Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 192

  22.03.2017 год., гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                                                                     

на двадесет и трети февруари през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

 

 

                                                       СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

                                                                                 

 

                                                                          

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 1658 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

Предявени са от „Протранс БГ“ ООД със седалище и адрес на управление:  с.Куртово Конаре, Обл.Пловдив против  Рема-Логистик“ ЕООД-Хасково обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.367 и сл. от ТЗ и чл.92, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между ответника, в качеството му на изпращач и ищеца, в качеството му на превозвач, били сключени два договора за международен превоз на стоки, а именно: Договор за международен превоз на стоки от 14.03.2016г., обективиран в международна товарителница CMR 041194 и Договор за международен превоз на стоки от 23.03.2016г., обективиран в международна товарителница CMR 041528. Съгласно чл.4 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR): Договорът за превоз се установява с товарителница.. Товарителницата можела да бъде определена още като тристранен договор, страни по който са изпращачът, превозвачът и получателят на стоката. По силата на сключения между страните по делото договор за международен превоз на стоки от 14.03.2016г., обективиран в международна товарителница CMR 041194, ищецът в качеството му на превозвач поел задължение да извърши превоз на уреди за физически упражнения /фитнес уреди/, надуваеми топки и оборудване за спорт от Република България до Република Ирак, като товарният пункт бил в гр.Хасково, България, а разтоварният пунктгр.Ербил, Ирак. Превозът бил извършен със собствен на ищеца товарен автомобил, с ДК № ******** и полуремарке, с ДК № ********. За извършения превоз изпращачът поел задължение да заплати на превозвача възнаграждение в размер на 5672 лева, като плащането му  било уговорено да стане на две вноски - аванс и окончателно плащане. За извършения международен превоз на стоки ищецът издал Фактура № 0000001206/14.03.2016г. на стойност 2934 лева, представляващи авансово плащане на възнаграждението за извършения международен превоз на стоки и Фактура № 0000001264/13.04.2016г. на стойност 2738 лева, представляваща доплащане до пълния размер на договореното с договора за международен превоз на стоки от 14.03.2016г., обективиран в международна товарителница CMR 041194, възнаграждение. Ищецът доставил на получателя в срокна 22.03.2016г., стоките, предмет на договора. За удостоверяване получаването без възражения от получателя на превозваните стоки имало извършено надлежно отбелязване върху международната товарителница CMR 041194, съдържащо и подпис на получателя. Съгласно чл.13 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR): След пристигането на стоката на предвиденото място за доставяне получателят има право да поиска да му бъде предаден вторият екземпляр от товарителницата и стоката да му бъде предадена срещу подпис“. На 14.03.2016г. ответникът заплатил в брой на ищеца сумата в размер на 2934 лева, представляващи авансово плащане на част от дължимото и уговорено възнаграждение,като остатъкът от 2738 лева не бил платен към датата на предявяване на иска. Посочва се още, че по силата на сключения договор за международен превоз на стоки от 23.03.2016г., обективиран в международна товарителница CMR 041528, ищецът в качеството му на превозвач поел задължение да извърши превоз на козметични продукти от Република България до Република Ирак, като товарният пункт бил в гр.Хасково, България, а разтоварният пунктгр.Ербил, Ирак. Превозът бил извършен със собствен на ищеца товарен автомобил, с ДК № ********, и полуремарке, с ДК № ********. За извършения превоз изпращачът поел задължение да заплати на превозвача възнаграждение в размер на 5476 лева, като плащането било уговорено да стане на две вноски - аванс и окончателно плащане. За извършения международен превоз ищецът издал Фактура № 0000001211/24.03.2016г. на стойност 2738 лева,представляващи авансово плащане за извършения международен превоз на стоки и Фактура № 0000001265/14.04.2016 г. на стойност 2738 лева, представляваща доплащане до пълния размер на договореното възнаграждение с договор за международен превоз на стоки от 23.03.2016г., обективиран в международна товарителница CMR 041528. Стоката била доставена в срок 01.04.2016г., на получателя. За удостоверяване получаването без възражения от получателя на превозваните стоки имало извършено надлежно отбелязване върху международната товарителница CMR 041528. На 24.03.2016г. ответникът заплатил в брой на ищеца част от договореното и дължимо по договора възнаграждение в размер на 2738 лева, представляващи авансово плащане. Остатъкът от договореното между страните възнаграждение не бил заплатен от ответника към датата на иска. Твърди се също така, че съгласно т.11 от Заявка-договор № 343/23.03.2016г. остатъкът от уговореното възнаграждение  следвало да бъде платен до 20 дни след доставянето на стоките и получаване на документите от дружеството изпращач. Стоката била получена от получателя на 01.04.2016г., а документите били предадени от ищеца на ответника на 10.04.2016г. Двадесетдневният срок за плащане на сумата в размер на 2738 лева, представляваща остатък от уговореното между изпращача и превозвача възнаграждение, бил изтекъл на 30.04.2016г. Тъй като ответникът