Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

171/14.03.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар:

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1917 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Постъпила е молба от ответника В.Г.М., чрез пълномощника му по делото адв. Таня Чалъкова, в която се сочи, че в постановеното решение била налице очевидна фактическа грешка (ОФГ). Твърди се, че в диспозитива му погрешно била изписана сумата от 90,00 лв. за месечната издръжка, която била определена с Решение № 753 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 2316/2011 г. по описа нa Районен съд – Хасково, вместо правилната сума от 100,00 лв. Предвид изложеното се иска да се постанови решение за поправка на посочената ОФГ.

Насрещната страна по молбата не изразява становище в законоустановения срок.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, данните по делото и приложимия закон, намира следното:

Молбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна, пред компетентния за това съд, като не е необходимо призоваването на страните в открито заседание.

Разгледана по същество, молбата се явява основателна по следните съображения:

ОФГ е всяко едно явно несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в текста на решението, както и при случаите на очевидна техническа грешка. Следователно ОФГ е налице, когато след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил своите изводи във връзка с правния спор между страните, съдът е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението си тези свои изводи, т.е. когато грешката в диспозитива не е резултат от мисловна дейност на съда и от мотивите е ясно, че мисълта на съда е една, а в диспозитива е изразена друга (в този смисъл Решение № 2192/28.12.1984 г. по гр.д. № 1124/1984 г. на ВС, II г.о., Решение № 3202/29.10.1982 г. по гр.д. № 2762/1982 г. на ВС, II г.о.).

В настоящия случай не се спори, а и от Решение № 753 от 21.11.2011 г., постановено по приложеното към настоящото производство гр. д. № 2316/2011 г. по описа нa Районен съд – Хасково, се установява, че ответникът е бил осъден да заплаща месечна издръжка за дъщеря си чрез нейната майка в размер на 100,00 лв., считано от 15.07.2011 г., но в Решение № 43 от 25.01.2017 г. е посочена сумата 90,00 лв. Следователно, действително е налице ОФГ по смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК, в случая погрешно изписване, тъй като има несъответствие между формираната действителна воля на съда относно размера на първоначалната издръжка и неговото външно изразяване в цитираното постановеното решение. Касае се за техническа грешка, която не засяга правните изводи, обективиращи действително формираната воля на съда, но за коректност подлежи на поправяне по реда на чл. 247 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът  

 

Р  Е  Ш  И:

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 43 от 25.01.2017 г., постановено по гр. д.1917/2016 г. по описа на Районен съд -Хасково, като в диспозитива му размерът на определената с Решение № 753 от 21.11.2011 г., постановено по гр. д. № 2316/2011 г. по описа нa Районен съд – Хасково, месечна издръжка, която В.Г.М., ЕГН **********, е следвал да заплаща на Г.В.М., ЕГН **********, чрез Д.И.М., ЕГН **********, да се чете „100.00 лв., вместо неправилно изписаното „90,00 лв.”.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       

            СЪДИЯ: /п/ не се чете.

                                                                                                       /Петър Вунов/

 

 

           

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  43 /25.01.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на девети януари две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Павлина Николова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1917 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от Д.И.М., действаща като майка и законен представител на Г.В.М., с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс /СК/ срещу В.Г.М..

Ищцата твърди, че ответникът бил баща на детето й Г.В.М., като с влязло в сила решение по гр. д. № 2316/2011 г. на Районен съд – Хасково бил осъден да й заплаща, като на майка и законен представител на същото, месечна издръжка в размер на 100 лева. От тогава били измина ли близо пет години, през които нуждите на детето се увеличили значително, а възможностите на ответника да го издържа пораснали. Дъщеря им се нуждаела от средства за облекло, храна и други негови нужди съобразно възраста му, както и за учебници, помагала и извънкласни занятия, а към настоящия момент минималната издръжка на дете в България вече била 105 лева. От друга страна, ответникът работил на частно и получавал доходи, които общо надхвърляли 1 000 лева. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се измени размера на издръжката, която ответникът бил осъден да заплаща на ищцата като майка и законен представител на детето им Г.В.М. съгласно горепосоченото решение, като се увеличи от 100 лева на 200 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен по размер. Твърди, че към момента работил на трудов договор във фирма „Фичевтранс" ЕООД и средното му трудово възнаграждение възлизало на около 341.51 лева месечно. Ищцата пък била млада, в трудоспособна възраст и реализирала доходи от трудова дейност в Испания, където била съсобственик на заведение. Поддържа се, че размерът на издръжката, който бил в състояние да заплаща без особени затруднения и който отговарял на действителните нужди на дъщеря им възлизал на 105 лева. Предвид изложеното се иска да се отхвърли предявената претенция над този размер, като се присъдят на ответника и направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От заверено копие на удостоверение за раждане-дубликат, издадено на 06.07.2012 г. от Община Хасково въз основа  на акт за раждане № 0789/30.07.2004 г., се установява, че детето Г.В.М. е родено на *** г. в гр. Хасково от майка Д.И.М. и баща В.Г.М..

