Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 153

гр. Хасково, 08.03.2017год.

  

В ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Хасковският  районен  съд

в публичното заседание на шестнадесети февруари

през две хиляди и седемнадесета година  в състав :

 

 

                                                                   СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

           

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.дело № 1996 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от К.С.К.,*** против „ВИКОМ“ ЕООД-с.Конуш, Обл.Хасково, иск с правно основание чл.200 от Кодекса на труда, за сумата в размер на 1 700 лева.

Ищцата твърди, че била в трудови правоотношения с „ВИКОМ“ ЕООД - с. Конуш от м. октомври 2015г. до м. април 2016г. От 06.10.2015г. била назначена съгласно Трудов договор № 481/06.10.2015г. на работа в ответното дружество като „обслужващ работник, промишлено производство“ в производствена база с. Конуш, със срок на изпитване и при условията на пълно работно време от 8 часа, с основно трудово възнаграждение в размер на 380 лева. Конкретните й задължения се изразявали в „абкановане“ на детайли на абкант машина. На 25.01.2016г. в 08.00 часа се явила на работа в производствената база и започнала работа на хидравлична преса. След като свършила определеното количество детайли, била преместена от отговорника на цеха Г.Ю.Х. да извършва друга операция на абкант машина. Там вземала „заготовки“, поставяла ги на машината, за да бъдат абкановани /огънати по определен начин/, след което ги сваляла от машината и ги поставяла на определено за целта място. По време на работата, към 11.00ч. - 11.30 часа, трябвало да свали поредния абканован детайл от машината, която вече била извършила ход надолу, била огънала  детайла, след което работната част от машината се връщала в първоначално положение /горно положение на работната част/ и в този момент ищцата посегнала да махне освободения детайл, но машината се задействала и порязала пръстите на лявата й ръка. Усетила силна и непоносима болка в лявата си ръка, която до китката  била в кръв. Станала веднага и отишла в наблизо намиращия се офис на С. В. В., който отговарял за производството на фирмата. Още щом я видял, той й подал една салфетка да обвие пръстите си на лявата ръка, която силно кървяла. Веднага с личния си автомобил той, заедно с Г.Ю.Х., я откарали в Ортопедично отделение на „МБАЛ – Хасково“ АД, където й била оказана медицинска помощ. Поставена й била упойка и били зашити  пръстите на лявата й ръка. В резултат на злополуката от посоченото отделение на ищцата били издадени съответни документи и болничен лист. От амбулаторния лист се установявало и полученото увреждане – разкъсно-контузна рана на 3-ти и 4-ти пръсти на лявата ръка с увреждане на ноктите, диагноза: вулнус лацеро контузум мани синистра; рана с размер 4-5 см с извършена хирургична обработка, шев и превръзка. От издадените болнични листове била определена временна нетрудоспособност на ищцата за срок от 60 дни амбулаторен-домашен режим за оздравяване. Посочва се още, че със Заповед № 40/28.03.2016г., издадена на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, било прекратено по взаимно съгласие съществуващото между страните трудово правоотношение, считано от 28.03.2016г., като заповедта била връчена на ищцата. Комисия от ТП на НОИ  извършила разследване на злополуката, декларирана от ищцата с Декларация вх. № 5101-26-5/16.03.2016г. на ТП на НОИ. Съставен бил протокол, с който се установявало, че на 25.01.2016г. около 11.30 часа в производствена база - с.Конуш, собственост на ответното дружество, ищцата при работа с абкант машина е претърпяла злополука, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на 3-ти и 4-ти пръсти на лявата ръка с увреждане на ноктите, диагноза: вулнус лацеро контузум мани синистра. Наред с това комисията  посочила, че злополуката, станала с К.С.К., има трудов характер, пострадалата е извършвала работа в интерес на предприятието. С разпореждане № 5101-26-5-5 от 19.04.2016г. на ТП на НОИ - Хасково, на основание чл.60, ал.1 от КСО, се приемало декларираната злополука с вх. № 5101-26- 5/16.03.2016г. на ТП на НОИ - Хасково от осигурителя „ВИКОМ“ ЕООД, гр. Хасково, станала с К.