Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е № 3                   

                                              гр. Хасково, 03.01.2017 год.

 

 

                                       В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на деветнадесети декември

през две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА                                                                 

                                                                                                                                                         

                               

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.дело № 2012 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от Д.С.П.,*** против Регионална Дирекция по горите – гр.Кърджали обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа за срок от шест месеца, считано от 01.08.2016г. до 31.01.2017г. в размер на 4 633.20 лева /след допуснато изменение на иска в съдебно заседание на 21.11.2016г./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

     В исковата молба се твърди, че със Заповед № 608/27.07.2016г. на директора на Регионална дирекция по горите - Кърджали ищецът, заемащ длъжност „Главен специалист - горски инспектор при Регионална дирекция по горите Кърджали, звено Хасково“, бил уволнен на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 и чл. 188, т. 3 от КТ, чл. 5 ал. 1 т. 8 от Устройствения правилник на Регионалните дирекции по горите и при спазване на разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ, които норми били изписани в заповедта. Като мотиви за уволнението в заповедта било посочено, че ищецът в качеството си на отговорник на горски инспектори по Заповед № 122/09.02.2016г. не е упражнил контрол по извеждане на сечта в горските територии на Община Минерални бани и не е съставил констативни протоколи за допуснати нарушения по Наредба № 8 за сечта при извеждане на постепенно котловинни сечи в посочените горски територии, което представлявало неизпълнение на възложена работа и неспазване на техническите и технологични правила по чл.187, т. 3 от КТ. Моли съда да приеме уволнението на ищеца за незаконно, поради допуснати съществени нарушения на процедурата по дисциплинарно уволнение, регламентирани императивно в чл.193, чл.195 и чл.189 от КТ, по следните съображения: 1. Заповед № 608/27.07.2016г. била издадена при съществени нарушения на изискванията на чл.195 от КТ относно задължителните реквизити, които следвало да съдържа. Макар и сред изброените правни норми, послужили като основание за издаване на заповедта, да бил посочен чл.188, т.3 от КТ, който визирал едно от възможните дисциплинарни наказания, които работодателят може да наложи, в диспозитива на заповедта липсвало изрично изразена воля за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца, поради което прекратяването на трудовото му правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ било лишено от законово основание, което на самостоятелно основание обосновавало признаване на уволнението за незаконно. 2. В процесната заповед не били индивидуализирани конкретните нарушения и не били подведени под конкретни норми на КТ, не било посочено времето на извършването им, както и основанието, на което били квалифицирани като „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл.190, ал. 1, т.7 от КТ. Изложените в заповедта „мотиви“ не можели да отстранят изложените нарушения при формулиране на заповедта, поради което по същество тя била лишена от мотиви в нарушение на чл.195, ал.1 от КТ. В тази връзка ищецът заявява твърдение, че наказанието е наложено в нарушение на сроковете по чл.194 от КТ, алтернативно - че тези срокове не можело да бъдат проконтролирани от съда, поради непосочване на времето на извършване или откриване на нарушенията. 3. С писмо, изх. № 4690/27.07.2016г. в срок до 27.07.2016г. от ищеца били поискани писмени обяснения за неупражнен контрол и относно несъставяне на констативни протоколи в нарушение на Наредба № 8 за сечта при извеждане на постепенно котловинни сечи в посочените горски територии. Посоченото представлявало само формално изпълнение на задължението на работодателя по чл.193, ал.1 от КТ, което следвало да се приравни на неизпълнение на това задължение, тъй като по същество не била дадена никаква възможност на ищеца да се защити, нито били индивидуализирани нарушенията, за които бил обвинен, за да може да се защити. 