С влязло в сила Решение № 753 от 21.11.2011 г., постановено по гр. д. № 2316/2011 г. по описа нa Районен съд – Хасково, бракът между страните е прекратен, като на майката е предоставено упражняването на родителските права над детето, а бащата – ответник е осъден да заплаща месечна издръжка за дъщеря си в размер на 100 лeва, считано от 15.07.2011 г.

От удостоверение с изх. № 115-02/12.10.2016 г. и служебна бележка с изх. № 001/04.01.2017 г. от управителя на „Фичевтранс” ЕООД се установява, че ответникът работи като шофьор на товарен автомобил за международни превози, като за периода от месец 01.2016 г. до месец 09.2016 г. е получил брутен трудов доход в размер общо на 3 219,29 лева, а от 04.01.2016 г. до 01.12.2016 г. му са изплатени командировъчни пари в размер на 16 585 лева.

От писмо с изх. № 2606-11-00-3060/15.11.2016 г. от Д ”СП” – Хасково се установява, че по сведение на адв. Лиляна Сарова, пълномощник на ищцата, последната заедно с детето имат обичайно местопребиваване извън страната.

От показанията на свидетеля Т.А.Т. – втори братовчед на ищцата, се установява, че от няколко години тя живее в Испания заедно с детето, като работила за по 3-4 часа в малко кафене, наематели на което били нейните родители. За работата си получавала около 200 евро, като свидетелят сочи, че за последно бил в Испания през 2012 г.

От показанията на свидетеля И.И.С.се установява, че ответникът работи като международен шофьор, като живеел в общо домакинство заедно с възрастния си баща и съпругата си  К.. Той живеел скромно, жилището му не било луксозно обзаведено и разполагал със стар автомобил.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 150 СК и е процесуално допустим.

Разгледан по съществото, той се явява частично основателен поради следните съображения:

В чл. 143, ал. 2 СК е уредено, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на този, което я дължи - чл. 142, ал. 1 СК, а съгласно ал. 2 от с.з. минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която според Постановление № 372 от 22.12.2016 г. на МС към момента е 460 лв. В чл. 150 СК е предвидена възможността при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка да бъде изменена, като в настоящото производство се иска увеличението й с оглед увеличените нужди на детето и възможности на ответника.

В случая не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че Г.В.М. е малолетна, дете е на ответника и че последният й дължи издръжка в размер на 100,00 лева, считано от 15.07.2011 г. съгласно влязло в сила Решение № 753 от 21.11.2011 г., постановено по гр. д. № 2316/2011 г. по описа нa Районен съд – Хасково. Действително, от този момент е изминал един немалък период от време – повече от пет години, през който социално-икономическите условия в страната са се изменили в посока на увеличаване цените на всички стоки и услуги. От друга страна, детето е пораснало, а промяната във възрастта му несъмнено е довело до нарастване и на нуждите му от храна, облекло, обучение и др. Същото вече е навършило е 12 години и е ученичка в Испания. Това обуславя необходимостта от разходи за задоволяване и на потребности от интелектуален характер, свързани както със спецификата на пряката учебна дейност, така и с извънкласни занимания, хоби, интереси и др., а също и свързани с неговото социално развитие. Следователно, може да се направи обоснован извод, че е настъпило съществено и трайно изменение на обстоятелствата, обусловили определянето на предишния размер на дължимата на Г. издръжка. По делото, обаче, не се установяват някакви нейни занимания или други специални обстоятелства, които да доказват наличието на нужди, извън обичайните за дете на тази възраст.

