Р Е Ш  Е Н И Е

   8                                                   04.01.2017г.                                         гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковския районен съд                                                               гражданска колегия

На четиринадесети декември                                         двехиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Г.ергана Докузлиева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1214 по описа за 2016г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл. 79 ал.1 и 86 от ЗЗД.

Ищецът посочва, че ответникът е потребител по договор за продажба на ел.енергия. ОУ по договора влизали в сила на 27.06.2008г. без изрично писмено приемане – чл. 98а от ЗЕ. По силата на ОУ ищецът поел задължение да снабдява с ел.енергия следният обект на ответника К.Щ.П., с клиентски номер 1000899158,  отнасяща се за обект на потребление – гр. Хасково, ******************,  ИТН *****. Ответникът от своя страна се задължил да заплаща всички свои задължения – чл. 11 ал.1 от ОУ. Изпълнили задължението си по договора, като доставили ел.енергия на ответника на стойност 435.75 лева, доставена електрическа енергия за периода от 12.10.2012г. до 10.07.2013г., но тя не я заплатила. За доставената ел. енергия били съставени фактури. В чл. 27 от ОУ се предвиждало и заплащане на лихва за забава в размер на 126.76 лева - обезщетение за забавено плащане от 16.12.2012г. до 22.02.2016г. Подал заявление по чл. 410 от ГПК, но ответникът възразил. Моли да се признае за установено, че ответникът му дължи посочените суми и разноски. В съдебно заседание не се представлява. В писмено становище поддържа иска и моли да се уважи. Моли за разноски.

Ответникът оспорва иска. Заявява, че за претендирания период тарифният превключвател на СТИ бил повреден и не отчитал нощна енергия. Прави възражение за погасяване на част от вземането по давност – за фактури от 25.11.2012г., от 20.12.2012г., от 24.01.2013г., както и обезщетението за забава по тях. Моли да се отхвърли иска. Моли за разноски. В съдебно заседание чрез процесуален представител моли да се отхвърли иска. Ищецът не доказал реално потребление на ел.енергия, нито за показанията на сменения електромер.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД е допустим, тъй като е подаден в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК. Разгледан по същество е основателен.

Не се оспорва между страните качеството на потребител и доставчик. Безспорно също така е, че между тях е налице договор за доставка на ел. енергия, както и признанието на ищцовата страна за погасяване по давност на суми по три броя фактури, а именно от 25.11.2012г. на стойност 18.71 лева, от 20.12.2012г. на сто 1.06 лева и от 24.01.2013г. на стойност 19.09 лева.

При договора за доставка на ел. енергия, доставчикът се задължава да достави до обект на потребителя ел. енергия, а потребителят следва да заплати потребената енергия. Заплащането се извършва месечно, като доставчикът издава фактура, без да я изпраща на потребителя чл. 17 и 18 от ОУ.

От приетите по делото писмени доказателства - Фактура №1097278025/ 25.07.2013г.; Фактура №1095779667/ 25.06.2013г.; Фактура №1094010175/ 23.05.2013г.; Фактура №1092597209/ 25.04.2013г.; Фактура №1091001891/ 25.03.2013г.; Фактура №1089371385/ 25.02.2013г.; Фактура №1087535100/ 24.01.2013г.; Фактура №1086177763/ 20.12.2012г.; Фактура №1084236585/ 25.11.2012г., и заключенията на вещото лице Х. и Г., се установява, че домът на ответника е бил снабдяван с електрическа енергия за процесния период. ВЛ Г. установява, че правилно е фактурирана ползваната енергия. Няма данни по делото преди подаване на заявление до съда ответникът да е правил възражения във връзка с доставката на енергия и отчитането й. Тя оспорва с отговора правилността на отчитане на ползваната енергия, обстоятелството, че е пребивавала извън страната за този период, както и, че ищецът е следвало да прекъсне ползването на ел. енергия при неплащане на една фактура.

Съдът намира тези възражения за неоснователни.

