Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

14/06.01.2017 година, гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на петнадесети декември две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: П.Н.

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1686 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от А.Р.А. с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс /СК/ срещу А.Ш. Мемедали.

Ищецът твърди, че от около десет години с ответницата живеели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство имали родени две деца – Румен А.А., роден на *** г. и Ш.А.А., роден на *** г. Тя проявявала явна незаинтересованост от отглеждането им, като грижите по физическото им оцеляване се осъществявали от родителите на бащата, независимо че не работила. В началото на месец юли 2016 г. ответницата напуснала семейното жилище, установила връзка със съпруга на сестрата на ищеца, която демонстрирала пред малолетните им деца, след което за известен период от време двамата се установили в гр. Чирпан. Впоследствие тя заминала за Англия, където пребивавала и понастоящем. От тогава престанала да се интересува от децата и нямала контакт с тях по свое желание. В средата на месец август 2016 г. започнала да заплашва ищеца по телефона, че ще се върне в България и ще прибере при себе си децата, вкл. и чрез насилие. В последните си обаждания ответницата променила намеренията си и заявила, че ще вземе само едно от децата, без да било ясно точно кое от тях. Сочи се, че децата били на възраст много близка, и двете били момчета, живеели заедно и имали много близка връзка. Връзката на ответницата с другия мъж травмирала децата, а от постоянните заплахи по телефона ставали повече обезпокоени и изплашени. По-малкото от тях Ш. било с доста влошено здравословно състояние, с окончателна диагноза е „вяла тетраплегия". Заболяването се изразявало в липса на активни движения на долните крайници и силно ограничени такива за горните крайници. То датирало от 3-годишната му възраст, като лечението му се извършвало в София и задължително веднъж годишно посещавало лекар. Възстановяването на детето било свързано с многобройни рехабилитации и ежедневни грижи, които се полагали изключително от неговата баба по бащина линия, а като майката не била запозната с тях. Поддържа се и че разкъсването на връзката между Ш. и по-големия му брат Румен, към който бил силно привързан, щяло да му се отрази крайно негативно и можело да спре процеса на оздравяване. Предоставянето на родителските права върху Румен на ответницата също щяло да се отрази на неговото развитие, защото той бил травматизиран от нейните гневни изблици, безсрамен език и опити за физическо насилие. Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да се определи местоживеене на децата Румен А.А. и Ш.А.А. при ищеца, да му се предостави упражняването на родителските права над тях с ограничен режим на контакти с ответницата, а именно: веднъж месечно за един ден от 9 ч. до 16 ч., като те да се осъществяват в дома на ищеца и в негово присъствие и да се осъди тя да им заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева за всяко едно от тях, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда. Претендират се и разноските по делото.

Ответницата не изразява становище по исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените заверени преписи на 2 бр. удостоверения за раждане-дубликати, издадени от Община Хасково въз основа на актове за раждане № 1114/28.10.2008 г. и № 1310/03.11.2009 г., се установява, че страните по делото са родители на децата Румен А.А., роден на *** г. и Ш.А.А., роден на *** г.

От служебни бележки № 380 и № 381 от 06.07.2016 г. от директора на НУ „Георги Сава Раковски” - гр. Хасково се установява, че през учебната 2015/2016 г. детето Румен е записано като редовен ученик в 1б клас, а детето Ш. – в ПГ в същото училище.

От представените 2 бр. Епикриза от УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив и от МБАЛ – Хасково АД е видно, че през 2012 г. детето Ш. е посещавало за по няколко дни болничните заведения, като му е поставена окончателна диагноза: „вяла тетраплегия", с придружаващо заболяване: обс. синдром на Guillain-Barre.

От удостоверение изх. № 123/04.07.2016 г. от управителя на "Хидропластформ” ООД се установява, че за периода м.07.2015 г. – м.06.2016 г. ищецът е работил в посоченото дружество и е получил брутен доход в размер общо на 7 575,72 лв.

