Р Е Ш Е Н И Е

 

 

151/08.03.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

Председател: Петър Вунов

секретар: Павлина Николова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1709 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част II, дял I от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

            Образувано е по искова молба от М.К.Т. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.

            Ищецът твърди, че на 23.03.2016 г. му било изпратено съобщение от ответника с приложени към него справка за коригиране на сметката за електроенергия, фактура № 114844537/21.03.2016 г., констативен протокол от експертиза на средство за измерване № 180/19.02.2016 г. и констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 213645. От тях разбрал, че на 09.05.2015 г. от служители на дружеството бил демонтиран и предаден за експертизна проверка електромерът, с който била отчитана ползваната от него електроенергия. Установено било, че този електромер бил манипулиран, вследствие на което отчитал с грешка минус 66 %. В резултат на това му била начислена допълнително сума за плащане в размер на 171,90 лв., която платил ведно с лихва върху нея в размер на 0,43 лв. Поддържа се, че действията на ответното дружество били незаконосъобразни, тъй като констатираната нерегламентирана намеса в работата на СТИ (средството за техническо измерване) сама по себе си не пораждала основание за последваща корекция на сметката за електроенергия. В случая не бил установен нито началният момент на грешното измерване, нито било проведено доказване относно периода, през който не било отчитано цялото количество доставена електроенергия. Освен това горепосоченият констативен протокол му бил връчен една година след извършената проверка, на която ищецът не бил присъствал. На следващо място корекционната процедура по чл. 48 ПИКЕЕ, на която се позовавал ответникът, противоречала на чл. 2 от Закона за енергетиката, а съгласно § 1 на Закона за защита на потребителите при противоречие на два закона се прилагал тези, който осигуряват в по-голяма степен защита на потребителите. Поради това извършената била лишена от законово основание и не се дължало допълнително начислената сума в сочения размер. В подкрепа на изложените доводи била и задължителната практика на ВКС. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 172,33 лева, от която 171,90 лева, представляваща платена от ищцата на ответника без правно основание стойност на ел. енергия за периода от 05.03.2015 г. - 08.03.2015 г. по фактура № 114844537/21.03.2016 г., и 0,43 лева, представляваща платено също без правно основание обезщетение за забава върху нея, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло - как­то по основание, така и по размер. Твърди се, че при извършената на 08.05.2015 г. проверка от служители на „ЕВН България Елект­роразпределение" ЕАД на електромер № 3287340, монтиран да измерва доставяната електрическа енергия в имота на ищеца, били спазени всички изисквания на новата правна уредба относно извършването на техническа проверка и едностранна корекция на сметка за изминал период, в случай на неточно измерване на ел. енергията. Поради това и процесната сума била начислена и претендирана правомерно на основание разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във връзка с чл. 45, ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 51, ал. 1, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ и респ. законосъобразно платена от ответника. Поддържа се, че проверката била извършена в присъствието на ищеца, без каквито и да е било възражения. Поради съмнения за извършена манипулация на електромера, на основание чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ, той бил демонтиран, поставен в безшевен чувал и запечатан с пломба със знака на ЕВН ЕР и уникален номер - EVN 340913, като всички тези действия по проверката на СТИ били закрепени в констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 213645/08.05.2015 г. След това бил предаден на БИМ, ГД „Мерки и измервател­ни уреди", Регионален отдел - гр. Пловдив за извършване на метрологична експертиза по реда на глава пета от Закона за измерванията. Съгласно Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 180/19.02.2016 г. на БИМ бил осъществен достъп до вътрешността на елект­ромера, като били изрязани част от зъбите на второ зъбно колело на броителния механизъм. В резултата на тази манипулация електромерът отчитал с 66 % по-малко от консумираната електроенергия и по двете тарифи. От своя страна „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД като краен снабдител на ищеца издало процесната фактура № 1148445371/21.03.2016 г. за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измер­ване на ел. енергията, в раз­мер на 172,33 лева с ДДС. Тя представлявала стойността на допълнително начислените 2106 KW/h ел. енергия за периода от 05.03.2015 г. до 08.05.2015 г. след приспадане на допустимата грешка на СТИ в размер на 2 %. Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 64 дни и не превишавал посочения в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ период от 90 дни, тъй като нямало как обективно да се установи от кога точно датирала грешката. Първата дата 05.03.2015 г. била началото на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на про­верката, в която била констатирана манипулацията, а последната дата била датата на извършената техническа проверка. Следвало да се има предвид и че едностранната корекция на сметката на ищеца била извършена от ответника не по реда на ОУ, а по реда на чл. 51, ал. 1, във връзка с чл. 48, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2, б. „а", във връзка с чл. 45, ал. 1 ПИКЕЕ. Освен това техническата провер­ка и едностранната корекция на сметката на ищеца за изминал период били извършени след влизане в сила на новите текстове на ЗЕ - чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, приети със ЗИДЗЕ (обн. ДВ. бр. 54 от 2012 г.) и ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г., даващи основание на енер­гийния доставчик да извършва едностранна корекция на сметката за електрическа енергия за изминал период, съгласно подробно уредени условия и ред. Предвид изложеното се моли да се отхвърли изцяло иска и да се присъдят сторените деловодни раз­носки.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            С Определение № 64/13.01.2017 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна му от ответника на обект, находящ се в гр. Х****************.

