. 42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, относно необходимите реквизити, които следва да се съдържат в АУАН и НП. В случая както в АУАН така и в НП е направена едно компилация от описание на две отделно нарушения, които се преплитат едно в друго. Липсва точно и пълно описание на конкретното нарушение, което според наказващият орган е извършил нарушителя. Веднъж се говори за нарушение изразяващи се в неизпълнение на предписание дадено по чл.190а, ал.1,т.3 от ЗВ , а именно да се предприемат мерки за установяване на техническото и експлоатационното състояние на язовирната стена на язовир „Могилата", находящ се в поземлен имот № 000977 в землището на с. Сусам, община Минерални бани, а в следващият момент се твърди, че не е изпълнено предписание да се представи документ в ДАМТН от който да е видно, че това предписание е изпълнено. Посочена е и дата на нарушението – 08.04.2017г., която е датата след изтичането на срока за представяне на съответният документ, което е дадено като предписание с протокол № 07-05- 082/21.03.2017г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията при тях".  Последното обаче не е предписание по реда на чл.190а, ал.1,т.3 от ЗВ, макар и да е дадено с горният протокол. Това задължение за представяне на писмено доказателство за изпълнението на предписание по чл.190а, ал.1,т.3 от ЗВ, произтича от разпоредбата на чл.190а, ал.3 от ЗВ и е самостоятелно нарушение по този закон. Тоест в АУАН и НП са описани отчасти неизпълнение на две отделни нарушения, които така са преплетени, че дори самият административно наказващ орган е допуснал объркване в правната квалификация на нарушението, а от там и на приложимата санкционна норма. В случая в НП на практика е описано неизпълнение на предписание за представяне на писмен документ за изпълнение на предписание по чл. 190а, ал.1,т.3 от ЗВ, като накрая наказващият орган приема, че това е неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал.1,т.3 от ЗВ, а не както е в случая непредставяне на писмени доказателства/документ/ за изпълнение на предписанието, което е нарушение но на чл.190а, ал.3 от ЗВ.

Това преплитане на две отделни нарушения описани в обстоятелствената част на АУАН и на НП, води до невъзможност да се разбере в какво точно се състои вмененото нарушение на жалбоподателя, а и от там той да може да организира защитата си.

В случая действително е посочена датата на нарушението, която е 08.04.2017г. и която е датата следваща тази до която съгласно протокол № 07-05- 082/21.03.2017г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията при тях", жалбоподателят е следвало да представи писмено доказателство за изпълнението на предписанието по чл.190а, ал.1,т.3 от ЗВ , дадено с протокол № 07-05-738/12.07.2016г. – Да предприеме мерки за установяване на техническото и експлоатационното състояние на язовирната стена на  язовир  „Могилата", находящ се в поземлен имот № 000977 в землището на с. Сусам, община Минерални бани. Това предписание е следвало да се изпълни до 12.10.2016г. В случая обаче не се сочи място на извършване на нарушението. Къде е следвало да се представят писмените доказателства и това не е сторено. Действително би могло да се изведе от описателната част на НП, къде е следвало това да се случи, но в случая се касае за наказетелно право, макар и административно такова и следва максимално точно и ясно да е описано нарушението с неговите реквизити, едни от най-важните от които са място и датата на нарушението, естествено и точно описание на самото нарушение. Не може мястото да се извлича по тълкувателен път, каквато е и трайната практика на АС-Хасково. последното процесуално нарушение е още едно съществено нарушение водещо до отмяната на НП.

