Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

  7 / 04.01.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На пети декември през две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Диляна Славова

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова

Гражданско дело номер 931 по описа за 2016 година; за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл. 213 ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/- отм., вр. § 22 ПЗР на КЗ - нов, и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК 000694286, със съдебен адрес ***, адв. Недялка Тенчева; против Агенция „Пътна инфраструктура“, с ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Македония” № 3, представлявана от председателя на УС Лазар Асенов Лазаров.

Ищецът твърди, че на 01.02.2016 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до РС-София, с което като застраховател на увреденото имущество, платил обезщетение на собственика му по сключена застраховка Каско Стандарт на автомобилистите, поискало да му бъде присъдена сума по регрес от общо 1 470,15 лв., от които – 1 386,78 лв. главница и 83,37 лв. мораторна лихва от 01.07.2015 г. – 01.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 02.02.2016 г. до окончателното изплащане, както и разноски от 29,40 лв. за държавна такса и 488,50 лв. за адвокатски хонорар. По същото било образувано ч.гр.дело № 5898/2016 г. на 33-ти състав на РС - София, като била издадена заповед за изпълнение, против която постъпило възражение от длъжника, което обуславяло интереса на ищеца от предявяване на настоящия иск. Процесното регресно парично вземане на ищеца било във връзка с изплатеното от него застрахователно обезщетение по застраховка Каско по щета № 470414151517400, причинена при настъпване на ПТП по вина на длъжника – неосъществяване на задълженията по поддръжка на участък от републикански път, при което на основание чл.213 ал.1 от КЗ, ищецът имал право на регресен иск за посочената сума срещу причинителя на вредата, в размер на 1 386,78 лв., ведно със законната лихва от датата на плащането 01.07.2015 г. Ищецът прилагал застрахователна полица „Каско Стандарт“ № 4704141200001634 и ОУ, от които се установявало наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и „Рот-манс Пловдив“ ЕООД с ЕИК 115104326 със седалище в гр. Пловдив, ул. „Стою Шишков“ № 4. Тази застраховка била Пълно Каско, със застрахователно покритие за всички рискове, както и за допълнителни покрития /помощ на пътя, раздел злополука на лицата в МПС, официален сервиз/ с валидност 23.06.2014 г. – 23.06.2015 г., с обект на застраховането – товарен автомобил „Рено Канго“ с рег. № ********, собственост на посоченото дружество, управлявано в деня на ПТП от Ф.В.В.. Валидният договор за застраховка пораждал задължение за застрахователя, при настъпване на застрахователно събитие, да плати застрахователно обезщетение на застрахования за причинените на застрахованото имущество материални вреди – чл.208 ал.1 от КЗ. На 22.04.2015 г. в резултат на неправомерно деяние от страна на Областно пътно управление /ОПУ/ - Хасково с ЕИК 0006950890171 – териториално звено на ответника, без юридическа самостоятелност, били нанесени материални щети на посочения товарен автомобил, с място на инцидента – околовръстен път за Стара Загора, на 1,7 км от кръстовището на този път с републикански път III-554 в посока Стара Загора. От това ПТП били нанесени следните щети на застрахованото имущество: изкривени предна дясна и задна дясна джанти, скъсани предна дясна и задна дясна гуми, счупени подкалници, облицовка на предна броня, както и повредени пиропатрони на ляв и десен еърбег, еб възд.възгл., преден мост. За същото ПТП бил съставен протокол от 22.04.2015 г. от С.Ж.Ч. – мл. автоконтрольор при РУП-Харманли, в който било описано, че са настъпили матер.щети. Свидетел на инцидента бил пътуващият в товарния автомобил М.С.П.. След настъпване на инцидента, водачът на увреденото ППС и служител на застрахованото дружество подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ на автомобилистите при ищеца, от което се установявали щети – предна и задна д.гуми и други. По това заявление ищецът съставил опис на претенция № 50-05000-01562/15/23.04.2015 г., въз основа на който и след извършен оглед подробно били отразени нанесените щети, чието отстраняване било възложено с възлагателно писмо от ищеца на автосервиз „Омникар Ауто“ ООД по сключен помежду им договор за автосервизни услуги. От заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение и от протокола за ПТП се установявало, че ПТП в случая е в резултат именно на неправомерно деяние от страна ОПУ-Хасково – наличие на необезопасено препятствие, намиращо се на платното за движение – дупка с размери 3,20/2,20 м и дълбочина от 20 см, в която попаднал пострадалият автомобил и от удара са му били нанесени материални щети. Отговорността на ответника възниквала от неизпълнение на задълженията му по чл.30 ал.1 и 5 от Закона за пътищата, както и по Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ, приет с ПМС № 295/ 10.12.2009 г. /Правилника/. В случая налице била хипотезата на чл.30 ал.5 от Закона за пътищата, т.к. ПТП е станало на републикански път в границите на урбанизираните територии, доколкото процесният участък от пътя, съгласно чл.3 ал.4 от ЗП и Списък на републиканските пътища в РБългария, приет с решение № 945/2004 г., бил част от републикански път, представляващ третокласен път № 503, попадащ в границите на населено място – гр. Симеоновград, с население до 100 000 души. Според чл.8 ал.2 от ЗП, републиканските пътища са изключителна държавна собственост и се управляват от АПИ, като прекият контрол и управление се извършвал от всяко от 27-те ОПУ – чл.30 ал.2 т.10, вр. чл.29, вр. чл.4 ал.1 от Правилника. ОПУ-Хасково не било юридическо лице, предвид на което и на основание чл.213 ал.1 от КЗ, след изплащане на застрахователно обезщетение за нанесените щети, ищецът имал право на регрес срещу причинителя на вредите – ответното дружество. За извършения от автосервиза ремонт на процесния автомобил бил съставен приемо- предавателен протокол от 05.06.2015 г. и била издадена фактура № 2000159751/09.06.2015 г., видно от която ремонтът възлизал на сумата от общо 1 386,78 лв. с ДДС. Ищецът съставил доклад по щетата № 4704141200001634, като предложил да бъде изплатено обезщетение на автосервиза в размер на 1 386,78 лв., което е било сторено от ищеца с платежно нареждане.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което установи съществуването на процесното му вземане от ответника в размерите, съгласно издадената заповед за изпълнение; като му присъди и направените в настоящото производство разноски. Ищецът се представлява от пълномощник в открито с.з., който поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло, като основателен и доказан.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като оспорва предявения иск изцяло, като неоснователен и незаконосъобразен. Възразява, че протоколът за ПТП не бил подписан от представител на ответника, с което той бил лишен от възможността за възражения. Той бил съставен и в противоречие с Наредба № 13-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и информационния център към Гаранционния фонд /Наредбата/. Според чл.6 т.4 от същата, не следвало да се посещава местопроизшествие при ПТП с повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, в т.ч. и причинени вследствие неравности по пътя. Не били налице и основанията по чл.125 от ЗДвП. В случая протоколът за ПТП не бил подписан от втория участник, предвид на което не бил оформен по надлежния ред. Процесният протокол бил такъв по чл.2 ал.1 т.2 от Наредбата, а следвало да бъде такъв по т.3 от същата, като не била налице хипотезата на чл.5 ал.1 от Наредбата. Ето защо, налице били процесуални нарушения при издаване на процесния протокол за ПТП, което водело до неговата недействителност и същият не следвал да се кредитира. Ответникът твърди, че на посочената в протокола дата съставителят му не е бил на работа, предвид на което протоколът се явявал съставен не от длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения, което променяло характера му от официален в частен документ. Отразените в него обстоятелства за препятствия по пътното платно не били верни. Посоченото място на произшествието било много общо, не се сочело, дали шофьорът е карал със съобразена скорост с пътните условия, респ. дали ПТП не е по негова вина. Това правело изнесените данни и настъпилата щета недоказани. В представените от ищеца ОУ и застрахователна полица липсвала клауза за покриването на щети от застрахователно събитие спукана гума от попадане в дупка на пътното платно. Ето защо изплатеното обезщетение на собственика на МПС било извършено неправомерно и неоснователно. Не била налице причинна връзка между настъпилата вреда и попадането на автомобила в необезопасената дупка на пътното платно. Липсвали доказателства за пълномощията на шофьора на автомобила, да управлява същия. Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Той се представлява от пълномощник в открито с.з., който поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан, като му се присъдят направените по делото разноски.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

