Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 206

28.03.2017 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                               Трети граждански състав                                          

на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                            Съдия : Нели Иванова             

секретар Павлина Николова                       

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №1907 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е образувано по предявен от „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК 831160078, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Борис III“ №136, ет.3, представляван от изпълнителния директор Галина Панайотова, против Г.Д.Г. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК. 

Ищецът твърди, че ответникът е получател на услугата „доставка на вода за напояване“ в качеството си на земеделски стопанин. Във връзка с потребената услуга била издадена фактура от 23.12.2012г., получена от ответника срещу подпис, по която до момента не било изпълнено задължението за заплащане. Отделно от това при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 219,12лв. – главница за потребени, но неизплатени 830куб.м. вода за напояване по фактура №2000000373/23.10.2012г., сумата от 80,33лв. – мораторна лихва за периода от 24.10.2012г. до 31.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане и направените разноски.

         Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. В съдебно заседание се явява лично и оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че не е ползвал вода за описания обект, а още повече, че последният не отговарял по размери. Единственото посочено от ищеца доказателство била издадената фактури и съответно дневника. Този дневник се водил от друго длъжностно лице, което не успели да установят. Както се разбрало, служителят на ищцовото дружество, разпитан като свидетел, не бил посещавал на место обекта за поливане, нямал представа и колко е площта, съответно дали са извършвани поливки или не. Самото обстоятелство, че същата година по силата на сключен от страните договор ответникът ползвал за други култури и други площи вода и съответно заплатил стойността й, давало основание да се приеме, че не е заплатил само онова, което не е ползвал в действителност. Тези протоколи били съставени на база данни, дадени от друго лице на съставителя, разпитан като свидетел. От друга страна свидетелите на ответника били категорични по отношение на това дали е ползвана вода за поливката на корнишоните и двамата били категорични, че това не се случило, поради наличие на авария и липсата на вода в този период, когато било необходимо да се извършват поливките. Относно площта също следвало да се приемат възраженията на ответника по силата на тези гласни доказателства, защото да отглеждаш 6дка корнишони изисквало много работна ръка и сам ответникат не би могъл да се справи с тази задача. Вторият свидетел казал, че разликата между отразеното в протокола от 6дка и действително онова, за което помогнал на колегата си, защото участвал в засаждането била огромна. Според ответната страна, тези доказателства били безспорни и водели до извод, че ответникът не дължи посочената сума по съответната фактура. Ето защо, следвало да се остави без уважение претенцията на ищеца.    

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че между страните е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество доставя вода за поливане на отглежданите от ответника култури. В тази връзка се представят освен процесната фактура от 23.10.2012г. за сумата от 219,12лв., така и няколко касови бележки на различни стойности, издадени също от ищеца. С исковата молба са представени също така акт за водни маси за напояване на селскостопански култури и други нужди с държавни води от 23.10.2012г. и рекапитулация и дневник за напояване от същата дата – 23.10.2012г., подписан от надзорник на ХТС и водоползвател.  

От показанията на свидетеля К. В. В. се установява, че работи в ищцовото дружество от месец октомври 1979г. и към момента. Твърди, че ответникът е клиент на дружеството от 2011г.-2012г. През тези две години ползвал услугата доставка на вода за поливане, а местото му се намирало в землището на с.Узунджово. Св.Вълчев работел там в качеството на техник за напояване. Твърди, че когато приключи поливката се издават документи, а именно фактура и акт. Тъй като нямали пари да платят сумата в брой, им се изготвило платежно нареждане. Ответникът не заплатил последната си фактура. Свидетелят твърди, че когато се извърши поливката, кантонера му се обажда и той отива на място с колата и прави фактурата там. Не посещавал самия блок, защото си имало кантонер за тази работа. За периода на процесната фактура не си спомнял там да е имало авария и да е нямало вода в канала. Този канал вървял непрекъснато и св.В. не си спомнял да е нямало вода в него. Дневникът за напояване също се попълвал там на место след поливката. Всичко се правило след поливката – дневникът, актът и фактурата. И дневника и акта го попълвал свидетеля. Св.Е. С. Г. /съпруга на ответника/ твърди, че засадили 5-6 ара с краставички, но имало авария и нямало вода, поради което корнишоните изсъхнали. Не помни дали въобще ползвали някаква вода за тези краставици, защото било доста отдавна. Помни, че другите неща ги поливали. Другите култури ги поливали и за тях си заплатили водата. Св.Георгиева не била през цялото време на местото и не знаела точно, но трябвало там да е ходил и човек от ищцовото дружество. Лично тя не била наясно каква е процедурата при възникнала авария и кой трябва да бъде уведомен, но човекът, който отговаря за с.Узунджово, бил уведомен за тази ситуация. Твърди, че над 10 дни продължила тази авария. После пуснали водата, но за 10 дни за краставичките нищо не можело да се направи. Аварията била някъде около Кенана и те работили по нея, но им отнело повече време. Тези 10 дни били през месец юни или месец юли 2012г. Св.П. П. А. твърди, че с ответника се познават, защото са колеги и работят заедно. Спомнял си, че пред 2011г. и 2012г. ответникът отглеждал зеленчуци – краставици, домати, тикви. Площта на краставиците била 6 ара. Св.А. от 20 години работел земя и имал представа от размери. Ходил на место, като присъствал на сеитбата на тези краставици. Насадили ги и след време ответникът му казал, че нямало вода в канала и краставиците изсъхнали. Св.А. твърди, че те трябва да се поливат през 2-3 дни и ако не се полеят в този период, изсъхвали. Свидетелят не можел да каже дали в този период е имало и други хора, които са се оплакали от липса на вода в канала. Твърди, че ходил на место и видял изсъхналите корнишони. Свидетелят не можел да каже общо цялата земя на ответника колко е голяма, но знаел, че краставиците са точно 6 ара, защото бил там и ги садил. Твърди, че не са били 6дка.        

