Р Е Ш Е Н И Е  № 38

20.01.2017г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Хасковски Районен съд четвърти     граждански                                             състав

на двадесет и седми декември       две хиляди и шестнадесета                                  година в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

                                               

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№1825 по описа за  2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.213 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД – за заплащане на дължими суми по регресен иск за изплатено застрахователно обезщетение и лихви за забава.

В исковата молба се твърди, че на 21.06.2015г. – 19,25ч., на ПП І 8 км. 285+503, посока гр.Пловдив, в близост на табелата за край на с.Горски извор, настъпило ПТП. В следствие била увредена предна лява гума на л.а.Опел Астрарег.№СА *****ТН, управляван от собственика В.К.. Пътното платно било неподдържано с множество неравности – дупки, поради което и бил съставен Протокол за ПТП №1510758/21.06.2015г., подписан от Д. – мл.автоконтрольор в ОД МВР Хасково. Към датата на ПТП автомобилът бил с валидно сключена застраховка Пълно Каско съгласно Застрахователна полица № 12-0300/355/5000017. Подадено било уведомление и образувана щета №0300/15/777/502802, извършен бил оглед на МПС-то и съставен Опис на щетите. От застрахователя бил съставен Доклад по щета и издадено Нареждане за плащане. Извършен бил ремонт, за което били издадени фактури. Дължимите суми за ремонта били изплатени изцяло и по банков път на ООД Диана, което е дружеството извършило ремонт на автомобила – 343,43 лева. Ищецът поканил ответника да заплати стойността с писма от 28.03.2016г. и от 13.05.2016г. Искат ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 310,80 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно с лихва за забава в размер на 2,60 лева, считано за периода от извършване на банковото плащане до предявяване на иска, ведно със законната лихва за забава, както и направените разноските.

         Ответникът оспорва предявените искове, като счита, че същите са неоснователни. Съставеният протокол за ПТП не бил подписан от втори участник – АПИ, ОПУ Хасково. Така не могли да възразят по протокола и да упражнят правото си на защита. Посоченият протокол бил съставен в противоречие с Наредба №13-41/12.01.2009г., тъй като съгласно чл.6, т.4 не следвало да се посещава местопроизшествие при състояло се ПТП, при което има повреди на МПС и те не са причинени от друго ППС, както и да се отразяват тези щети в протокола. МВР следвало да посетят мястото само при наличие на основанията по чл.125 от ЗДвП. В самия формуляр на протокола имало посочен втори участник, а в случая той не бил подписан, т.е. не бил оформен по надлежен ред. Следвало да бъде съставен двустранен констативен протокол за ПТП с материални щети на основание чл.2, ал.1, т.3 от наредбата. Протоколът следвало да е съставен от две страни, а не да се приема, че органите на МВР са втори участник, тъй като те имали само контролна функция. В този смисъл считат, че протоколът не носи доказателствена тежест, тъй като е съставен незаконосъобразно. На посочената дата актосъставителят не е бил на работа и така протоколът не бил съставен от длъжностно лице при изпълнение на  служебните му задължения. Искат откриване на производство по оспорване на съставения протокол за ПТП. Не било ясно и дали водачът се е съобразил с чл.20 от ЗДвП и дали е шофирал със съобразена скорост – в чертите на населено място 50 км/ч. Никъде не било отразена и че не бил употребил алкохол. На схемата от протокола не било отбелязано и наличието на кръстовище, което пък допълнително задължавало водачът да е с ниска скорост и повишено внимание. Твърдят, че в посоченият участък нямало поражения на пътя. Докладът по щета не бил подписан. Не били представени застрахователен договор и общите условия по договора за застраховка.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената Застрахователна полица №15-0300/355/5000017 по застраховка „Пълно каско"  и Общите условия за тази застраховка между ЗАД Алианц България-гр.София, и трето лице има валидно сключен договор за застраховка на л.а. Опел Астра, рег.№ СА *****ТН, считано от 20.02.2015г. до 19.02.2016г.

В Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства изрично са посочени общите изключения, които не се покриват, между които няма посочено, че изключва обезщетение за повреда при преминаване през дупка по пътя. В чл.7.1.2 изрично се предвижда, че при рискова клауза Пълно каско покрит риск е ПТП. 

Със съставения Протокол за ПТП №1510758 от 21.06.2015г. се установява, че на същата дата в 19,20ч. на км.285+503 след кръстовище за с.Светлина в посока Пловдин, община Димитровград, застрахованият автомобил, управляван от собственика в.К.К., участвал в ПТП като по ПП І 8, км.285+503 посока Пловдив участикът усеща в близост до табелата за край на с.Горски изворвибрация в предната част на МПС, след спиране установява се спукване и нарязване на предна лява гума поради множество дупки и неравности по пътното платно. При съставяне на протокола е посочено, че автомобилът има сключена застраховка ГО в Алианц. Водачът не е употребил алкохол и има валидно свидетелство за управление на МПС.

Водачът уведомил застрахователя на 22.06.2015г., като по претенцията е съставен Опис на щетите и доклад по щетата с нареждане за плащане на 310,80 лева. На 26.06.2015г. застрахователят е изплатил обезщетението от 310,80 лева на собственика на МПС. Изплатеното като сума обезщетение е с по-ниска стойност от установения размер във фактура от 22.06.2015г.