          Участник в ПТП, настъпило на 22.04.2015 г. в 14,30 часа, в гр. Симеоновград, на околовръстен път за гр.Стара Загора, част от път ІІІ-503, на 1,7 км от кръстовище с път ІІІ-554, е товарен автомобил /т.а./ „Рено Канго“ с рег. № ********, собственост на „Рот манс Пловдив” ЕООД – Пловдив с ЕИК 115104326, управлявано от Ф.В.В.. За това ПТП е бил съставен протокол № 1331846/22.04.2015 г., в 15,38 часа, в който е отразено горното, както и обстоятелствата и причините за ПТП-то – неравност на пътното платно – дупка, с размери 3,2 м на 2,2 м и дълбочина от 20 см, като водачът е навлязъл в нея, след което е възникнало ПТП с материални щети – разкъсани предна и задна десни гуми и деформирани джанти. В протокола е отразено, че мястото е било посетено, като е изготвена и схема на ПТП № 76, както и 7 броя снимки, 6 от които се представиха и по делото. Същият е подписан от съставителя С.Ж.Ч., от водача на увредения автомобил и от един свидетел. По искане на ищеца, като свидетел по делото се допусна и разпита съставителят на протокола за ПТП Ч., който към онзи момент е работил като мл.автоконтрольор към ПУ-Симеоновград към РУ-Харманли. Той потвърждава описаните в протокола обстоятелства по възникването на ПТП. По отношение на водача на автомобила не било взето отношение, т.к. дупката на пътя не била означена по никакъв начин на место. Свидетелят разговарял по телефон с началника на ОПУ-Хасково за случая, който знаел за състоянието на пътя, но нямал какво да направи, т.к. нямало финансиране. Нямало и знаци, участъкът да е в ремонт. По онова време целият път бил осеян с дупки и случаи като процесния били ежедневие, но сега бил ремонтиран. Видно от писмо с рег. № 105850-720/03.10.2016 г. от РЦ 112-Кърджали, на 22.04.2015 г. в 14.32.55 часа било прието повикване от Ф.В. за процесното ПТП. Според писмо с рег. № С-5458/1/05.10.2016 г. от Община Симеоновград, през м.04.2015 г. няма данни и сигнали за неравности на пътен участък -  околовръстен път за гр. Стара Загора, част от републикански път ІІІ-503; Общината не е изпращала до АПИ уведомителни писма за проблеми по пътя, нито е извършвала ремонтни дейности на този пътен участък. Път № 503 „Средец – Опан – Симеоновград“ е включен в списъка на републиканските пътища в РБългария, приет с решение на МС № 945/2004 г.

