Р Е Ш Е Н И Е

№194/ 23.03.2017г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Хасковски Районен съд четвърти граждански                                           състав

на двадесет и трети март                    две хиляди и       седемнадесета               година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

                         

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№2164 по описа за  2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание иск с правно основание чл.286 и сл. от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД. Ищецът и ответника сключили заявка – договор за извършване на вътреобщностен автомобилен транспорт от България до Германия, с дата на товарене – 29.01.2016г. и разтоварване – 3-4.02.2016г. Транспортът бил извършен в рамките на посоченото време, като това станало без проблеми, затруднения или неясни детайли. Дружеството изпращач било информирано през цялото време относно транзита. Договореното заплащане за транспортната услуга от 4000 левабило стандартно и за до 30 дни след представяне на изпращача на оригиналните документи за превоза, които били ЧМР, товарителница и фактури, а именно: фактура №5045/03.02.2016г. за общо 4800 лева с ДДС. Същите били получени от ответника на 11.02.2016г. с обратна разписка, поради което считат, че сумата следвало да постъпи при тях най-късно до 11.03.2016г. Едва на 13.04.2016г. била платена само част от 2400 лева. До предявяване на иска остатъкът от 2400 лева не бил платен. Фактурата била надлежно осчетоводена и върху нея бил внесен дължимия данък. Провели телефонни разговори, изпратили покана за доброволно изпълнение, както и предупредили, че ще търсят правата си по съдебен ред, но не последвало изпълнение. Ответникът дължал и сума за лихва за забава в общ размер от 166,09 лева или 44,04 лева върху сумата от 4800 за периода от 12.03.2016г. до 13.04.2016г., както и 122,05 лева върху сумата от 2400 лева от 14.04.2016г. до 13.10.2016г. Иска ответникът да бъде осъден да заплати 2400 лева, представляващи неизплатена част от цена по договор за превоз, както и 166,09 лева, представляващи обезщетение за забава, считано за периода от 12.03.2016г. до 13.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 13.10.2016г.,  до окончателно изплащане, както и направените разноски в настоящото производство. 

Ответникът не взема становище по предявените искове.

            При така установеното и като има предвид, че ищецът прави искане в с.з. от 07.03.2017г. съдът да се произнесе с неприсъствено решение, съдът направи следните правни изводи:

            При наличие съответните вече посочени предпоставки – ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане в негово отсъствие, както и при наличие на направеното от ищеца искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение, съдът не мотивира решението си по същество. Налице са предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в с.з., както и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

            Ответникът следва да понесе тежестта на разноските в настоящото производство, а също така и тези разноски, които са направени в заповедното производство.

            Поради изложеното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕООД „МВ“ – гр.София, жкХладилника, Черни връх 47, бл.БЦ, Витоша, ЕИК 127026223, да заплати на ООД „ЕМ ДЖИ ЕЛ - БГ“- гр.Хасково, ул.Търговска 6-8 – Б- 7, ЕИК 201655092, сумата от 2400 лева, представляващи неизплатена част от цена по договор за превоз, както и 166,09 лева, представляващи обезщетение за забава, считано за периода от 12.03.2016г. до 13.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 13.10.2016г.,  до окончателно изплащане, както и направените разноски в настоящото производство – 146 лева д.т. и 400 лева адв.възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.          

 

 

 

            Съдия:/п/ не се чете.

           

            Вярно с оригинала!

 

            Секретар: Д.С.