Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 22                                                        13.01.2017г.                                    гр. Хасково

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Хасковския  районен  съд                                                      гражданска колегия 

На четиринадесети декември                                          двехиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                    Районен съдия: Васил Панайотов                                                             

Секретар: Гeргана Докузлиева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1468 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Р.С.Д., К.Ж.Д. и А.Ж.Д. са предявили против Д.К.Ж. иск с правно основание чл.108 ЗС.

Ищците сочат, че са собственици на по 5/36 ид.ч. всеки от тях от имот в с. Стамболово - ПИ IV - 67 в кв. 15по плана на селото, одобрен със Заповед № 293/1987г. с площ от 842 кв.м., в едно с построените в имота жилищна сграда с площ от 71 кв.м., мазе с площ от 30 кв.м., навес и второстепенна сграда, по наследство от Ж.К. Д.. Общ наследодател на страните бил К. Ж. Д., като ответника и общия им наследодател били негови деца. Моли да се признае за установено спрямо ответника, че са собственици на по 5/36 ид.ч. от имота, като се осъди да има предаде владението. През 2011г. ответникът се снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка, поради което моли той да бъде отменен на основание чл. 537 ГПК. През 2007г. ответникът закупила от втората съпруга на К. Ж. Д. 1 /3 идеална част от имота. Този договор бил нищожен поради факта, че тя притежавала само 2/12 ид.ч. В съдебно заседание лично и чрез процесуален представител поддържат иска и молят да се уважи. В писмени защити излагат доводи за уважаване на иска.

Ответникът оспорва исковете. Посочва, че е собственик на имота по давност от 1981г. През 1980г. общият им наследодател дал парични средства на наследодателят на страните, като заявил, че процесния имот остава нейна собственост. От тогава тя владеела имота. Оспорва исковете по чл. 537 ал.2 от ГПК и 26 ал.2 от ЗЗД като недопустими. В съдебно заседание чрез процесуален представител моли да се отхвърли иска. В писмена защита излага доводи за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните,  констатира следното от фактическа и правна страна:

Не се оспорва между страните собствеността на общия наследодател К. Ж. Д., придобита въз основа на нотариален акт за недвижим имот, придобит по давност № 148, том ІІІ, дело № 1165/1977г. Не се оспорва също така, че към момента на придобиване на имота, той е бил в съпружески отношения с В.Г. Д. - акт за женитба № 2 /08.11.1954 г. от Народен съвет на с. Стамболово, починала на 10.02.1979г. – удостоверение за наследници /л.16/.  

След смъртта си на 22.11.2003г К. Ж. Д. е оставил за наследници втората си съпруга – Л.П. Д. и двете си деца – Ж.К. Д., наследодател на ищците, и ответника Д.К.Ж..

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 426, том ІІІ, рег. № 2727, дело № 332/2007г. Л.П. Д. е продала на ответника Д.К.Ж. 1/3 идеална част от процесния имот.

Ответникът се е снабдила с нотариален акт за собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка № 152, том 2, рег. № 8057, дело № 311/2011г. на нотариус № 079.

Наследодателят на ищците Ж.К.Д. е починал на 05.07.2012г., като е оставил за наследници ищците по делото – съпруга и две деца.

По делото бяха събрани и гласни доказателства, които ще бъдат обсъдени в правните мотиви.

Уважаването на иска по чл. 108 от ЗС е обвързан от доказването на две предпоставки – правото на собственост и липсата на валидно основание, на което ответника да държи имота.

Ищците основават правото си на собственост въз основа на правото на собственост на бащата на техния наследодател - К.Ж. Д.. По силата на нотариален акт за недвижим имот придобит по давност № 148, том ІІІ, дело № 1165/1977г., последният е признат за собственик на недвижим имот – парцел X от 950 кв.м. в кв. 46 по плана на с. Стамболово, утвърден със Заповед № 649/1928г., в едно с построените къща и кухня. Към годината на издаване на нотариалния акт К.Ж. Д. е бил в брак с В. Г. Д., починала на 10.02.1979г. Това означава, че имотът е станал съпружеска имуществена общност, тъй като давностното владение е изтекло по време на брака. След смъртта на В.Г. Д. през 1979г. наследници са останали К.Ж.Д. – съпруг, .Ж.К. Д. – син, и Д.К.Ж. – дъщеря. Към момента на смъртта й е действал СК /Обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г./, който посочва в чл. 14, че Имуществената общност се прекратява със смъртта на единия съпруг. Алинея трета на същия текст посочва, че при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Алинея седма на цитирания текст посочва, че когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Разтълкувани тези разпоредби в светлината на настоящия казус дават основание да се заключи, че след смъртта на В. Г. Д., идеалните части на цитирания имот са били следните: ½ за К.ЍЖ.Д., като съпруг, и по ¼ за нейните деца – Ж.К.Д. и ответника.

