Р Е Ш Е Н И Е

№ 154                                                         08.03.2017г.                                         гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковския районен съд                                                                гражданска колегия

На десети февруари                                                       двехиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Десислава Вълканова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1681 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ – за заплащане на дължимо трудово възнаграждение, и по чл.215 от КТ – за заплащане на обезщетение при командировка за дневни.

Ищецът посочва, че по ТД № 97 от 07.02.2014г. работил при ответника. Ответното дружество не му било изплатило дължимите командировъчни за месец декември 2014г. в размер на 1265 лева за извършени осем курса, от които били начислени 342,96 лева, и 700 лева за извършени седем курса през месец януари 2015г., от които били начислени 300 лева. При прекратяване на ТПО му била удържана сумата от 1484,16 лева. По т.4 от трудовия договор бил дал съгласие за удръжка на една брутна работна заплата при дисциплинарно уволнение. За месец декември заплатата му била в размер на 455,56 лева, поради което работодателят му удържал в повече сумата от 1028,60 лева. Моли да се осъди ответникът да му заплати сумата от 922,04 лева командировъчни за месец декември 2014г. и 400 лева за месец януари 2015г., както и сумата от 1028.60 лева неправомерно удържани от работодателя суми. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа исковете и моли да се уважат. В писмена защита излага доводи.

Ответникът оспорва исковете. Намира исковете за недопустими. Не се оспорва между страните наличието на трудов договор. С него било уговорено срок на предизвестие 4 месеца. Със заповедта за прекратяване на ТПО били удържани и три брутни работни заплати. В производството по чл. 344 от КТ ищецът не оспорил удръжките, поради което те били погасени по давност. Не били получавали нотариална покана. В съдебно заседание чрез процесуален представител – управителя Себахтин Исмаил поддържа отговора Не оспорва между страните наличие на трудово правоотношение, осъществяването на 7 курса през м. декември 2014г. и осъществяването на 6 курса за м. януари 2015г. Оспорва се само курсът от 07.12.2014г., както и този от 15.01.2015г. Не се оспорва дължимостта на сумата 388.62 лева, като ответникът заявява, че не е ставала причина за завеждане на делото в тази част. Ответната страна заявява още, че са заплащани командировъчни средства в размер на 21 евро съгласно Наредба за командировките в чужбина, т.е. в минимален размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете са допустими, тъй като не са разгледани в други производство -  в това по чл. 344 от КТ по гр.д. 598/15г. на ХРС няма предявени подобни претенции. На следващо место не са погасени и по давност с оглед на разпоредбата на чл. 358 ал.1 т.3 от КТ.

Не се оспорва между страните наличие на трудово правоотношение, осъществяването на 7 курса през м. декември 2014г. и осъществяването на 6 курса за м. януари 2015г. Оспорва се само курсът от 07.12.2014г., както и този от 15.01.2015г. Не се оспорва също така, че при прекратяване на ТПО работодателят е удържал тримесечни брутни работни заплати в размер на 1365 лева на основание 221 ал.2 от КТ – дисциплинарно уволнение. Брутното трудово възнаграждение за месец декември 2014г., месецът преди уволнение е било в размер на 455.46 лева. Вещите лица по назначената комбинирана експертиза посочват, че работодателят е удържал сумата от 1237 лева – 700 лева за месец декември 2014г. и 537 лева за месец януари 2015г., но за месеците декември 2014г. и януари 2015г. не са изплатени и сумите от 274,44 лева и 85,60 лева, тъй като дължимите суми за съответните месеци били в размер на 974,44 лева и 622,60 лева.

В трудовия договор между страните, копие от който е представен по делото на лист 5, се установява, че страните са се уговорили в т.4, че работникът дава съгласие при дисциплинарно уволнение да му се удържи една брутна работна заплата, която да бъде удържана от трудовото му възнаграждение. Срокът на предизвестие съгласно т.3 е определен на четири месеца.

Със заповед № 10/21.01.2015г. на управителя на ответното дружество е прекратено ТПО между страните, като е посочено, че работникът дължи обезщетение в размер на три брутни работни заплати за срока на предизвестие, което обезщетение следва да се удържи от трудовото му възнаграждение.

Двата иска са взаимно свързани, като съдът ще ги разгледа в съвкупност, тъй като двете заедно определят месечното трудово възнаграждение.

По отношение на иска с правно основание чл. 215 КТ.