За процесния автомобил с ищцовото дружество е сключена застраховка по застрахователна полица „Булстрад Каско Стандарт“ № 4704141200001634/23.06.2014 г., със срок 23.06.2014 г. – 23.06.2015 г., със застрахователно покритие по основно покритие – пълно каско, както и за допълнителни покрития - помощ на пътя, раздел злополука на лицата в МПС, официален сервиз, дозастраховане след всяка щета. Неразделна част от договора са ОУ „Булстрад Каско Стандарт“, с промени в сила от 09.06.2014 г, относимите клаузи на които съдът ще коментира, излагайки съображенията си по съществото на спора. По този договор собственикът на т.а. е подал до ищеца заявление за изплащане на застрахователно обезщетение при имуществени вреди с № 50-05000-01562/15 от 23.04.2015 г., а именно щетите – предна и задна д.гуми и др., като е избрал следния начин на обезщетяването им – в сервиз, посочен от застрахователя. Щетите са подробно описани на 23.04.2015 г. в опис на претенция № 50-05000-01562/15 от 23.04.2015 г., подписана от застрахования и от застрахователя, а именно – джанта лята пр.д. 15 цола, един брой, за подмяна; гума пр.дясна Dunlop SP Sport 19/65/15 – 80% ост. стойност, един брой, за подмяна; джанта лята з.д. 15 цола, един брой, със средна деформация, за боядисване на детайла с основен цвят боя; гума з.дясна Dunlop SP Sport 19/65/15 – 80% ост. стойност, един брой, за подмяна; пиропатрон преден колан, два броя, за подмяна. Ищцовото дружество е изпратило възлагателно писмо на 23.04.2015 г. до автосервиз „Омникар Ауто” ООД – Пловдив за ремонта на автомобила, като е приложило описа на щетите и е отразило, че т.а. е над 3 години. От 30.05.2015 г. е писмо от дружеството – автосервиз до ищеца, че след направен преглед и компютърен тест се е установило, че са задействани ляв и десен пиропатрон, вследствие на което електронният блок на въздушните възглавници се самоизключвал и блокирал действието на цялата система, което налагало подмяната на ляв и десен пиропатрон и електронния блок на въздушните възглавници. Щетите наново са подробно описани на 01.06.2015 г. в опис на претенция № 50-05000-01562/15 от 23.04.2015 г., като към гореописаните щети са добавени и нови, а именно – облицовка пр.броня, един брой, с лека деформация, за боядисване на детайла с основен цвят боя; подлакътник PVC пр.л., един брой, за подмяна; подлакътник PVC пр.д., един брой, за подмяна; ЕБ възд.възгл., един брой, за подмяна; стенд преден мост, един брой, с лека деформация. За извършения ремонт без възражения от собственика на т.а., е съставен приемо-предавателен протокол от 09.06.2015 г., подписан от негов представител и от представител на автосервиза. От същата дата е и издадената от „Омникар Ауто” ООД – с.Труд на ищеца фактура № 2000159751 за сумата в общ размер на 1 386,78 лв., представляваща стойността на подробно описаните, извършени по процесния т.а. ремонти дейности, в т.ч. нови части, боя, труд и тестове. Същата сума е отразена в доклад на ищеца по щета № 470414151517400/29.06.2015 г., като е предложена да се изплати за отстраняване на щетите по процесния т.а. на дружеството, извършило ремонта. Сумата е изплатена на 01.07.2015 г., видно от преводно нареждане за кредитен превод от същата дата. Ищцовото дружество е изпратило регресна покана с изх. № 04233/25.09.2015 г. до ОПУ-Хасково, на основание чл.213 ал.1 от КЗ и чл.30 ал.3 от ЗИД на ЗП, за сумата от 1 386,78 лв. по процесния случай. Поканата е получена на 01.10.2015 г., видно от представено пощенско известие за доставянето й.