Общият наследодател на страните – К.Ж.Д. е сключил последващ брак, от който няма деца. След смъртта му на 22.11.2003г. неговият дял от имота е разпределен между съпруга и децата му – Ж. К. Д. и ответника.  Действащите към този момент разпоредби на ЗН – чл. 5 ал.1 и чл. 9 ал.1 – сочат, че всеки от тях наследява по 1/3 идеална част от имуществото на наследодателя им. От това следва, че след смъртта на К.Ж.Д., неговата ½ идеална част от имота е разпределена на три равни части – по 1/6 за всеки наследник. Или след смъртта му собствеността на имота е била разпределена – по 5/12 идеални части за Ж. К.Д. и ответника Д.К.Ж., и 2/12 идеални части за Л.П. Д..

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 426, том ІІІ, рег. № 2727, дело № 332/2007г. Л.П. Д. е продала на ответника своите идеални части, записани в нотариалния акт като 1/3, от наследството на К. Ж.Д. на процесния имот. В случая тя е прехвърлила повече права, от колкото е притежавала. Това не прави договора за продажба нищожен, а не е породил действие над 2/12 идеални части, тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. Доколко е налице добросъвестно владение по отношение на тази 1/3 идеална част, съдът ще изложи мотиви по – долу в мотивите за придобивна давност.

С оглед на всичко изложеното, съдът намира, че е налице първата предпоставка на иска по чл. 108 от ЗС, а именно ищците доказаха, че са собственици на идеални части от имота.  

По отношение на втората предпоставка - липсата на валидно основание, на което ответника да държи имота, или наличие на правно основание, изключващо правото на собственост на ищците.

Ответникът навежда възражения за придобиване на имота по давност.

Давностното владение е оригинерен способ за придобиване на вещни права, който включва владеене на вещ през определен период от време като своя. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, докато държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл.68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция.

На основание чл. 154 ГПК всяка страна следва да докаже фактите, които твърди, че са се случили. В този смисъл е и разпределената доказателствена тежест в доклада на съда  - ответникът следва да докаже, че е владяла лично имота като собствен и е демонстрирала това си владение и намерение към всички останали съсобственици за периода на владение, спокойно, необезпокоявано и непрекъснато владение за повече от 10 години, тъй като не се твърди да е добросъвестен владелец. С оглед на тълкуването дадено с ТР 1/2012г. по т.д. 1/2012г. на ОСГК на ВКС е допълнен доклада в съдебно заседание, като е посочено, че при съсобственост следва да се докаже и факта, че държането на идеалните части е преминало във владение, което е демонстрирано спрямо тях. Според цитираното ТР презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. В този смисъл от съществено значение при всеки конкретен спор е дали е установено наличие на съсобственост и съвладение или има един единствен владелец на целия съсобствен имот. В настоящия случай съсобствеността произтича от наследство, което означава, че презумпцията на чл. 69 от ЗС се счита оборена и ответникът следва да докаже промяна в намерението си да свои вещта като своя. 

Ответникът Д.К.Ж. заявява, че владее имота от 1983г., когато общият наследодател на страните К.Ж.Д. е напуснал селото и се е преместил да живее с втората си жена. Навежда също доводи, че Колю Жеков Д. е дал парични средства за закупуване на имот на сина си Ж.К. Д., наследодател на ищците, а процесния имот е останал в собственост на ответника. Тези факти не се доказаха по безспорен начин.

На първо место липсват ясни и преки доказателства, че ответникът е демонстрирала промяна на държането на идеалните части на останалите съсобственици – неин брат и баща, във владение. Липсват доказателства, че тя не ги е  допускала до имота и го е владяла като свой. Доказателства, които оборват тези й твърдения са факта, че баща й е починал в процесния имот – св. К., св.Ян. На следващо место с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 426, том ІІІ, рег. № 2727, дело № 332/2007г. Л.П. Д., втора съпруга на баща й, е продала на Д.К.Ж. 1/3 идеална част от процесния имот. Ако е било налице разпределение на имуществото още през 1983г. и е налице владение на целия имот, както се твърди в ИМ и писмена защита, защо би закупила от наследника на единия съсобственик неговата идеална част и защо баща й не е свел до знанието на втората си съпруга това разпределение. Това й действие оборва твърдението й, че е владеела изцяло имота още от 1983г. Действително, всички свидетели, с изключение на св. П.М.Д., посочват, че Ж. К. Д. не е преспивал в имота, като го е посещавал като гост – св. П., св.К.. Това му пасивно поведение не може да се разтълкува, като забрана да посещава имота, поради демонстриране на владение на имота. Имотът е бил малък, с няколко стаи. В него е живеела сестра му с детето си. Обективно няма данни дали би могъл да се ползва имота от двама съсобственици по едно и също време с оглед на разположение на стаи и тоалетни. В случая никой от свидетелите не заяви наличието на противопоставяне от ответника към брат й да посещава имота, конфликт или други действия ясно демонстриращи желание да владее имота само за себе си. Св. К. посочва, че той не е бил пускан в имота поради нетрезвото си състояние, но не поради противопоставяне на владение. От друга страна, твърдените действия по извършване на ремонти и подобрения, които не се оспорват между страните, са действия на управление, а не на разпореждане, за да се предположи, че ответникът е владеела имота. Както бе посочено по – горе в мотивите, презумпията на чл. 69 от ЗС в настоящия случай е оборена и в тежест на ответника е докаже по безспорен начин владението на имота.

