Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 28

16.01.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                       Трети граждански състав

на петнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                           Съдия : Нели Иванова                         

секретар Велислава Ангелова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №1745 по описа за 2016г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от Л.Д.К. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис №3, адв.Д. Кирев Д., против К. Н. Р., действаща като ЕТ„НАСИ-К. Р.“, ЕИК 126056620, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Сливница“ №24-30, вх.В, ет.4, ап.31, иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищцата твърди, че вземането й произтича от неизплатена част от обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ. Със заповед от 31.03.2016г. бил прекратен трудовия й договор, считано от 01.04.2016г. и останала без работа, поради което й се дължало обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ. Полагаемото обезщетение било в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец, представляващо сумата от 547,42лв., а работодателят изплатил част от нея в размер на 303,75лв. Останалата сума от 243,67лв. не била изплатена и се претендира в настоящото производство. Ответникът твърдял, че тази сума не се дължи, тъй като била платена предварително под формата на аванс още когато съществувало трудовото правоотношение. Това не било вярно и не се подкрепяло с доказателства. Ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в РС-Хасково, по което било образувано ч.гр.д.№954/2016г. и била издадена заповед на 19.05.2016г. Ответникът направил възражение в срок, за което ищцата била уведомена със съобщение, получено на 01.08.2016г. Това породило и правния интерес от предявяването на настоящия иск. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцата 243,67лв. – главница и 0,41лв. – мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 18.05.2016г. до окончателното изплащане и да бъде осъден да заплати направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че сумата е изцяло изплатена на ищцата след приспадане на съответните удръжки и не се дължи повече от вече изплатеното.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищцата заявление е образувано ч.гр.д.954/2016г. по описа на Районен-съд Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от 243,67лв. за главница, представляваща неизплатена част от обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, ведно с лихва за забава в размер на 0,41лв. за периода от 13.05.2016г. до 18.05.2016г., със законната лихва върху главницата от 13.05.2016г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №421 от 19.05.2016г. На 01.05.2013г. между страните е сключен трудов договор, по силата на който ищцата е назначена на длъжност „продавач“ с основно месечно трудово възнаграждение от 460лв. на пълно работно време. Със заповед от 31.03.2016г. трудовият договор на ищцата е прекратен на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, поради намаляване обема на работа. Заповедта е връчена на ищцата срещу подпис на 01.04.2016г. С исковата молба е приложено копие от разчетно-платежната ведомост и издадено от работодателя удостоверение  на 11.05.2016г. От своя страна ответникът представя фиш за заплатеното възнаграждение на ищцата за месец април 2016г., както и рекапитулация за дължимите данъци и осигуровки от работодателя върху дължимото обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ. Съответно платежни нареждания с дата 18.05.2016г. за заплатени осигуровки, приходи към бюджета и за социалноосигурителните фондове към НОИ. От представения с отговора на исковата молба протокол за приемане и предаване от 13.05.2016г., подписан от ответницата и процесуалния представител на ищцата, се установява, че последният е получил от работодателя трудовата книжка, образец УП-3 от 11.05.2016г., служебна бележка от същата дата – 11.05.2016г. и сумата от 303,75лв. – обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ от общо дължим размер от 453,75лв. минус 150лв., изплатени като аванс. Приложена е също така вносна бележка от 19.05.2016г. за сумата от 150лв., заплатена по сметка на ищцата от работодателя, с основание разлика заплащане по обезщетение чл.222 ал.1. От показанията на свидетеля Д. Б.З.се установява, че в средата на месец май тази година /2016г./ К. Р. му се обадила във връзка с нейна магазинерка, като ставало въпрос за плащане между тях. Св.З.отишъл в магазина, обадили се на адв.Д., защото той представлявал работничката, за да може в присъствието на свидетеля да се плати на последния и да се приключи случая. Адв.Д. казал, че не може да вземе парите , тъй като пуснал молба в съда. Тогава му предложили да платят в банка и с бележката да пусне молба за прекратяване на делото, тъй като вече липсвал правен интерес, но той отказал. Свидетелят твърди, че срещата им била сутринта на съответната дата, която не помнел, а исковата молба била внесена в съда следобеда на същия ден, т.е. след разговора. Впоследствие парите били внесени по банков път.  

