Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 32

18.01.2017год., гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският  районен съд

на дванадесети януари през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

 

                                               СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

          

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 2149 по описа за 2016год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД-гр.Пловдив против Г.Н.Г.,***, иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.  

В исковата молба се твърди, че на 23.06.2016г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд-Хасково за вземанията си към Г.Н.Г., в размер на 542.29 лева. Било образувано Ч.гр.д. № 1304/2016г. по описа на съда, по което била издадена заповед за изпълнение. Срещу същата длъжникът възразил, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Посочва се още в исковата молба, че ищецът в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 от ОУ, същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. ОУ били публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл.7, т.1 от същите дружеството ищец било поело задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника с ИТН 1523429, находящ се в гр.Хасково, бул.“Васил Левски“ № 8, ет.2. За Г.Н.Г. бил открит клиентски номер 1000894054. Ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от ОУ, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2. В изпълнение на задълженията си по ОУ ищецът доставил на обекта на ответника за периода 10.11.2015г. – 09.03.2016г. електроенергия на обща стойност 525.66 лева. Към момента на предявяване на иска ответникът бил направил частични плащания по издадената заповед за изпълнение. Платени били Фактура № 1144060046/22.12.2015г. на стойност 102.16 лева; Фактура № 1147346106/25.02.2016г. на стойност 152.22 лева и Фактура №1148991648/25.03.2016г. на стойност 104.08 лева,ведно с дължимо обезщетение по всяка една от тях. Останала неплатена Фактура № 1145698711/25.01.2016г. на стойност 167.20 лева за доставена електрическа енергия за периода от 10.12.2015г. до 09.01.2016г.,която била предмет на настоящия установителен иск. Поради забава в плащане на консумираната ел. енергия ответникът дължал законна лихва в общ размер от 5.95 лева за периода 16.02.2016г. - 22.06.2016г. Законната лихва била дължима  за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в нея. Размерът и периодът на дължимата законна лихва бил посочен в препис-извлечение от клиентската сметка на ответника. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 167.20 лева, представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 10.12.2015г. – 09.01.2016г. и 5.95 лева – лихва за забава за периода 16.02.2016г. – 22.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава молба, в която посочва, че представя системен бон за платена електрическа енергия за периода 10.12.2015г. – 09.01.2016г., както и вносна бележка за сумата 5.95 лева – стойността на законната лихва за забава за периода 16.02.2016г. – 22.06.2016г. В съдебно заседание процесуалният му представител заявява, че ответникът признава иска. Изразява становище, че не следва да бъдат присъждани разноски на ищеца, с оглед направеното признание на иска, а в случай, че такива бъдат присъдени, то да бъде намалено претендираното юрисконсултско възнаграждение като прекомерно.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: 

 

 

Представиха се по делото Фактура № 1144060046/22.12.2015г. на стойност 540.36 лева с ДДС,Фактура №1145698711/25.01.2016г. на стойност 707.56 лева с ДДС, Фактура № 1147346106/25.02.2016г. на стойност 421.58 лева с ДДС и Фактура № 1148991648/25.03.2016г. на стойност 525.66 лева с ДДС, които суми представляват отчетена в обекта на потребителя Г.Н.Г. електрическа енергия, който обект се намира на адрес гр.Хасково, бул*******Във всяка от фактурите посочените стойности включват както доставената електрическа енергия за всеки отчетен период, така и просрочени стари задължения.

Представено беше по делото от ищеца Препис-извлечение от сметка за клиентски номер 1000894054, с потребител – Г.Н.Г..

От материалите, съдържащи се в Ч. гр. д. № 1304/2016 г. по описа на Районен съд-Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че възоснова на Заявление с вх. № 14603/23.06.2016г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 601/24.06.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 525.66 лева главница и 16.63 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 16.01.2016г. до 22.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2016г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 25 лева и 300 лева - юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнение на задължение за заплащане стойността на електрическата енергия и мрежови услуги, доставени за периода 10.11.2015г. – 09.03.2016г. по партидата на Г.Н.Г., с клиентски номер 1000894054, отнасяща се за обект на потребление: бул***********, ИТН: 1523429. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 08.09.2016г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това. По заповедното производство длъжникът е представил с възражението Разписки за платени суми в полза на «ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД, както и касови бонове със същия получател на сумите, посочени в тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.

Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни по следните съображения: Претендираните от ищеца суми за главница в размер на 167.20 лева, представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 10.12.2015г. – 09.01.2016г., 5.95 лева – лихва за забава за периода 16.02.2016г. – 22.06.2016г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до датата на плащане на вземането, са били заплатени от ответника. В тази насока е представеното Препис-извлечение от сметка, от което е видно, че на 02.11.2016г. ответникът е платил на ищеца процесните суми, както следва: 167.20 лева – главница; 5.95 лева – обезщетение за забава и 6.18 лева – законна лихва върху главницата. Самият ищец в Молба, вх. № 364/06.01.2017г. моли съда да постанови решение съобразно извършеното от ответника плащане в хода на процеса на претендираните главница, обезщетение за забава и законна лихва.   

При така установеното по делото правилно и законосъобразно е да се приеме, че исковете се явяват неоснователни, тъй като е извършено плащане, но искането за присъждане на деловодните разноски – основателно, тъй като с поведението си ответникът е дал повод да се образува съдебно производство, като плащането е станало едва след неговото образуване. Според чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Двете предпоставки обаче следва да са налице едновременно. В случая с факта на плащане може да се приеме, че ответникът признава иска. Това обаче е станало след завеждане на заявлението по чл.410 от  ГПК – плащанията са извършени от ответника на 11.07.2016., 02.08.2016г., 03.10.2016г. и 02.11.2016г., а заявлението е входирано в Районен съд-Хасково на 23.06.2016г.  Следва да се посочи още, че съгласно нормата на чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК, т.е. исковата молба, по която е образувано настоящото производство, също се счита предявена на посочената дата – 23.06.2016г.

Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорноста за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. По изложените по-горе мотиви следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д. № 1304/2016г. по описа на Районен съд-Хасково, за сумата от 25 лева – държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, или общо 325 лева. Както вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на ответника.

С оглед изхода на делото съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в пълен размер на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, а именно – сумата 375 лева, от които 75 лева за държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение. Направеното от процесуалния представител на ответника възражение на основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ищеца съдът счита за неоснователно. Същото е 300 лева и е в съответствие с нормите на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от цитираната наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: /чл.7, ал.2, т.1/ - „ при интерес до 1 000 лева – 300 лева“. Настоящото дело е с интерес 173.15 лева, поради което претендираното от ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева не се явява прекомерно.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е    Ш    И   :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов,“ № 37, против Г.Н.Г., ЕГН **********,***, искове за признаване за установено, че дължи на ищеца сумата от 167.20 лева, представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 10.12.2015г. – 09.01.2016г. и 5.95 лева – лихва за забава за периода 16.02.2016г. – 22.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.06.2016г. до изплащане на вземането, по Заповед № 601/24.06.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по Ч.гр.д. № 1304/2016г. по описа на Районен съд-Хасково.                          

ОСЪЖДА Г.Н.Г., ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов,“ № 37, сумата от 700 лева, от която 375 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 325 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 1304/2016г. по описа на Районен съд-Хасково.

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                  СЪДИЯ :  /п/ не се чете.

 

                  Вярно с оригинала!

 

                  Секретар: Д.С.