От заключенията на вещите лице Х. и Г., и представените копия на фактури, се установява, че ищецът е изпълнявал задълженията си по договора за доставка на ел. енергия, ползваната от ответника ел. енергия е отчитана правилно, осчетоводена е и отговаря на ОУ на договорите за продажба на ел. енергия действащи към процесния период и цените определени от ДКЕВР. Счетоводството на доставчика е водено редовно и следва да бъдат кредитирания записванията в него на основание чл. 182 от ГПК. Липсват доказателства, които да оборват тези записвания. В тежест на всяка страна е да докаже фактите и обстоятелствата, които я ползват – чл. 154 ал.1 от ГПК. Ищецът доказа, че за процесния период е изпълнявал задълженията си по договора за доставка на ел. енергия и достъп до мрежата.

От своя страна ползвателят на ел. енергия не ангажира доказателства за изпълнение на своето задължение по договора, а именно – заплащане на ползваната енергия, възражения във връзка с договора. Действително, СТИ е подменено от ищеца на 18.02.2015г., но тази подмяна излиза извън пределите на проверка в настоящия случай. На следващо место, доставката на ел.енергия е била прекъсната на 19.06.2013г., поради неплатена сметка. Към този момент и след това липсват възражения по отношение отчитането на енергия. Ищецът доказва ползването на ел.енергия с фактурирането й, като при това положение фактурите са годно доказателство, макар и частни документи. Няма как по друг начин да се установи размера на ползваната енергия. Ако потребителят не е доволен от това отчитане той може да подаде възражения. В този случай се засичат отчитането на СТИ и фактурите. Това не е сторено в случая, тъй като потребителят не е подал възражения. Поради изложеното искът следва да се уважи частично до сумата от 396,89 лева. Вземанията по три от фактурите са погасено по давност Фактура №1087535100/ 24.01.2013г.; Фактура №1086177763/ 20.12.2012г.; Фактура №1084236585/ 25.11.2012г.

По отношение на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД посочва, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В процесните фактури са посочени срокове за плащане. Съгласно чл. 35 и 27 ал.1 от ОУ  след срока за плащане  се дължи законната лихва за всеки ден от датата на забавата. В заключението си ВЛ посочва, че обезщетението за забава за периода от 16.03.2013г. до 22.02.2016г. е в размер на 114,52 лева /втори вариант/, до който размер следва да се уважи иска.

При този изход на делото и на двете страним се следват разноски. Ищецът е сторил разноски в размер на 675 лева, като с оглед на уважената част му се следват разноски в размер на 613,68 лева на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Ответникът е сторил разноски в размер на 400 лева, като с оглед на отхвърлената част му се следват разноски в размер на 36,34 лева на основание чл. 78 ал.3 от ГПК. След приспадане, следва ответникът да заплати на ищеца разноски в размер на 577,34 лева в настоящото производство. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 325 лева, като му се следват такива в размер на 295,48 лева. Ответникът е сторил разноски в размер на 300 лева, като му се следват разноски в размер на 27,25 лева. След приспадане следва ответникът да заплати разноски в размер на 268,23 лева.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

По предявения от “ЕВН България Електроснабдяване“ АД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. “Христо Г. Данов“ № 37,  с ЕИК: 123526430, срещу К.Щ.П. с ЕГН:********** ***, съдебен адрес:***, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо К.Щ.П. с ЕГН:********** ***, съдебен адрес:***, че в качеството си на потребител на ел. енергия с клиентски номер 1000899158,  отнасяща се за обект на потребление – гр. Хасково, ******************,  ИТН *****, дължи на “ЕВН България Електроснабдяване“ АД, сумата от 396,89 лева по Фактура №1097278025/ 25.07.2013г.; Фактура №1095779667/ 25.06.2013г.; Фактура №1094010175/ 23.05.2013г.; Фактура №1092597209/ 25.04.2013г.; Фактура №1091001891/ 25.03.2013г.; Фактура №1089371385/ 25.02.2013г., както и обезщетение за забава за периода от 16.03.2013г. до 22.02.2016г. в размер на 114,52 лева, по заповед №  167/26.02.2016г. по ч.гр.д. 356/16г. на ХРС, като исковете до пълните предявени размери от 435,75 лева и 126,76 лева, като неоснователни и недоказани, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА К.Щ.П. с ЕГН:********** ***, съдебен адрес:***, да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване“ АД на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 577,34 лева, и направените в заповедното производство в размер на 268,23 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от получаването му от страните.

 

                    

                                                                                              Районен съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.