За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане и на двете страни, съдът назначи и изслуша съдебна – автотехническа експертиза, чиито първоначално и допълнително заключения приема като компетентно и безпристрастно дадени. За механизма на процесното ПТП, вещото лице сочи, че увреденият т.а. се е движел след високотонажен т.а., изкачващ пътя, с реална скорост на движение под 50 км/ч. Движейки се на безопасна дистанция зад т.а., водачът не е виждал пътя на разстояние повече от 50-60 м и  при негов опит да избегне видимо препятствие на пътя, двете десни колела попаднали в неравност, описана в протокола за ПТП, с размери 3,2 х 2,2 х 0,2 м. Ръбът на разрушения участък от пътя бил с височина 63% от радиуса на колелото и то излизало от зоната на препятствието, съпроводено със значителни деформации. Създали се условия за деформации на двете лети джанти, пропаднали със 70 мм под нивото напътя, както и за разхерметизиране на десните гуми, деформация на облицовката на предната броня и на подлакътниците на предните колела. Същевременно т.а. бил с товар и при излизане на колелата от дълбоката пътна неравност бил предизвикан удар, задействал двата пиропатрона на коланите към седалките. В така описания механизъм на ПТП, нямало данни за съпричиняване на щетата. В първоначалното си заключение вещото лице сочи възникналите щети от процесното ПТП, според описа на претенцията, съставен на 01.06.2015 г. и приложен по делото, които оценя на сумата от общо 959,50 лв. без ДДС, или 1 151,40 лв. с ДДС. Щетите отговаряли на описания механизъм на ПТП и били в причинна връзка с пропадането на десните колела в пътна неравност с дълбочина 0,2 м. Стойността им била функция и на срока на експлоатация на автомобила от 4 години. Експертизата е установила още от оглед на пътното платно, че съгласно схемата в протокола за ПТП, отразеният участък се намирал на посочения път. По същото били извършвани ремонтни работи и били поставени нови пътни знаци, сигнализиращи опасност от неравности по пътя и за ограничаване на скоростта до 50 км/ч за участък от 6 км. Позволената скорост в пътния участък, дори и без ограничителен знак, била определена от ЗДвП под 50 км/ч, т.к. пътят бил в границите на града. Процесните повреди се получавали при удар със скорост 40-50 км/ч, като над тази скорост повредите щели да включат и елементите на кормилното управление, силовото предаване и окачването. Експертизата изготви и допълнително заключение по поставена й задача. В него сочи, че анализът на становището от 30.05.2015 г. на автосервиза обосновавал необходимостта от подмяна на двата пиропатрона към седалките и на електронния блок за контрол състоянието на въздушните възглавници. Същите обаче били посочени в позиции 5 и 9 на таблицата към т.6.2., не били пропуснати и в опис-претенцията от 01.06.2015 г. Вещото лице е анализирало и фактурата, издадена от автосервиза. В нея се сочила и отстъпката, полагаща се по договора между ищеца и автосервиза, зависеща от срока на експлоатация на автомобила – договор от 22.11.2010 г. и анекс от 20.11.2011 г. В случая официалният сервиз подменял увредените части с оригинални – само позиции 5,7,8 и 9 в таблица 1, което правело ремонта по-скъп и ищецът в ОУ сочел, че такова пълно възстановяване се полага на автомобили до 3 години, след пускането им в експлоатация. По тази причина в първоначалното заключение бил предвиден корекционен коефициент 0,7. Според процесната застрахователна полица и ОУ – „Общи положения“, глава IV II „Обезщетяване на МПС до 4 години“, т.2 – МПС се ремонтира в посочен от застрахователя сервиз, представител на марката за страната, или друг сервиз, с който застрахователят има сключен договор“. От това произтичала разликата в стойността на оценката с тази на сервиза, при който не бил ползван коефициент на редукция за оригиналните части. Вещото лице е анализирало калкулацията от 09.06.2015 г. /л.29/, по която предварителният разчет по щетата била при цена на труда по анекса от 22.11.2010 г. – 20 лв. на човекочас труд, докато във фактурата трудът бил калкулиран с променена часова ставка от 12 лв./ч.ч. без ДДС, или 14 лв. с ДДС за 1 ч.ч., т.е. сервизът е намалил цената на труда. Във фактурата не бил калкулиран и труд за демонтаж и монтаж на гумите, докато в калкулацията бил предвиден такъв – по 0,2 ч.ч. за всяка гума. Експертизата оценява щетите според анекса и фактурираната цена на труда към 09.06.2015 г. Спрямо описаните в първоначалната експертиза подменени детайли, констатирали се в повече подменен вентил към ремонтираната джанта за 1 лв., както и труд за получаване цвета на боята – 1 ч.ч. Вещото лице остойностява разходите за нови части, труд, боя, стенд, тест и камера – на сумата от общо 1 386,78 лв. с ДДС, подробно описани в таблица № 2. На тази сума възлизали възстановените от автосервиза щети към 09.06.2015 г. При разпита си в открито с.з. вещото лице сочи, че в първото си заключение е начислило 30% овехтяване на всички вложени части, т.к. автомобилът бил със срок на експлоатация над 3 години и 9 месеца, но не и 4 години, каквото овехтяване не било начислено от автосервиза. Разликата в стойностите по двете заключения идвала, както от това, така и от разликата в оценяването на самите части, като във фактурата се констатирали и редица отстъпки от страна на сервиза.