За да се уважи предявеният иск, следва да се докаже и възможността на ответника да дава издръжка на детето си в претендирания размер, естествено като се вземат предвид и доходите на другия родител.

Установява се, че ответникът работи като шофьор на товарен автомобил за международни превози и получава заплата в размер на около 358 лева средномесечно, като освен това му се изплащат и командировъчни пари. Последните, обаче, не са част от трудовото му възнаграждение, а имат строго определено предназначение и нямат постоянен характер. Те представляват по своето естество необходими разходи като пари за пътни, дневни, квартирни и други, които целят да обезпечат нуждите на работника при придвижването и престоя му в друго населено място, в настоящия случай в чужбина. Още повече, че получаваните от ответника суми са близки до минималния размер за дневни и квартирни пари в рамките на ЕС съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. На следващо място, от показанията на свидетеля Ивайло Стоянов се установява, че той няма висок жизнен стандарт, а и няма данни да притежава вещи или имоти на значителна стойност, от които да може да реализира допълнителни доходи. От друга страна, не се твърди, а и не са ангажирани доказателства да има задължения за издръжка към други лица.

По отношение на ищцата не може да се приеме, че са налице обективни данни относно нейните доходи, тъй като представената декларация представлява частен свидетелстващ документ, обективиращ изгодни за неговия издател факти, поради което не се ползва с материална доказателствена сила. Показанията на свидетеля Тодор Тодоров в тази им част не могат да се ценят като напълно достоверни, доколкото неговите преки впечатления датират от 2012 г., а е и нейн близък роднина. При това положение и доколкото не са наведи доводи за наличието на нетрудоспособност, следва да се приеме, че ищата е в състояние да полага труд и да получава възнаграждение за това, поне в рамките на минимално установения за Испания размер. Тук е необходимо да се отбележи, че детето живее при ищцата и тя полага ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието му, а това задължително се взема предвид при определяне размера на издръжката – т. 7 от ПП № 5/1970 г. на ВС.

При така установените и обосновани нужди и възраст на детето от една страна и доходи и възможности на родителите от друга, съдът счита, че заплащането на издръжка от ответника в размер на 140.00 лева месечно не би представлявало особено затруднение за него, или тя трябва да бъде увеличена от 100.00 лева на 140.00 лева. Издръжката следва да се дължи от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2016 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване. Искът в останалата част до пълния предявен размер от 200.00 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка служебно, дори и без искане на страната.

С оглед изхода на делото и че страните претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да се присъдят такива, съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата от 90 лева за адвокатски хонорар, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК - на ответника, съразмерно на отхвърлената част от иска - сумата от 60 лева също за възнаграждение на един адвокат. Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК ищцата е освободена от внасяне на държавна такса, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС-Хасково държавна такса върху присъденото увеличение на издръжката в размер на 57.60 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 СК, размера на определената с Решение № 753 от 21.11.2011 г., постановено по гр. д. № 2316/2011 г. по описа нa Районен съд – Хасково, месечна издръжка, която В.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, следва да заплаща на Г.В.М., ЕГН **********, чрез Д.И.М., ЕГН **********, с адрес ***3 - адвокат Лиляна Димитрова Сарова, като нейна майка и законен представител, като го увеличава от 90.00 лв. на 140.00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2016 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, като иска в останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 200.00 лв. ОТХВЪРЛЯ.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА В.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Д.И.М., ЕГН **********, с адрес ***3 - адвокат Лиляна Димитрова Сарова, сумата от 90,00 лв., представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА Д.И.М., ЕГН **********, с адрес ***3 - адвокат Лиляна Димитрова Сарова, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на В.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 60,00 лв., представляваща направени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА В.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 57,60 лв., представляваща дължима държавна такса по делото, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                       

       СЪДИЯ: /п/ не се чете,

 

                                Вярно с оригинала!

 

                                Секретар: Д.С.