Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 711

18.11.2016 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                         Трети граждански състав

на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                       Съдия : Нели Иванова

секретар Велислава Ангелова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 706 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Предявен е от „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане”, пл.”Света Неделя” №7, представляван от изпълнителните директори Л.К.Х.и А.К., със съдебен адрес ***, адв.Жельо Денев Денев, против Т.Й.Г. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.79 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В исковата молба се твърди, че на 30.10.2012г. между страните е сключен договор за кредитна карта за бизнес клиенти, по силата на който банката издала на кредитополучателя кредитна карта и му предоставила кредит под формата на револвиращ кредитен лимит в размер на 4000лв. Съгласно т.2.6. от Общите условия за усвоената сума кредитополучателят заплащал на банката ежемесечно определена по размер в договора месечна лихва, начислявана ежедневно от датата на всяка транзакция, извършена в рамките на този отчетен период на клиентските плащания на база 360/360 дни. При условията на договора до изтичането на срока на действието му в рамките на периода на клиентските плащания /ПКП/ кредитополучателят имал право да възстановява суми по кредитния лимит, като бил задължен от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец от срока на договора да внесе минимална погасителна вноска /МПВ/ в размера по т.4.1. срещу усвояванията, извършени през предходния ПКП. Съгласно т.4.2. срокът на ползване на разрешения кредитен лимит бил до 30.10.2014г. Договорът не бил подновяван. Длъжникът изпаднал в забава от 04.2014г. при погасяване на минималните месечни вноски. Допуснатата забава била основание банката да обяви кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на падежа което и да е от изискуемите задължения по договора. На 30.10.2014г. изтекъл крайния срок на договора, поради което кредитът бил изцяло просрочен и изискуем. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 5225,97лв., представляваща 3629,61лв. – главница по договор №018/30.10.2012г. за кредитна карта за бизнес клиенти и дължимите лихви по договора в размер на 1596,36лв. за периода 26.04.2014г. – 07.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.04.2016г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

На 30.10.2012г. между страните е сключен договор за кредитна карта за бизнес клиенти, по силата на който на ответника е разрешен кредитен лимит от 4000лв. Уговорен е срок за ползване на разрешения кредитен лимит до 30.10.2014г. С исковата молба ищецът представя и общи условия за кредитни карти за бизнес клиенти с дата 30.10.2012г., подписани на последната страница, както и извлечение от сметката на ответника, от което е видно на кои дати са правени погашения и в какъв размер. По делото е приложено също така искането за издаване на бизнес банкова карта, подадено от ответника до ищцовата банка на 23.10.2012г.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че по сключения между страните договор е останала неизплатена главница в размер на 3629,61лв., договорна лихва в размер на 220,01лв. и просрочена лихва в размер на 1376,35лв. или общо към 08.04.2016г. неизплатеното задължение на ответника към ищцовата банка възлиза на сумата от 5225,97лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:             