По делото е представена и разменената между страните писмена кореспонденция относно процесното вземане. Ищецът е уведомил ответника с писмо с известие за доставяне, получено на 28.03.2016г., както и повторно изпратено и получено на 13.05.2016г.

Не се оспорва, че мястото на ПТП е в на територията на ОПУ Хасково и че пътят се стопанисва от АПИ. В тази насока са представените формуляр на километриране на пътищата, както и Констативен протокол от 30.05.2015г., ведно със схема на километричното положение на извършените работи от ОПУ Хасково.

С писмо от 16.11.2016г. ОД МВР уведомяват съда, че оспореният протокол за ПТП от 21.06.2015г. е съставен служител със съответната правоспособност, както и че е бил на служба и посетил ПТП след постъпил сигнал, видно от представените копия от журнал за постъпили сигнали и седмичен наряд.

По делото като свидетел е разпитан съставителя на протокола – В. Ж. Д., който дава показания, че си спомня за случая, тъй като след като получил призовка се запознал със съставените документи по него. Определя пътя, на който било осъществено ПТП в доста окаяно състояние, с множество дупки и пукнатини. На място установил нарязана и свалена гума на автомобила, като дори мислел, че джантата била крива и затова отбелязал „и други“ в протокола вреди. Водачът бил отбил на безопасно място, за да свали гумата, като съобщил това на свидетеля. Ограничението за скоростта там било 50 км/ч, защото било в населено място, като произшествието станало на метри от мястото, където отбил водачът. Водачът на автомобила е разпитан по делегация, като В.К. дава показания, че ПТП било реализирано от него на 21.006 – около 17,30ч., на излизане от населено място. Усетил разтреперване на колата и съумял да спре внимателно в дясната част на платното. Установил срязана предна лява гума и спукване. Вече бил извън населеното място и се движил със съобразената скорост – 90 км/ч. Пътят бил в отвратително състояние – неравности и коловози, без да могат да се изброят дупките, като поради това не разбрал през кое точно препятствие преминал при произшествието. Нямало обозначаване, сигнализация или обезопасяване. Обадил се на тел.112, дръпнал колата в едно близко отклонение, за да не пречи. Дошли представители на КАТ бързо и заснели произшествието и пораженията. Двамата свидетели дават показания за направен снимков материал.

            По искане на ищеца по делото е назначена експертиза и вещото лице дава заключение относно вероятния механизъм и причините за настъпване на ПТП – попадане през дупка на пътното платно, вследствие на което автомобилът получил увреждане – гумата се спукала и разкъсала. По определения вероятен механизъм на ПТП можело да се твърди, че е налице причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба и настъпилите щети. Размерът на необходимите средства за ремонт вещото лице определя на 310,80 лева. В допълнително заключение по делото вещото лице изследва представени от ответника доказателства – Формуляр за километриране на пътища, като установява, че няма промяна на републиканския път, на който е осъществено произшествието от 2004г. до настоящия момент. Представената схема на километричното положение, констативен протокол от 30.05.2015г. и сертификат касаели към тази датата съответния участък от пътя, на който е реализирано ПТП. Всички видове строителни работи по пътя и участъка били изпълнение в необходимия обем и качество, били приети без възражения съгласно извършената проверка от вещото лице.  

            При така установената фактическа обстановка по делото съдът направи следните правни изводи:

            Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. За да възникне регресното право, е необходимо наличието на следните предпоставки: да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение; виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в действие или бездействие, от което в пряка причинна връзка са настъпили вреди. Тези предпоставките следва да са налице кумулативно. В настоящия случаи тези предпоставки се установяват по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства и заключение на експертизата. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, но само в частта му относно фактите, възприети непосредствено от длъжностното лице. В останалата част, отразеното в протокола от длъжностното лице, няма удостоверителна функция и следователно в тази част протоколът не е официален документ. В този смисъл съдът приема, че механизмът на ПТП, както и наличието на причинна връзка между този механизъм и вредите, е категорично доказана не от протокола за ПТП, а от заключението на вещото лице, както и свидетелските показания на Д. и К.. Относно спорния факт – съществувала ли е дупка на пътя, двамата свидетели са категорични за наличието на множество дупки и други неравности, както и изрично определят цялостното състояние на пътя като много лошо. Именно поради тази причина не можело и да се определи точно местоположение на дупката, още повече че автомобилът продължил известно време своя ход и после бил отстранен от платното, за да не пречи на движението. Поради това съдът намира за доказано, че процесното ПТП е причинено в резултат намиращата се на пътя необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. По делото се установи, че лекият автомобил е бил увреден при ПТП, а от заключението на експерта - че от техническа гледна точка вредите са в причинна връзка с установения механизъм на ПТП. Обстоятелството, че същите вреди биха могли да бъдат причинени при движение с над разрешената скорост не разколебава този извод, щом ответникът не е ангажирал доказателства за наличието на това нарушение на водача. Действително самият водач твърди, че е бил вече извън населеното място и се е движел с около 90 км./ч., а св.Д. дава показания, че произшествието е в рамките на населеното място, но следва да се има предвид, че произшествието е на границата и края на чертите на населеното място  / с оглед отбелязването в протокола – край на с.Горски извор/, както и вече посоченото, че няма доказателства водачът да се е движел в неразрешена скорост.   Следва да се обсъди и възражението на ответника, че в участъка на пътя е бил извършен вече ремонт. Няма спор, че са съставени съотвените документи и че са извършвани ремонти работи само преди около месец преди ПТП-то, но свидетелските показания са категорични, еднопосочни и взаимно допълващи се, че пътят е бил с множество неравности, поради което съдът ги кредитира напълно, като има предвид и че тези показания са дадени от очевидци.

