Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 191

                                                  гр. Хасково,  22.03.2017год.  

 

                В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на двадесет и трети февруари

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                

                                                              СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА        

                                                                                                                                      

                                                                             

 

Секретар: Елена Стефанова   

Прокурор:

като  разгледа докладваното от Съдията  гр.д.№ 1666 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                     

Предявен от Академия на МВР против М.С.С.,*** иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.146, ал.1 и ал.2 от Закона за министерството на вътрешните работи /отм./ и чл.198, ал.3 вр. с чл.195 от Закона за министерството на вътрешните работи /отм./ за сумата 6 181.08 лева.

В исковата молба се твърди, че по силата на ЗМВР и Договор № 809/05.04.2004г., ищецът – Академия на МВР-гр.София се задължавал да обучава, като осигури висококвалифицирана подготовка на курсанта /ответника/ по специалността „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“ срещу задълженията на курсанта след завършване на обучението си да служи в системата на МВР за срок не по-малък от 10 години. Със Заповед № К-4043/16.04.2013г. ответникът бил уволнен от длъжност „Разузнавач“, VI степен в група 02 „Противодействие на криминалната престъпност“ на сектор „Криминална полиция“ при Районно управление „Полиция“ – Хасково при ОД на МВР-Хасково, категория Г – III степен. Поради извършено тежко дисциплинарно нарушение – използване на служебното си положение за лична облага на трети лица, а именно – подаден бил сигнал за откраднат мобилен телефон, който сигнал ответникът не отразил никъде. След това открил извършителя, иззел откраднатия телефон „Нокиа С7-00“, не го регистрирал по установения ред, а вместо това го подарил на приятелката си, бил наказан с уволнение и прекратяване на служебното правоотношение. Посочва се още в исковата молба, че вземането произтичало от това, че уволнението представлявало предсрочно прекратяване на изпълнението на поетото от ответника задължение, застъпено в подписания договор, с което ставала и изискуема сумата за обучение и издръжка, преизчислена спрямо прослуженото време. Ответникът започнал обучението си през месец октомври 2003г., завършил през месец октомври 2007г. и встъпил в длъжност на 01.11.2007г. Със Заповед от 16.04.2013г. същият бил освободен от служба, считано от 23.04.2013г. по силата на акт за сдаване на длъжност. Твърди се още, че съгласно чл.146, ал.1 от ЗМВР /отм. ДВ, бр.17/24.02.2006г./, чл.195 от ЗМВР /отм. ДВ, бр.53/27.06.2014г./ и чл.172 от ЗМВР /в сила от 01.06.2014г./ и договора, сключен между ищеца и ответника, освободените от служба по собствено желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили законово определения срок, следвало да възстановят разходите за издръжка, обучение и униформено облекло. Ответникът бил служител на Министерство на вътрешните работи от 01.11.2007г. до 23.04.2013г. След направена финансова справка за реализираните разходи за целия период на обучение и след приспадане на част от дължимото, дължимата сума била в размер на 6 181.08 лева. Водена била дълга кореспонденция, изразяваща се в покани за доброволно изпълнение от страна ищеца. Било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и издадена Заповед № 219/21.03.2016г. по Ч.гр.д. № 535/2016г. по  описа на Районен съд-Хасково, срещу която длъжникът възразил. Изложеното обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 6 181.08 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението – 17.03.2016г. до изплащане на вземането. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

          Ответникът счита иска за неоснователен, както по размер, така и по основание. Оспорва методиката на изчисляване на дължимите разходи за обучение. Същата не била съобразена с разпоредбите на ПМС № 162/20.06.2001г. Претендираната сума от 6 181.08 лева не била диференцирана какво точно включва в себе си. Съгласно писмо от 15.12.2014г. сумата по искова молба включвала възстановяване на издръжка и обучение, а в договора от 05.04.2014г. било договорено да се възстановява само сумата за обучение. Ответникът претендира разноски.