4. При издаване на Заповед №608/27.07.2016г. работодателят не изпълнил задължението си по чл.189 от КТ, което било съществено нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарни наказания. Предвид изложеното, моли съда да приеме, че допуснатите от работодателя съществени нарушения на процедурата по извършеното дисциплинарно уволнение и при издаване на заповедта, с която било постановено, обосновават незаконност на уволнението на самостоятелно основание, без да се налага спора да се разглежда по същество. Моли съда да приеме уволнението на ищеца за незаконно и поради неизвършване на визираните в мотивите на заповедта за уволнение конкретни нарушения, като бъдат взети предвид следните съображения: 1. Ищецът оспорва изложените в Заповед № 608/27.07.2016г. в частта „мотиви“ нарушения на ищеца в качеството му на отговорник на горски инспектори по Заповед № 122/09.02.2016г., като твърди, че той е изпълнявал основните си задължения на главен специалист - горски инспектор, съгласно длъжностната си характеристика, и в изпълнение на Заповед № 122/09.02.2016г., включително и относно упражняване на контрол по извеждане на сечта в горските територии на Община Минерални бани, съставял е констативни протоколи за допуснати нарушения по Наредба № 8 за сечта при извеждане на постепенно котловинни сечи в посочените горски територии. 2.Заявява насрещното твърдение, че ако са били допуснати пропуски във връзка със задължението му да упражнява контрол по извеждане на сечта в горските територии на Община Минерални бани, те били в резултат не на неизпълнение на длъжностните му задължения, а на следните обстоятелства, които неправилно не били отчетени от работодателя при налагане на най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“, което било съществено нарушение на чл.189 от КТ, а именно: -голямата натовареност в работата на звено Хасково и контролирането на изключително голяма територия в Област Хасково, засягаща 8 общини с обща площ на землищата 460.553 кв.км, от един-единствен тричленен екип, видно от Заповед № 122/09.02,2016г., в сравнение например с Област Кърджали с обща площ на землищата 82.034 кв.км, която се контролирала от три екипа, видно от същата заповед; -извършване на контролна дейност от екипа на ищеца извън Област Хасково на територията на други землища и области възоснова на устни и писмени командировъчни заповеди в процесния период след издаване на Заповед № 122/09.02.2016г., както и преди нея. 3. Ако са били допуснати нарушения при изпълнение на Заповед № 122/09.02.2016г., неправилно цялата отговорност за това е била търсена само от ищеца, тъй като участниците в екипа на звено Хасково били в отношение на равнопоставеност помежду си - и тримата заемали една и съща длъжност при ответника, поради което качеството на ищеца на отговорник на екипа не му вменявало по- големи задължения от тези на останалите му съекипници. От И.Т., П.И. и впоследствие М. П., включен в екипа на мястото на И.Т., ползвал болнични, не били търсени обяснения по чл.193, ал. 1 от КТ за допуснати нарушения при изпълнение на Заповед № 122/09.02.2016г., нито била взета предвид тяхната дейност при санкциониране на ищеца, за което работодателят е бил задължен, съгласно чл.189 от КТ. 4. Ищецът оспорва твърдението в Заповед № 608/27.07.2016г., че екипът на звено Хасково не бил съставял констативни протоколи за допуснати нарушения в горските територии на Община Минерални бани, като твърди, че такива протоколи са били съставяни, видно от Констативен протокол № 101342/14.07.2016г., касаещ землището на с.Спахиево, Общ. Минерални бани, и съставения възоснова на този протокол Акт № 028156 от 14.07.2016г. 5. Оспорва твърдението в Заповед № 608/27.07.2016г., че не е упражнявал контрол по извеждане на сечта в горските територии на Общ. Минерални бани, в изпълнение на Заповед № 122/09.02.2016г., тъй като тази дейност се е осъществявала по месечни графици, контролирани от работодателя, с конкретно посочване на служебни задачи, място на изпълнението им, с посочване на начален и краен час на работното време, и обхвата на проверките. В случай, че тези графици не са покривали горските територии на Общ.Минерални бани, работодателят е имал възможност да внесе промени в графиците и да изисква допълнителни проверки, което не бил направил. От значение в тази връзка било и обстоятелството, че част от графиците за процесния период били изготвяни не от ищеца, а от П.И., както и обстоятелството, че са включвали задачи за осъществяване на контрол за спазването на 5 изрично изброени закона – ЗГ, ЗЛОД, ЗРА, ЗЗТ, ЗОСИ, и поднормативните актове по прилагането им, което било допълнителен довод във връзка с изразеното становище за голямата натовареност на проверяващия екип. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение,  с което да признае уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 608/27.07.2016г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Кърджали, за незаконно и отмени заповедта, с която е постановено; да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист - горски инспектор при Регионална дирекция по горите Кърджали, звено Хасково“ в Регионална дирекция по горите – Кърджали, както и да му присъди обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, в общ размер от 4 633.20 лева /след допуснато изменение на иска в съдебно заседание на 21.11.2016г./, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, за периода 01.08.2016г. - 31.01.2017г. Претендира разноски.

                  Ответникът оспорва така предявените искове.

