Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 4 /03.01.2017 година, гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на пети декември две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                             Председател: Петър Вунов  

   

секретар: Гергана Докузлиева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 933 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от А.Д.Т., чрез пълномощника й адв. Д. П., с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ срещу СдружениеБаскетболен клуб Хасково 2012“.

Ищцата твърди, че на 01.06.2014 г. сключила с ответника трудов договор, със срок на действие осем месеца, започвайки на 01.09.2014 г. и приключвайки на 30.04.2015 г. или до последния мач от първенството по баскетбол на Република България за жени за сезон 201/2015 г. По силата на договора тя била назначена на длъжност „играч“, като основното й месечно трудово възнаграждение било в размер на 2 000.00 евро. То следвало да й се заплаща до десето число на следващия месец, като за месец април 2015 г. трябвало да се заплати до 30-ти април 2015 г. Ищцата играла за ответника през периода от месец септември 2014 г. до месец март 2015 г., като в последния месец играла до 11-ти април включително и тогава напуснала отбора, тъй като едностранно прекратила договора, за което уведомила клуба. Причината за това била, че ответникът не изпълнил задълженията си, указани в точка 4, раздел късни плащания от договора и забавил плащанията към нея с повече от тридесет дни. В тази връзка се сочи, че по силата на същата разпоредба от договора имала право да получи всички просрочени плащания и да бъде освободена от клуба без условия за задължения, с правото да подпише с друг отбор в България или чужбина. На 10.04.2015 г. ищцата разговаряла с ръководството на клуба, за да получи неизплатените си трудови възнаграждения, а именно заплата за месец февруари 2015 г. в размер на 2 000.00 евро, заплата за месец март 2015 г. в размер на 2 000.00 евро, както и заплата до 10-ти април 2015 г. включително в размер на 1 000.00 евро, или общо  5 000.00 евро, но те не й били изплатени. Предвид забавата на ответника, той й дължал и мораторна лихва върху неплатените трудови възнаграждения от падежа до подаването на исковата молба в съда, както следва: 238.74 евро мораторна лихва върху главницата 2 000.00 евро за периода от 11.03.2015 г. до 12.05.2016 г.; 221.51 евро мораторна лихва върху главницата 2 000.00 евро за периода от 11.04.2015 г. до 12.05.2016 г.; 105.19 евро мораторна лихва върху главницата 1 000.00 евро за периода от 01.05.2015 г. до 12.05.2016 г. Предвид изложеното се иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцата сумите от 5 000,00 евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец февруари 2015 г. до 10.04.2015 г. включително, както и 565.44 евро,  представляваща дължима мораторна лихва върху главницата за периода от 11.03.2015 г. до 12.05.2016 г., а също и законната лихва върху сумата от 5 000,00 евро от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски.

Ответникът счита исковете за неоснователни и недоказани. Твърди се, че сключеният между страните договор не бил трудов договор, а граждански такъв по смисъла на ЗЗД поради липса на част от реквизити по чл. 66 КТ, а и ищцата нямала трудова книжка. На следващо място се оспорват исковете както по основание, така и по размер, тъй като й били изплатени всички претендирани от нея суми. Съгласно представени РКО тя получила сумата от 14 000.00 евро за периода от месец септември 2014 г. до месец март 2015 г. вкл. Относно заплатата за месец април 2015 г. се сочи, че А.Д.Т. изиграла последния си мач на 03.04.2015 г. срещу отбора на Левски гр. София и след 08.04.2015 г., когато получила пари за месец март, не се появявала на тренировка или мач. Полуфиналната серия с Дунав 8806 стартирала на 10.04.2015 г., но ищцата не взела участие в нито една среща докрая на сезона. Така тя нарушила едно от основните си задължения по сключения с ответника договор, а именно: да се явява и взема участие в тренировките и състезанията на клуба, което обуславяло и правомерната липса на плащане по договора за месец април 2015 г. Искът за мораторни лихви следвало да се отхвърли поради неговия акцесорен характер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.06.2014 г. страните по делото са сключили трудов договор между клуб и играч с посоченото в исковата молба и описано по-горе съдържание.

От писмо с изх. № 183/14.10.2016г. от Българската федерация по баскетбол се установява, че ищцата е участвала в 22 официални мача на ответника, като последният й мач е бил на 03.04.2015 г.

Според представените 8 бр. РКО с №№ 004/02.10.2014 г., 019/11.11.2014 г., 032/10.12.2014 г., 045/22.12.2014 г., 056/10.02.2015 г., 068/10.03.2015 г. и 077/08.04.2015 г.  и 078/09.04.2015 г.  ответникът е заплатил на ищцата сума в размер общо на 15 000 евро за заплати по процесния договор.

Автентичността на положените от името на ищцата подписи в тези РКО е оспорена, поради което и по искане на нейния пълномощник е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. От заключението на съдебно-графологичната експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че подписите от името на А.Д.Т. в представените РКО са положени от нея. При това положение следва да се приеме, че оспорването не е проведено успешно, а оттам и че тези документи са автентични или иначе казано, че те действително са подписани от ищцата.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че договорените възнаграждения на ищцата са изплатени в пълен размер на посочените в РКО дати, поради което не й се дължи обезщетение за забава.