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша и съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че брутния размер на дължимото на ищцата обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ възлиза на 547,42лв. След приспадане на съответните удръжки остава чиста сума за получаване в размер на 453,76лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.222 ал.1 от КТ, като се иска установяване на вземане на ищцата към ответника за посочените в исковата молба суми. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищцата във връзка с прекратено между тях трудово правоотношение. Съдът счита, че в настоящия случай се установи по безспорен начин наличието на валидно трудово правоотношение между страните, възникнало въз основа на представения по делото трудов договор от 01.05.2013г. По силата на този договор ищцата е назначена на длъжност „продавач“ при едноличния търговец. Установи се също така, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед от 31.03.2016г. на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, поради намаляване обема на работа. При тези данни по делото съдът намира, че са налице законовите предпоставки, за да се приеме, че работодателят дължи на ищцата изплащане на обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ. Действително по делото липсват данни относно подадена молба до работодателя за изплащане на това обезщетение след изтичане на един месец от прекратяване на трудовото правоотношение, както и информация дали ищцата не е започнала работа по трудов договор при друг работодател. В същото време ответникът не само, че не оспорва наличието на предпоставки за изплащане на обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ, а в отговора на исковата молба сам твърди, че ищцата е подала такава молба и е поискала изплащане на дължимото й обезщетение. Между страните не съществува спор относно дължимостта на обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ. Спорен е въпроса относно размера на дължимото обезщетение. Ответникът твърди, че част от обезщетението, а именно 150лв. е изплатил авансово на ищцата, поради което й дължи само остатъка след приспадане на дължимите данъци и осигуровки. В тази връзка представя протокол, подписан от процесуалния представител на ищцата, за получаване от последния на сумата от 303,75лв., представляваща част от обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ. Ищцовата страна не оспорва нито протокола, нито подписите в същия, нито твърдението за получена сума от 303,75лв. В същото време се претендира заплащане на остатъка от 243,67лв. В своето заключение вещото лице сочи, че от брутното обезщетение в размер на 547,42лв. следва да се направят съответните удръжки на сумите, дължими към бюджета и след тяхното приспадане остава дължима сума в чист размер от 453,76лв. От тази сума процесуалният представител на ищцата е получил на 13.05.2016г. 303,75лв., а на 19.05.2016г. остатъкът от 150лв. е преведен по банкова сметка ***. При тези данни по делото съдът приема, че към 19.05.2016г. ответникът е изплатил в пълен размер на ищцата дължимото й обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ. Действително на 18.05.2016г. в РС-Хасково е входирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Доколкото обаче към 19.05.2016г. нито е имало издадена заповед по това заявление, нито същата е връчена на ответника, съдът приема, че последният е изпълнил своето задължение към ищцата своевременно. Липсват данни за надлежна покана до ответника за изплащане на сумата за дължимото обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, за да се приеме, че е изпаднал в забава и дължи лихва за това. Самият ответник нито оспорва, че е поканен да заплати обезщетението на ищцата, нито оспорва неговата дължимост. Факта, че изплащането е станало на два пъти в рамките на шест дни също не сочи на извод за изпадане в забава. При тези данни по делото съдът намира за неоснователен иска за заплащане на лихва за забава в размер на 0,41лв., поради което същият следва да се отхвърли. Следва да се отхвърли като неоснователен и иска за заплащане на обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, тъй като по несъмнен начин от данните по делото се установи, че е изплатено.   

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответната страна направените в настоящото производство разноски в размер общо на 750лв., от които 600лв. – адвокатско възнаграждение и 150лв. – възнаграждение за вещо лице.  

Мотивиран така, съдът

                                                         

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Д.К. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис №3, адв.Д. Кирев Д., против К. Н. Р., действаща като ЕТ„НАСИ-К. Р.“, ЕИК 126056620, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Сливница“ №24-30, вх.В, ет.4, ап.31, иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК : да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцата 243,67лв. – главница, представляваща неизплатена част от дължимото обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ и 0,41лв. – мораторна лихва за периода от 13.05.2016г. до 18.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 18.05.2016г. до окончателното изплащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА Л.Д.К. с ЕГН:********** ***, да заплати на К. Н. Р., действаща като ЕТ„НАСИ-К. Р.“, ЕИК 126056620, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Сливница“ №24-30, вх.В, ет.4, ап.31, направените в настоящото производство разноски в размер общо на 750лв. за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                     СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.