            Не е спорно обстоятелството и че ответникът е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.

            Съгласно приетия констативен протокол № 213645/08.05.2015 г., съставен от служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД в присъствието на ищеца, на 05.05.2015 г. е извършена проверка на електромера на горепосочения обект. Посочено е, че след извършената проверка с еталон № 0360402 марка „Емсист“ електромерът е демонтиран, поставен е в безшевна торба и е запечатан с пломба № 340913.

            От констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 180/19.02.2016 г. на БИМ, ГД „МИУ“, РО - Пловдив се установява, че е осъществяван нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера. Посочено е и че са били изрязани част от зъбите на второ зъбно колело на броителния механизъм. В резултат на тази манипулация, електромерът е отчитал с 66 % по-малко от консумираната електроенергия и по двете тарифи.

            По делото е представена и справка за коригиране на сметката за електроенергия на ищеца от 07.03.2016 г.

            С писмо с изх. № 14934239-1/21.03.2016 г. ищецът е уведомен от ответника за извършената проверка и резултата от експертизата, както и че на основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ ще му бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода от 05.03.2015 г. - 08.05.2015 г. чрез допълнително начисляване на сума в размер на 171,90 лв.

            В тази връзка е издадена фактура № 1148445371/21.03.2016 г. за сумата от 171,90 лв. с ДДС, представляваща дължима сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромера на ищеца за периода от 05.03.2015 г. - 08.05.2015 г.

            От представените 2 бр. системни бонове от 09.04.2016 г. се установява, че на тази дата ищецът е заплатил сумата по фактура № 1148445371/21.03.2016 г., както и 0,43 лв. – лихва за забава върху нея.

            По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К.Й.Л. - служител в „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД и участник в проверката на електромера на ищеца. От неговите показания се установяват описаните в Констативен протокол № 213645/08.05.2015 г. обстоятелства.

            От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 180/19.02.2016 г. на БИМ отразява техническото състояние на СТИ № 3287340, което е резултат от външно неправомерно въздействие върху електромера. Описаните манипулации в раздел 5 „Техническо състо­яние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп“ от констативния протокол водят до частично измерване на електрическата енергия – електромерът не измерва 66 % от консумираната електроенергия. В случая правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество електроенергия така, както е заложена от ПИКЕЕ, съотв. правилно е остойностено това неизмерено количество ел. енергия. Според вещото лице М.Х. началният момент на неточно отчитане на СТИ не може да бъде установен.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

            Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1. предл. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е основателен поради следните съображения:

Съгласно чл. 55, ал. 1. предл. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Следователно, за да бъде уважен така предявеният иск, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните елементи: извършено от ищеца плащане на процесната сума, която е получена от ответника без валидно правно основание. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже извършването на плащането, а в тежест на ответника - съществуването на облигационна връзка с другата страна, както и на твърдените основания за едностранно коригиране сметката на ищеца за доставената му през изминалия релевантен период електрическа енергия поради неточното й измерване, която съответства на представената по делото фактура № 1148445371/21.03.2016 г.

По делото не се спори, а и от представените 2 бр. системни бонове от 09.04.2016 г. се установява по несъмнен начин, че на тази дата ищецът е заплатил сумата по фактура № 1148445371/21.03.2016 г., както и 0,43 лв. – лихва за забава върху нея, или общо 172,33 лв.

Няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по силата на сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни ОУ, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, като няма данни да са предложени и съотв. приети специални условия, различни от публикуваните ОУ. Основните спорни въпроси са дали ответникът е имал право да извърши едностранна корекция на отчетеното количество доставена електрическа енергия за релевантния минал период и ако е имал, налице ли са били предпоставките, даващи му основание на направи такава корекция, както и спазени ли са правилата, уреждащите това негово право. В тази връзка най-напред следва да се отбележи, че действително след измененията с ДВ бр. 54/17.07.2012 г. в разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2. т. 6, б. „а” и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ може да се направи обоснован извод, че вече е предвидена възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съобразно допуснатата законова делегация от Председателя на ДКЕВР са издадени ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. Тъй като в тях не е посочено друго, те са влезли в сила три дни след горепосочената дата съгласно разпоредбата чл. 5, ал. 5 КРБ, т.е. считано от 16.11.2013 г. В настоящия случай проверката на СТИ от служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД е извършена на 08.05.2015 г., а корекцията на сметките на ищеца се отнася за периода от 05.03.2015 г. - 08.05.2015 г. Следователно, ответното дружество е имало законово основание за едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период. Следва да се има предвид, обаче, че съгласно чл. 120 ЗЕ СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на съответната електроразпределителна мрежа, като поддържането му в изправност и в съответствие с техническите изисквания на електромера е в задължение на оператора на мрежата - чл. 89, т. 4 ЗЕ и чл. 34 ОУ.