Според показанията на свидетелката Я. Д. К. – бивша състезателка при ответника в периода от 2013 г. до м.02.2015 г., ищцата е участвала активно в мачовете и тренировъчния процес на Баскетболен клуб Хасково 2012“. Тя е напуснала, тъй като имало забавяне при изплащането на заплатата й. Освен това ищцата й споделила, че била подписала празни ордери.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение два иска с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2 КТ, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни поради следните съображения:

Най-напред следва да се отбележи, че съгласно правната теория и съдебната практика разликата между трудовите и гражданските правоотношения /респ. трудовите и гражданските договори, доколкото в случая страните спорят не за наличието на договорно правоотношение между тях, а за неговия вид/ е основно в техния предмет. При трудовото правоотношение се дължи престиране на работна сила, т.е. самото полагане на труд, в рамките на определено работно време и при спазване на трудовата дисциплина, а при гражданското правоотношение се дължи постигането на определен резултат от труда, като е налице самостоя­телност на изпълнителя и съотв. носене на риска от негова страна при непостигането на уговорения резултат. В този смисъл са Мръчков В., С. Кр., В. Ат., „Коментар на Кодекса на труда", С., 10-то издание, с. 209 - 212, Кожухаров, Ал., "Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения", нова редакция и допълнения, Попов, П., С., 2002 г., Решение № 228 от 23.01.1959 г. по гр. д. № 8440/1958 г. на ВС, I г. о., Решение № 666 от 4.11.2010 г. по гр. д. № 331/2009 г. на ВКС, IV г. о. и др. От съдържанието на чл. 2 на представения договор между клуб и играч от 01.06.2014 г. следва, че ищцата се е задължила да престира работна сила, но не и да постигне конкретен резултат. Този извод се потвърждава и от клаузите на договора, регламентиращи дължимото й месечно възнаграждение, неговия срок и прекратяването му. Освен това, разпоредбите на чл. 12 сочи и че състезателят не е независим и не определя свободно действията си по изпълнение на договора, а е подчинен на насрещната страна. Ето защо възникналото от процесния договор правоотношение между страните е трудово, а не гражданско. Наведеният от ответника довод, че договорът не съдържал част от задължителните и допълнителните реквизити по чл. 66, ал. 1 и ал. 2 КТ не обосновава обратен извод. Видът на договора следва да се преценява от съществуващите клаузи относно правата и задълженията на страните, а не от липсващите такива, тъй като именно първите свидетелстват за тяхната изрично изразена воля, а липсата на вторите може да се дължи както на съзнателна воля, така и на пропуск или грешка и би могла само да е основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност поради неспазване на трудовото законодателство. На следващо място, не се твърди и няма данни за неизпълнение от страна на ищцата да престира работната си сила по сключения с ответника договор. При това положение и съобразно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ в тежест на работодателя е възникнало задължение за заплаща на работника/служителя договореното трудово възнаграждение в установените срокове. От съвкупния анализ на приетите 8 бр. РКО и кредитираното заключение на вещото лице К.Р. следва, че ответникът е изпълнил точно това си задължение. Не би могло да се приеме за безспорно установено, че ищцата е подписала празни ордери. Показанията на свид. Я. К. в тази им част представляват вторично /производно/ доказателствено средство, доколкото свидетелката възпроизвежда разказаното й от самата ищца. В тази връзка е уместно да се посочи, че вторичното доказателствено средство следва само да напъти съда към събиране на първичното или пък да послужи като средство за проверка на неговата достоверност /така Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право. С., 2004 г., 8 изд., с. 277/. Освен това, не може да бъде изключена и евентуална заинтересованост на този свидетел от изхода на делото, предвид наличието на висящо производство между него и ответника. Следователно, ищцата няма неизплатени суми за трудово възнаграждение по процесния договор.

Предвид изложеното предявеният иск по чл. 128, т. 2 КТ следва да бъде отхвърлен.

Искът за присъждане на сумата от 565.44 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 5 000,00 евро, за периода от 11.03.2015 г. до 12.05.2016 г. също е неоснователен. Това задължение има акцесорен характер по отношение на главното вземане и присъждането му зависи от съдбата на последното. Доколкото съдът приема, че в случая то не съществува и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и че ответникът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в размер на 1 400,00 лв., съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК. Предвид характера на настоящото производство - трудов спор и на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищцата не дължи заплащане на държавна такса за предявените искове, а заплатените от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица остават за негова сметка.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д.Т., гражданка на Л., родена на *** г. в гр. Р., Л., съдебен адрес:***, адв. Д. П., срещу Сдружение „Баскетболен клуб Хасково 2012“, БУЛСТАТ 176286142, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Драгоман” № 2, искове с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2 КТ за присъждане на сумите от 5 000,00 евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец февруари 2015 г. до 10.04.2015 г. включително, както и 565.44 евро,  представляваща дължима мораторна лихва върху нея за периода от 11.03.2015 г. до 12.05.2016 г.

ОСЪЖДА А.Д.Т., гражданка на Л., родена на *** г. в гр. Р., Л., съдебен адрес:***, адв. Д. П., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на СдружениеБаскетболен клуб Хасково 2012“, БУЛСТАТ 176286142, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.Драгоман” № 2, сумата от 1 400,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                               СЪДИЯ: /п/ не се чете

/Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.