Р Е Ш Е Н И Е

   12            11.01.2018 г.            град Хасково

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,

на единадесети  декември две хиляди и седемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                Съдия: Даниела Николова

 

секретар:Цветелина Станчева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

АНД 1346 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г.

                 Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

С Наказателно постановление 222100- F218073/01.11.2016 г., издадено от Директор на дирекция "Контрол" при  ТД на НАП - Пловдив на "Феникс -гама"АД , гр.Хасково  е  наложена  имуществена санкция  в общ размер на 2390 лева на основание  чл.82 ал.2,вр.чл.82  ал. 1 ЗДДФЛ.

Срещу така постановеното наказателно постановление е подадена жалба от административнонаказаното лице - "Феникс -гама"АД ,гр.Хасково,   в която са релевирани доводи за неговата неправилност,незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила досежно императивните изисквания на чл.34 ал.1 и чл.42 от ЗАНН . Твърди се, че в съставения АУАН не е налице пълно фактическо описание на нарушението и обстоятелствата ,при които е извършено . Причината за отхвърляне на подадената от дружеството справка по ЗДДФЛ в законовия срок е  допусната техническа грешка при изписване на ЕГН на  едно от лицата по справката . На следващо място АУАН бил съставен след срока по чл.34 от ЗАНН,който започвал да тече от 02.05.2015г.  изтичал на 02.08.2015г. С оглед на изложеното от съда се иска да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената жалба, като моли да се потвърди обжалваното НП поради неговата законосъобразност. Твърди се, че нарушението е доказано безспорно, като при издаване на обжалваното НП не е допуснато нарушение на материалния или процесуалния закон и не е налице маловажен случай на извършеното административно нарушение.

Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е депозирана в законоустановения 7-дневен срок от надлежно легитимирано лице.

 Хасковският районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление,намира за установено следното:

На 21.03.2016 г. "Феникс-гама"АД ,гр.Хасково подало по електронен път  до ТД на НАП-Пловдив офис Хасково  декларация, ведно със справка за изплатени доходи на физически лица през 2014 г. по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Справката била  заведена с вх. 264471600272624/21.03.2016 г. и  подадена по отношение на 2390 лица, служители и работници на Феникс-гама"АД ,гр.Хасково  ,посочени поименно.

След подаване на справката била извършена проверка от служителя  на ТД на НАП-Пловдив офис Хасково св.Д. Ж.Б. , като било установено, че същата е подадена след законоустановения срок  30.04.2015 г. .По тази причина до дружеството „Феникс -гама "АД,гр.Хасково била изпратена покана изх.023-371/30.03.2016г. за явяване в ТД на НАП-Пловдив офис Хасково  за съставяне на АУАН , получена на 12.04.2016г.В отсъствие на   представляващия по закон дружеството – жалбоподател  и в присъствието на двама свидетели Г.Т. и К. Б. , св. Д.Ж.Б.  съставила АУАН F218073/17.06.2016 г. срещу "Феникс-гама"АД  за извършено административно нарушение по чл. 73, ал. 4, вр. ал. 1 ЗДДФЛ. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление 222100- F218073/01.11.2016 г., издадено от Директор на дирекция "Контрол" при  ТД на НАП - Пловдив , с което за описаното в АУАН нарушение на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция общо в размер на 2390  лева.за всяко от 2390  физически лица,за които не е подадена своевременно информация по чл.73 ал.1 от ЗДДФЛ.  

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. Д.Ж.Б.  и св.Г.Р.Т. , справка по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г.,Протокол за приемане на справка, подадена на технически носител. и др. От приложените към материалите на делото писмени доказателства  се установява, че  съответно на 23 .04.2015г. и на 24.04.2015 г. са подадени справки за изплатени доходи на физически лица по чл.73 от ЗДДФЛ  в ТД на НАП по електронен път, които обаче са били отхвърлени  със съобщение , автоматично генерирано от системата на ТД на НАП с изх. № 22000143923282/23.08.2014 г. в 16:17:23 часа.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, като АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно приложената Заповед ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходи. Не са допуснати и нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съобразно посочените норми.

Съдът намира, че административно-наказателната отговорност на дружеството жалбоподател е ангажирана в противоречие с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Цитираната правна норма предвижда, че не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са  изтекли две  години от извършване на нарушението,когато става въпрос за данъчни нарушения  . Двете хипотези не се намират помежду си в отношение на алтернативност, а са взаимно изключващи се, тоест нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно – двугодишния  срок от извършване на нарушението е обусловена само при липса на данни за конкретния нарушител. Това е така, защото законодателят е предвидил възможност за административно-наказващия орган да положи усилия за откриване на нарушителя.

