Р Е Ш  Е Н И Е

42                                                          25.01.2017г.                                         гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковския районен съд                                                                гражданска колегия

На тринадесети януари                                         двехиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2065 по описа за 2016г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от В.К.Х., чрез  пълномощника му адв. Таня Ванкова, срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ за признаване уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 38/16.08.2016 г. на Изпълнителния директор на ИАРА, за незаконно и за нейната отмяна; за възстановяването му на заеманата от него преди уволнението длъжност „главен специалист" в отдел „Рибарство и контрол" Хасково в Главна дирекция „Рибарство и контрол" в ИАРА; за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа - за периода от 16.08.2016 г. до 16.02.2017 г. в размер на 4 200 лева, ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-3 КТ.

Ищецът твърди, че с влязло в сила Решение № 550/01.10.2015 г. по гр. д. № 1319/2015 г. на PC – Хасково, и решение № 455/14.07.2016г. по гр.д. 607/2016г. било признато за незаконно уволнението му, бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и му било присъдено обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 4 200 лв. На 29.07.2016г. бил уведомен от работодателя, че длъжността му се определя за заемане по служебно правоотношение и може да подаде заявление за заемането й. отговорил с писмо, като запитал какви са изискванията и на какво основание е извършена промяната. На 03.08.2016г. получил писмо по чл. 345, ал. 1 КТ и с писмо от 15.08.2016г. уведомил ответника, че желае да заема позицията. На 16.08.2016г. се явил на работа, като му била връчена Заповед № 38/16.08.2016 г., с която отново му било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Намира, че уволнението му е незаконно, като на първо място оспорва наличието на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, тъй като длъжността била съкратена с ПМС 90/16.04.2015г. Длъжността и към момента се заемала по трудово правоотношение от лица със средно образование. Уволнението било недобросъвестно в нарушение на чл.8 ал.1 от КТ. Работодателят желаел да избегне извършването на подбор.  В съдебно заседание лично и чрез процесуален представител поддържа изложеното в исковата молба и моли исковете да бъдат уважени.

Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни, поради което моли да бъдат отхвърлени и да му се присъдят разноски. Увонението било законосъобразно, тъй като позицията била трансформирана за заемане по служебно правоотношение. Длъжността на ищеца била възстановена след съкращаването й от 21.04.2015г. Ищецът бил уведомен за възможността да заема длъжността, но не подал заявление по чл. 8 от ЗДСл. Оспорва, че действал недобросъвестно. В писмена защита излага доводи.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна:

            По предявения иск с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1от КТ.

            Съдът намира иска с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ за основателен.

Не се спори между страните, а и безспорно се установява от приетите доказателства, че между страните е било налице трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 38/16.08.2016 г. на Изпълнителния директор на ИАРА.

С Решение № 550/01.10.2015 г. по гр. д. № 1319/2015 г. на PC – Хасково, и решение № 455/14.07.2016г. по гр.д. 607/2016г. ищецът на два пъти е бил възстановяван на заеманата преди уволнението длъжност и му било присъждано обезщетение по чл. 225 КТ, като уволнението е било признато за незаконно и отменяно.

Настоящото уволнение е извършено на основание чл. 325 ал.1 т.12 от КТ, поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител. За това обстоятелство ищецът е уведомен с писмо от 29.07.2016г. /л.9/. Между страните е разменена кореспонденция във връзка с изискванията за заемане на служебното правоотношение.

Със заповед № РД – 232/29.07.2016г. на ИД на ИАРА е наредена промяна в длъжностно разписание, като 2 щатни бройки от длъжността главен специалист РК по трудово правоотношение се трансформират в длъжност инспектор РК по служебно правоотношение. Видно от длъжностното разписание и поименно разписание, а и от признание на процесуалния представител на ответника в първо съдебно заседание, само част от заемащите длъжността специалист РК по трудово правоотношение – две бройки за Хасково, са трансформирани в длъжност инспектор по служебно правоотношение/л.26-42/.  Преди промяната в отдел Южна България – гр. Пловдив е имало десет позиции главен специалист по ТП – длъжностно разписание в сила от 26.07.2016г. и четири позиции инспектор РК по СП, а след това – осем позиции главен специалист по ТП и шест позиции инспектор РК по СП /л.44-49/. По делото са приети и длъжностни характеристики за позициите главен специалист РК и главен инспектор РК.  