не изпълнил това свое задължение, на основание т.12 от Заявка - договор № 343/23.03.2016г. дължал на ищеца неустойка, след изтичане на 72 часа от падежа, в размер на по 100 евро на ден. Към момента на предявяване на исковата молба - 18.05.2016г. ответникът бил просрочил с 14 дни задължението си за плащане на данъчна фактура № 0000001265/14.04.2016г. на стойност 2738 лева. С оглед неизпълнение на задължението за плащане на дължимото възнаграждение, считано от 04.05.2016г. до деня на депозиране на исковата молба в съда - 18.05.2016 г., ответникът дължал неустойка на ищеца в размер на 1400 евро, чиято левова равностойност била 2738.12 лева и която равностойност била посочена единствено с цел изясняване начина, по който е формирана цената на отделните искове, респ. начина на определяне на дължимата държавна такса върху тази сума. Общият размер на задължението на ответника към ищеца било в размер на 8 214.12 лева, от които 2738 лева, представляващи доплащане до пълния размер на договорената с договор за международен превоз на стоки от 14.03.2016 година, обективиран в международна товарителница CMR 041194, цена по фактура № 0000001264/13.04.2016г., 2738 лева, представляваща доплащане до пълния размер на договорената с договор за международен превоз на стоки от 23.03.2016г., обективиран в международна товарителница CMR 041528 по фактура № 0000001265/14.04.2016г. и 1400 евро /с левова равностойност от 2738.12 лева/, представляващи неустойка за забавено плащане съгласно т.12 от Заявка - договор № 343/23.03.2016г.  Били положени сериозни усилия от страна дружеството ищец за  извънсъдебното уреждане на отношенията с другата страна, но без резултат. Посочва се още, че договорът от 14.03.2016г. не бил първият и единствен подобен в отношенията между страните по делото. Помежду им съществували трайни търговски взаимоотношения, при които условията за доставка, издаването на фактурите, условия и срокове за плащане на цените, били уговаряни еднотипно и еднозначно уреждали отношенията между тях във връзка с всеки един договор за международен превоз на стоки. По Договора за международен превоз на стоки от 14.03.2016г., обективиран в международна товарителница   CMR 041194,било уговорено т.н. окончателно плащане по договора /по Фактура № 0000001264/13.04.2016г. на стойност 2738 лева/ да се извърши в срок до 20 дни след доставянето на стоките и получаването на документите от дружеството – изпращач. Условията, при които следвало да се извърши плащането, били доставяне на стоките и предаване на документите от ищеца на ответника, които условия били изпълнени. Документите били предадени на 18.04.2016г., в 10.30 часа. Двадесетдневният срок за плащане започвал да тече, считано от 18.04.2016г. и бил изтекъл на 08.05.2016г. Тъй като 08.05.2016г. бил неработен ден – неделя, то следвало да се приеме, че срокът изтичал на 09.05.2016г. Исковата молба била депозирана в съда на 19.05.2016г., т.е. изискуемостта на предявеното вземане по Фактура № 0000001264/13.04.2016г. на стойност 2738 лева била настъпила преди датата на исковата молба. Предвид изложеното, ищецът моли съда  да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите, както следва: 2738 лева, представляваща дължимо, но неплатено възнаграждение за извършен международен превоз на стоки по фактура № 0000001264/13.04.2016г., 2738 лева, представляваща дължимо, но неплатено възнаграждение за извършен международен превоз на стоки по фактура № 0000001265/14.04.2016г., 1400 евро -  неустойка за забава по т.12 от Заявка-договор № 343/23.03.2016г. за периода от 04.05.2016г. до 18.05.2016г. , ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на иска до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете. В срока за отговор ответникът предявява насрещен иск с правно основание чл.373 от ТЗ във вр. с чл.67 от Закона за автомобилните превози. Ищецът по насрещния иск твърди, че с ответника по същия били в продължителни търговски отношения. Със Заявка-договор № 335/08.03.2016г. ищецът в качеството си на спедитор възложил на ответника по насрещния иск извършването на международен превоз на товари от гр.Хасково, България до гр.Ербил, Ирак, като договореното навло по тази заявка било 2 800 евро или равностойността им в лева – 5 476.32 лева. Това били действително договорените условия по договора. В тази връзка ищецът по насрещния иск изплатил аванс в брой на ответника по същия 2 934 лева или 1 500.13 евро. Остатъкът от сумата в размер на 1 299.87 евро или 2 542.32 лева следвало да му заплати 20 дни след представяне на чиста товарителница и фактура. При изпълнение на договора обаче част от товара бил увреден, което се установявало от отметката в товарителницата. Възложител спрямо ищеца по насрещния иск за процесния товар бил „ЕГТ Експрес Чехия“. Бил уведомен от това дружество за настъпилата щета и тъй като били в дълготрайни търговски отношения с тях, сключили споразумение за прихващане на щетата от 2 500 ЩД. За настъпването на щетата бил уведомен и превозвача или ответника по насрещния иск и той бил поканен да заплати тяхната равностойност в евро или 2 227 евро, или левовата им равностойност от 4 355.63 лева, което до момента не било сторено. Предвид горното, намира, че са налице предпоставките на чл.67 и сл. от Закона за автомобилните превози за изплащане на обезщетение от страна на ответника по насрещния иск в размер на претърпяната вреда вследствие на увредения товар по заявка-договор № 335/08.03.2016г. в размер на 2 227 евро или левовата им равностойност в размер на 4 355.63лева. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по същия сумата в размер на 4 355.63 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца по този иск вреди вследствие на увредения товар, както и направените по делото разноски.

