Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

         31          /18.01.2016 година, гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на девети януари две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                    Председател: Петър Вунов      

секретар: Павлина Николова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1335 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по искова молба отТи Би Ай Банк” ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу И.С.К..

Ищецът твърди, че на 18.07.2015 г. чрез кредитен подредник Студио МодернаБългария сключил с ответника договор за потребителски кредит № 4000087213. Съгласно чл. 7, т. 1 от договора общият размер на кредита бил 319.60 лв., като кредиторът превел средствата по сметка на продавача на стоката избрана от ответника за заплащане на продажната й цена по фактура № 0000500745/19.07.2015 г., за което потребителят давал изричното си нареждане с подписване на договора. Съгласно погасителния план, описан в чл. 11.2 от договора, връщането на сумата от 319.60 лв. било разсрочено на 4 погасителни месечни вноски, всяка от които по 79.90 лв., с краен срок - 25.11.2015 г. Ответникът погасил само две от предвидените вноски, с падежи 25.08.2015 г. и 25.09.2015 г., в общ размер на 159.80 лв., като останали непогасени вноските с падежи 25.10.2015 г. и 25.11.2015 г., всяка от които в размер на 79.90 лв., с общ размер на 159.80 лв. Съгласно чл. 9, ал. 4 от договора за потребителски кредит той дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието, което към 11.03.2016 г. било в размер на 5.38 лв. На 21.03.2016 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК пред РС-Хасково, по което било образувано ч. гр. д. № 538/2016 г. по описа на съда. Срещу ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение сума в общ размер на 165.18 лв., от която 159.80 лв. за главница и 5.38 лв. - обезщетение за забава върху нея за периода от 25.10.2015 г. до 11.03.2016 г. В законоустановения срок постъпило възражение от ответника и с разпореждане на съда, получено от ищеца на 23.06.2016 г., му било указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок и това било сторено. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца горепосочените суми по издадената заповед за изпълнение. Претендират се направените деловодни разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответникът оспорва исковете като допустими, но неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.07.2015 г. страните са сключили договор за потребителски кредит № 4000087213, който е представен по делото и от него е видно, че има посоченото в исковата молба съдържание, поради което не следва да се излага отново текстуално съдържанието му, като при необходимост неговите клаузи ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

По делото е представена и фактура № 0000500745/19.07.2015 г., с доставчик „Студио МодернаБългария“ и получател И.С.К. на стойност 319,60 лв. с ДДС за покупка и доставка на „Нутрибулет про 9 части“ и клубна карта.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 538/2016 г. по описа на РС-Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 6793/21.03.2016 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 225/22.03.2016 г. за сумите от 159,80 лв. за главница по договор за потребителски кредит № 4000087213 от 18.07.2015 г.; 5,38 лв. обезщетение за забава от 25.10.2015 г. до 11.03.2016 г., ведно със законната лихва от 18.03.2016 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски – 25,00 лв. за държавна такса и 300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответницата и с разпореждане от 10.06.2016 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че сумата по процесния договор ответникът е направил две плащане в размер общо на 159,80 лв., като неизплатените задължения са в същия размер, а дължимата лихва за забава за процесния период възлиза на 5,45 лв. Вещото лице сочи и че на 06.08.2015 г. с преводно нареждане за кредитен превод ищцовата банка е превела общо сумата от 18 340.31 лв. за 56 потребители наСтудио Модерна - България" ЕООД по банковата му сметка, сред които е и ответникът.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.

Разгледани по същество, исковете са основателни поради следните съображения:

От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с описаното в исковата молба съдържание. В тази връзка следва да се има предвид, че договорът за потребителски кредит № 4000087213 от 18.07.2015 г. е подписан и от ответника, като не е доказана неговата неавтентичност. В чл. 7.2.1 от същия е уговорено, че при потребителски кредит за закупуване на стока и заплащане на услуга, какъвто е налице в настоящия случай, кредиторът превежда съответната част от средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена, за което потребителят дава изрично нареждане с подписването на договора. Няма спор, а и от кредитираното заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че банката е сторила това. На следващо място, страните не спорят, че са погасени първите две вноски в размер общо на 159,80 лв., като не се навеждат доводи за липсата на основание за това, а и няма доказателства за наличието на друго правоотношение между тях. При това положение в съответствие с нормалната житейска логика, а и правна такава, е да се приеме, че след като на ищеца се връща определена сума, преди това тя е била предоставена от него на ответника. Ето защо съдът намира за установено, че процесният договор е породил уговорените между страните правни последици и че ищецът е изпълнил задължението си по него. При това положение в тежест на ответника е възникнало насрещното задължение за връщане на получената сума съобразно уговореното в договора. Установява се, обаче, че са погасени само първите две дължими вноски, както и че след това не са извършвани други плащания по договора, въпреки че изискуемостта на третата вноска е настъпила на 25.10.2015 г., а на четвъртата вноска - на 25.11.2015 г.,  съобразно чл. 11.2. от договора. По делото нито се твърди, нито са ангажирани доказателства относно изпълнението на тези изискуеми задължения на ответника. Доводите му, че полученият уред се различавал от рекламирамия, са без правно значение в случая, тъй като не представляват основание за освобождаване от договорната му отговорност спрямо ищеца-кредитодател.

Съгласно чл. 9.4 от по договора за потребителски кредит при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва за периода на забавата върху просрочената сума за периода на просрочието. Следва да се има предвид, че тази клауза е съобразена със специалната норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК, която ограничава базата за определяне размера на обезщетението за забава именно до размера на законната лихва. При това положение и с оглед установените по делото липса на плащания от страна на ответника след първите две вноски и настъпилата изискуемост на останалите две вноски, той дължи обезщетение за забава върху непогасената главницата, считано от  25.10.2015 г. /датата, на която е настъпила изискуемостта на третата вноска/ до 11.03.2016 г. /датата, до която се претендира това обезщетение/. От приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът му възлиза на 5,45 лв. С оглед прогласеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало съдът следва да съобрази само въведения с исковата молба размер – 5,38 лв. и не може и да присъжда по-голям.

Вземането за главница е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 538/2016 г. по описа на РС – Хасково - 18.03.2016 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 538/2016 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 325,00 лв. за платени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 525,00 лв., съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК /л. 54 по делото/.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на И.С.К., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, по договор за потребителски кредит 4000087213 от 18.07.2015 г. сумaта от 165.18 лв., от която 159.80 лв. за главница и 5.38 лв. - обезщетение за забава върху нея за периода от 25.10.2015 г. до 11.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 538/2016 г. по описа на Районен съд - Хасково – 18.03.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И.С.К., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, сумата от 850,00 лв., от която 525,00 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 325,00 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 538/2016 г. по описа на Районен съд – Хасково, за която е издадена Заповед № 225/22.03.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                           

     СЪДИЯ:

 

/п / не се чете.

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./