По делото не бяха представени заповеди за командироване в чужбина или вътрешните правила за работната заплата на ответното дружество във връзка с НСКСЧ или Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/. И в двата подзаконови нормативни акта се посочва, че за извършване на работа в друга страна се полагат разходи за командировка, като се издава заповед, която има задължително съдържание – чл. 5 ал.2 от НСКСЧ. Това задължение е на работодателя. Когато той не е изпълнил задължението си, следва по аналогия и с други доказателства да се установят фактите. В тази връзка са и констатациите на Дирекция Инспекция по труда – Хасково, че работодателят не е издавал заповеди за командировка. Самият ответник не оспорва по – голямата част от командировките.

От заключението на ВЛ К. се установява, че след анализ на доказателствата по делото, следва да се приеме, че за месец декември ищецът е бил 23 дни в командировка. От тези констатации ответникът оспорва единствено курса за 7-10.12.2014г. – четири дни. Извършването на този курс, съдът намира, че се установи от показанията на свидетеля Л.Н.Г. . последният посочва, че е поканил ищецът да празнуват осми декември през 2014г., но той му е отказал с мотива, че има курс за Прага. В тази връзка съдът кредитира и показанията на вещите лице, които посочват, че работодателят не им е дал писмени документи за извършването на този курс от друго лице, за наличието на отпуск на ищеца или други обстоятелства, които да доведат до извода, че той не е извършил курс. С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът е осъществил осем курса през месец декември 2014г., за което е бил командирован 23 дни. При определяне на размера на дължимите пари за тези командировки, съдът намира, че не следва да се кредитира представените от ответника писмени документи. Това е така, тъй като същите не отразяват правилно нито изработените дни, нито съпоставени с предишни месеци размерът на дължимите за командировка средства. При съпоставка с други месеци, за които ищецът е отработвал същите дни, той е получавал командировъчни в размер на 964,16 лева за месец юли 2014г. и за по – малко отработени дни за месец август и септември – по 907,28 лева и 849,72 лева. Предвид всичко изложено, съдът намира, че на ищеца се следват командировъчни средства в размер на 964,16 лева за месец декември 2014г. по аналогия от заплатените за месец юли 2014г. същия брой дни.

По отношение на претенцията за месец януари 2015г.

От заключението на ВЛ К. се установява, че след анализ на доказателствата по делото, следва да се приеме, че за месец януари 2015г. ищецът е бил 15 дни в командировка. От тези констатации ответникът оспорва единствено курса за 15-16.01.2015г. – два дни. Съдът намира, че извършването на този курс следва да се приеме за доказано на основание чл. 161 от ГПК. По делото бе назначена комбинирана експертиза, която не е могла да установи релевантните факти по делото, поради обстоятелството, че ответникът не й е предоставил целият обем на писмени доказателства, които следва да поддържа, докато за тахошайбите може да се приеме, че са унищожени, тъй като следва да се пазят не по – малко от 12 месеца, то за счетоводната документация, в това число и заповеди за командировка, това не важи, а те трябва да се съхраняват не по – малко от пет години, а за ведомости за заплати срокът е дори 50 години. В тази връзка съдът кредитира и показанията на вещите лице, които посочват, че работодателят не им е дал писмени документи за извършването на този курс от друго лице, за наличието на отпуск на ищеца или други обстоятелства, които да доведат до извода, че той не е извършил курс. С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът е осъществил седем курса през месец януари 2015г., за което е бил командирован 15 дни. При определяне на размера на дължимите пари за тези командировки, съдът намира, че не следва да се кредитира представените от ответника писмени документи. Това е така, тъй като същите не отразяват правилно нито изработените дни, нито съпоставени с предишни месеци размерът на дължимите за командировка средства. При съпоставка с други месеци, за които ищецът е отработвал повече дни, но не и три пъти разлика, каквато е разликата в заплащането, той е получавал командировъчни в размер на 964,16 лева за месец юли 2014г., за месец август и септември – по 907,28 лева и 849,72 лева. Предвид всичко изложено, съдът намира, че на ищецът се следват командировъчни средства в размер на 680,25 лева – съдът взема като база заплащането за месец август 2014г. в размер на 907,28 лева, като приспада пет дни по – малко за януари 2015г.

По предявения иск с правно основание чл. 128 т.2 от КТ.