От приетата застрахователна полица се установи, че увреденият лек автомобил е бил застрахован по застраховка "Пълно Каско" на МПС при ищцовото дружество към датата на ПТП, която е имуществена застраховка. Няма спор относно собствеността на автомобила, а също и че обезщетението е изплатено на 26.06.2015г. В изпълнение на задълженията си ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 310,80 лева и го е изплатил на собственика на увреденото МПС. С плащането на това обезщетение за застрахователя е възникнало правото на встъпване в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Съгласно чл.30, ал.1 от ЗП и чл.48 от ППЗП за републиканските пътища и конкретно – платното за движение в границите на селата, ремонтът и поддържането им се осъществяват от АПИ. В случая вредите, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, са в резултат неизпълнението от служители на ответника на задължението им за поддържане на републиканските улици и пътища, поради което на основание чл.213, ал.1 от КЗ ищцовото дружество има право на регресен иск срещу ответника за изплатеното обезщетение. От заключението на еспертизата се установи, че действителната стойност на вредите от събитието по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 310,80 лева, като изплатеното от застрахователя обезщетение е в размер на действителните вреди. В този смисъл съдът приема, че предявеният установителен иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Неоснователно е възражението на ответника, че нанасянето на вреди на застрахованото МПС от дупки на пътното платно не е покрит риск. Видно от приетите Общи условия за застраховката са посочени като покрити всички рискове, с изключения, подробно изброени, а между тях не е препятствие на пътя - необезопасена и несигнализирана дупка. Недоказано и като такова – неоснователно, е и възражението на ответника за наличие на съпричиняване от водача на увреденото МПС, поради несъобразяване на скоростта за движение в населено място или употреба на алкохол.

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. Това обезщетение се дължи само ако длъжникът е изпаднал в забава. В случая ищецът не е непозволено увреден, а е изплатил обезщетение на договорно основание. Ответникът не е страна в произтичащото от договора правоотношение между застрахователя и увредения-застрахован. Спрямо увредения ответникът изпада в забава от увреждането по силата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, но спрямо застрахователя той не дължи такъв вид обезщетение и изпада в забава едва след покана – чл.84, ал.2 от ЗЗД. От представените доказателства се установи, че ищецът е поканил на 28.03.2016г. /повторно на 13.05.2016/ ответника да му възстанови изплатеното обезщетение в 7-дневен срок след получаване на поканата. С изтичане на този срок, считано от момента на получаване на поканата, ответникът е изпаднал в забава, а не от деня на изплащане на обезщетението – 26.06.2015г. Тъй като по делото не са оспорени изпратените покани, то именно от датата на първата – 28.03.2016г., следва да се счете, че започва определения 7-дневен срок за доброволно изпълнение от страна на ответника, т.е. считано от 04.04.2016г. до предявяване на исковата молба на 30.08.2016г. ответникът ще дължи лихва за забава. На основание чл.162 от ГПК и след служебно извършена компютърна справка - http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, съдът приема, че размерът на обезщетението за забава върху главницата от 310,80 лева за периода от 04.04.2016г. до 30.08.2016г. възлиза на сума в размер на 12,86 лева, поради което искът за дължима лихва за забава е основателен и следва да бъде уважен в пърния предявен размер от 2,60 лева. За периода от изплащане на дължимата сума до покана лихвата следва да бъде отхвърлена.

            С оглед крайния извод за основателност и доказаност на предявените искове, то ответникът следва да понесе тежестта на направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, д.т. и възнагражедние за вещото лице, както и депозит разпит на свидетел – общо 640 лева.   

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА – София, ЕИК 000695089, да заплати на ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ – гр.София, ЕИК 040638060, сумата 310,80 лева, представляваща изплатено обезщетение по щета №0300/15/777/502802 по Застрахователен договор „Пълно Каско” за ПТП, осъществено на 21.06.2015г., поради неизпълнение на задължение на АПИ за поддържане на пътя, и сумата 2,60 лева, представляваща  лихва за забава върху главницата, считано от 04.04.2016г. до 30.08.2016г., ведно със законната лихва върху сумата след предявяване на иска – 31.08.2016г., до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за периода от 26.06.2015г. до 03.04.2016г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА – София, ЕИК 000695089, заплати на ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ – гр.София, ЕИК 040638060, направените в настоящото производство разноски 640 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.                       

 

Съдия:   /п/ не се чете.

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар: Д.С.