Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

№ 1 / 03.01.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На пети декември през две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Диляна Славова

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1818 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.99 и сл., и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен” № 15 ет.7, представлявано от изпълнителния директор Александер Викторов Грилихес; против Д.С.Г. с ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че в срок предявява иск за установяване на вземането си против ответника, възлизащо на 2 875,76 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; 1 488,12 лв. договорно обезщетение за забава за периода 06.01.2011 г. – 25.05.2016 г. На 04.03.2009 г. ответникът сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК 130697606 договор за потребителски паричен кредит PLUS – 01361183 в размер на 5 401,60 лв. Основното задължение на дружеството било, да предостави паричната сума – предмет на кредита, като наличност по банкова сметка ***, получена при подписване на договора, съгласно чл.1 от ОУ. Кредитополучателят удостоверил непосредствено преди полагане на подпис върху договора, че е получил заеманата сума, опосредствано чрез банковата си сметка. Той се задължил да заплати на кредитора 32 месечни погасителни вноски по кредита, съставляващи изплащане на отпуснатата сума, посочена в погасителния план, съгласно чл.3 от договора. От 05.01.2011 г. ответникът преустановил плащанията и не погасявал всички свои задължения по договора. Според чл.5 от ОУ, при забава на погасителна вноска се начислява обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Падежът на цялото задължение настъпил на 04.11.2011 г., с което станал изискуем неизплатеният остатък от кредита. На 08.07.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ищецът се сключил договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл.99 ал.2 от ЗЗД, титуляр на вземанията по договора, в т.ч. претендираните в настоящото производство, станал ищецът. В изпълнение на задължението си по чл.99 ал.3 от ЗЗД, „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД упълномощило ищеца, да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, за което му било изпратено писмено уведомление чрез „Български пощи“ ЕАД, получено лично от ответника, видно от обратната разписка. Поради неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения, ищецът, като цесионер по договора за кредит, предявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.дело № 1113/2016 г. на ХРС, по което била издадена заповед за изпълнение, против която длъжникът подал възражение. Това обосновавало правния интерес на ищеца, да предяви иска си.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което приеме за установено по отношение на ответника, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, той му дължи гореописаните суми, като му присъди деловодни разноски за настоящото и за заповедното производства. В открито с.з. ищецът не изпраща свой процесуален представител.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като оспорва предявения иск изцяло. Възразява, че е изтекла погасителната давност по отношение на предявеното вземане, доколкото посоченият първоначален момент на възникване на вземането била датата 06.01.2011 г. Вземането за главницата било погасено на две самостоятелни основания. До момента на ответника не било съобщено от неговия кредитор за извършеното прехвърляне на вземането – ЗЗД не оправомощавал кредитора да упълномощава цедента, да извърши такова уведомяване до длъжника, при което налице била хипотеза на предварително предявен иск. Такова уведомяване не е извършил и ищецът, като ответникът разбрал за цесията едва с получаването на исковата молба. Изминали повече от пет години от датата, на която целият кредит е станал изискуем, с което настъпил правопрекратяващият факт, препятстващ принудителното изпълнение на вземането, което обезсмисляло производството по установяването му.  Изцяло погасено било и вземането за лихвата за забава. То било погасено още при сключване на договора за цесия 08.07.2014 г., поради изтичане на 3-годишния давностен срок. В петитума на исковата молба се сочело, че претендираната сума се основава на договор за цесия, но и на акта на съда по ч.гр. дело, което било некоректно и измествало предмета на доказване, предвид на което се явявало процесуално недопустимо. Дори и да се приемело, че цесията е редовна, в настоящото производство не можело да се претендират обезщетения и лихви, за които липсвали договорености между страните. Така претенцията за сумата от 1 488,12 лв. била процесуално недопустима и в частта на същата производството по делото следвало да се прекрати. Видно от приложения към исковата молба протокол – приложение към договора за цесия, договорите предмет на цесията, били представени на ищеца не на хартиен носител и в оригинал, а на електронен носител – CD. Така доказателствата, на които се претендирало вземането имали характер на частни удостоверителни документи, а не на официални такива, т.к. електронният носител не можел да бъде индивидуализиран по безспорен начин. В тази връзка ответникът оспорва истинността на представеното приложение № 1 към ППП от 24.07.2014 г., което считал за неистинско. Предвид изложеното ответникът иска, съдът да постанови решение, с което отхвърли предявения иск изцяло като неоснователен, като му присъди направените по делото разноски. В открито с.з. ответникът изпраща свой пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърлянето на предявения иск изцяло.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

          Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор за потребителски паричен кредит PLUS – 01361183, сключен на 04.03.2009 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като кредитор, и ответника, като кредитополучател. По силата му на ответника е отпуснат потребителски паричен кредит в размер на 5 000 лв.; с месечен размер на застрахователна премия „Защита на плащанията” от 12,55 лв.; или общ размер на кредита от 5 401,60 лв., при 32 броя погасителни вноски, от които 31 от по 238,32 лв. и последна 32-ра от 238,18 лв., с падеж на последната 04.11.2011 г.; обща стойност на плащанията от 7 626,10 лв. и годишен процент на разходите 32,86 %, с уговорен погасителен план. В чл.1 от договора страните са уговорили, че договорът за заем се подписва и влиза в сила при подписване на групата „удостоверяване на изпълнението” от кредитополучателя и представител на кредитора към датата на получаване на размера на заема по банковата сметка на кредитополучателя. В чл.3 от договора кредитополучателят се е съгласил паричната сума, предмет на договора, при одобрението на заема от кредитора, да бъде предоставена като наличност по негова банкова сметка. *** изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създавало задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, съставляващи плащане за главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора и добавка, съставляваща печалба на кредитора. Погасителните вноски са на не по-късно от определените дати, наречени „падеж” и посочени в полето „погасителен план” /чл.4/. При забава на една или повече месечни вноски, е уговорено - кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска ведно с направените за събирането на вземането разноски; като при такова просрочване, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и разноски /чл.5/. С подписването на документа кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и приема условията на договора за заем, отпечатани и/или попълнени на този документ /чл.18/. В договора е отразено още, че с полагането на подписа си, кредитополучателят удостоверява, че е получил посочената в поле „размер на заема” сума по посочената от него банкова сметка. *** имена и подпис на ответника в настоящото производство и дата; както и тези на оторизирано лице. Като инструкции за изплащане на погасителните вноски по договора се сочи, че същите се изплащат в офис или клон на всяка банка, като вносните бележки се попълват по указан начин.

Между ищцовото дружество, като купувач, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като продавач, на 08.07.2014 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания. По силата му, продавачът е прехвърлил и продал на купувача портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, на обща стойност 93 070 136,00 лв. и включващо всички неиздължени от съответните длъжници погасителни анюитетни вноски по съответните погасителни планове и всички акцесорни парични претенции, свързани с вземанията, които са вече възникнали и се дължат; като продавачът е посочил и определил тези вземания в списък Приложение 1 към този договор /§2 ал.1/. Според §5 ал.5 от договора, продавачът изрично е упълномощил купувача, да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на договора, от името на продавача, с които да ги уведомява за прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД; за което му предоставял и нотариално заверено пълномощно. Това пълномощно с рег. № 11689/ 29.07.2014 г. на нотариус с рег. № 302 се представи по делото. Видно от пощенско известие за доставяне, ищцовото дружество е изпратило на ответника писмо – уведомление за цесия, получено на 20.02.2015 г. Неразделна част към договора за цесия е приложен приемо-предавателен протокол от 24.07.2014 г. между страните по договора за предаването на компакт диск, съдържащ информация за цедираните кредитни задължения, като информацията е обособена в два файла, единият съдържащ изисканата от ищеца информация, а вторият съдържащ информация за всички плащания по кредитите, дата на получаване и размер. Договорите за кредит са изброени в приложение № 1 към протокола, видно от което под № 42406 е процесният договор за кредит, като единствено цитирани са номерът на заемния договор и ЕГН на ответника, като заемател.

