Р Е Ш Е Н И Е

№ 148/ 07.03.2017г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Хасковски Районен съд   четвърти граждански                                               състав

на седми февруари                                                        две хиляди и седемнадесета  година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

 

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№2154 по описа за  2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл.52 от ЗЗД – за обезщетение на причинени от деликт неимуществени вреди. Ищцата твърди, че с Определение от 29.03.2016г. по нохд №413/2016г. на ХРС било одобрено споразумение, като ответницата била призната за виновна в това, че на 23.05.2014г. в Хасково, в Детско отделение при МБАЛ Хасково АД, била причинила на медицински специалист , а именно: ищцата, като медицинска сестра, при изпълнение на службата и, лека телесна повреда, изразяваща се извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.131, ал.2, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.131, ал.2, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК и било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 6 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание било отложено за срок от 3 години. Определението било окончателно и не подлежало на обжалване или протест. Нанесеният от ответницата удар с метална купа за хранене довел до рана на средната горна част на дясната слепоочна област на главата на ищцата. В резултат на удара почувствала силни болки в областта на главата и постъпила по спешност в Хирургично отделение на МБАЛ Хасково АД, където и поставен шев, с който била затворена раната с дължина 1 см. Една седмица по-късно били махнати конците, а телесните увреждания довели до разстройство на здравето и временна нетрудоспособност. В резултата на случилото се на 26.05.2014г. ищцата получила хипертонична криза, с кръвно налягане 200-100. Посетила личния си лекар, който установил, че кризата била вследствие на преживян стрес от инцидента. Били и изписани допълнително лекарства за високо кръвно налягане, както и антидепресанти за потискане на силно възбуденото емоционално състояние. Ищцата не можела да спи, плачела без повод, изпитвала страх от изненадващ удар за д себе си, не можела да търпи физическо присъствие на друг човек. Наред с физическата болка, която претърпяла от удара и хирургическата интервенция, преживяла голям стрес, който се отразил на психическото и състояние – чувствала се унизена от факта, че професионално полага грижи за детето на жена, която си позволила да и нанесе удар при изпълнение на служебните задължения на ищцата. Месеци наред след инцидента ходела на работа с огромно нежелание и почти била готова да смени работното си място и премине на работа в друго отделение. Физическото възстановяване отнело около 10 дни, а психическото – повече от 5-6 месеца. Оценя неимуществените вреди, представляващи претърпени от нея болки и страдания от извършеното деяние, на 4000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Иска ответницата да бъде осъдена да заплати обезщетение в размер на 4000 лева за неимуществени вреди, претърпяни вследствие телесна повреда, причинена на 23.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2016г. до окончателно изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответницата не депозира отговор. В с.з. твърди, че е била провокирана от ищцата

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното НОХД №413/20016г. с Определение на съда от 29.03.2016г. подсъдимата А.Н.М. е призната за виновна в това, че на 23.05.2014г. в гр.Хасково в „Детско отделение” при МБАЛ – Хасково, причинила на медицински специалист - Д.Д.М. - медицинска сестра в „Детско отделение” при МБАЛ – Хасково, при изпълнение на службата й, лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата, представляващо разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК и е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, както и на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода се отлага за срок от 3 години.

            За пълното изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищеца е назначена съдебномедицинска експертиза, заключението по която съдът възприема напълно като компетентно и безпристрастно. След обсъждане на издаденото съдебномедицинско удостоверение №245/14г. вещото лице дава заключение, че на ищцата е причинена по механизъм на действие от твърд тъп предмет и може да се получи от удар с твърд предмет – метална купа за хранене, по начина и при обстоятелствата, описани по делото. Определя се срока за пълно възстановяване на ищцата – 20 дни, както и изрично е посочено, че изолираната рана на главата не би следвало да повлияе общото здравословно състояние на ищцата. Посочено е и че при резки промени промени в психичното състояние магат да се появят соматични /телесни/ функции, т. нар. психосоматични състояния.

