ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 253

 06.03.2017г.

            Съдът, като взе предвид постъпилата молба с вх.№ 5381/02,03,2017г. по гр.д. 2884/16 по описа на ХРС, намира че с оглед на разпоредбата на чл. 104 т.4 от ГПК, която определя родовата подсъдност и уточненията в иска, намира, че Районен съд – Хасково не е родово компетентен да се произнесе по искането с оглед размера на иска и следва исковата молба да бъде изпратена по компетентност на Окръжен съд – Хасково, а производството по гр. дело № 2884/16г. да бъде прекратено. Самият ищец посочва, че цената на иска е 27069 лева, като се касае за едно облигационно правоотношение, което се атакува по реда на чл. 135 от ЗЗД.

            Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 104 т.4 вр. с чл. 118 ал.2 от ГПК производството по гр. дело № 2884/16г. по описа на Районeн съд – Хасково, като изпраща делото по подсъдност на Окръжен съд – Хасково.

            Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.

 

 

Районен съдия : /п/ не се чете

 

                                   В. Панайотов

Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

 

 

 

 

Чл. 104. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:

1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;

2. (отм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.);

3. исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;

4. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;

5. исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;

6. исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.

 

 

 

 

Определение № 588 от 8.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 569/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова

 

 

 

 

 чл. 104, т. 4,

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

 

 

 

 

 


Производството е по чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на [фирма] с управител Д. Й. - [населено място] чрез адв. Г. Т. срещу определение № 2878/6.06.2012 г. по ч. т. д. № 1503/2012 г. на Варненския окръжен съд. Частният жалбоподател иска отмяна на определението като постановено в нарушение на чл. 103 във вр. с  чл. 104, т. 4 ГПК като се позовава на критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

С обжалваното определение е потвърдено определение на Варненския районен съд, с което е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Варненския окръжен съд на основание  чл. 104, т. 4 ГПК, поради това, че главния иск е с цена над 25 000 лв. Въззивният съд е приел, че искът по чл. 422 ГПК за сумата 53 473.76 лв. е един иск, тъй като с него се цели установяване на вземане - възнаграждение по договор от 18.02.2009 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда делото пред сезирания съд /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо ако атакуваният съдебен акт съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Формулирания от частния касатор процесуален въпрос: сборът от цената на отделните искове ли определя родовата подсъдност или цената на всеки един от предявените искове, които са съединени за общо разглеждане не е обуславящ изводите на съдилищата за прилагането на разпоредбата на  чл. 104, т. 4 ГПК по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Решаващият извод на съда е, че в случая ищецът - частен касатор е претендирал установяване на правото си на вземане, уговорено като общо възнаграждение за изпълнението на отделните видове задания в раздел I на договора от 18.02.2009 г. Предмет на процесуалноправния спор е спорното материално право. То се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца в исковата молба чрез основанието и петитума на иска. Предмета на делото определя подведомствеността и подсъдността на делото, и цената на иска. В случая заявените в исковата молба обстоятелства и петитум на иска за главницата от 53 473.76 лв. са обусловили изводите на съда за подсъдност на делото пред окръжния съд.

Независимо, че формулирания въпрос не изпълнява общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК арг. ТР № 1/2010 г., достатъчно да не се допуска въззивното определение до касационно обжалване, не е налице допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с характеристиките по т. 4 на цитираното ТР на ОСГТК на ВКС. Разпоредбите на чл. 103 и  чл. 104, т. 4 ГПК са ясни и по приложението им установена съдебна практика достатъчно основание да не се допуска обжалваното определение до касационен контрол.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2878/6.06.2012 г., постановено по ч. т. дело № 1503/2012 г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение.

Определението е окончателно.