Наведените доводи в отговора и писмената защита, че липсвала идентичност между сградите, посочени в нотариален акт от 1977г. и към настоящия момент, са неоснователни. Следва да се посочи, че съгласно чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на сградите. Подобренията в имота и поддръжката му са предмет на облигационни отношения между страните, но не касаят вещните им права.

Въпреки изложеното по – горе, съдът намира, че квотите посочени в исковата молба са неправилно определени. Това е така, тъй като след закупуване на 1/3 идеална част с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 426, том ІІІ, рег. № 2727, дело № 332/2007г., по силата на който Л.П. Д. е продала на ответника Д.К.Ж. 1/3 идеална част от процесния имот, тя е започнала да владее тази допълнителна 1/3 идеална част от имота, освен своите идеални части. Този акт е вписан в АВ и придобил публичност, т.е. всеки заинтересован е могъл да се запознае. Разпоредбата на чл. 70 ал.1 от ЗС посочва, че Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Алинея втора на същия текст посочва, че Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Това означава, че с изтичане на петгодишен срок, тя е придобила тази 1/3 идеална част, прехвърлена й от Л.П.Д., тъй като е била добросъвестна при придобиването й. Прибавена към нейните 5/12 идеални части, които тя е продължила да си владее, означава, че тя е станала собственик на 9/12 идеални части.

Предвид изложеното, следва искът да се уважи до 3/12 идеални части, или по 1/12 идеална част за всеки ищец. Искът до пълния предявен размер следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Следва на основание чл. 537 ал.2 от ГПК да се отмени издаденият нотариален акт за собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка № 152, том 2, рег. № 8057, дело № 311/2011г. на нотариус № 079 до 3/12 идеални части, като в останалата си част се явява неоснователен.

Искът по чл. 26 ал.2 от ЗЗД е неоснователен, тъй като продажбата на чужда вещ не е нищожна, а не поражда действие спрямо собственика на вещта.   

При този изход на делото, съдът намира, че на никоя от страните не се следват разноски. Това е така, тъй като исковете са частично уважени и отхвърлени, като ако се приспаднат съответните части би се получила цифра близка до нула.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

По предявения от Р.С.Д. с ЕГН **********, К.Ж.Д. с ЕГН **********, и А.Ж.Д. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, съдебна палата, западен вход, офис партер,адв. Якимов, против Д.К.Ж. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, адв. Гунчева, ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС:

ПРИЗНАВА за установено спрямо Д.К.Ж. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, адв. Гунчева, че Р.С.Д. с ЕГН **********, К.Ж.Д. с ЕГН **********, и А.Ж.Д. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, съдебна палата, западен вход, офис партер,адв. Якимов, са собственици на 3/12 идеални части от имот в с. Стамболово - ПИ IV - 67 в кв. 15 по плана на селото, одобрен със Заповед № 293/1987г. с площ от 842 кв.м., в едно с построените в имота жилищна сграда с площ от 71 кв.м., мазе с площ от 30 кв.м., навес и второстепенна сграда, по наследство от Ж. К.Д. – всеки по 1/12 идеална част, като искът до пълния предявен размер от 15/36 идеални части /по 5/36 ид.ч. за всеки ищец/, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Д.К.Ж. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, адв. Гунчева ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО НА 3/12 идеални части от имот в с. Стамболово - ПИ IV - 67 в кв. 15по плана на селото, одобрен със Заповед № 293/1987г. с площ от 842 кв.м., в едно с построените в имота жилищна сграда с площ от 71 кв.м., мазе с площ от 30 кв.м., навес и второстепенна сграда, на Р.С.Д., К.Ж.Д. и А.Ж.Д. /по 1/12 на всеки от тях/, като искът за предаване на 15/36 идеални части от имота /по 5/36 ид.ч. за всеки ищец/, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.

ОТМЕНЯВА на основание чл. 537 ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка № 152, том 2, рег. № 8057, дело № 311/2011г. на нотариус № 079, за 3/12 идеални части от имота.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.Д., К.Ж.Д. и А.Ж.Д., срещу Д.К.Ж. иск с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД за обявяване на нищожен на договор за покупко – продажба над 2/12 идеални части, извършен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 426, том ІІІ, рег. № 2727, дело № 332/2007г. на нотариус № 081, с който Л.П. Д. е продала на Д.К.Ж. 1/3 идеална част от имот в с. Стамболово - ПИ IV - 67 в кв. 15 по плана на селото, одобрен със Заповед № 293/1987г. с площ от 842 кв.м., в едно с построените в имота жилищна сграда с площ от 71 кв.м., мазе с площ от 30 кв.м., навес и второстепенна сграда, като неоснователен и недоказан.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от получаването му от страните.

 

                                                               

                                                                Районен съдия:/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар:Г.Д.