Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

         35                   /18.01.2017 година, гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на девети януари две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов

секретар: П.Н.

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2023 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на гл. ХXVІ от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по иск за развод от И.Б.А. с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс /СК/ срещу Г.Ж.А., обективно съединен с небрачни искове по чл. 53, чл. 56, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 СК.

             Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 25.04.1993 г. в гр. Хасково, от който имали родени две деца, като само едно от тях не било навършило пълнолетие – Мариела Иванова А., ЕГН **********. Семейното им жилище било собственост на неговия баща и се намирало на адрес: гр. Хасково, ул. „Цар Самуил № 3-9, ет. 1, ап. 1. В течение на годините близки на ответницата започнали много често да се намесват в семейния им живот, което се отразило на брачните им отношения. Кавгите станали често явление, което в един момент довело до пълното отчуждение на страните като съпрузи. Преди четири години ответницата напуснала семейното жилище и от тогава до сега те се намирали във фактическа радяла. Всеки от тях водил свой самостоятелен живот и нямало никаква вероятност отново да заживеят като съпрузи. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което бракът на страните да се прекрати поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпругата. Моли се местоживеенето на детето да бъде определено при ищеца на горепосочения адрес, като на него се предостави упражняването на родителските права с определен режим на лични отношения с майката, а именно да я вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 ч. на съботния ден до 16.00 ч. на неделния ден, както и 15 дни през лятото, когато бащата не ползва платения си годишен отпуски, тя да се осъди да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване назаконни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до датата на окончателното плащане, като на ищеца бъде предоставено ползването на семейното жилище и се възстанови на предбрачното фамилно име на ответницата - Георгиева.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор, а в с.з. на 09.01.2017 г. заявява, че не желае развод, а при евентуално прекратяване на брака й с ищеца, претендира да й се предостави упражняването на родителските права над детето, както и ползването на семейното жилище и изразява желание да запази брачното си фамилно име - А..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за сключен граждански брак № 014734, издадено на 25.04.1993 г. от Община Хасково въз основа на акт № 89/25.04.1993 г., се установява, че И.Б.А. и Г.Ж. Георгиева са сключили граждански брак на 25.04.1993 г. в гр. Хасково, като след брака съпругата е приела да носи фамилното име А..

От удостоверения за раждане, издадени от Община Хасково на 13.09.1993 г. и на 05.06.199 г. въз основа на актове 1153/13.09.1993. г. и 519/05.05.1999 г., се установява, че страните са родители на Борислав Иванов А., роден на *** г. и на Мариела Иванова А., родена на *** г.

От изготвения социален доклад изх. № ПР/Д-Х/105-001/29.12.2016 г. от Д”СП” – Хасково се установява, че детето Мариела е ученичка в единадесети клас на ПГЧЕ "Проф.д-р Асен Златаров" град Хасково и че след раздялата на родителите й преди четири години е останала да живее при бащата, тъй като се чувства сигурна и спокойна при него и заявява желание това да продължи и занапред. Сочи се, че той е отговорен родител, който полага адекватна грижа за дъщеря си, като при нужда може да разчита на подкрепа от разширения семеен кръг. Емоционалната връзка между двамата е силна и здрава, като детето поддържа контакти и с майката, която също се интересува от нейното развитие и иска да бъде част от живота й. На родитело-учителските срещи в училище винаги ходи само бащата, а ответницата получава информация за образованието на Мариела от самата нея. Семейното жилище на адрес гр. Хасково, ул. „Цар Самуил № 3-9, ет. 1, ап. 1 е собственост на родителите на бащата и се състои от преходни хол и всекидневна, спалня и детска стая, като Мариела има самостоятелна стая, а майката живее под наем в гарсониера, състояща се от една по-голяма стая и кухня. Ищецът е собственик и управител на "Техно Про Клима" ЕООД, занимаващо се с продажба, монтаж и ремонт на климатици, като заявява средномесечен доход в размер на 1 000 лв. Ответницата работи като козметик в собствено козметично студио и декларира средномесечен доход от 450 лв. След раздялата на родителите издръжката на децата е поета изцяло от бащата, а майката редовно купува на дъщеря си бельо, дрехи и козметика, като й дава пари понякога.

От показанията на свидетеля Делян Радков Колешев се установява, че от четири години и няколко месеца страните не живеели заедно, като съпругата напуснала семейното жилище. От тогава и до настоящия момент те не се събрали да живеят заедно, въпреки че ищецът правил опити за това. Децата им останали да живеят в семейното жилище при бащата, което било собственост на неговите родители. Ищецът споделил на свидетеля, че често се карали с ответницата, като в отношенията им се намесвали нейните родители и това била причината за раздялата им.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия и не се опровергават от други доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигнa до следните правни изводи:

От събраните гласни доказателства по несъмнен начин се установява съществуването на факти и обстоятелства, обуславящи състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните. Между тях е прекъсната духовната връзка на взаимност, любов, доверие и разбирателство помежду им, присъща за едно здраво семейство. Никой от съпрузите не споделя живота на другия. От четири години те живеят разделени, като всеки сам се грижи за себе си, без да се интересува от другия, поради което продължаването на това състояние действително е неоправдано. Всичко това се е отразило пагубно върху брачната им връзка и я е разрушило, тя съществува само формално и е изпразнена от следващото се от закона и морала съдържание. Разстройството на брака не може да бъде преодоляно, тъй като не съществува обща воля у съпрузите да полагат усилия за това. В този смисъл продължаването на брачният им съюз не би могло да бъде от полза нито за самите тях, нито за обществото. Ето защо съдът счита, че предявеният иск по чл. 49, ал. 1 СК е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи и бракът им бъде прекратен поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

С оглед изричното искане на ищеца и на основание чл. 49, ал. 3 СК съдът дължи произнасяне и по въпроса за вината за разстройството на брака им. Според настоящия съдебен състав за това състояние на брачните отношения вина има единствено съпругата. От кредитираните показания на свидетеля Делян Радков Колешев по несъмнен начин се установяват описаните в исковата молба брачни провинения на ответницата. Безспорно е, че се касае за поведение, което е в разрез с изискванията на чл. 14 и чл. 17 СК, а и впоследствие не е положила нужните усилия, за да се преодолее настъпилата криза в брачния съюз на страните. Тук е уместно да се посочи, че напускането на семейното жилище от съпругата в случая е станало, без да е установена някаква сериозна причина, която да я мотивира към подобно поведение, именно поради което представлява брачно нарушение, което е довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. От друга страна не се доказаха факти или обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, че ищецът има каквато и да е било вина за това състояние на брака им.

По отношение местоживеенето на роденото от брака непълнолетно дете и упражняването на родителските права върху него, съобразно правилото на чл. 59, ал. 4 СК трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, имащи значение за конкретния случай, като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности.

В настоящия случай не се спори по делото, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че се касае за момиче на 17 години, като на 03.06.2017 г. ще навърши пълнолетие, което през последните 4 години се е отглеждало от ищеца, но ответницата не е прекъсвала връзката си с него. На следващо място, от изискания социален доклад може да се направи извод, че бащата притежава по-добър родителски капацитет /Мариела е останала да живее при него, тъй като се чувства сигурна и спокойна при ищеца, а и само той ходи на родитело-учителските срещи в училището й/ и по-подходящи материално-битови условия за отглеждането на дъщеря си /разполага с по-голямо жилище и с по-големи доходи/. И двамата родители имат желание да продължат да обгрижват детето си, но несъмнено това на ищеца е по-силно, а и  разполага и с подкрепата на разширения семеен кръг. От друга страна, Мариела е изградила по-силна емоционална връзка с него и има желание занапред да живее при баща, като следва да се съобрази и обстоятелството, че след няколко месеца тя ще навърши пълнолетие. Ето защо съдът счита, че в обективен интерес на детето е на ищеца да се предостави упражняването на родителските права върху тях. Съгласно чл. 126, ал. 1 СК родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно. С оглед липсата на такива причини, налагащи Мариела да живее отделно от баща си, местоживеенето й следва да се определи при него. При това положение на ответницата е необходимо да се определи режим на лични отношения с детето. Той трябва да бъде съобразен както с възрастта и пола му, така и с необходимостта не само да не се прекъсва, а и да се укрепи и разшири емоционалната връзка родител – дете. В тази връзка съдът счита за уместен следния режим, а именно всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 19.00 часа на петъчния ден до 19.00 часа на неделния ден, с преспиване, както и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, със задължението да му го връща след изтичане на определеното време. Същият е стандартен и няма основание за по-ограничен режим, доколкото по делото липсват данни, от които може да се направи извод, че поведението на майката поставя в опасност детето. Освен това, редовното му общуване с всеки един от родителите съдейства за правилното му развитие и възпитание, и следователно е в негов интерес, а не във вреда.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, задължението за тяхната издръжка е безусловно и неотменимо, като в чл. 142, ал. 1 от с.з. е предвидено, че размерът й се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на този, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която според Постановление № 372 от 22.12.2016 г. на МС към момента е 460  лв.

Предвид обстоятелството, че ищецът ще упражнява родителските права над детето, ответницата ще следва да участва в издръжката му. Както се посочи по – горе,  касае се за момиче на 17 години, което е ученичка, а това безспорно е свързано с необходимостта от средства за задоволяване на неговите текущи разходи като храна, дрехи, обувки, както и за образователния им процес като учебници, пособия и др. По делото обаче не се установяват някакви нейни занимания или други специални обстоятелства, които да доказват наличието на нужди, извън обичайните за дете на тази възраст. Следва да се съобрази и че задължението за издръжка на непълнолетно дете, тежи и върху двамата родители. Установява се, че средномесечният доход на ищеца е в размер на около 1 000 лв., на ответницата - 450 лв. На следващо място, не се твърди, а и не са ангажирани доказателства тя да има задължения за издръжка към други лица. Тук е необходимо да се отбележи и че детето ще живее при бащата и той полага ежедневни лични грижи по отглеждането и възпитанието му, а това задължително се взема предвид при определяне размера на издръжката – т. 7 от Постановление № 5 от 1970 г. на Пленума на ВС. Предвид изложеното съдът счита, че заплащането на издръжка в размер на 150 лв. за детето не би представлявало особено затруднение за ответницата. Този размер е адекватен както на установените и обосновани нужди и потребности на детето, така и на възможностите на страните. При това положение искът в останалата част - до пълния предявен размер от 200 лв. подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. 2 СК, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. В ал. 3 на същия член е предвидено, че когато то е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.