От изискания социален доклад от Д ”СП” – Хасково се установява, че от месец юли 2016 г. децата се отглеждат от своя баща, тъй като майката е напуснала семейното жилище и към настоящия момент е с неизвестно местонахождение. Ищецът е определен като отговорен възрастен, които ясно осъзнава родителските си отговорности, загрижен е за благополучието на децата си и успява да осигури техните образователни, здравни и социални потребности. Децата се чувстват спокойни и осигурени в дома на баща си, като в грижите за тях активно се включват бабата и дядото по б.л. и те са силно привързани към тях. По отношение на майка си децата изпитват обида и огорчение, тъй като се чувстват наранени и изоставени от нея.

От показанията на свидетеля Румен А. Раев - баща на ищеца се установява, че страните живеели заедно от 9 години в къщата на родителите на ищеца в гр. Хасково. След раждането на децата и до сега те се отглеждали от тяхната баба по б.л., а ответницата не полагала никакви грижи за тях и дори често им се карала и ги нагрубявала. Сочи се и че по-малкото дете имало здравословни проблеми - не можело да се движи, което наложило да се посещават лекари в гр. София, както и да се ходи на рехабилитация в гр. Хасково. От месец юли 2016 г. страните били разделени, тъй като ответницата напуснала жилището им и установила връзка със съпруга на сестрата на ищеца. Двамата заминали първоначално за гр. Чирпан, после отишли в Англия, след това се завърнали в България, а по настоящем били с неизвестно местонахождение, като през цялото време не изпращала пари за децата. Преди известно време се обадила на ищеца и заявила, че щяла да вземе едното от децата. Поради това децата били притеснени, а те били много превързани едно към друго, както и към баща си и неговите родители.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия и не се опровергават от други доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК, които са процесуално допустими.

Безспорно е, че страните по делото не живеят заедно и не могат да постигнат споразумение относно местоживеенето на децата им, упражняването на родителските права, режима на лични отношения и дължимата от тях издръжка, въпреки указана от съда възможност, което обуславя правния интерес от предявяването на исковете. Това налага възникналият спор да се разгледа по същество. При разрешаването му следва да се изхожда от интересите на децата и необходимостта те да бъдат защитени по най-добрия начин. Съгласно чл. 59, ал. 4 СК, към който препраща разпоредбата на чл. 127, ал. 2, изр. 1 in fine СК, съдът трябва да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за конкретния случай, като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и изхождайки от упоменатите по-горе критерии за разрешаването на спора, съдът намира, че исковете се явяват основателни поради следните съображения:

Не се спори по делото, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че страните са живеели на семейни начала, родители са на децата Румен и Ш., като преди няколко месеца са се разделили. Безспорно се установява, че през този период и до момента децата се отглеждат от ищеца с помощта на неговите родители, към които те са много привързани. Те се грижат адекаватно за децата, между тях има изградена силна емоционална връзка, освен това бащата притежава добри материално-битови условия за отглеждане на деца, както и подкрепа от своите близки. Ето защо с оглед на обективния интерес на децата, е необходимо те да продължат да живеят при него, т.е. местоживеенето им следва да се определи при ищеца, на който се предостави упражняването на родителските права върху тях. При това положение следва на ответницата да се определи режим на лични отношения с децата. Настоящият съдебен състав счита за уместен следния режим - всяка първа и трета събота от месеца за времето от 09.00 часа до 16.00 часа в присъствието на бащата или на определено от него пълнолетно лице, или на социален работник, на територията на гр. Хасково, за срок от две години, считано от влизане на настоящото решение в сила, а след това - без присъствието на друго лице, както и допълнително една седмица през лятната ваканция, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Този по-ограничителен режим на лични отношения се явява напълно подходящ и съобразен с обстоятелствата по конкретния случай, вкл. установеното укоримо поведение на ответницата, липсата на емоционална връзка между децата и майката, необходимостта тя не само да се възстанови, но и да се създадат предпоставки за нейното понататъшно укрепване и разширяване, без обаче това да се отрази отрицателно на пълноценното и хармонично развитие на личността на децата. При евентуална бъдеща промяна на обстоятелствата, този режим би могъл да се измени и да се допусне един по-разширен режим на контакти между тях.