Като свидетели по делото са разпитани Д.А.и М.К. – сестра на ищцата. Първата свидетелка е колета на ищцата в Детското отделение на болницата, като си спомня какво се било случило на 23.05.2014г., но не била присъствала на самия инцидент. Кагото отишла на рабта чула, че Д. била ударена по главата и после я шили. Всички от отделение били притеснени, а когато Д. се върнала скоро след това на работа, то тя била много изплашена. Спомня си, че А. отново постъпила в болницата и Д. направо се разтреперила, както и помолила да не я слагат в този сектор, където била А., защото имала високо кръвно и се притеснявала, че здравословно можела да стане още по-зле от срещата с нея. По принцип Д. била много лъчезарна, но след инцидента започнала повече да пуши, катод ори обяснила по този повод на свидетелката, че много преживявала случая и се чувствала неспокойна. Едва след лятото и през есента свидетелката усетила, че симптомите при Д. отшумяват – започнала пак да се шегува, влезла в нейния си предишен ритъм, въпреки че преди това дари искала да напусне. Имало отзвук от случилото се с Д. при всички от отделението, защото всеки се почувствал застрашен. Свидетелката К. дава показания, че по времето на инцидента именно сестра и се грижела за майка им, която била болна. Ищцата и се обадила, за да и разкаже за инцидента и била много разстроена, като плачела, а свидетелката дори помислила, че нещо лошо се случило с майка им. От Д. знаела, че инцидента възникнал след като Д. била направила забележка на пациентка, чието дете се лекувало в отделението. Жената я наподнала в гръб, ударила я по главата, като се наложило и да я шият. След това Д. направила хипертонична криза, защото по принцип си имала високо кръвно, но случаят завишил още повече стойностите. Отсъствала от работа 5-6 дни, а през това време не можгла да се грижи за майка им, защото усещала и физичка болка. Освен тази болка Д. била обидена, огорчена и смазана психически от отношението на човек, за детето на когото се грижи. Първите 3-4 дни не можела да спи, катод ори казала, че няма да се върне в отделението повече. Тя упражнявала тази професия от 25 години и незаслужено получила удара, а пък и предстояло след две години да излезе в пенсия. Наложило се свидетелката да я успокоява и да я подрепя, за да преодолее момента. Нещата впоследствие се задълбочили психологически – Д. не желаела да излиза, да контактува с други хора. Подбренията при Д. настъпили в края на лятото – започнала вече да ходи с желение на работа. Във всеки техен разговор до тогава се намесвал инцидента.   

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Безспорно е, че между ищцата и ответницата на 23.05.2014г. е станал инцидент в Детското отделение на МБАЛ Хасково, като в тази посока е съдебният акт по нохд 413/2016г. и така е напълно доказано, че ищцата е била ударена от ответницата, вследствие на което ищцата е получила описаните травматични увреждания. Със събраните по делото свидетелски показания е установено наличие на депресивно състояние в причинно-следствена връзка с инцидента, което за около 4 месеца е преодоляно успешно от пострадалата. Периодът на възстановяване от физическите увреждания съгласно заключението на вещото лице не е бил кратък – около 20 дни. Така съдът приема, че пълното отзучаване на последиците – физически и психически, е било в рамките на 4 месеца. При така напълно доказани деянието, вследствие на което са причинени вредите – претърпените и твърдяни болки и страдания, които са физически и психични, както и причинната връзка между деянието и вредите, а също и че вредоносният резултат е пряка и непосредствена последица от поведението на ответницата, то последната следва да заплати обезщетение за нанесените неимуществени вреди, което съдът съгласно чл.52 от ЗЗД определя по справедливост. Физическите болки на ищцата са преминали за период от 20 дни, но до около 4 месеца психическото страдание е продължило осезателно, тъй като ищцата променила своето поводение – не се шегувала, започнала да пуши повече, искала да преустанови работата си, страхувала от нова среща с ответницата, отказвала да се среща с приятелите си. Негативното психическо усещане за ищца е търпяно усилено не само в началните моменти, непосредствено след инцидента, тъй като е станало на публично място, но и месеци след това, тъй като инцидента бил на местоработата, а самата ищца не отсъствала дълго след него. Това усещане е преодоляно от ищцата трудно, като се има предвид нейната предпенсионна възраст, както и че полагала грижи за болното дете на ответницата, а не получила разбиране за това. От друга страна следва да се има предвид интензитета на тези усещания – в момента на причиняване силни, и е нормално тези усещания да отшумяват като при всеки разумен човек, който е претърпял психическа травма и възприема същата като събитие, което не е повтарящо се, а случайно, но този период е бил доста дълъг – около 4 месеца. Няма данни за проведено медикаментозно лечение, нито че ищцата не е била в състояние да обслужва сама обикновените си битови необходимости, но пък не е могла да осъществява свои задължения към този момент, които била поела към болната си майка. Категорични са доказателствата и че вследствие на инцидента обичайния и ритъм на живот бил нарушен през цялото лято и до есента. Не е без значение нейната служба, при изпълнение на която пациентите е следвало да дължат респект за осъществяваните грижи. Всичко това обосновава обезщетение, което следва да бъде пресъдено в по-висок размер, като се имат предвид особено интензивните физически болки след удара, съчетани с хипертонична криза, а също и дългото психическо възстановяване на ищцата. Така съдът определя обезщетението за неимуществени вреди в размер на 4000  лева.

С оглед така определения размер на обезщетение следва да бъдат възложени на ответника и съответните разноски в настоящото производство – д.т. в размер на 160 лева и 150 лева за възнаграждение за вещото лице. 

Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОСЪЖДА А.Н.М., ЕГН **********,***, да заплати на Д.Д.М.,  ЕГН **********,***, сумата в размер на 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на виновно причинени от ответницата телесни увреждания на 23.05.2014г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2014г. до окончателно изплащане, както и направените по делото разноски – 150 лева за вещо лице.

ОСЪЖДА А.Н.М., ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на съда д.т. 160 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за страните, че е обявено.

 

Съдия:/п/ не се чете.

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар: Д.С.