Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№183/17.03.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                                       Трети граждански състав

на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                                 Съдия : Нели Иванова      

секретар Елена Стефанова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №1796 по описа за 2016г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от Държавен фонд „Земеделие“, ЕИК 121100421, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Борис III“ №136, представляван от изпълнителния директор Р.А.П., чрез юриск.Димитър Спартаков Попов, против А.И.Г. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

На 10.12.2009г. между страните бил сключен договор за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж или фуражни компоненти. Редът за кандидатстване обхващал процедура, включваща подаване на заявление за отпускане на кредит, като в случай на съответствие с условията за допустимост на кандидата ДФ „Земеделие“ сключвал със съответния бенефициент договор за предоставяне на целеви кредит. Отпускането на такъв било нормативно установено в Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. На 24.11.2009г. ответникът лично подал молба – декларация за кредит за закупуване на фураж или фуражни компоненти. Представени били искане, декларации и други документи, удостоверяващи, че кандидата отглежда селскостопански животни – овце. На основание договор за предоставяне на кредит от 10.12.2009г. ответникът получил сумата 4480лв., представляваща плащане по този договор. С уведомително писмо от 15.02.2010г. от кредитополучателя била изискана информация относно изпълнение на договорните клаузи, а именно дали отпуснатия кредит е използван целево в съответствие със залегналото в т.3.1.7. условие. В отговор на писмото кредитополучателят представил два броя фактури за закупен фураж с приложен към тях касов бон, удостоверяващ извършеното плащане в брой на пшеница в размер на 4500лв. Въз основа на представените документи било прието, че длъжника не дължи предсрочно възстановяване на получения кредит на основание т.3.1.7. от договора. Съгласно договора, ответникът дължал възстановяване на получения целеви кредит в размер на 4480лв. до 16.12.2011г. На 30.09.2011г. постъпило заявление за разсрочване от ответника с приложение на регистрационна карта. На 01.12.2011г. между страните бил сключен анекс, с който срокът за възстановяване на получения кредит бил удължен до 26.11.2012г. С подписване на анекса кредитополучателят бил запознат и с размера на дължимите лихви към дата на падежа на задължението. На 29.05.2015г. било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответника, в резултат на което в полза на ищеца бил издаден изпълнителен лист за сумите от 4480лв. – главница, 513,87лв. – договорна лихва за периода 16.12.2009г. – 26.11.2012г., 1138,88лв. – законна лихва за периода 27.11.2012г. – 28.05.2015г., както и законната лихва върху главницата от 29.05.2015г. и 566,66лв. – разноски. До 25.08.2016г. от страна на длъжника по договор от 10.12.2009г. не било извършено плащане в изпълнение на задължението за възстановяване на дължимите по договора и анекса суми.  Срещу издадения изпълнителен лист постъпило възражение и в указания едномесечен срок ищецът предявил настоящия установителен иск. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ищецът има изискуемо вземане срещу ответника в размер на 4480лв. – главница, 513,87лв. – договорна лихва за периода 16.12.2009г. – 26.11.2012г., 1138,88лв. – законна лихва за периода 27.11.2012г. – 28.05.2015г., както и законната лихва върху главницата от 29.05.2015г. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който заявява, че действително е страна по цитирания от ищеца договор, получил сумите по същия. Не успял да върне субсидията, тъй като за всяка следваща година отглежданите от него животни се нуждаели отново от фураж за изхранването им. Според ответника, предоставения му кредит по процесния договор е държавна помощ и представлява безвъзмездни средства, отпуснати за подпомагане на земеделските производители и не подлежи на връщане, освен в изрично посочените случаи. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.12.2009г. между страните е сключен договор за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж или фуражни компоненти в размер на 4480лв. със срок на възстановяване на сумата до 16.12.2011г. Видно от приложеното платежно нареждане сумата от 4480лв. е преведена  по сметка на ответника на 11.12.2009г. От своя страна последният е представил съответните фактури за закупен фураж, издадени на 18.12.2009г. Със заявление за разсрочване от 30.09.2011г. ответникът е поискал да се разсрочи плащането по кредита. На 01.12.2011г. между страните е подписан анекс, с който е определен нов срок за възстановяване на предоставения кредит, а именно до 26.11.2012г.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищеца съдът назначи и изслуша съдебно-икономическа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. Вещото лице сочи, че размерът на договорната лихва от 16.12.2009г. до 26.11.2012г. по сключения между страните договор възлиза на сумата от 837,01лв., а размерът на законната лихва за периода от 27.11.2012г. до 28.05.2015г. е 1139,32лв. При извършената проверка вещото лице констатира, че няма погашения по предоставения кредит от ответника. На 30.06.2014г. има отразено прихващане в размер на 310лв. /отпусната държавна помощ/.

 При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на предявените искове:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е депозиран в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на сключен договор за кредит.

Разгледан по същество предявеният иск се явява и основателен. По безспорен начин се установява, че между страните е сключен договор на 10.12.2009г., по силата на който ищецът предоставя на ответника кредит за закупуване на фураж или фуражни компоненти в размер на 4480лв. В същия договор страните са уговорили предоставения кредит за животновъдство да бъде възстановен от кредитополучателя до 16.12.2011г. Впоследствие, поради неизплащане в срок на получения кредит страните са подписали анекс, с който са договорили нов срок за погасяване. От депозираното експертно заключение се установява, че дори в новия срок, който са договорили страните, получената в заем сума не е била възстановена на ищеца. Изцяло в тежест на ответника е възложено да установи, че е изплатил задълженията си по договора за кредит в съответния срок. Въпреки дадените указания в тази насока, ответната страна не ангажира доказателства, от които да се установи плащане в срока или дори след него. Възраженията на ответника, че тази сума не е получил като кредит, а същата представлява безвъзмездна помощ също останаха недоказани. Изрично, както в договора за кредит, така и в допълнително подписания анекс страните са уговорили връщане на получената като заем сума в съответните срокове и при уговорените изрично условия.  

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че следва да се уважи предявения иск, като се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите по издадената по частното гражданско дело заповед за незабавно изпълнение. От депозираното експертно заключение се установява, че размера на дължимите лихви за процесните период са дори в по-голям размер от претендирания. Ето защо, следва да се приемат размерите по заповедта за изпълнение.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 122,66лв. – държавна такса; 200лв. – възнаграждение за вещо лице и 444лв. – юрисконсултско възнаграждение, или общо 766,66лв.

         Мотивиран така, съдът

 

                                            Р   Е   Ш   И   :

 

Приема за установено по отношение на А.И.Г. с ЕГН:********** ***, че Държавен фонд „Земеделие“, ЕИК 121100421, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Борис III“ №136, представляван от изпълнителния директор Р.А.П., има изискуемо вземане срещу А.И.Г. в размер на 4480лв. – главница, 513,87лв. – договорна лихва за периода 16.12.2009г. – 26.11.2012г., 1138,88лв. – законна лихва за периода 27.11.2012г. – 28.05.2015г., както и законната лихва върху главницата от 29.05.2015г. до окончателното изплащане и разноските в заповедното производство – 122,66лв. за държавна такса и 444лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №654/04.06.2015г. по ч.гр.д.№1195/2015г. по описа на РС-Хасково.

ОСЪЖДА А.И.Г. с ЕГН:********** ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, ЕИК 121100421, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Борис III“ №136, представляван от изпълнителния директор Р.А.П., направените по делото разноски в размер общо на 766,66лв.  

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                        СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.