С.К., ЕГН **********, на 25.01.2016г., за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО, настъпила през време и във връзка с извършваната работа с абкант машина в ответното дружество, станала около 11.30 часа в производствена база - с. Конуш. Разпореждането не било обжалвано по реда на чл.117 от  КСО, поради което било влязло в сила. От претърпяната трудова злополука ищцата била временно нетрудоспособна, видно от издадените й медицински документи за период от 25.01.2016г. до 25.03.2016г. - общо 60 дни. За възстановяване подвижността и чувствителността на пръстите на ръката си извършила множество манипулации, придружени с медикаментозно лечение, като изцяло сама заплатила медикаментите и рехабилитацията от личните си средства. Вследствие на временната нетрудоспособност и преживяното, дълго време не могла да работи, да отделя необходимите грижи на семейството си, била откъсната от обичайната среда на близки и приятели. Продължителното отсъствие от работното място също й се отразило неблагоприятно. Освен това поради факта, че основно извършвала физическа работа, дълго време след приключилия оздравителен период от 60 дни не работила пълноценно, тъй като  продължавала да търпи болки и страдания, както и към момента. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, предл. първо от КТ,  за вреди от трудова злополука, причинили временна неработоспособност, какъвто бил настоящият случай, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването й. Чл.200 от КТ регламентирал гаранционно-обезпечителната безвиновна отговорност на работодателя при осъществяване на професионалните рискове-трудова злополука и професионална болест. Тази отговорност включвала репариране на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от реализацията на тези рискове. Трудовата злополука, съгласно чл. 55, ал.1 КСО, е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. За възникване на отговорността, съгласно чл.55 КСО, следвало да са налице няколко предпоставки: 1.Наличие на внезапно увреждане здравето на работника или служителя; 2.Причиняване на временна неработоспособност, като последица от увреждането; 3.Увреждането да е станало по време, във връзка или по повод на извършваната работа, или при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. По случая било извършено разследване на злополуката от комисия, назначена от ТП на НОИ - Хасково, от което по безспорен начин бил установен трудовия характер на злополуката по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. С установяването в случая на трудовата злополука и приемането й като такава с Разпореждане № 5101-26-5-5/19.04.2016г. на ТП на НОИ - Хасково, било възникнало и задължението на работодателя да обезщети пострадалия работник, което не било сторено и до настоящия момент от последния. Наред с това ищцата разговаряла с работодателя за обезщетение вследствие претърпяното от нея, като последният категорично отказал да изплати обезщетение за станалата с нея трудова злополука. В случая предмет на иска били неимуществени вреди - претърпени болки, страдания и дискомфорт от телесното увреждане, причинило ограничения на ищцата да работи пълноценно при временна неработоспособност. Размерът на неимуществените вреди бил ограничен единствено от критерия на справедливостта - чл.52 от ЗЗД, във вр. с изложеното задължително тълкуване в раздел II, ППВС 4/1968г., според което това не е абстрактен критерий, а се измерва с конкретни обстоятелства - отчитане характера на увреждането, обстоятелства и начин, свързани с причиняването и на морални страдания, възможностите за пълно оздравяване или остатъчни последици за в бъдеще, търпените от увреждането болки, страдания и дискомфорт. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 1 700 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод претърпените от нея болки и страдания, стрес и дискомфорт по установена с Разпореждане № 5101-26-5-5/19.04.2016г на ТП на НОИ - Хасково, по реда на чл.60, ал.1 от КСО, трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането - 25.01.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.

Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат при груба небрежност от страна на пострадалата, поради което се прави възражение за намаляване отговорността на ответника с 80 % на основание чл.201, ал.2 от КТ. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, че към датата 25.01.2016г. ищцата К.С.К. е била работник в ответното дружество „Виком“ ЕООД, където е работила на длъжността “обслужващ работник, промишлено производство“, с работно място – производствена база – с.Конуш. Със Заповед № 40/28.03.2016г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от същата дата – 28.03.2016г. 

По делото бяха приети като писмени доказателства Лист за пациент К.С.К. с дата 29.01.2016г. и Лист за същия пациент с дата 29.02.2016г., издадени от Д-р Д. П., в които документи е посочена основна диагноза: „Открита рана на пръст/и/ на ръката с увреждане на ноктите.Доуточ: вулнус лацеро контузум мани синистра“. Издадени са били Болничен лист №Е20164465902, първичен – за 30 дни от 26.01.2016г. до 24.02.2016г. и болничен лист №Е20164872103 – продължение за 30 дни от 25.02.2016г. до 25.03.2016г.

Представени бяха като доказателства по делото и Книга за проведен начален инструктаж, Служебна бележка № 469/06.10.2015г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на К.С.К., Декларация от К.С.К. по ЗЗБУТ с дата 06.10.2015г., Писмени обяснения от С. Видев В. във връзка с разследване на злополука, станала на 25.01.2016г. с К.С.К., работник в пресов цех във фирма „Виком“ ЕООД, Протокол за вътрешно разследване № 1/15.03.2016г. от комисия на „Виком“ ЕООД гр.Хасково, Дневник за техническо обслужване на абкант модел 30cNc, Инв.№ 010 по дни от месец І до месец X 2016г. вкл., Дневник за техническо обслужване на абкант модел 30cNc, Инв.№ 010 по дни от месец І до месец XІІ 2015г. вкл.

Като писмени доказателства по делото бяха приети и Протокол за извършена проверка Рег.№ ПР1610255/15.04.2016г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Хасково, Протокол № 5101-26-5-4 от 15.04.2016г. на НОИ-Териториално поделение – Хасково, както и Разпореждане № 5101-26-5-5 от 19.04.2016г. на НОИ-ТП-Хасково, с което декларираната злополука вх.№ 5101-26-5/16.03.2016г. на ТП на НОИ-Хасково от осигурителя „Виком“ ЕООД, станала с К.С.К. на 25.01.2016г. се приема за трудова по чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза, което възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се установява, че машината за абкантоване, на която е работила ищцата в деня на злополуката, не може да се задейства сама, без натискане на педала, при изработване на детайл. Машината не може да засегне крайници на работника, ако те не са в зоната на работа на работния орган – огъващия нож. Вещото лице при проверката си на място е констатирало, че машината за абкантоване е в много добро техническо състояние, като тя е придобита от ответното дружество през 2008г. Към датата на злополуката – 25.01.2016г., машината за абкантоване е ползвана в продължение на 5 години. Вещото лице е категорично, че в случай, че машината за абкантоване е изправна и не е задействана поне една от блокировките за спиране на работа, не е възможно поради техническото й състояние да се предизвика злополука, а в случай, че машината се повреди, автоматично се задейства съответна блокировка, която веднага спира работата и не е възможно поради техническото й състояние да се предизвика злополука.

Бе назначена и съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че при трудовата злополука на 25.01.2016г. ищцата е получила: Разкъсно-контузни рани със засягане на ноктите. Причинено е затруднение в движението на лявата ръка за срок от не по-малко от 60 дни, какъвто е срокът на временно намалената работоспособност, определен от специализирана лекарска комисия. В този срок се включва времето за консолидация на раните, срокът на снемане на конците, срокът за пълно възстановяване на разкъсаните меки тъкани и срокът за порастване на ноктите. В този срок следва да се вмести и времето за рехабилитация на пръстите до степен да извършват обичайните движения в пълен обем и с подобаваща сила. Посочено е още от вещото лице, че наранените пръсти на пострадалата са обработени от специалист по травматология, като под упойка са зашити разкъсванията,раните са били обработени,правени са стерилни превръзки. Хирургичната намеса е допринесла за намаляване на болките и е спомогнала за по-бързо оздравяване. В началото на травмата пострадалата е изпитвала силни болки и страдания, тъй като крайните фаланги на пръстите на ръцете са богато снабдени с чувствителни нервни окончания, като болките постепенно прогресивно са отзвучавали с процеса на зарастване на раните. В.л. дава заключение още,че е налице чувство за болка и изтръпване в крайните фаланги, която е налице и към момента на прегледа на ищцата на 23.12.2016г. и се дължи на нарушена цялост на нервни влакна и окончания при разкъсването на тъканите на двете фаланги. Налице е т.н. фантомна болка, която може да продължи и с години. Проведената рехабилитация с цел възстановяване на движенията на ръката в пълен обем е била напълно целесъобразна. След приключване на оздравителния период, възможността за физическа дейност е напълно възстановена. Силата на захват с ръката е възстановена. Налице е пълна възможност за битово обслужване на ищцата. 