                  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

                 Безспорно е установено по делото, че между страните е съществувал  трудов договор, по силата на който ищецът е заемала длъжността „Главен специалист – горски инспектор при Регионална дирекция по горите Кърджали, звено Хасково“. Със Заповед № 608/27.07.2016г. тези отношения са прекратени поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” на основание чл. 330, ал.2, т.6 вр. с чл.190, ал.1, т.7 и чл.188, т.3 от КТ, чл.5, ал.1, т.8 от Устройствения правилник на Регионалните дирекции по горите и при спазване разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ. Заповедта е връчена лично на служителя срещу подпис на 01.08.2016 г., поради което следва да се счете, че е породила своето действие.

              Преди издаването на процесната заповед работодателят, в изпълнение на изискванията на чл.193 от КТ, е поискал писмените обяснения от служителя, което е видно от отправеното Искане с изх.№ 4690/27.07.2016г. до ищеца. По делото обаче липсват данни така отправеното искане да е било връчено надлежно на служителя. Липсва негов подпис за получаването, липсва и отбелязване, че евентуално е връчено при условията на отказ, ако такъв е бил налице. Съдържа се само подпис, без да е ясно кое е лицето, положило същия и отбелязване, че това лице е свидетел на отказа. В искането за даване на обяснения работодателят не е посочил по кои точно допуснати от служителя нарушения следва да даде своите обяснения или да ангажира доказателства. По делото не се представиха и доказателства служителят действително да е дал своите обяснения по смисъла на чл.193 от КТ. Следва още да се посочи, че самото искане е с дата 27.07.2016г., като заповедта за уволнение е със същата дата, от което се налага и извод, че същото е направено абсолютно формално, след като не е дадена никаква възможност на наказвания да даде обяснения или направи възражения. От всичко казано до тук съдът достигна до извода, че при издаването на процесната заповед е било допуснато едно твърде съществено процесуално нарушение.

                На следващо място е нужно да се отбележи, че и в самата заповед се съдържа същият порок. Заповедта е била издадена на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, т.е. наложено е дисциплинарно наказание „уволнение”, във връзка с чл.190, ал.1, т.7 от КТ-дисциплинарно уволнение за други тежки нарушения на трудовата дисциплина и чл.188, т.3 от КТ, който текст отново сочи вида на наказанието. В случая това е отново „уволнение”. Посочен е и чл.5, ал.1, т.8 от Устройствения правилник, като такъв, уреждащ и засягащ специфичините правоотношения, без да е посочено точно кои. В мотивите на заповедта работодателят е посочил, че служителят в качеството си на отговорник на горски инспектори съгласно Заповед № 122/09.02.2016г. не е упражнил контрол по извеждане на сечта в горските територии на Община Минерални бани и не е съставил констативни протоколи за допуснати нарушения на Наредба № 8 за сечите при извеждане на постепенно котловинни сечи в посочените горски територии.

              Така формулирана заповедта, съдът я намира за немотивирана, така както се изисква от нормата на чл.195 от КТ. Не е посочено точното нарушение, за да бъде подведено то под съответната норма, както и за да се даде нужната квалификация на дисциплинарното нарушение. В заповедта работодателят се е задоволил да посочи само „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”. Текста обаче на чл.187 от КТ изчерпателно сочи видовете нарушения на трудовата дисциплина, за които може да се налага дисциплинарно наказание. В т.10 на същия текст е посочено, че такова може да се наложи  и при неизпълнение на други задължения, предвидени в закон и други нормативен акт, в правилник, в КТД или вменени такива при възникването на трудовото правоотношение. В случая такава конкретизация на допуснатото дисциплинарно нарушение липсва в заповедта.

           Работодателят при издаването на заповедта не е посочил и точните дати на така установените дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина, т.е. не е посочено кога точно е било извършено всяко едно от тях. Липсата на такива данни не дава възможност на съда да прецени дали дисциплинарното наказание е наложено съответно в сроковете по чл.194 от КТ. В случая заповедта е била издадена на 27.07.2016г. и като не се посочва кога са били извършени и открити, то не може да се правят предположения за времето на нарушенията. Дисциплинарното наказание не може да се наложи, ако е изтекъл двумесечният срок от откриването на нарушението, макар да не е изтекъл едногодишният срок от извършването му. Посочените в нормата на чл.194 от КТ срокове са преклузивни и тяхното пропускане има само една последица - погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, като за спазването на сроковете съдът следи служебно. По отношение на началния момент, от който следва да тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание, следва да се счита моментът на откриването. А „откриването” това е моментът, в който субектът на дисциплинарната власт е узнал за извършеното дисциплинарно нарушение. В случая по делото липсват данни в тази насока.