В срока от чл.131 от ГПК ответникът по насрещния иск подава отговор, в който заявява, че оспорва предявения насрещен иск. Моли съда да отхвърли същия и му присъди разноски.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

          Безспорно се установява, че страните по делото са били в  договорни отношения по силата на сключен Договор за международен превоз на стоки от 14.03.2016г., обективиран в международна товарителница СМR  041194 и Договор от 23.03.2016г., обективиран в международна товарителница СМR 041528. Ищецът, в качеството си на превозвач, е поел задължение да извърши превоз на уреди за физически упражнения /фитнес уреди/, надуваеми топки и оборудване за спорт от България до Ирак, като стоката се е товарила в гр.Хасково, а превозът е извършен със собствен на ищеца автомобил. Според  международна товарителница № 041194, това е станало с автомобил  с рег. №  ********  и ремарке с рег.№ ********, а съгласно международна товарителница № 041528 – с автомобил рег.  №******** и ремарке  с рег.№ ********, като във втория случай е превозвана стока, представляваща козметични продукти. От своя страна, ответникът е следвало да заплати стойността на извършения превоз в размер на 5672 лева на две вноски. Ищецът, след като изпълнил поетото по договора задължение, е издал Фактура № 1206/14.03.2016г. на стойност 2934 лева, която сума е платена авансово от ответника на същата дата, в брой и без възражения и по които обстоятелства страните не спорят. Ищецът е издал и втора фактура във връзка със същия този превоз, а именно Фактура № 1264/13.04.2016г. на стойност 2738 лева, представляваща остатъка от общо договорената цена.

             По аналогичен начин са се развили отношенията между страните и по втория договор за международен превоз, обективиран в товарителница 041528, с който превоз ищецът е доставил на съответния получател в Ирак козметични продукти, със собствен транспорт. За този превоз ответникът е поел задължение да заплати сумата 5476 лева, отново на две вноски - авансово сумата 2738 лева, за която е издадената Фактура № 1211/24.03.2016 г. и която сума е платена, поради което страните нямат спор. За остатъка от така договорената цена ищецът е издал Фактура № 1265/14.04.2016г. на стойност 2738 лева, която сума е именно и предмет на настоящия спор.