 Не се спори, че между страните по делото са съществували договорни отношения, възникнали във връзка със сключен договор за кредитна карта 30.10.2012г., по силата на който на ответника е разрешен кредитен лимит от 4000лв. със срок на ползване до 30.10.2014г. Между страните е договорено също така, че кредитната карта може да бъде блокирана от банката на 31-ия ден от възникване на просрочието, както и при нарушение на всяко едно задължение на оправомощения държател /клиент по този договор. Не е спорен въпроса, а това се установява и от депозираното от вещото лице заключение, че ответникът не е изплатил дължимите суми, които е използвал като предоставен му кредитен лимит в уговорените срокове. В същото време се навеждат доводи от ответната страна за наличие на неравноправни клаузи в горецитирания договор за кредитна карта от 30.10.2012г. Съгласно Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, неравноправните клаузи в договора могат за доведат до недействителност на целия договор или на отделни негови части. В настоящия случай съдът намира за основателни твърденията на ответника, че са налице неравноправни клаузи в сключения договор, които водят до недействителност на целия договор. Независимо от наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, съдът намира същия за нищожен поради противоречието му с императивни норми на закона. По несъмнен начин в настоящия случай се констатират нарушения на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. На първо място в нарушение на закона, морала и добрите нрави в сключения на 30.10.2012г. договор за кредитна карта е отразено, че размера на таксите за закъсняло плащане и надвишен кредитен лимит са съгласно тарифа за таксите и комисионните на УниКредит Булбанк АД за юридически лица и еднолични търговци. От една страна ответникът, макар и сключил този договор в качеството си на земеделски производител, не е нито юридическо лице, нито едноличен търговец, а си остава физическо лице. От друга страна нито в самия договор, нито отделно, но като неразделна част от договора не е уточнен начина или механизма на разплащане от страна на държателя на кредитната карта. Препращането към съответната тарифа предполага, че ответникът е запознат с тази тарифа още към момента на сключване на договора за кредитна карта, но такава нито е приложена към договора, нито впоследствие, за да се правят изводи дали е запознат потребителя със същата или не е. Съдът намира за основателно и възражението на ответника, че липсват негови подписи на страниците от общите условия, които също би трябвало да бъдат неразделна част от договора. Липсата на такива подписи отново сочи на извод, че ответникът не е бил запознат с тези общи условия в тяхната пълнота към момента на сключване на договора. Аргумент в тази насока е наличието на подписи на ответника на всяка една от страните на договора за кредитна карта и същевременно липсата на такива по страниците на общите условия. Тези данни по делото сочат на категоричния извод, че е налице нарушение на чл.5 ал.1 и ал.2 от  ЗПК. Възраженията на ответника, че предоставените му в нечетлив вид, предвид изключително ситния шрифт документи, водят до неразбиране от негова страна на написаното от кредитора, също се явяват основателни. В този смисъл е налице нарушение на чл.5 ал.4 от ЗПК, който задължава информацията и общите условията да бъдат предоставени на потребителя по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер на шрифт – не по-малък от 12. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че сключения между страните договор на 30.10.2012г. се явява изцяло недействителен, с оглед изначално допуснатите от ищцовата банка закононарушения, водещи на грубо нарушаване на правата и законните интереси на ответника. При наличието на един изцяло нищожен договор следва извод, че между страните не е възникнало валидно правоотношение. Ето защо, всяка една от договарящите страни следва да върне на другата това, което е получила въз основа на нищожния договор. В настоящия случай безспорно се установи, че ответникът е усвоил разрешения му кредитен лимит, от който е възстановил впоследствие сумата 1010,99лв. и е останала неизплатена главница в размер на 3629,61лв. До този размер съдът намира иска за основателен и доказан и счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовата банка сумата от 3629,61лв. В останалата част иска не следва да бъде уважаван, тъй като лихвите за просрочие, които са визирани в заключението на вещото лице са начислени въз основа на неравноправни клаузи, с които дори се установи, че ответникът не е бил запознат към момента на сключване на договора. Не се установи последният да е бил запознат с въпросната тарифа и начина на формиране на дължимите лихви и такси дори впоследствие. Съдът намира за неоснователни възраженията на ищцовата страна, че ответникът не може да се ползва от закрилата на ЗЗП, тъй като няма качеството потребител. Факта, че е подписал договора като земеделски производител не го лишава от възможността да се ползва от закрилата, която законът дава на потребителите физически лица, още повече, че ответникът не е нито юридическо лице, нито едноличен търговец. Предвид установената в настоящото производство недействителност на договора за кредитна карта от 30.10.2012г., следва ответникът да върне на ищеца получената въз основа на този нищожен договор сума от 3629,61лв. В останалата част до пълния предявен размер от 5225,97лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.        

         На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 244,37лв., съобразно отхвърлената част от исковата претенция. От своя страна ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените разноски в размер на 811,63лв., съобразно уважената част от исковата претенция.  

             Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

        

 

ОСЪЖДА Т.Й.Г. с ЕГН:********** ***, да заплати на „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане”, пл.”Света Неделя” №7, представляван от изпълнителните директори Л.К.Х.и А.К., сумата от 3629,61лв., представляваща неизплатена главница по договор №018/30.10.2012г. за кредитна карта за бизнес клиенти, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 5225,97лв., в която се претендира за плащане на договорна лихва от 220,01лв. за периода 26.04.2014г. – 07.04.2016г. и просрочена лихва от 1376,35лв. за периода 26.04.2014г. – 07.04.2016г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане”, пл.”Света Неделя” №7, представляван от изпълнителните директори Л.К.Х.и А.К., да заплати на Т.Й.Г. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер на 244,37лв., съобразно отхвърлената част от исковата претенция.  