В случая от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че семейното жилище на страните е апартамент, находящ се на адрес: гр. Хасково, ул. „Цар Самуил № 3-9, ет. 1, ап. 1, както и че то е собственост на родителите на ищеца. При това положение съдът счита, че с оглед интересите на детето, упражняването на родителските права над което е предоставено на бащата и при когото е определено местоживеенето му, липсата на обективни данни той да разполага с друг имот за задоволяване на жилищните си нужди, семейното жилище следва да му бъде предоставено за ползване, поради което предявеният от него иск по чл. 56, ал. 1 СК следва да бъде уважен.

По отношение на фамилното име на ответницата трябва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 53 СК предвижда по-различна уредба в сравнение с отменения СК от 1985 г. Съгласно цитираната разпоредба след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. От друга страна, в СК от 2009 г. не са възпроизведени разпоредбите на чл. 103 СК от 1985 г. /отм./. От логическото и сравнителноправно тълкуване на действащата законова уредба следва, че само съпругът, който при сключване на брака е приел фамилното име на другия или го е добавил към своето, разполага с правната възможност да промени или не името си с това, което е имал преди сключването на брака. При това положение съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име, е без значение. Това е така, защото правото на име, както и правото на негова промяна, са основни субективни и лична права на всяко физическо лице, поради което тяхното упражняване не може да се поставя в зависимост от волята на другиго, а релевантна трябва да е само волята на лицето, което променя или не името си. /вж. така Цанкова Ц., Марков М., Станева А., Тодорова В., Коментар на новия Семеен кодекс, изд. ”Труд и право” 2009 г. стр. 188 – 189/ Задължителната съдебна практика също приема, че новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака, а зависи изцяло от изключителната преценка на другия съпруг. В този смисъл е Решение № 245 от 17.05.2012 г. по гр. д. № 1058/2011 г., IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Следователно, предявеният от ищеца небрачен иск с правно основание чл. 53 СК се явява процесуално недопустим и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по отношение на него - да бъде прекратено. Доколкото в случая е налице изрично искане от страна на ответницата за запазване на брачното й фамилно име и съобразно чл. 326 ГПК, съдът следва да постанови с решението си след прекратяване на брака тя да продължи да носи фамилното име А..

На основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за решаване на делото в размер на 50 лв., която с оглед неговия изход и на основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК следва да се поеме от ответницата. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК тя следва да заплати по сметка на РС-Хасково и сумата от 216,00 лв., представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на предявения иск за издръжка на детето. Предвид липсата на изрична претенция на ищеца за разноски, такива не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 25.04.1993 г. в гр. Хасково граждански брак И.Б.А., ЕГН ********** и Г.Ж.А., ЕГН **********, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

ПРИЕМА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата Г.Ж.А., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на роденото от брака непълнолетно дете Мариела Иванова А., ЕГН ********** при бащата И.Б.А., ЕГН ********** ***.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете Мариела Иванова А., ЕГН ********** на бащата И.Б.А., ЕГН ********** ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Г.Ж.А., ЕГН **********, с роденото от брака непълнолетно дете Мариела Иванова А., ЕГН **********, както следва: майката има право да го вижда и да го взима при себе си всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 19.00 часа на петъчния ден до 19.00 часа на неделния ден, с преспиване, както и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата И.Б.А., ЕГН **********, със задължението да му го връща след изтичане на определеното време.

ОСЪЖДА Г.Ж.А., ЕГН ********** ***, да заплаща на детето Мариела Иванова А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.10.2016 г. до настъпване назаконни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до датата на окончателното плащане, като иска в останалата част - до пълния предявен размер от 200,00 лв. ОТХВЪРЛЯ.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Хасково, ул. „Цар Самуил № 3-9, ет. 1, ап. 1, на И.Б.А., ЕГН **********.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от И.Б.А., ЕГН ********** ***, съдебен адес: гр. Хасково, ул. „Преслав № 24, ет. 2, кантора 7 - чрез адв. Веселина Динева от ХАК, против Г.Ж.А., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 53 СК за допускане на промяна във фамилното име на Г.Ж.А. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2023/2016 г. по описа на Районен съд – Хасково в тази му част, като недопустимо.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Г.Ж.А., ЕГН ********** ***, да продължи да носи брачното си фамилно име – А..

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА Г.Ж.А., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 266,00 лв., представляваща дължими държавни такси по делото, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                               СЪДИЯ:

     /Петър Вунов/