По искане на ищеца, по делото се назначи и изслуша съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено.

За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 12984/ 03.06.2016 г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 1113/2016 г. на ХРС. По това дело е издадена заповед № 504 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.06.2016 г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответник в настоящото производство да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство сумите, както следва: 2 875,76 лв. главница по процесните договори за кредит и за цесия; 936,70 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 05.01.2011 г. – 04.11.2011 г.; 1 488,12 лв. лихва за забава за периода 06.01.2011 г. – 25.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.06.2016 г. до изплащане на вземането; както и направените по делото разноски от 106,01 лв. за държавна такса и 415,52 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника с вх.рег. № 16530/ 19.07.2016 г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. На 05.08.2016 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба с вх.рег. № 19596/30.08.2016 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 от ГПК срок и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен и недоказан, доколкото ищецът не проведе пълно и главно доказване на материално-правната си легитимация, да е кредитор на ответника. Установи се по делото, че на 08.07.2014 г. е сключен договор за цесия между ищцовото дружество, като купувач, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като продавач, с предмет - портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, и включващо всички неиздължени от съответните длъжници погасителни анюитетни вноски по съответните погасителни планове и всички акцесорни парични претенции, свързани с вземанията, които са вече възникнали и се дължат. Описани по този общ начин в договора за цесия, прехвърлените вземания не могат да бъдат индивидуализивани по никакъв начин. Действително, сочи се, че продавачът е посочил и определил тези вземания в списък Приложение 1 към договора за цесия. По делото се представи приложение № 1 към приемо-предавателен протокол от 24.07.2014 г. от договора за цесия, в което под № 42406 е процесният договор за кредит. Цитирани са обаче единствено номерът на заемния договор и ЕГН на ответника, като заемател, но не и конкретните задължения на ответника по същия. Ищецът не представи по делото доказателства за конкретната информация по предоставения му от цедента компакт диск, удостоверено с подписан помежду им приемо - предавателен протокол от 24.07.2014 г., в т.ч. файлът, съдържащ информация за всички плащания по кредитите, дата на получаване и размер. Така съдът не може да извърши проверка, дали процесните вземания към ответника действително са били включени в обхвата на процесната цесия и какви точно са по основание, размер, период и пр. Ето защо не може да се приеме за безспорно доказано, че те са част от предмета на договора от 08.07.2014 г. Нещо повече, всеки договор за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо, като в противен случай се стига до неговата недействителност, поради липса на предмет на продажбата. Безспорно е, че нищожният договор не може да породи целените с него правни последици, като за наличието на този порок съдът е длъжен да следи служебно. Доколкото в представения по делото договор за цесия липсват конкретни данни за процесните вземания относно страните, характера на вземането, основанието, от което произтича, размера, периода, за които се отнася, и др. - следва да се приеме, че същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

Гореизложените съображения са достатъчни за отхвърлянето на предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан, т.к. ищецът не проведе пълно и главно доказване, да е носител на претендираното от него материално право спрямо ответника. В този смисъл са и решения № 92/14.03.2016 г. по В.гр.дело № 97/2016 г. и № 155/26.04.2016 г. по В.гр.дело № 187/2016 г., двете на ХОС.

               На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден, да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

 

 

Р Е Ш И:

           

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.99 и сл., и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен” № 15 ет.7, представлявано от изпълнителния директор Александер Викторов Грилихес; против Д.С.Г. с ЕГН ********** ***; да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца по договор за потребителски паричен кредит PLUS – 01361183, сключен на 04.03.2009 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника, и на основание сключен на 08.07.2014 г. договор за прехвърляне на вземания между дружеството-кредитор и ищцовото дружество - сумите от 2 875,76 лв. главница; 1 488,12 лв. лихва за забава за периода 06.01.2011 г. – 25.05.2016 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 03.06.2016 г. до изплащане на вземането; за които суми е била издадена заповед № 504 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.06.2016 г. по ч.гр.дело № 1113/2016 г. на ХРС.

ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК 200644029 ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Г. с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 900 лв.  

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.В.