Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

205/28.03.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на шести март две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                             Председател: Петър Вунов      

секретар: Павлина Николова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2229 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от Й.А.Д. и Т.К.Д. с правно основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу В.Т.Р..

Ищците твърдят, че с влязла в сила Присъда № 35/10.06.2015 г. по НОХД № 330/2015 г. по описа на Районен съд - Хасково ответникът бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК - за това, че за времето от 12.09.2014 г. до 17.09.2014 г. от жилището им в гр. Х., бул. ************ отнел техни движими вещи, а именно: мобилен телефон „Айфон 5", две айпад устройства, таблети „ Apple", златен пръстен с диамант и две юбилейни златни монети на обща стойност 6 976.79 лв., без тяхно съгласие и с намерение да ги присвои. В рамките на досъдебното производство двата броя таблети „Apple" им били върнати от разследващите органи, а мобилният телефон „Айфон 5" бил откупен от трето лице за сумата от 260 лв., за която сума той закупил телефона от ответника, поради което се претендира тази сума, а не пазарната цена на вещта. Останалите вещи липсвали и се претендира стойността им според цените определени от оценителната експертиза по наказателното дело, а именно: златен пръстен с диамант на стойност 3 566.79 лв., два броя юбилейни златни монети на стойност 2 200 лв. Върху общата стойност се дължала и законна лихва от датата на увреждането - 17.09.2014 г. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищците сумата от 6 026.79 лв., представляваща обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди, изразяващи се в стойността на противозаконно отнетите им за времето от 12.09.2014 г. до 17.09.2014 г. от жилището им в гр. Хасково движими вещи, а именно: 1 бр. мобилен телефон „Айфон 5", 1 бр. златен пръстен с диамант и 2 бр. юбилейни златни монети, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.09.2014 г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.

Ответникът твърди, че посочената в присъдата стойност на имуществената вреда не обвързвала гражданския съд, доколкото не попадала сред изчерпателно изброените в чл. 300 ГПК обстоятелства. Освен това тя била прекомерно завишена и не отговаряла на реалната стойност на отнетите вещи. В тази връзка се оспорва претендираното обезщетение за златния пръстен в размер от 3 566 лв., като се сочи, че  той бил с обикновен камък, а не с диамант.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С влязла в сила Присъда № 35/10.06.2015 г. по НОХД № 330/2015 г. по описа на Районен съд - Хасково ответникът е признат за виновен в това, че за времето от 12.09.2014 г. до 17.09.2014 г. в гр. Хасково отнел чужди движими вещи, а именно: мобилен телефон „Айфон 5", две айпад устройства, 1 бр. златен пръстен с диамант и 2 бр. юбилейни монети, всички вещи на обща стойност от 6 976.79 лв. от владението на ищците, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по  чл. 194, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“ НК му е наложено наказание ”Пробация“.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Х. Г.П. относно откраднатия златен пръстен.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на активно субективно съединение искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради следните съображения:

За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи кумулативното наличието на всички елементи от фактическия състав на горецитираната разпоредба, а именно: осъществяването на описаното в исковата молба противоправно виновно поведение, от което да са настъпили претендираните имуществени вреди, наличието на причинна връзка между тях и деянието му. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното.

В случая не се спори, а и от приетата влязла в сила Присъда № 35/10.06.2015 г. по НОХД № 330/2015 г. по описа на Районен съд - Хасково се установява, че за времето от 12.09.2014 г. до 17.09.2014 г. в гр. Хасково ответникът е отнел от ищците техни движими вещи, а именно: мобилен телефон „Айфон 5", две айпад устройства, 1 бр. златен пръстен с диамант и 2 бр. юбилейни монети, всички на обща стойност от 6 976.79 лв. от владението им, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК този съдебен акт е задължителен за настоящия състав относно това дали деянието е извършено от ответника, неговата противоправност и виновността му. На следващо място, няма спор, а и от материалите в приложеното НОХД № 330/2015 г. по описа на Районен съд - Хасково се установява, че двете айпад устройства са били върнати на ищците от разследващите органи, а мобилният телефон „Айфон 5" е бил „откупен“ от тях от трето лице за сумата от 260 лв., за която сума е бил закупен от ответника, както и че стойността му е била 390 лв. Предвид извършеното престъпление /срещу правото на собственост с предмет движими вещи/ и доколкото изпълнителното деяние се изразява именно в отнемането им от ищците без тяхното съгласие, то несъмнено в патримониума им са настъпили неблагоприятни изменения, изразяващи се в претърпяна загуба на стойност, равна на откраднатите вещи. В тази връзка и с оглед основното възражение на ответника следва да се отбележи, че съгласно формираната трайна и задължителна съдебна практика, обективирана в Решение № 896/26.03.1971 г. по гр. д. № 130/1971 г. на ВС, І г. о., Решение № 2293/15.11.1976 г. по гр. д. № 1789/1976 г. на ВС, І г. о., Решение № 3421/18.01.1980 г. по гр. д. № 1366/1979 г. на ВС, І г. о., Решение № 2759/26.09.1981 г. по гр. д. № 2095/1981 г. на ВС, І г. о., Решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о., влязлата в сила присъда относно размера на причинените вреди формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд, когато размерът на вредите е елемент от фактическия състав на престъплението, както е и в настоящия случай. Ето защо, исковете за репариране на причинените вреди, са основателни и следва да бъдат уважени за пълния предявен размер от 6 026.79 лв. /3 566,79 + 2 200 + 260/. Върху тази сума се дължи законна лихва от датата на увреждането по арг. от чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото и че ищците са направили изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същите следва да се присъдят такива за платено адвокатско възнаграждение, а именно сумата от 500 лв. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищците са освободени от внасяне на такси и разноски, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС-Хасково държавна такса върху уважения размер на предявените искове в размер на 241,07 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА В.Т.Р., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Й.А.Д., ЕГН ********** и Т.К.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** - адв. Н. К., сумата от 6 026.79 лева, представляваща обезщетение за претърпените от Й.А.Д. и Т.К.Д. имуществени вреди, изразяващи се в стойността на противозаконно отнетите им от В.Т.Р. за времето от 12.09.2014 г. до 17.09.2014 г. от жилището им в гр. Х. движими вещи, а именно: 1 бр. мобилен телефон „Айфон 5", 1 бр. златен пръстен с диамант и 2 бр. юбилейни златни монети, за което е признат за виновен с Присъда № 35/10.06.2015 г. по НОХД № 330/2015 г. по описа на Районен съд – Хасково, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.09.2014 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА В.Т.Р., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Й.А.Д., ЕГН ********** и Т.К.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** - адв. Н. К., сумата от 500,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА В.Т.Р., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 241,07 лева, представляваща дължима държавна такса  по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: /п/ не се чете

                                                                      

                                                                                          /Петър Вунов/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.