           При така установената фактическа обстановка съдът намира предявения иск за отмяна на дисциплинарното наказание „уволнение” за основателен и доказан. Тежестта на доказване законосъобразността на всяко едно уволнение пада върху работодателя. В настоящия процес работодателят не проведе пълно и главно доказване на фактите и обстоятелствата, от които съдът следва да направи своите изводи за законосъобразност на издадената заповед. Преди всичко съдът намира, че същата страда от съществени процесуални нарушения. Според чл.195 от КТ дсциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да бъде посочен нарушителят, нарушението, кога и при какви условия е извършено, както и законовият текст, на основание на който се издава.

            Допуснато е, както и по-горе бе посочено, нарушение на изискванията на чл.193 от КТ - да се поискат обяснения от служителя, да бъде изслушан, работодателят да събере и оцени доказателствата, ако такива бъдат посочени. Категорично следва да се посочи още, че работодателят е дължен да уведоми служителя, че иска неговите обяснения - писмени или устни, именно във връзка със започнало дисциплинарно производство, а не въобще. По делото вече бе посочено, че не се съдържат такива обяснения. Липсват данни въобще да са били поискани такива, именно във връзка със започналото дисциплинарно производство, както и че изпратеното искане до служителя е направено в деня на издаването на самата заповед.

              Ето защо, съдът счита, че атакуваната заповед страда от съществени процесуални недостатъци, поради което е незаконосъобразна и като такава поделжи на отмяна на това основание, без да се налага спорът да бъде разгледан по същество.

     По отношение на останалите обективно съединени искове съдът намира следното: Основателен се явява и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на ищеца на предишната му работа, поради което, след като се отмени заповедта за уволнението му, същият следва да бъде възстановен на длъжността „Главен специалист – горски инспектор при Регионална дирекция по горите Кърджали, звено Хасково“ в Регионална дирекция по горите - Кърджали. Основателен е и искът за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното си уволнение, но за не повече от 6 месеца. Видно от представените доказателства е, че след прекратяването на трудовите правоотношения между страните, ищецът не е започвал работа по трудов договор при друг работодател. От приетото по делото заключение на вещото лице съдът установи, че размерът на последното, получено от ищеца брутно трудово възнаграждение е  772.20 лева, включващо основна заплата 660 лева и ДТВ 17%  за прослужено време по 1% за всяка година трудов стаж към основната заплата на ищеца – 112 лева, тъй като ищецът има общ трудов стаж и професионален опит 17 г. /17%/.  В този смисъл размерът на иска по чл. 225, ал.1 от КТ следва да се определи на сумата 4 633.20 лева за периода от 01.08.2016г. до 31.01.2017г. /772.20 лева х 6 м./, който размер е и пълният предявен такъв /след допуснато изменение на иска в съдебно заседание на 21.11.2016г./ и следва да бъде уважен.

            С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 285.33 лева и разноски за вещо лице в размер на 80 лева.

 

           Водим от горното, съдът     

 

                                              Р    Е   Ш    И :

 

УВАЖАВА предявените от Д.С.П., ЕГН **********,****, съдебен адрес *** – адв.Т. В., против РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - гр.Кърджали, ул.“Васил Левски“ № 2, БУЛСТАТ 108001450, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като

ПРИЗНАВА за незаконно извършеното със Заповед № 608/27.07.2016г. уволнение.

ОТМЕНЯ Заповед № 608/27.07.2016г., като незаконосъобразна. 

ВЪЗСТАНОВЯВА Д.С.П., ЕГН **********, на заеманата от него преди уволнението длъжност Главен специалист – горски инспектор при Регионална дирекция по горите Кърджали, звено Хасково“ в Регионална дирекция по горите - Кърджали.

ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - гр.Кърджали, ул.“Васил Левски“ № 2, БУЛСТАТ 108001450, да заплати на Д.С.П., ЕГН **********, сумата 4 633.20 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното му уволнение – 01.08.2016г. – 31.01.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2016г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - гр.Кърджали, ул.“Васил Левски“ № 2, БУЛСТАТ 108001450, да заплати на Д.С.П., ЕГН **********,  направените по делото разноски в размер на 800 лева, а по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на  285.33 лева и разноски за вещо лице в размер на 80 лева.

ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта на присъденото обезщетение за работа.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 03.01.2017год.

 

 

                                                                                       СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.