          За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх. № 3007264/ 02.02.2016 г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 5898/2016 г., I-во ГО, 33-ти състав, на РС-София. По това дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.02.2016 г., с която е разпоредено длъжникът – ответник в настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство – сумата от 1 386,78 лв. главница, ведно със законната лихва от 02.02.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 83,37 лв. за периода 01.07.2015 г. – 01.02.2016 г.; и деловодни разноски от 29,40 лв. за държавна такса и 488,50 лв. за адвокатско възнаграждение; представляващи регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за ПТП на 22.04.2015 г. с участието на т.а. „Рено Канго“ с рег. № ********, на участък от републикански път III-503 Средец – Опан – Симеоновград, на 1,7 км от кръстовището с републикански път III-554 в посока гр. Стара Загора. В законоустановения срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника с вх. № 3014358/29.02.2016 г., че не дължи. На 12.04.2016 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба с вх.рег. № 11508/14.05.2016 г., изпратена по куриер на 12.05.2016 г.    

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Преди всичко, съдът счита предявените главен и акцесорен иск за допустими, като подадени в законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, срок и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, главният иск се явява основателен изцяло. Регресното право на застрахователя по договора за имуществена застраховка е уредено в разпоредбата на чл. 213 ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/- отм., приложима според § 22 ПЗР на КЗ – нов; съгласно която с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение. По делото безспорно се установи, че между собственика на т.а. „Рено Канго“ с рег. № ********, увреден при процесното ПТП, и ищцовото дружество е сключен договор за застраховка по застрахователна полица „Булстрад Каско Стандарт“ на 23.06.2014 г., със срок 23.06.2014 г. – 23.06.2015 г., със застрахователно покритие по основно покритие – пълно каско, както и за допълнителни покрития - помощ на пътя, раздел злополука на лицата в МПС, официален сервиз, дозастраховане след всяка щета. Процесното ПТП е настъпило на 22.04.2015 г. в 14,30 часа, в гр. Симеоновград, на околовръстен път за гр. Стара Загора, част от път ІІІ-503, на 1,7 км от кръстовище с път ІІІ-554; когато посоченият т.а., поради неравност на пътното платно – дупка, с размери 3,2 м на 2,2 м и дълбочина от 20 см, е навлязъл в нея, след което е възникнало ПТП с материални щети. Изцяло неоснователно е ответното възражение за недоказаност на настъпването на това ПТП при сочените от ищеца обстоятелства. Всички събраните по делото писмени и гласни доказателства и назначената по делото експертиза са еднопосочни, че процесното ПТП е станало на горепосоченото място и при описаните обстоятелства. Неоснователно е ответното възражение, че в случая бил съставен протокол за ПТП, в нарушение на чл.6 т.4 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и информационния център към Гаранционния фонд. Действително, нормата сочи, че не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС. Същата обаче противоречи на чл. 125 т. 8 от  ЗДвП, според която службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му вреди, какъвто безспорно е и настоящият случай. Изцяло несъстоятелно е и ответното възражение, че на посочената в протокола за ПТП дата съставителят му не е бил на работа, предвид на което протоколът се явявал съставен не от длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения, което променяло характера му от официален в частен документ. Напротив от разпита като свидетел на актосъставителя Ч. се установи, че към онзи момент той е работил като мл.автоконтрольор към ПУ-Симеоновград към РУ-Харманли; потвърждава описаните в протокола обстоятелства по възникването на ПТП; както и факта, че го е съставил на местото на инцидента, като в т.ч. е изготвил и приложените съм протокола снимки от местото. Ето защо, съдът приема, че процесният протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, с обвързваща съда доказателствена сила – чл.179 ал.1 от ГПК.