С оглед на изложеното по – горе за дължимите командировъчни средства, съдът намира, че на ищеца се следва ТВ в размер на 1321,20 лева за месец декември 2014г. – 964,16 лева командировъчни + 357,04 лева – чиста сума за получаване /таблица 3 л. 67/ и 891,25 лева за месец януари 2015г. – 680,25 лева командировъчни и 211 лева – чиста сума /таблица 3/, или общо сумата от 2212.45 лева.

С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателстваС оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателстваС оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателстваЕдно от задълженията на работодателя е да заплаща уговореното трудово възнаграждения за извършената работа съгласно чл. 128 т.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 270 ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на негови близки. Също по писмено искане на работника законодателят е извел изключение, като е допуснал трудовото възнаграждение да се превежда по влог в банка посочена от служителя. С цитираната разпоредба законодателят е предвидил писмена форма за доказване на плащането – по ведомост или срещу разписка. Единствения способ за доказване на плащане на трудово възнаграждение се явява ведомост, разписка или платежно нареждане до банка. Тежестта на доказване е изцяло на работодателя съгласно чл. 154 ал.1 от ГПК, като то следва да бъде пълно и главно.

            В настоящия случай работодателят не представи доказателства за изплатено трудово възнаграждение за месеците декември 2014г. и месец януари 2015г. Това е така, тъй като със заповедта за прекратяване на ТПО е посочено, че на работника следва да се удържат три брутни работни заплати, като обезщетение.

Действително законът позволява присъждане на такова обезщетение при дисциплинарно уволнение, каквото е налице и в настоящия случай. Нормата на чл. 221 ал.2 от КТ е диспозитивна, като определя максимален размер на обезщетението – до срока на предизвестие, което в настоящия случай е четири месеца. Въпреки това, страните по провоотношението са игнорирали тази разпоредба и са договорили обезщетенеито да е в размер на една брутна работна заплата. Няма пречка за това им действие, тъй като нормата е диспозитивна. Удържайки по – голям размер на брутно трудово възнаграждение, работодателят е нарушил договорката между страните и се е обогатил за сметка на работника, като е задържал дължимо му трудово възнаграждение в повече. Според изложеното по - горе дължимото за месеците декември 2014г. и месец януари 2015г. възнаграждения са били в размер на 2212.45 лева. Работодателят има право от тази сума да удържи едно БТВ в размер на 455,46 лева за месец декември 2014г. Като е  удържал повече, той неоснователно се е обогатил за сметка на служителя.

Поради изложеното следва всички искове да се уважат до размер на 1756,99 лева /2212,45 – 455,46/.

Работникът претендира сумата от 1028.60 лева за трудово възнаграждение и 1322,04 лева командировъчни или, общо сумата от 2350,64 лева, който размер се явява недоказан, и като такъв следва да се отхвърли.

Ищецът претендира и лихва върху претенциите си, но те не са индивидуализирани по размер, като следва да се присъди законната лихва от подаване на ИМ.

При този изход на делото и на двете страни се следват разноски. Ищецът е сторил разноски в размер на 320 лева, за които има доказателство, че са заплатени с оглед на ТР 6/2013г. Ответникът не е сторил разноски. С оглед на уважената част от исковете на ищеца се следват разноски в размер на 239,18 лева, които следва да се заплатят от ответника. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково на основание чл. 78 ал.6 от ГПК ДТ по уважените искове в размер на 100 лева /предявени са два иска/ и 400 лева за ВЛ.

Водим от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОСЪЖДА „Арда тур” ЕООД гр. Хасково, със седалище и адрес на управление: бул. “Съединение” № 45, ЕИК 126034587, да заплати на А.Т.Т. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв.Трачев, на основание чл. 128 т.2 и чл. 215 от КТ сумата от 1756,99 лева, представляваща неплатено трудно възнаграждение и командировъчни за месец декември 2014г. и месец януари 2015г., след приспаднато обезщетение на основание чл. 221 ал.2 от КТ в размер на 455,46 лева, в едно със законната лихва върху посочените суми от 15.08.2016г., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК разноски в размер на 239,18 лева, като исковете до пълните предявени размери от 2350,64 лева за трудово възнаграждение и командировъчни, като неоснователни и недоказани, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „Арда тур” ЕООД гр. Хасково, със седалище и адрес на управление: бул. “Съединение” № 45, ЕИК 126034587, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Хасково ДТ в размер на 100 лева и 400 лева за ВЛ.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от получаването му.

 

Районен съдия: /П/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.