Разпоредбата на чл. 325 ал.1 т.12 от КТ посочва, че трудовият договор се прекратява без която и страна да дължи предизвестие, когато длъжността е определена за заемане от държавен служител.

Според чл.2 ал.1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията длъжността е „нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика“.

Както е разпределено с доклада на съда по чл. 146 от ГПК в това производство в тежест на ответника е да докаже законосъобразност на уволнението, наличието на предпоставките за трансформиране на длъжността по служебно правоотношение, преназначаване на всички служители, заемащи позицията по служебно правоотношение, а на ответника да обори презумпцията на чл. 8 ал.2 от КТ с оглед твърденията си за злоупотреба с права.

Първата предпоставка на текста на чл. 325 ал.1 т.12 от КТ е наличието на административен акт. Това в случая е заповед № РД – 232/29.07.2016г. на ИД на ИАРА, с която е наредена промяна в длъжностно разписание, като 2 щатни бройки от длъжността главен специалист РК по трудово правоотношение се трансформират в длъжност инспектор РК по служебно правоотношение /л.25/. Няма мотиви в заповедта какво налага промяната. Цитирани са текстовете на чл. 2 ал.3 от ЗДСл. и чл. 5 ал.1 т. 15 от Устройствения правилник на ИАРА, като и двете разпоредби касаят утвърждаване на длъжностното разписание и от кой се извършва.

Законодателят е създал в КТ в полза на работодателя правни възможности за избор на юридически равностойни, но в различна степен целесъобразни решения при управление на производството или службата в хипотези, наложени от пазарната реалност. Макар и в случая да се касае за административна служба, горното с пълна сила може да се приложи и за администрацията. Към тези правни възможности принадлежи и субективното право да се определи дадена длъжност за заемане по служебно правоотношение. Правата се предоставят от правния ред с определено предназначение - техните носители да задоволяват своите интереси, но не произволно, а в определените от закона граници. При определянето на границите за упражняване на субективните права, законодателят изхожда от обществения интерес. При упражняване на субективните права, съобразно нормативно предписания начин - с оглед на установения от закона режим, гражданскоправният субект осъществява правомерно поведение, а в противен случай поведението му е неправомерно.  

Съдебният контрол е контрол за законосъобразност и елемент от конституционно прокламираното право на закрила на труда, чиято уредба се съдържа в нормите на чл. 16, чл. 48, ал. 1, чл. 56 от Конституцията на Република България и намира по-нататъшно развитие в чл. 1, ал. 3 КТ чрез очертаване целите на правно регулиране на трудовите отношения, както и в чл. 21 от Закона за защита срещу дискриминацията.

В настоящият случай трябва да се изследва именно обстоятелството дали уволнението е законосъобразно и дали не е нарушена презумпцията на чл. 8 ал.2 от КТ.

Ищецът на два пъти е уволняван от заемната позиция, като и двата пъти е възстановяван от съда. След второто възстановяване, отново не е заел позицията си, тъй като същата е била преобразувана в служебно правоотношение. При тази фактология възникват два въпроса – защо длъжността е трансформирана в служебно правоотношение, и защо само две от позициите – едната заемана от ищеца, са трансформирани, като другите осем са останали по ТПО. Тежестта на доказване и на двата поставени въпроса е у работодателя. Той трябва да представи убедителни доказателства, че в случая не се цели заобикаляне на закона, чрез избягване на текста на чл. 329 от КТ с оглед на обстоятелството, че работникът на два пъти е възстановяван поради закрилата на чл. 333 от КТ, която не намира приложение при текста на чл. 325 ал.1 т.12 от КТ. Това не бе сторено от ответника. В заповедта за промяна в длъжностите от ТПО в СПО не е посочен никакъв мотив от какво се налага промяната. От цитираната в писмената защита и представена съдебна практика се установява, че след като се променят част от позициите, то следва да има мотиви защо се извършва това, какво се променя в позицията или функциите й. Да се представят доказателства, че е обявен конкурс за заемане по СПО, което в случая не е сторено. На следващо место остават неизяснени и обстоятелствата около увеличаване на щата след като на два пъти ищецът е бил уволняван поради съкращаване на щата. Поради изложеното, съдът намира за разклатена презумпцията на чл. 8 ал.2 от КТ, като макар и формално да са налице предпоставките на чл. 325 ал.1 т.12 от КТ, то с оглед на липсата на убедителни доводи за еднакво третиране на всички служители, следва да се приеме, че работодателят не се е възползвал добросъвестно от правата си, а ги е употребил във вреда на обществения интерес и морала.