За пълнота следва да се отбележи и факта, че в АУАН и НП се сочи за неизпълнено предписание дадено с  протокол № 07-05- 082/22.03.2017г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията при тях", какъвто протокол на практика не съществува. Има протокол с подобно предписание но от дата 21.03.2017г. Тук вероятно би се възразило от наказващият орган, че това е техническа грешка. Това обаче също не може да се приеме като аргумент, отново с оглед вече изложената по-горе теза, че в наказателното право няма техническа грешка, или ако има такава, то тя следва да се поправи най-късно с НП. Видно обаче от последното и там се цитира, както и в АУАН, че предписанието е дадено с протокол който не съществува - № 07-05- 082/22.03.2017г. Непосочването на точният документ за който се твърди, че е дадено предписанието, на практика прави невъзможно да се прецени, дали има дадено такова предписание, точната дата на нарушението и мястото където то е извършено. Тоест налага според настоящият състав на съда, да се правят правни изводи по предположения.  

Що се касае до изнесеното в жалбата, че АУАН не е връчен на жалбоподателя и това не е надлежно отбелязано в акта с подписа на един свидетел, съдът намира този довод за неоснователен, като такъв водещ до отмяната на НП. В случая съдът намира, че АУАН действително няма данни да е връчен на жалбоподателя или той да е отказал изрично да го получи, но тава не е попречило на последният да изложи възражения срещу акта и съответно да се защити в това производство обжалвайки НП. Затова и съдът намира, че това не е съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на жалбоподателя, за разлика от вече описаните по-горе такива нарушения на процесуалният закон.

По същество съдът намира за уместно да отбележи, че до колкото се сочи, че жалбоподателят не е изпълнил предписание дадено с протокол който не е издаван никога, то на практика излиза, че няма и валидно дадено предписание, което да следва да се изпълнява. Тоест нямам състав на нарушение, което да е извършено от жалбоподателя.

От друга страна, както вече бе отбелязано и по-горе в случая доколкото се сочи като датата на нарушението 08.04.2017г., то в случая следва да се приеме, че наказващият орган има предвид нарушение, което се изразява в непредставяне на писмено доказателство за изпълнение на дадено предписание по чл.190а, ал.1,т.3 от ЗВ. Това само по себе си обаче не е нарушение на последният законов текст- чл.190а, ал.1,т.3 от ЗВ, макар и да е дадено предписание за представянето на такъв документ с несъществуващ протокол - № 07-05- 082/22.03.2017г.  До колкото в случая нормата на чл.190а, ал.3 от ЗВ , вменява такова задължение на всеки субект по този законов текст, то не може да се приеме, че вписването на това законово задължение и оформянето му като предписание го прави – предписание по чл.190а, ал.1,т.3 от ЗВ. Затова и настоящият състав на съда приема, че в случая не се доказа жалбоподателят да е извършил нарушение по чл.190а, ал.1,т.3 от ЗВ, така както се твърди в АУАН и НП. Още по-малко на датата посочена в НП. В случая се касае и в НП е описано нарушение на чл.190а, ал.3 от ЗВ , което безспорно като се има предвид, че не са представени никакви отговори от страна на община Минерални бани в ДАМТН по повод даденото предписание с протокол № 07-05-738/12.07.2016г. – Да предприеме мерки за установяване на техническото и експлоатационното състояние на язовирната стена на  язовир  „Могилата", находящ се в поземлен имот № 000977 в землището на с. Сусам, община Минерални бани, води на извода, жалбоподателят да е осъществил нарушението по – чл.190а, ал.3 от ЗВ. До колкото обаче това нарушение неправилно е квалифицирано като такова по чл.190а, ал.1,т.3 от ЗВ, съдът намира, че НП е незаконосъобразно.

Освен това дадената неточна правна квалификация на нарушението е довела и до неправилно приложение на санкционната норма. В случая до колкото се касае до нарушение на чл.190а, ал.3 от ЗВ то приложима е нормата на чл.200, ал.1 т.42 от ЗВ касаеща неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.3 от ЗВ, а не тази на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ – касаеща неизпълнение на разпореждане по чл.190а, ал.1,т.3 от ЗВ. Последното е още едно основание да се приеме, че НП е незаконосъобразно и да се отмени.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 145 от 23.10.2017г. на заместник председателя на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР (ДАМТН).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.

 

Съдия: /п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.В.