По делото беше допуснат и разпит на свидетели:

От разпита на свид. С.В. се установява, че отговаря за техническото оборудване на цеха на дружеството в с. Конуш. Дава подробни показания за техническото състояние на машината абкант, като заявява, че с тази машина до момента не са имали проблеми. Ищцата работела не само на тази, а и на други машини в цеха, тъй като се преценявало във всеки отделен случай какви задачи трябва да изпълняват работниците.Свидетелят и началник-цеха разпределяли работата за деня. Твърди, че ищцата работила на процесната машина многократно. Били проведени и нужните инструктажи – начален и периодични. Лично свидетелят провеждал инструктажите, които били на шест месеца, или на година, но това било описано в книгите за периодичен инструктаж. Задължително в цеха се работело с ръкавици на местата, където било необходимо и за това всеки работник получавал лични предпазни средства. Имало детайли, при които задължително се работело с ръкавици и други такива с малки размери, при работата по които не били нужни ръкавици. За изработката на детайла, при който настъпила злополуката, не били нужни ръкавици. Свидетелят дава подробни показания и за принципа на работа с тази абкант машина, като е категоричен, че тя не може да се задейства сама. Задействането на машината ставало по два начина - с педал, който бил така конструиран, че кракът на човека трябвало да влезе вътре и да натисне педала и другият начин на задействане бил ръчно. Смяната от задействане с педал, към работа на машината посредством ръчна обработка на детайлите, ставало на специално табло, което било заключено, така че да не може режимът да се сменя по решение на работника.

Другият разпитан свид. Г.Х., който работи като настройчик на машини в ответното дружество, твърди, че ищцата била инструктирана и подготвена за работа с абкант машина. Задължението й било да вземе заготовката, да я сложи на пресата и да си дръпне ръцете. Свидетелят твърди още, че той ежедневно провеждал устен инструктаж преди работникът да започне да извършва дадена операция, наред с проведения начален инструктаж при постъпване на работа. И този свидетел дава показания в насока, че без човешка намеса машината не може да се задейства сама.

От своя страна ищцата също ангажира гласни доказателства чрез разпита на свид. Д.С.. Същата твърди, че познава ищцата отдавна. Известно й е, че преди една година претърпяла трудова злополука в цеха, в който работела в с.Конуш. Видяла ищцата с превързана с бинт лява ръка, като дори по бинта имало кръв. Около два месеца след случилото се й махнали бинта, но през цялото време имала силни болки в ръката. Ищцата споделяла със свидетелката притесненията си как ще се грижи за двете си деца, а и как ще върши обичайната си домакинска работа. Самата свидетелка няколко пъти ходила в дома на ищцата, за да й помага, отивала и до магазина, за да й напазарува хранителни продукти, защото на ищцата й било трудно да върши обичайните си дейности с една ръка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Страните не спорят, че настъпилата на 25.01.2016г. злополука е  трудова такава по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, според който трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Няма спор също така, че ищцата е получила увреждания, довели до временната й нетрудоспособност. Освен това увреждането е предизвикало у същата негативни преживявания и други неудобства, които законът квалифицира като неимуществени вреди. В този смисъл следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.200 от КТ, за да се ангажира имуществената отговорност на работодателя при така настъпилото увреждане  на работника. Според нормата на чл.200 от КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Или, така предвидената отговорност на работодателя е така наречената „безвиновна” отговорност. Същата обаче е предвидено в определени случаи да бъде намалена или изключена въобще. За да бъде намалена отговорността на работодателя, според чл.201, ал.2 от  КТ, следва пострадалият да е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, допускайки груба небрежност.

Тук е мястото да се  посочи,  че съдът споделя становището на ответника, че пострадалата /ищцата/ е допринесла за трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност. От всички събрани по делото доказателства се установи, че правилата за безопасност на труда са били нарушени от страна на работника, което нарушение се изразява в невниманието и подценяването на опасността при работа с абкант машината, като ищцата е поставила лявата си ръка в зоната на работния орган на машината – огъващия нож. В този смисъл следва да се приеме, че след като  работниците, в т.ч. и ищцата, са преминали инструктаж, то тя е била  длъжна да знае задълженията си във връзка със спазването на правилата за конкретната работа /да не поставя ръцете си в зоната на работа на огъващия нож на машината/. Ето защо, следва извода, че с поведението си ищцата при извършването на обичайната си работа, при неспазване стриктно на изискванията за безопасност, е допринесла с поведението си за настъпването на вредосния резултат.

Ето защо, съдът намира, че в случая следва да намери приложение нормата на чл.201, ал.2 от КТ, при която хипотеза отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Груба е небрежността, когато работникът е съзнавал настъпването на вредоносните последици, но се е надявал да ги предотврати. Безспорно се доказа в настоящия процес, че ищцата е проявила такава груба небрежност, поставяйки лявата си ръка в работния орган /огъващия нож/ на абкант машината, която, както категорично се установи от съдебно-техническата експертиза, не може да се задейства, без да бъде натиснат педала от работника. С оглед изложеното, съдът счита, че допуснатата от пострадалото лице груба небрежност обосновава съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50 %.