Неоснователни са и ответните възражения, че посоченото място на произшествието било много общо и отразените в протокола за ПТП обстоятелства за препятствия по пътното платно не били верни. Напротив в протокола прецизно е отразено мястото на възникване на инцидента - в гр. Симеоновград, на околовръстен път за гр. Стара Загора, част от път ІІІ-503, на 1,7 км от кръстовище с път ІІІ-554. Същото се потвърждава и от гласните доказателства, от назначената по делото експертиза, както и от писмото от РЦ 112 – Кърджали. Път № 503 „Средец – Опан – Симеоновград е включен в списъка на републиканските пътища в РБългария, приет с решение на МС № 945/2004 г. Касае се за републикански път по смисъла чл. 3 ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ и като такъв е публична държавна собственост по силата на чл. 8 ал. 2 от същия. Съгласно чл. 14 ал. 2 от Закона за държавната собственост, имотите и вещите – държавна собственост, се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин. Управлението, изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от Агенция "Пътна инфраструктура" – чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП. Съгласно чл. 22, ал. 2 ЗП тя осъществява своята дейност чрез централна администрация и чрез специализирани звена: областни пътни управления и Централен институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти. В чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП е вменено на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Несъмнено, установената дупка на пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Ето защо и доколкото същата не е била обезопасена с нарочен пътен знак пред нея или по друг начин, установено от гласните доказателства по делото - ответникът не е изпълнил свои законово уредени задължения, т.е. налице е противоправно бездействие на неговите служители, респ. работници, натоварени с ремонта и поддържането на републиканските пътища. Агенция "Пътна инфраструктура" като юридическо лице осъществява действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, като същата отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая бездействието на натоварените от Агенция "Пътна инфраструктура" лица по аргумент на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира да е виновно. Поради това и при наличието на останалите предпоставки по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, следва да се ангажира отговорността й.

По категоричен начин по делото се установи още, причинно-следствената връзка между допуснатото от ответника неизправно състояние на пътя, необезопасяването и несигнализирането на препятствието по него, и настъпилите щети по увредения автомобил. Назначената по делото експертиза подробно установи механизма на настъпване на процесното ПТП. Увреденият т.а. се е движел след високотонажен т.а., изкачващ пътя, с реална скорост на движение под 50 км./ч. Движейки се на безопасна дистанция зад т.а., водачът не е виждал пътя на разстояние повече от 50-60 м и при негов опит да избегне видимо препятствие на пътя, двете десни колела попаднали в неравност, описана в протокола за ПТП, с размери 3,2 х 2,2х 0,2 м. Ръбът на разрушения участък от пътя бил с височина 63% от радиуса на колелото и то излизало от зоната на препятствието, съпроводено със значителни деформации. Създали се условия за деформации на двете лети джанти, пропаднали със 70 мм под нивото на пътя, както и за разхерметизиране на десните гуми, деформация на облицовката на предната броня и на подлакътниците на предните колела. Същевременно т.а. бил с товар и при излизане на колелата от дълбоката пътна неравност бил предизвикан удар, задействал двата пиропатрона на коланите към седалките. В така описания механизъм на ПТП, няма данни за съпричиняване на щетата, напротив вещото лице сочи, че процесните повреди се получавали при удар със скорост 40-50 км/ч, като над тази скорост повредите щели да включат и елементите на кормилното управление, силовото предаване и окачването. В този смисъл неоснователно е ответното възражение, че неясно било дали шофьорът е карал със съобразена скорост с пътните условия, респ. дали ПТП не е по негова вина. Предвид изложеното, неоснователно е и възражението му, че не била налице причинна връзка между настъпилата вреда и попадането на автомобила в необезопасената дупка на пътното платно.

Действието на валидната облигационна връзка по процесния застрахователен договор с ОУ към него, в сила от 09.06.2014 г., между собственика на увредения т.а., като застрахован, и ищцовото дружество, като застраховател, не е спорна по делото. Както се посочи, между собственика на т.а. „Рено Канго“ с рег. № ********, увреден при процесното ПТП, и ищцовото дружество е сключен договор за застраховка по застрахователна полица „Булстрад Каско Стандарт“ на 23.06.2014 г., със срок 23.06.2014 г. – 23.06.2015 г., със застрахователно покритие по основно покритие – пълно каско, както и за допълнителни покрития - помощ на пътя, раздел злополука на лицата в МПС, официален сервиз, дозастраховане след всяка щета. По смисъла на ОУ, застраховката „Каско“ е доброволна имуществена застраховка, покриваща пълна или частична загуба на застрахованото превозно средство, съгласно покритията на избраната клауза /Раздел „Каско“ глава първа II т.1/. „Щета“ е вредата върху МПС, възникнала като пряко следствие от едно покрито застрахователно събитие /Раздел „Каско“ глава първа II т.5/. Отговорността на застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в клаузи, по избор на застрахования, в т.ч. и клауза „Пълно Каско“ /Раздел „Каско“ глава втора т.4/, по която застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, както и изброени допълнително покрити рискове /Раздел „Каско“ глава втора клауза „Пълно каско“/. Дефиницията на ПТП в ОУ е както следва – събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети /Раздел „Каско“ глава втора клауза „Пожар, природни бедствия и ПТП на МПС“ I т.2/; кореспондираща с определението по § 6 т.30 от ДР на ЗДвП. Процесното ПТП попада именно в рамките на така дадената дефиниция – т.а. е попаднал в необезопасена и несигнализирана от ответника дупка на пътя, което е събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и е предизвикало повреда на това ППС. Ето защо, то се явява покрит застрахователен риск. В тази връзка, неоснователно е ответното възражение, че в представените от ищеца ОУ и застрахователна полица липсвала клауза за покриването на щети от застрахователно събитие спукана гума от попадане в дупка на пътното платно; при което изплатеното обезщетение на собственика на МПС било извършено неправомерно и неоснователно.