По подадено от ищеца заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№1080/2016г. по описа на РС-Хасково и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по силата на която е разпоредено да заплати на ищцовото дружество сумата от 219,12лв. за главница по фактура от 23.10.2012г. за доставка на вода за напояване и лихва за забава от 80,33лв. за периода 24.10.2012г. – 31.05.2016г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 31.05.2016г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение, че не дължи сумата. В резултат на което на ищецът е предявил иск за установяване на вземането по реда на чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК в указания му едномесечен срок.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи досежно допустимостта и основателността на предявения иск:

Съдът намира така предявения иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.414 ал.2 от ГПК от надлежна страна, а именно заявителят в заповедното производство. Претенцията за установяване съществуването на вземане в размер на 219,12лв. за доставена и незаплатена вода за напояване намира основанието си от правото да се иска изпълнение на договорно задължение, а именно за заплащане на договорена цена между страните за извършени от ищеца услуги, възложени му от страна на ответника.

От представените в настоящото производство фактура, акт за водни маси за напояване на селскостопански култури и други нужди с държавни води, рекапитулация и дневник за напояване се установява, че ищецът е извършил възложената му от ответника услуга по доставка на вода за напояване на 23.10.2012г. Между страните не съществува спор относно наличието на договорни задължения и изпълнение на поетите задължения от страна на ищеца през останалото време на действие на договора. Оспорва се единствено това въпросно поливане на 23.10.2012г., като се твърди, че тогава имало авария, нямало вода в канала и съответно посадените от ответника краставички изсъхнали поради липсата на поливна вода. В тази връзка освен показанията на двамата, посочени от ответника свидетели, липсват други данни, от които може да се направи извод за възникнала авария и липса на вода за поливане. Съдът не кредитира показания на св.Г. и св.А., че поради авария продължила повече от 10 дни засадените от ответника краставички изсъхнали, както и че площта, на която били засадени не била 6дка, а 6 ара. От една страна всички издадени на 23.10.2012г. писмени документи за извършеното поливане на площта, засадена с краставички, са подписани от ответника. Същите не бяха оспорени по надлежния за това ред, като не се представиха други писмени доказателства, от които да се установи, както наличието на авария, така и разликата в площите. Само въз основа на показанията на свидетелите на ответника не могат да се правят изводи, различни от изложените в писмените документи обстоятелства. Св.Г. много убедено заяви, че насадените от тях краставички изсъхнали, поради липсата на вода в канала, която отдава на настъпила авария. В своите показания обаче самата тя заяви, че не е наясно с процедурата по уведомяване за настъпилата авария, като в тази насока не се ангажираха никакви други доказателства в подкрепа на твърдяната авария. В случай, че действително е имало такава авария, продължила повече от 10 дни, както твърди св.Г., несъмнено биха настъпили вреди и за други селскостопански производители, а също така такава голяма и продължителна авария е следвало да бъде заведена по съответния ред за това. В същото време св.Г. заяви в показанията си, че това се е случило през м.юни или м.юли 2012г., а видно от писмените доказателства по делото поливането на краставичките е извършвано през м.октомври 2012г., което сочи на извод, че дори да се касае до авария и липса на поливна вода, то касае съвсем друг период, а не и процесния. Твърденията на ответника, че е налице грешка в издадените документи и площта със засадени краставички е 6ара, а не 6дка, също остават недоказани, тъй като самият той без възражения е подписал документите, в които е посочена именно по-горялата площ. Свидетелските показания в тази насока не биха могли да дерогират материалната доказателствена сила на документите. Предвид гореизложените съображения и като взе предвид, че в тежест на ответника е да установи, че е изплатил търсените от него суми за главница и лихва в срок, но по делото липсват доказателства в тази насока, съдът счита, че следва да се уважи предявения иск изцяло.

Съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014г., постановено по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 100лв. за държавна такса и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 25лв. за държавна такса и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, или общо 325лв.    

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Д.Г. с ЕГН:********** ***, че дължи на „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК 831160078, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Борис III“ №136, ет.3, представляван от изпълнителния директор Галина Панайотова, сумите от 219,12лв. – главница, представляваща потребени, но неизплатени 830куб.м. вода за напояване по фактура №2000000373/23.10.2012г., и 80,33лв. – мораторна лихва за периода от 24.10.2012г. до 31.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 31.05.2016г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №519 от 06.06.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1080/2016г. по описа на РС-Хасково.

ОСЪЖДА Г.Д.Г. с ЕГН:********** ***, да заплати на „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК 831160078, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Борис III“ №136, ет.3, представляван от изпълнителния директор Галина Панайотова, направените в настоящото и в заповедното производство разноски общо в размер на 325лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                   СЪДИЯ : /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.В.