Що се касае до размера на обезщетението, разпоредбата на чл.52 от ЗЗД изисква справедливостта да бъде обвързана с конкретни обективно настъпили и установени обстоятелства. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и страданията на пострадалия  и изобщо нематериалните последици от увреждането. В тази насока и с оглед съществуващата съдебна практика по тези въпроси, съдът намира, че иска се явява основателен и доказан до размер на сумата от  1 500 лева. С оглед така приетото обаче допринасяне от пострадалата за настъпване на трудовата злополука, съдът намира, че следва да намали размера на обезщетението с 1/2, или като справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди и отчитайки съпричиняване, съдът намира сумата в размер на 750 лева. Именно поради изложеното, предявеният иск се явява основателен и доказан до размер на посочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука25.01.2016г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 1 700 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

  С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 50 лева и разноски за вещо лице в размер на 100 лева, а на ищцата направените по делото разноски в размер на 309 лева, съобразно уважения размер на иска.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати разноски на ответника в размер на 364 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

 

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И :      

                                                            

 

ОСЪЖДА „ВИКОМ“ ЕООД, ЕИК 126532520, със седалище и адрес на управление – с.Конуш, Обл.Хасково, да заплати на К.С.К., ЕГН **********,***, сумата от 750 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпила трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата от датата на злополуката – 25.01.2016г. до окончателното изплащане, като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 1 700 лева, като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.

        ОСЪЖДА „ВИКОМ“ ЕООД, ЕИК 126532520, със седалище и адрес на управление – с.Конуш, Обл.Хасково, да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 50 лева и разноски за вещо лице в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА „ВИКОМ“ ЕООД, ЕИК 126532520, със седалище и адрес на управление – с.Конуш, Обл.Хасково, да заплати на К.С.К., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 309 лева, съобразно уважения размер на иска.

ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********,***, да заплати на „ВИКОМ“ ЕООД, ЕИК 126532520, със седалище и адрес на управление – с.Конуш, Обл.Хасково, разноски в размер на 364 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

        Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                          СЪДИЯ : /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 491

24.04.2017 год., гр. Хасково

 

Хасковският районен съд                                                                               

на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

 

 

                                                          СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1996 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК.

          Постъпила е Молба /именувана частна жалба/, вх. № 7148/22.03.2017г. от ответника по делото „Виком“ ЕООД-с.Конуш, в която се прави искане съдът да измени постановеното по делото решение в частта, в която е осъден да заплати по сметка на Районен съд-Хасково разноски за вещо лице в размер на 100 лева. С молбата е направено и искане за компенсация на насрещните задължения за разноски по делото между ищцата и ответника.

          Ищцата не подава отговор по така постъпилата молба.

          Съдът, като разгледа молбата, намира за установено следното:

          С постановеното по делото решение „Виком“ ЕООД е осъден да заплати на К. С. К. сумата от 750 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпила трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата от датата на злополуката – 25.01.2016г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 1 700 лева е отхвърлен като неоснователен. При този изход на спора, съдът намира, че следва да измени постановеното решение в частта, в която е осъден работодателят да заплати по сметка на Районен съд-Хасково разноски за вещо лице в размер на 100 лева, платени от бюджетните средства на съда, като ответникът заплати разноски за вещо лице в размер на 78.95 лева, пропорционално на уважения размер на иска.

По направеното от ответника с молбата по реда на чл.248 от ГПК искане за компенсация на дължимите между страните разноски, съдът не дължи произнасяне, доколкото същото е заявено едва с настоящата молба, а е следвало да бъде направено най-късно до приключване на устните състезания.

 

Мотивиран така, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

         

         

ИЗМЕНЯ  Решение № 153/08.03.2017г., постановено по гр.д. № 1996/2016г. по описа на Районен съд-Хасково, в частта, в която „ВИКОМ“ ЕООД, ЕИК 126532520, със седалище и адрес на управление – с.Конуш, Обл.Хасково, е осъден да заплати по сметка на Районен съд-Хасково разноски за вещо лице в размер на 100 лева, като НАМАЛЯВА същите на 78.95 лева.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                      СЪДИЯ : /п/ не се чете

 

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.