Предвид изложеното, налага се извод, че ищецът правомерно е изпълнил задължението си по чл.208 от КЗ /отм./, като при настъпилото застрахователно събитие е обезщетил застрахованото лице, заплащайки на трето лице стойността на извършения ремонт на увредения му автомобил. По горецитирания договор за застраховка „Каско” и по искане на застрахования, при застрахователя е образувана преписка по щета, по която щетите по увредения автомобил са оценени на сумата от общо 1 386,78 лв. Тази именно сума е изплатена на 01.07.2015 г. от ищеца на дружеството, извършило ремонта на автомобила. Този именно начин на обезщетяване на увредения, самият той е избрал в подаденото до ищеца заявление за изплащане на застрахователно обезщетение при имуществени вреди с № 50-05000-01562/15 от 23.04.2015 г. Относно същия, предвидени са клаузи в застрахователния договор и ОУ към него. В раздел „Каско“ глава четвърта „Изплащане на обезщетение при частични повреди в т.II е регламентирано обезщетяването на МПС до 4 години, какъвто е бил процесният т.а. към датата на настъпване на застрахователното събитие. Предвидено е по т.2, МПС да се ремонтира в посочен от застрахователя сервиз, представител на марката за страната, или друг сервиз, с който застрахователят има сключен договор, като стойността на ремонта се заплаща от застрахователя на сервиза, в който е отремонтирано МПС. Застрахователното обезщетение за частични повреди се определя въз основа на опис на опис на увредените детайли по калкулация на застрахователя, като цената на новите части е съгласно най-ниската пазарна или каталожна цена за България за съответната марка; цената на бояджийските материали е по ценовите листи, използвани от застрахователя; количеството на бояджийските материали и нормовремената за труд по ремонта на МПС се определят по Методика на застрахователя за уреждане на претенциите по застраховка „Каско“ /т.1/. Ответникът не оспорва вида и обема на настъпилите щети по увреденото МПС. Същите се установиха по категоричен начин от събраните по делото множество писмени доказателства и от заключенията на назначената по делото първоначална и допълнителна експертизи. Щетите са подробно описани на 23.04.2015 г. в опис на претенция № 50-05000-01562/15 от 23.04.2015 г., а именно – джанта лята пр.д. 15 цола, един брой, за подмяна; гума пр.дясна Dunlop SP Sport 19/65/15 – 80% ост. стойност, един брой, за подмяна; джанта лята з.д. 15 цола, един брой, със средна деформация, за боядисване на детайла с основен цвят боя; гума з.дясна Dunlop SP Sport 19/65/15 – 80% ост. стойност, един брой, за подмяна; пиропатрон преден колан, два броя, за подмяна. Ищцовото дружество е изпратило възлагателно писмо на 23.04.2015 г. до автосервиз „Омникар Ауто” ООД – Пловдив за ремонта на автомобила, който е установил и допълнителни щети. Щетите наново са подробно описани на 01.06.2015 г. в опис на претенция № 50-05000-01562/15 от 23.04.2015 г., като към гореописаните щети са добавени и нови, а именно – облицовка пр.броня, един брой, с лека деформация, за боядисване на детайла с основен цвят боя; подлакътник PVC пр.л., един брой, за подмяна; подлакътник PVC пр.д., един брой, за подмяна; ЕБ възд.възгл., един брой, за подмяна; стенд преден мост, един брой, с лека деформация. За извършения ремонт без възражения от собственика на т.а., е съставен приемо-предавателен протокол от 09.06.2015 г. От същата дата е и издадената от автосервиза на ищеца фактура № 2000159751 за сумата в общ размер на 1 386,78 лв., представляваща стойността на подробно описаните, извършени по процесния т.а. ремонтни дейности, в т.ч. нови части, боя, труд и тестове. Тази сума, като равностойност на извършения ремонт на процесния т.а. се потвърждава от допълнителното заключение на вещото лице. Именно тази стойност следва да се вземе предвид от съда, а не стойността на ремонта по първоначалното заключение на експертизата от 1 151,40 лв. с ДДС, доколкото разликата се формира от начислено от вещото лице 30% овехтяване на всички вложени части, каквото овехтяване не било начислено от автосервиза; както и от разликата в оценяването на самите части, като във фактурата се констатирали и редица отстъпки от страна на сервиза. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./. Разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ – отм./, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ – отм./. Поради това, ако застрахованият по застраховка "Каско на МПС" представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил, които са били отремонтирани в специализиран сервиз, според ОУ, застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 203, ал. 3 КЗ. Действителният размер на вредата, релевантен за размера на дължимото застрахователно обезщетение, подлежи на определяне на база представените разходни документи за извършен ремонт. В този смисъл е и задължителната съдебна практика по решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т.д. № 1069/2010 г., II т.о., ТК. При изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност, както е и според процесните ОУ - раздел „Каско“ глава първа т.III, вр. т.II т.6. В този смисъл е и задължителната съдебна практика по решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о.; и решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о., ТК.