          Съдът,  като прецени събраните по делото доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор от 06.08.2003г., сключен между Академия на МВР и ответника по делото, Академия на МВР се е задължила да обучава, като осигури висококвалифицирана подготовка на курсант М.С. за получаване на висше образование по специалността „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“ и образователно-квалификационна степен „бакалавър“, а същият, след успешно завършване, се е задължил да служи на Министерството на вътрешните работи за срок не по-малък от 10 години. В т. 2 от договора е посочено, че при освобождаване от служба по собствено желание или по дисциплинарен ред, преди  обучаемият да е изслужил срока от 10 години, възстановява на Академията на МВР разходите за обучение, като в т.4 е посочено, че се възстановяват пропорционално на неизслужения срок. Според съда няма спор, че договорът е сключен именно на 06.08.2003г., въпреки посочената в заглавната му част дата – 05.04.2004г., тъй като от заключението на вещото лице, което е извършило проверка и във Финансовата служба на Академия на МВР, се установи, че ответникът е започнал обучението си в Академията през м.август 2003г. и е завършил редовна форма на обучение през м.октомври 2007г., а и ноторно известен на съда е фактът, че срокът на обучение по всяка една специалност, при образователно-квалификационна степен „бакалавър“, редовна форма на обучение, е 4 години. Или, на практика е било невъзможно ответникът да е започнал обучението си през м. април 2004г. и да е завършил през м. октомври 2007г. /т.е. за срок от 3 години/.

          Със Заповед, рег. №К-6585 от 29.10.2007г. на Министъра на вътрешните работи е бил обявен 34-ти випуск на факултет „Полиция“ на Академията на МВР за „ВИПУСК – 2007“, присъдена е била категория на курсантите и са били назначени на длъжност в Министерството на вътрешните работи,считано от 01.11.2007г. в Национална служба „Полиция“, Областна дирекция „Полиция“-Хасково, като измежду посочените лица е и ответникът по делото – М.С.С.. За същия е отразено, че се присъжда категория „Г“, инспектор III степен, разузнавач VI степен в група 02 към сектор „Криминална полиция“ при РПУ-Хасково, със заплата за категория 327 лева и 371 лева за длъжност, в т.ч. възнаграждение за ниво № 13 – 234 лева, възнаграждение за специфични условия на работното място 137 лева и ЛВД позиция № 32.

          Представи се по делото Акт за встъпване в длъжност с дата 01.11.2007г., видно от който е, че ответникът М.С.С., съгласно Заповед на Министъра на вътрешните работи № ВР К-6585/29.10.2007г., е встъпил в длъжност на тази дата. Посочено е в акта, че ответникът е назначен за разузнавач VI степен „02“, сектор „КП“ при РПУ-Хасково към ОДП-Хасково.

Видно от Заповед, рег. № К—4043 от 16.04.2013г. на Министъра на вътрешните работи е, че на основание чл.224, ал.2, т.2 и т.4, чл.227, ал.1, т.7, предл.2, т.8, предл.2 и т.10 от ЗМВР, във вр. с чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР, чл.228, т.1 и чл.245, ал.1, т.8 от ЗМВР, на ответника е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение. На самата заповед има отбелязване, че е връчена на ответника на 25.04.2013г., от която дата именно е породила своето правно действие. На същата дата той е подписал и Акт за сдаване на длъжност, съгласно посочената заповед.

Представи се по делото Справка относно направените разходи по обучението на М.С.С.-***, видно от която е, че сумата, подлежаща на възстановяване от ответника, пропорционално на времето на неизпълнение на договора, възлиза на 6 181.08 лева.

За цялостното изясняване на делото от фактическа страна, съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице, което възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се установява, че дължимата сума, пропорционално на времето, неизслужено в системата на МВР, съгласно договора, съобразено с действаща към момента на прекратяване на служебното правоотношение нормативна уредба /§ 23от ПЗР на ЗМВР/, е 6 180.89 лева.