Настоящият съдебен състав счита, че за да са налице предпоставките на законосъобразна корекция на сметка за минал период, е необходимо да се докаже по несъмнен начин и осъществяването на манипулация на СТИ от потребителя или от друго лице, но с негово знание или съгласие. Първото обстоятелство е безспорно установено по делото, но по отношение на второто липсват както твърдения, така и каквито и да е било доказателства, че именно ищецът или поне с негово знание е извършено такова неправомерно въздействие върху процесното СТИ. Тук е уместно да се отбележи, че настоящият състав не споделя наведените от ответника доводи за наличието на безвиновна (обективна) отговорност на клиента в тази хипотеза, тъй като това представлява изключение от въведения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност, поради което следва да бъде изрично и ясно разписано от законодателя. Горепосочените разпоредби на ЗЕ и на ПИКЕЕ не могат да се тълкуват в този смисъл, тъй като те само регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на корекция на количеството консумирана електрическа енергия. Тези изводи съответстват и на трайно установената и задължителна съдебна практика - Решение № 12 от 11.02.2013 г. по т. д. № 1080/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 177 от 12.12.2011 г. по т. д. № 1008/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 205 от 03.09.2013 г. по т. д. № 37/2011 г. на ВКС, II т. о. и др., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

Дори и да се приеме, че с уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се въвежда безвиновна (обективна) отговорност на потребителите на електроенергия, следва да се има предвид, че с оглед противоречието й на чл. 82 ЗЗД, както и на чл. 2, ал. 2 ЗЕ, съгласно който един от принципите при търговията с електрическа енергия е защита интересите на потребителите, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА тя не следва да бъде приложена. Освен това в § 1 на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е предвидено, че при противоречие на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. Уместно е да се посочи и че обективната отговорност е вид гражданска отговорност (без значение договорна или деликтна), поради което, за да бъде ангажирана е необходимо да е налице поведение на отговорното лице, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Задължението на потребителя по договора за продажба на електрическа енергия е за бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността му е налице само при доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява. Тежестта на доказване е на доставчика на електрическата енергия, а както се посочи по-горе, по делото нито се твърди, нито се установява такова негово поведение. В този смисъл е и Решение № 38 от 15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Отделно от това следва да се има предвид и че дори при евентуално установяване на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия трябва да докаже периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на това неправомерно действие, както и реално консумираната електрическа енергия. В противен случай едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период би позволило на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. В настоящия спор не се събраха и такива доказателства, което е още едно основание за недължимост процесната сума. Независимо, че периодът е в рамките на допустимите максимално 90 дни според чл. 49 ал. 2 ПИКЕЕ, винаги следва да се докаже защо и как точно е установен този период, при положение, че в отговора дори не се навеждат твърдения за това дали въобще някаква проверка е била правена на уреда, за да се мотивира така приложеният срок.

Не би могло да се приеме и че в случая се касае за извъндоговорна отговорност, почиваща на принципа на неоснователното обогатяване. Това е така, защото между доставчика на електрическата енергия и потребителя е налице договорна обвързаност, поради което и при нарушение на задължения по договора отношенията им се уреждат съобразно правилата на договорната отговорност, а не на плоскостта на отговорността при неоснователно обогатяване.

Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива. Според настоящия състав възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Действително делото не е с особена фактическа и правна сложност – разгледано е в едно съдебно заседание, събран е неголям доказателствен материал, налице е трайна и непротиворечива практика по сходни случаи в РС – Хасково и ОС – Хасково, която е възпроизведена в исковата молба. При това положение и съобразно чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до 300 лв. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от общо 350 лв., от която за платени държавна такса – 50 лв. и адвокатско възнаграждение – 300 лв.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, да заплати на М.К.Т., ЕГН ********** ***-*****, адрес за призоваване: гр. Хасково, бул. „Съединение" № 10, офис 35, адв. Юрий Манолов, сумата от 172,33 лева, от която 171,90 лева, представляваща платена без правно основание стойност на електрическа енергия за минал период - от 05.03.2015 г. - 08.03.2015 г. по фактура № 1148445371/21.03.2016 г., и 0,43 лева, представляваща платено без правно основание обезщетение за забава върху нея, ведно със законната лихва върху сумата от 172,33 лева, считано от датата на предявяване на иска - 17.08.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М.К.Т., ЕГН ********** ***-Г-8, адрес за призоваване: гр. Хасково, бул. „Съединение" № 10, офис 35, адв. Юрий Манолов, сумата от 350,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: /П/ не се чете

       /Петър Вунов/