Предвид изложените съображения, предявеният главен иск се явява основателен и доказан изцяло. С изплащане на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка „Каско”, ищецът е встъпил в правата на пострадалия против ответника като причинител на вредата до размера на изплатеното обезщетение по имуществената застраховка и обичайните разноски, направени за неговото определяне /чл.213 ал.1 от КЗ изр. I - отм./. Ето защо, следва да се приеме за установено по главния иск, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 386,78 лв. главница, ведно със законната лихва от 02.02.2016 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ до изплащане на вземането.

Ищецът предявява и акцесорен иск против ответника за сумата от 83,37 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.07.2015 г. до 01.02.2016 г. Този иск съдът намира за частично основателен. Ищецът не мотивира претендираната от него начална дата на този период, съвпадаща с датата на извършеното от него плащане на главницата на автосервиза. За да настъпят последиците от забавата обаче, не е достатъчно само да се извърши плащане. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, той изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Вземането по регресния иск произтича от закона и възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице, но не е предвидена конкретна дата за това. Ето защо ответникът ще изпадне в забава за паричното си задължение към ищеца, считано от датата на поканата за изплащането му.  В този смисъл е и задължителната съдебна практика по решение № 86/10.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 467/2011 г., I т.о., ТК; решение № 89/30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК. В настоящия случай се доказа, че ищцовото дружество е изпратило регресна покана с изх. № 04233/25.09.2015 г. до ОПУ-Хасково, на основание чл.213 ал.1 от КЗ и чл.30 ал.3 от ЗИД на ЗП, за сумата от 1 386,78 лв. по процесния случай. Поканата е получена на 01.10.2015 г., видно от представено пощенско известие за доставянето й. Считано от тази дата и до 01.02.2016 г. /датата предхождаща депозирането на заявлението по чл.410 от ГПК/, акцесорният иск се явява доказан в своето основание. По делото обаче не се събраха достатъчно данни за неговия размер, предвид на което и на основание чл.162 от ГПК, съдът го определи по своя преценка и с помощта на http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, в размер на 47,86 лв. – обезщетение за забава за периода 01.10.2015 г. - 01.02.2016 г. върху 1 386,78 лв. главница. До този размер акцесорният иск следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 83,37 лв. за период, считано от 01.07.2015 г., като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.

Предвид т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Съразмерно с уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 1 360,40 лв. На основание чл.78 ал.3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в общ размер на 13,28 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Агенция „Пътна инфраструктура“, с ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Македония” № 3, представлявана от председателя на УС Лазар Асенов Лазаров; ДЪЛЖИ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК 000694286, със съдебен адрес ***, адв. Недялка Тенчева; сумата от 1 386,78 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Булстрад Каско Стандарт“ № 4704141200001634/23.06.2014 г. за настъпилите щети по товарен автомобил „Рено Канго“ с рег. № ********, собственост на „Рот - манс Пловдив” ЕООД – Пловдив с ЕИК 115104326, в резултат на ПТП, настъпило на 22.04.2015 г. в 14,30 часа, в гр. Симеоновград, на околовръстен път за гр.Стара Загора, част от път ІІІ-503, на 1,7 км от кръстовище с път ІІІ-554, за което са съставени протокол за ПТП № 1331846/22.04.2015 г. и доклад по щета № 470414151517400/29.06.2015 г.; както и сумата от 47,86 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.10.2015 г. - 01.02.2016 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда 02.02.2016 г. до окончателното изплащане; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.02.2016 г. по ч.гр.дело № 5898/2016 г., I-во ГО, 33-ти състав, на РС-София; като акцесорният иск за разликата до пълния предявен размер от 83,37 лв. за период, считано от 01.07.2015 г., ОТХВЪРЛЯ.

          ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - София с ЕИК 000695089 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД - София ЕИК 000694286 СУМАТА от 1 360,40 лв. деловодни разноски, в т.ч. и дължимите за заповедното производство.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД - София ЕИК 000694286 ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София с ЕИК 000695089 СУМАТА от 13,28 лв. деловодни разноски.

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.