 

 

 

 

Ето защо, в случая след като нарушителят е бил известен на административно-наказващия орган, предвид обстоятелството, че представител на дружеството жалбоподател е подал по електронен път справка по чл.73 от ЗДДФЛ  на 24.04.2015 г., която обаче е била отхвърлена  със съобщение , автоматично генерирано от системата на ТД на НАП с изх. № 26000153056253/24.04.2015 г. в  07:17:38  часа, то задължение на АНО е в рамките на три месеца от откриване на нарушителя да състави АУАН. Когато този срок не е спазен се преклудира и възможността за реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя.

 

 

 

 

С цитираното съобщение  на дружеството жалбоподател е даден седем дневен срок от датата на получаването му, в който последното, в качеството му на работодател и осигурител следвало да подаде нова справка по ЗДДФЛ  с коректно попълнени данни, като след изтичане на този срок -04.05.2015 г., на 05.05.2015 г. (работен ден) жалбоподателят е извършил нарушението. От този момент съдът приема, че жалбоподателя, като нарушител е бил известен на данъчната администрация, тъй като АНО е имал възможност служебно да направи справка дали е подадена коригираща декларация, като бездействието му не го извинява. При това положение данъчната администрация разполага с тримесечен срок, считано от 05.05.2015 г., да състави акт за установяване на административно нарушение. В случая актът е съставен на 17.06.2016 г., към която дата тримесечният срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН е бил изтекъл, което е абсолютна отрицателна предпоставка за допустимо развитие на административно-наказателното производство. Съдът не възприема становището на административно -наказващия орган, че нарушителя е станал известен към момента, когато е  подадена справката от 21.03.2016 г.  и от този момент е започнал да тече тримесечният срок за съставянето на акта по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Такова тълкуване би довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на лицата, които все пак са решили да подадат декларация, макар и след изтичане на законоустановения срок, в сравнение с тези, които въобще не са изпълнили задължението си да подадат такава декларация.  

 

 

 

 

 

 

Актът е съставен на 17.06.2016 г., т.е. след изтичане на тримесечният срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от откриване на нарушителя, при погасена вече правна възможност на наказващия орган да ангажира отговорността му, който порок влече след себе си незаконосъобразност на цялото административно-наказателно производство, в това число и на окончателния акт, с който то приключва - наказателно постановление, което налага неговата отмяна, само на това основание, без да се изследва въпросът налице ли е извършено нарушение.

Отделно от това  съдът намира,че  е налице неяснота относно  размера на наложената от АНО административна санкция, с оглед механизма за определянето й  по  чл.82 ал.1,вр.чл.82   ал.2  от ЗДДФЛ, която на практика е определена в по-висок  размер от максимално предвидения от 250 лв. Съгласно санкционната норма на чл. 82 ал.1  ЗДДФЛ, за непредставяне или за несвоевременно представяне на информацията по чл. 73 ЗДДФЛ, както и за посочване на неверни или непълни данни, се налага глоба или имуществена санкция в размер до 250 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание, като обаче за нарушения, извършени за повече от едно физическо лице, глобата или имуществената санкция се налага поотделно за всяко физическо лице,според ал.2 на същата разпоредбата Безспорно е, че с издаденото НП на дружеството-жалбоподател е наложено само едно административно наказание – имуществена санкция  в размер на 2390 лева, за нарушение по чл. 73, ал. 4,вр.ал.1  ЗДДФЛ, извършено за 2390 физически лица (съгласно дадената от самите данъчни органи в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП фактология). Ето защо съдът намира, че обжалваното НП е издадено в абсолютно нарушение на  чл. 82, ал. 2 ЗДДФЛ, вр. чл. 18 ЗАНН, тъй като в случая липсва индивидуализация на наложеното административно наказание – същото е едно, а би следвало да са  две хиляди триста и деветдесет   наказания, наложени поотделно за всяко физическо лице,по отношение на което е прието ,че от страна на дружеството-жалбоподател не е подадена справка  по чл.73 от ЗДДФЛ. за 2014г. в законоустановения срок.Неслучайно нормата на чл. 57, ал.1, т.7 от ЗАНН причислява вида и размера на наказанието към задължителното съдържание на всяко НП, тъй като санкционираното лице следва да е наясно както с вмененото му административно нарушение и със законните разпоредби, които АНО счита за нарушени, така също и с вида и размера на наложеното му наказание ,съобразно съответстващата му  законова норма  .

Предвид всичко гореизложено подадената жалба се явява основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се отмени  като незаконосъобразно и необосновано.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

                           Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление 222100- F218073/01.11.2016 г., издадено от Директор на дирекция "Контрол" при  ТД на НАП –Пловдив .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                   Съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.