По отношение на дължимата месечна издръжка следва да се има предвид, че съобразно разпоредбите на чл. 142 и чл. 143, ал. 2 СК, приложими и в настоящия случай, такава се дължи независимо дали родителите са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът й се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на този, който я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която според Постановление № 372 от 22.12.2016 г. на МС към момента е 460  лв.

Безспорно е, че децата на страните са навършили съответно 8 и 7 години, и са ученици, поради което имат нужда от средства не само за задоволяване на техните текущи разходи като храна, дрехи, обувки, а и за образователния им процес. Не се установява обаче някакви техни занимания или други специални обстоятелства, които да доказват наличието на нужди, извън обичайните за деца на такава възраст. Както се посочи по – горе, при определяне размера на издръжката следва да бъдат взети предвид и материалните възможности на всеки един от родителите за предоставяне на такава. Няма спор, а и от приетото удостоверение изх. № 123/04.07.2016 г. се установява, че ищецът работи и за периода м.07.2015 г. – м.06.2016 г. е получил месечен брутен доход в размер средно на 631,31 лв. По делото няма обективни данни относно конкретните месечни доходи на ответницата. При това положение и доколкото не са наведи доводи за наличието на нетрудоспособност, следва да се приеме, че е в състояние да полага труд и да получава възнаграждение за това, поне в рамките на минимално установения за България размер. Безспорно е и че е в трудоспособна възраст и няма задължение за издръжка на други лица. Необходимо е да се отбележи и че децата живеят при бащата и последният полага ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието им, а това задължително се взема предвид при определяне размера на издръжката. При така установените и обосновани нужди и възраст на децата от една страна и доходи на родителите от друга, съдът счита, че ответницата е в състояние да заплаща исканата месечна издръжка за тях в размер на по 120 лв. за всяко едно от тях.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 700.00 лв. за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение. На основание чл. 69, ал. 1, т. 7, вр. чл. 78, ал. 6 ГПК и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответницата следва да заплати по сметка на РС-Хасково държавни такси за присъдената издръжка на децата в размер общо на 345.60 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Румен А.А., ЕГН ********** и Ш.А.А., ЕГН ********** при бащата А.Р.А., ЕГН ********** ***.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху децата Румен А.А., ЕГН ********** и Ш.А.А., ЕГН ********** на бащата А.Р.А., ЕГН ********** ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката А.Ш. Мемедали, ЕГН ********** ***, с децата Румен А.А., ЕГН ********** и Ш.А.А., ЕГН **********, както следва: майката има право да вижда децата всяка първа и трета събота от месеца за времето от 09.00 часа до 16.00 часа в присъствието на бащата А.Р.А. или на определено от него пълнолетно лице, или на социален работник, на територията на гр. Хасково, за срок от две години, считано от влизане на настоящото решение в сила, а след изтичането на този срок - всяка първа и трета събота от месеца за времето от 09.00 часа до 16.00 часа, но без присъствието на друго лице, както и допълнително една седмица през лятната ваканция на децата, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, със задължението да му ги връща след изтичане на определеното време.

ОСЪЖДА А.Ш. Мемедали, ЕГН ********** ***, да заплаща на децата Румен А.А., ЕГН ********** и на Ш.А.А., ЕГН **********, чрез А.Р.А., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Антонина Маринова, като техен баща и законен представител, месечна издръжка в размер на по 120,00 лв. на всяка едно от тях, считано от от датата на завеждане на исковата молба в съда - 15.08.2016 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА А.Ш. Мемедали, ЕГН ********** ***, да заплати на А.Р.А., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Антонина Маринова, сумата от 700.00 лв., представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА А.Ш. Мемедали, ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 345.60 лв., представляваща дължими държавни такси по делото, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

                                                                                               СЪДИЯ:

   /Петър Вунов/