Р Е Ш Е Н И Е

  170                                                         14.03.2017г.                                         гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковския районен съд                                                                гражданска колегия

На петнадесети февруари                                      двехиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Диляна Славова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1898 по описа за 2016г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.т. 1, 2, 3, чл. 224 ал.1 и чл. 220 ал.1 от КТ.

Ищецът твърди, че първоначално договорът е бил със срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя. На 01.07.2016г. било подписано допълнително споразумение между страните, като срокът за изпитване отпаднал. ТПО било прекратено на основание чл. 71 ал.1 от КТ. Предявени са обективно съединени искове с правно основание 344 ал. 1 т.т 1, 2 и 3 от КТ. Моли да се признае уволнението за незаконосъобразно, да бъде възстановен на заеманата длъжност, да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за шест месеца за периода от 01.09.2016г. до 01.03.2017г., през които е останал без работа. Моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 350 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 10 дни, както и обезщетение за неспазен срок на предизвестие. В съдебно заседание лично поддържа исковете. Заявява, че следва да се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ, тъй като бил трудоустроен.

Ответникът оспорва исковете, като заявява, че с подписване на допълнителното споразумение не била отпаднала клаузата за изпитване. Заявява, че на ищеца била заплатена сумата от 366,67 лева за неползван отпуск на 14.10.2016г. Моли да се отхвърлят исковете и да се присъдят разноски.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

            1. Не се спори между страните, че същите са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „електромонтьор” по силата на ТД № 279/02.03.2016г. В договора е посочено в т. 1, че срокът му е за неопределено време, със срок за изпитване шест месеца. С допълнително споразумение № 64/01.07.2016г. е определено основно  месечно възнаграждение в размер на 770 лева, като е посочено, че срокът е за неопределено време по чл. 67 ал.1 т.1 от КТ. Със заповед № 64/01.09.2016г. на управителя на ответника е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 71 ал.1 от КТ - в изпитателния срок. Заповедта е получена от ищеца на 01.09.2016г. Ищецът не оспорва, че с платежно нареждане от 14.10.2016г. му е изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 366,67 лева.

            2. От правна страна съдът достигна до следните изводи:

            3. По предявения иск с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1от КТ.

            Съдът намира иска с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ за неоснователен.

Две са предпоставките на чл. 71 ал.1 от КТ: ТПО да е възникнало с клауза за изпитване в полза на работодателя, и ТПО да е прекратено в рамките на този срок.

В представеното копие на ТД между страните е налична клауза за изпитване, както се посочи по – горе в полза на работодателя. ТПО е прекратено на 01.09.2016г., т.е. в срока за изпитване. Поради изложеното, прекратяването се явява законосъобразно.

По отношение наведения довод за отпадане на клаузата за изпитване с допълнително споразумение № 64/01.07.2016г., съдът намира това твърдение за недоказано. Действително в подписаното между страните допълнително споразумение не е посочен срокът за изпитване, но това не означава, че тази клауза е отменена. Договорът между страните изначално си е бил за неопределен срок. За да отпадне клаузата следва да има изричен текст за това или да се посочи някакъв друг срок или вид на договора, който да изключва тази уговорка. Това в случая не е сторено. Самият ищец в съдебно заседание заявява, че не са имали изрична уговорка при подписване на ДС за отпадане на клаузата за изпитване, а само са му дали ДС за подпис. При това положение няма как да се приеме, че тя е отпаднала.

Аргументиран от изложеното настоящият състав намира, че извършеното уволнение е законосъобразно и не са налице предпоставки за отмяната му, поради което искът с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ следва да се отхвърли.

4. По отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т.2 от КТ.

С оглед на изложеното по – горе относно законосъобразността на уволнението, неоснователен се явява и втория обективно съединен иск за възстановяване на предишната работа, тъй като той се явява акцесорен на иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ. Предвид законосъобразността на уволнението следва да бъде отхвърлено искането на ищеца за възстановяване на заеманата длъжност  “електромонтьор” при ответника.

5. По отношение на третия обективно съединен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 от КТ.

Този иск съдът намира за неоснователен. Разпоредбата на чл. 225 от КТ посочва, че служителят има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца. Този иск също се явява акцесорен спрямо първия иск и като такъв следва да се отхвърли предвид законосъобразността на уволнението.

 

6. По отношение на обективно съединения иск с правно основание чл. 220 ал.1  от КТ.

Този иск се явява неоснователен. Цитираната разпоредба посочва, че страната, която прекратява трудовото правоотношение може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя. В случая ТПО е прекратено на основание чл.71 ал.1 от КТ. По цитирания текст не се дължи предизвестие, поради което не се дължи и обезщетение за неспазено предизвестие.  Поради изложеното, искът се явява неоснователен.

 

7. По отношение на обективно съединения иск с правно основание чл.224 от КТ.

Този иск съдът намира за неоснователен, макар и към момента на предявяване на иска да е бил основателен. Ответната страна не го оспорва, като представя доказателства, че е заплатила на 14.10.2016г. обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 366,67 лева. Това обстоятелство се признава и от ищеца. Поради изложеното искът следва да се отхвърли, като погасен.

8. Неоснователно е и искането за промяна на вписаното обстоятелство за прекратяване на ТПО в трудовата книжка, тъй като са описани правилно разпоредбите за прекратяване на ТПО.

9. Ищецът не претендира разноски. На ответника се следват разноски в размер на 420 лева, съобразно отхвърлените искове.

Мотивиран от горното, съдът

Р   Е   Ш   И  :

По предявените от А. ***, ЕГН **********, против Си енд Си Текстайлс ООД, ЕИК: 121010098, гр. Хасково, Източна индустриална зона, бул. Васил Левски № 2, със съдебен адрес:***, офис 9, адв. Славеева, обективно съединени искове по чл. 344 ал.1 т.т. 1, 2, 3, чл. 224 ал.1 и чл. 220 ал.1 от КТ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Х.А. против Си енд Си Текстайлс ООД, гр. Хасково искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.т.1 – 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на извършеното със заповед № 64/01.09.2016г. на управителя на ответника прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71 ал.1 от КТ, възстановяване на длъжността “електромонтьор” и обезщетение на основание чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца, считано от 01.09.2016г. до 01.03.2017г. по 770 лева месечно през който е останал без работа, иска с правно основание чл. 220 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за непазено предизвестие в размер на 770 лева, както и иска с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 350 лева за неползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА А.Х.А. да заплати на Си енд Си Текстайлс ООД, гр. Хасково на основание чл. 78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски за адвокат в размер на 420 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от получаването му.

                                                                  

                                                           Районен съдия:/п/ не се чете

 

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.