          На  ответника са били изпратени Покани за доброволно изпълнение от 15.12.2014г., 18.02.2015г., 21.03.2015г. и 08.05.2015г., с които Министерство на вътрешните работи го е уведомило, че в 7-дневен срок от получаването им, следва да преведе доброволно сумата от 6 181.08 лева по сметка на министерството, представляваща обезщетение за неизпълнение на договора, сключен на основание чл.195 от ЗМВР /отм./. По делото няма данни тези писма да са стигнали до знанието на ответника. 

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 535/2016г. по описа на Районен съд-Хасково е видно, че със Заповед № 219/21.03.2016г. длъжникът М.С.С.,***, ЕГН **********, е осъден да заплати на кредитора Академия на МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Александър Малинов“ № 1, ЕИК 129001232, сумата в размер на 6 181.08 лева – главница, дължима по Договор № 809/05.04.2004г., сключен между Академия на МВР, гр.София и М.С.С.,***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.03.2016г. до окончателното й изплащане,като и сумата от 123.62 лева, представляваща направени разноски по заповедното производство за заплащане на държавна такса. Срещу заповедта за изпълнение е било подадено възражение в законоустановения срок от ответника, възоснова на което е започнало настоящото исково производство.

           При така описаната фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.146, ал.1 и ал.2 от  ЗМВР /отм./ и чл.198, ал.3 във вр. с чл.195 от ЗМВР /отм./, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане. Разгледан по същество съдът счита предявеният иск за основателен и доказан.

Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.146, ал.2 от ЗМВР /отм./ и чл.198, ал.3 във вр. с чл.195 от ЗМВР /отм./, действал към момента на прекратяване на служебното правоотношение, освободените от служба по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока от 10 години, са длъжни да възстановят разходите за издръжка, обучение, униформено облекло, квалификация и/или преквалификация за периода на обучението, пропорционално на времето на неизпълнение. Безспорно се установи в настоящото производство, че ищецът е направил разходи за издръжка, обучение, вещево и спортно имущество по време на обучението на ответника. Казаното се потвърждава както от представената справка, така също и от заключението на вещото лице, което не бе оспорено от никоя от страните. По делото процесуалният представител на ответника оспори Справка за дължими за възстановяване суми, но не направи искане в насока откриване на производство по реда на чл.193 от ГПК, в което да ангажира съответни доказателства, поради което съдът цени това доказателство наред с останалите, събрани по делото.

Съдът счита, че в настоящия случай е налице и втората предпоставка за уважаване на иска по чл.146, ал.2 от ЗМВР /отм./ и чл.198, ал.3 във вр. с чл.195 от ЗМВР /отм./, действал към момента на прекратяване на служебното правоотношение между страните по делото. Както се посочи и по-горе, ответникът е бил освободен от заеманата от него длъжност по дисциплинарен ред, считано от 25.04.2013г. Именно от тази дата е било прекратено служебното му правоотношение с ищеца, като не е отслужил периода от 25.04.2013г. до 01.11.2017г. За този период дължимата сума, пропорционално на неизслуженото време в системата на МВР, вещото лице е посочило, че е в размер на 6 180.89 лева.

По изложените съображения искът се явява основателен и доказан в пълния предявен размер от 6 181.08 лева, като следва да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца посочената сума.

Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд-Хасково ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от заявителя разноски по Ч.гр.д. № 535/2016г. по описа на Районен съд-Хасково, а именно –  сумата от 123.62 лева. Както вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на ответника.

С оглед изхода на делото съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски, а именно – сумата 223.62 лева.

            

          Мотивиран така, съдът

 

 

                                           Р       Е      Ш      И :

               

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.С., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на Академия на МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Александър Малинов“ № 1, ЕИК 129001232, сумата 6 181.08 лева, представляваща направени разходи за стипендии, издръжка на обучението и получено вещево и спортно имущество, пропорционално на времето на неизпълнение – 25.04.2013г. – 01.11.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.03.2016г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 219/21.03.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 535/2016г. по описа на Районен съд-Хасково.

 ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********,***, да заплати на Академия на МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Александър Малинов“ № 1, ЕИК 129001232, сумата от 347.24 лева, от която 223.62 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 123.62 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 535/2016г. по описа на Районен съд-Хасково.

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                      СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.