ОСЪЖДА Т.Й.Г. с ЕГН:********** ***, да заплати на „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане”, пл.”Света Неделя” №7, представляван от изпълнителните директори Л.К.Х.и А.К., направените по делото разноски в размер на 811,63лв., съобразно уважената част от исковата претенция. 

 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

                                               СЪДИЯ:

 

   

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 48

27.01.2017година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                             Трети граждански състав

на двадесет и седми януари през две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                   Съдия : Нели Иванова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 706 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл.250 от ГПК.

               Образувано е по повод постъпилата молба от адв.Жельо Денев като пълномощник на ищеца „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане”, пл.”Света Неделя” №7, представляван от изпълнителните директори Л.К.Х.и А.К., в която се иска допълване на решението, постановено по настоящото дело, като се присъди и законната лихва върху главницата. В молбата се твърди, че с исковата молба е поискано присъждането на законната лихва от датата на предявяване на иска, но в постановеното съдебно решение съдът е пропуснал да се произнесе по това искане. Предвид гореизложеното се иска на основание чл.250 от ГПК да се допълни решението с присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

               Ответникът по молбата за допълване на решение депозира отговор в законовия срок, като намира същата за недопустима и алтернативно за неоснователна.

               Съдът като прецени молбата, с оглед събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

      С решение №711/18.11.2016г., постановено по гр.д.№706/2016г. по описа на Районен съд-Хасково, е осъден Т.Й.Г. с ЕГН:********** ***, да заплати на „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане”, пл.”Света Неделя” №7, представляван от изпълнителните директори Л.К.Х.и А.К., сумата от 3629,61лв., представляваща неизплатена главница по договор №018/30.10.2012г. за кредитна карта за бизнес клиенти, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 5225,97лв. е отхвърлен като неоснователен. Видно от самата искова молба ищецът е поискал върху главницата да му бъде присъдена и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. В мотивите на решението съдът е приел, че договора между страните е нищожен, поради което следва връщане на получените по същия суми от ответника на ищеца. В тази връзка е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3629,61лв., като действително съдът е пропуснал да присъди и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска. В настоящото производство не следва да се обсъждат аргументите на ответника, наведени в отговора на молбата за допълване на решение относно произнасяне постпетитум, както и всички останали, тъй като произнасянето по тези доводи е в компетентността на въззивната инстанция. Дали правилно е осъден ответника да заплати на ищеца претендираната главница е въпрос на инстанционен контрол и няма нищо общо с искането за допълване на решението с присъждане на законната лихва. Молбата за допълване е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения от чл.250 от ГПК срок. По същество се явява и основателна, тъй като действително още с исковата молба е направено искане за присъждане на законна лихва. След като с решението съдът е приел, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца главницата следвало е да се присъди и законната лихва от предявяване на иска – 11.04.2016г. Ето защо, съдът намира молбата за допълване на постановеното по настоящото дело решение за основателна и счита, че следва да се уважи, като се присъди на ищеца и претендираната законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 11.04.2016г. до окончателното изплащане.

               Мотивиран така, съдът

               Р    Е    Ш    И    :

 

               ДОПЪЛВА решение №711/18.11.2016г., постановено по гр.д.№706/2016г. по описа на Районен съд-Хасково, като

                   ОСЪЖДА Т.Й.Г. с ЕГН:********** ***, да заплати на „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане”, пл.”Света Неделя” №7, представляван от изпълнителните директори Л.К.Х.и А.К., законната лихва върху присъдената с горецитираното съдебно решение сума от 3629,61лв., представляваща неизплатена главница по договор №018/30.10.2012г. за кредитна карта за бизнес клиенти, считано от датата на предявяване на иска – 11.04.2016г. до окончателното изплащане.

               Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                                 Съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.