С оглед на изложеното следва да се признае уволнението за незаконно и да бъде отменена Заповед № 38/16.08.2016г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която е било прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ.

По отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т.2 от КТ.

С оглед на изложеното по – горе относно законосъобразността на уволнението, основателен се явява и втория обективно съединен иск за възстановяване на предишната работа. Предвид незаконосъобразността на уволнението и неговата отмяна следва да бъде уважено искането на ищеца за възстановяване на заеманата длъжност главен специалист РК по трудово правоотношение в сектор „Рибарство и контрол” – гр.Хасково към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

По отношение на третия обективно съединен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 от КТ.

Този иск съдът намира за частично основателен. Разпоредбата на чл. 225 от КТ посочва, че служителят има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца. Ищецът представи като доказателство за безработица трудовата си книжка, в която липсва последващо записване на трудово правоотношение, от което се установява, че след 16.08.2016г. няма записвания за регистрирани трудови договори на ищеца. Ищецът претендира брутното трудово възнаграждение за 6 месеца от 16.08.2016г. до 16.02.2017г., което възлизало на 4200.00 лева, или 700 лева месечно. По този въпрос няма спор между страните, като в този размер е било уважено и обезщетението по останалите граждански дела между страните. Следва да се посочи, че претенцията може да обхваща период до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция – 13.01.2017г., като след този период не може да се уважи иска, тъй като се преклудира възможността за събиране на доказателства. Или, искът следва да бъде уважен за периода от 16.08.2016г. до 13.01.2017г. за сумата от 3500 лева /5 месеца по 700 лева/. Искът до пълния предявен размер от 4200 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед на този изход на делото и на двете страни се следват разноски с оглед уважена и неуважена част. На ищецът се следват разноски в размер на 566,66 лева с оглед на уважена част, а на ответника – 23,81 лева. След приспадане следва ответникът да бъде осъден на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 542,85 лева съразмерно уважените искове. Следва също така да заплати и на основание чл. 78 ал.6 от ГПК ДТ в размер на 240 лева.

Мотивиран от горното, съдът

Р   Е   Ш   И  :

По предявените от В.К.Х., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, адв. Ванкова, против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, ЕИК 000649519, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Княз Александър Батенберг" № 1, обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ:

ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯВА извършеното със Заповед № 38/16.08.2016г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която е било прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ уволнение на В.К.Х. от длъжността  “главен специалист РК” в сектор „Рибарство и контрол” – гр.Хасково към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

ВЪЗСТАНОВЯВА В.К.Х. на заеманата преди уволнението длъжност главен специалист РК по трудово правоотношение в сектор „Рибарство и контрол” – гр.Хасково към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на В.К.Х. сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за периода от 16.08.2016г. до 13.01.2017г. /5 месеца х 700 лева/, през който е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 05.10.2016г. до окончателното й изплащане, като иска до пълния предявен размер от 4200 лева брутното трудово възнаграждение за 6 месеца от 16.08.2016г. до 16.02.2017г., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, ЕИК 000649519, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Княз Александър Батенберг" № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на В.К.Х., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Таня Ванкова, сумата от 542,85 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, ЕИК 000649519, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Княз Александър Батенберг" № 1, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 240,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от датата на обявяването му на основание чл. 315 ал.2 от ГПК – 25.01.2017г.

                                                                  

                               

                                                                   Районен съдия: /п/ не се чете.

 

         Вярно с оригинала!

 

         Секретар: Д.С.

 

 

 

 

 

 

 

Начало на формуляра