Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

      7/ 04.01.2018 година  град Хасково

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

на     двадесети декември  две хиляди и  седемнадесета година

в публично заседание в следния  състав:

     Районен съдия: Гроздан Грозев

                                                                            

Секретар: Велислава Ангелова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев

АН  дело № 1039 по описа за    2017 година, за да се произнесе прие за установено следното:

 

             Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.  

 

          Образувано е по жалба от адв.М.Д., пълномощник на Й.Т.Г., против НП № 17-1253-000077/08.03.2017г. на Началник група при сектор ПП при ОДМВР – Хасково. С горното НП на жалбоподателя са наложени следните наказания :  на осн. чл.177, ал. 1, т.4 от ЗДв.П му е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. С оглед горното се иска съдът да отмени изцяло атакуваното НП. В писмено становище до съда се твърди, че неправомерно жалбоподателят бил задържан и се иска съдът да сезира компетентната прокуратура за извършено срещу него престъпление по чл.142а, ал.1 от НК. Жалбоподателят и адв. М.Д. редовно призовани за съдебно заседание не се явява, като искат съдът да даде ход на делото в тяхно отсъствие.

            Административно – наказващият орган, редовно призовани не изпращат представител.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.02.2017г. св.В.Д. и св.Г.Н. и двамата служители в „Общинска полиция“ при РУ –Хасково, били на работа и извършвали проверки на бул.“Васил Левски“ до паркинга на Цигарена фабрика в гр.Хасково. На същата дата около 16.00 часа, двамата свидетели спрели за проверка, до Цигарена фабрика в гр.Хасково, движещият се по бул.“Васил Левски“, лек автомобил „**********“ с ДК№ **********, собственост на Д.Я.С.от гр.Хасково. При извършване на проверката се установило, че автомобилът се управлява от жалбоподателят - Й.Т.Г.. Установило се още, че управляваният от жалбоподателят автомобил бил спрян от движение още на 12.06.2015г. С оглед тези констатации, двамата свидетели поискали съдействие от служител на сектор Пътна полиция. Така на место бил изпратен св.П.Б.. Последният установил също, че автомобилът управляван от жалбоподателят е спрян от движение и на место за това нарушение съставил на жалбоподателя АУАН с бланков № 675654 от 10.02.2017г. Акта е предявен и е подписан от жалбоподателя, като му е връчен и екземпляр от акта. Като възражение жалбоподателят е записал, че за пръв път разбрал, че закупеният от него автомобил е спрян от движение. В срока по ЗАНН е постъпило и допълнително писмено възражение от жалбоподателя. В АУАН нарушението е квалифицирано по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДв.П.

На база АУАН е издадено атакуваното НП, като наказващият орган е разгледал и не е уважил изнесените във възражението мотиви. В НП е възприета същата фактическа обстановка описана и в АУАН както и същото нарушение,  и правна  квалификация. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 03.08.2017г. срещу подпис от същия.

          Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаният в хода на делото свидетели св.П.Б., св.В.Д. и св.Г.Н.

              При така установените факти съдът намира от правна страна следното: 

Съгласно  чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП - (3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) На водача на пътно превозно средство е забранено: т.2. да управлява пътно превозно средство, спряно от движение.

Разпоредбата на чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП предвижда - Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: т. 4. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) който управлява моторно превозно средство, спряно от движение, ….

Следователно, деянието, за които е  наложено административно наказание  на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.  

Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и НП не са на лице съществени процесуални нарушения които да водят до отмяната на атакуваното НП. Спазени са разпоредбите на чл.40 от ЗАНН за съставянето на АУАН, като същият е съставен в присъствието на свидетелите присъствали при извършване и констатиране на нарушението и жалбоподателя. Според съда в АУАН  са посочени всички изискващи се  реквизити съгласно чл.42 от ЗАНН по отношение на АУАН. Освен това съвсем точно и ясно е описано нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както и датата и мястото на нарушението. Правилно нарушението е било квалифицирано в АУАН и в НП. В НП е възприета същата фактическа обстановка и същото нарушение описани в АУАН. Тоест от горното се налага извода, че и при издаването на НП са на лице всички изискващи се реквизити по чл.57 от ЗАНН и не са на лице съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на НП на това основание. Не на последно место следва да се отбележи, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. тоест според съда липсват процесуални нарушения, които да водят до отмяната на атакуваното НП.

По същество съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил описаното в НП нарушение.  Мотивите на съда за това са следните: На първо место е видно от доказателствата по делото - справка за регистрация на лек автомобил „**********“ с ДК№ **********, че автомобилът е собственост на Д.Я.С.от гр.Хасково. На второ место от същата справка се установява, че процесният автомобил е спрян от движение на 12.06.2015г. със  Заповед за прилагане на принудителни административни мерки по реда на чл.171,т.2, б.“з“ от ЗДвП. Съдът изцяло кредитира, горните доказателства като еднопосочни и непротиворечиви. Същите се допълват и подкрепят по между си изцяло, като потвърждават възприетата фактическа обстановка по-горе, а от там и извършеното от жалбоподателя нарушение. В случая обаче от тях не се доказва жалбоподателят да е знаел, че има такава Заповед за прилагане на принудителни административни мерки и че автомобилът е спрян от движение. Такова доказателства и не се ангажират от административно наказващият орган в чиято тежест е да докажа извършеното нарушение. Единственото което се твърди от свидетелите и е видно от приложената справка , е че автомобилът е спрян от движение. Това, обаче, че жалбоподателят като ползвател е знаел за това спиране от движение на процесният автомобил не се доказа по делото. Тоест тук липсва субективният елемент на нарушението описано в НП. Или с други думи не се доказа по безспорен начин жалбоподателят да е извършил това нарушение. И поради това НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

Въпреки, че нарушението не се доказа да е извършено от жалбоподателя, съдат намира, че следва да отбележи, че с оглед правната квалификация на нарушението правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.177, ал. 1, т.4 от ЗДв.П и правилно е определен разбера на наложеното наказание.  

            Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 изр.І от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 17-1253-000077/08.03.2017г. на Началник група при сектор ПП при ОДМВР – Хасково.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.

 

Районен съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.