          За правилното и всестранно изясняване на спора съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема изцяло. От същото съдът установи по несъмнен начин, че и двете страни по делото са водили редовно счетоводствата си. Процесните четири броя фактури, а именно Фактура № 1206/14.03.2016г. на стойност  2 934 лв.;  Фактура № 1211/24.03.2016г. на стойност 2738 лв.; Фактура № 1264/13.04.2016г. на стойност 2738 лева и Фактура № 1265/14.04.2016г. на стойност 2738 лв., са били осчетоводени за съответния  данъчен период - м.март и м.април 2016г. При извършената проверка в счетоводството на ищеца вещото лице е установило, че първите две фактури са платени изцяло и в брой, а по третата фактура № 1264/13.04.2016 год. е платена само сумата 560.19 лева по банков път и е останала неплатена сума в размер на 2 177.81 лева. По фактура № 1265/14.04.2016г. отново е платена частично сумата в размер на 560.18 лева по банков път и е останала неплатена сума от  2 177.82  лева. В заключение вещото лице е посочило, че при ищеца е останала неплатена сума общо в размер на  4 355.63 лева, което вземане е отразено по сметка 411 Клиенти.

         При извършената проверка в счетоводството на ответника вещото лице е констатирало, че по първите две фактури, по които плащането е било извършено в брой, няма спор и при ответника е налице същото счетоводно записване. По Фактура  № 1264/13.04.2016г. и по Фактура № 1265/14.04.2016г. е установено, че действително е платена сума в размер общо на 1120.37 лева по банков път, което плащане е отразено и  при ищеца / 560.18 лева + 560.18 лева/ от 04.07.2016 г., а за остатъка по двете фактури в общ  размер на  4355.63 лева е било извършено прихващане. Вещото лице е посочило, че такова е фактическото положение и към момента на изготвяне на заключението - м.февруари 2017г., като в счетоводството на ответника не се води никакво налично задължение спрямо ищеца.

         С оглед на горните констатации съдът намира, че ищецът доказа своята претенция по основание и размер. По несъмнен начин се установи, че в изпълнение на сключения договор за международен превоз той е извършил такъв, като е доставил стоката на посочения от ответника адрес, в срок и е издал необходимите документи, удостоверяващи извършването му. Също толкова безспорно се установи, че ответникът не е изпълнил своето задължение, а именно да заплати цялата уговорена цена, като е видно, че е останал да дължи сума общо в размер на  4355.63 лева. Ответникът не представи доказателства, от които би могло да се направи противоположен извод. Напротив, във фактическите твърдения, изложени в предявения от него насрещен иск, се потвърждава именно този извод - че ответникът не е изплатил посочената сума, но е направил прихващане със свое вземане, поради което счита, че не дължи сумата, като по така предявения насрещен иск съдът ще изложи мотивите си по-долу. В изложения смисъл обаче, съдът намира, че по предявения от  Протранс БГ“ ООД иск  ще следва ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 4 355.63 лева, представляваща неплатена цена по договори за превоз от  14.03.2016г. и  от 23.03.2016 г. - по 2 177.82 лева за всеки един от цитираните международни договори за превоз. В останалата част иска до пълния предявен размер от 5 476 лева следва да се отхвърли, като недоказан и неоснователен.

         Съдът намира също за безспорно установено, че ищецът, след като е изпълнил своето задължение в срок, то му се е дължало плащане на превоза в уговорените срокове, които, видно е, че не са били спазени, тъй като дори и към момента не е платена цената, поради което и на основание чл.309 от ТЗ, ответникът му дължи неустойка. Видно от Заявка-Договор № 343/23.03.2016 г. и № 335/08.03.2016г., подписани от ответника, е, че 50% от уговорената цена за превоза се плаща авансово, а остатъкът до 20 дни след представени документи. В т.12 е уговорена и неустойка по 100 евро на ден, след 72 часа закъснение в плащането. По отношение размера на същата съдът намира следното: установи се, че по Фактура № 1264/13.04.2016г. е останала неплатена сума в размер на 2 177.82 лева и по Фактура № 1265/14.04.2016 г. отново сумата 2 177.82 лева /след извършеното частично плащане/. Установи се, че превозвачът е доставил стоката на получателя в Ирак на 01.04.2016г. и предал документите на ответника на 10.04.2016г., от който момент следва да тече 20 дневния срок за плащане. Същият е изтекъл на 30.04.2016г., като след изтичането на 72 часа от датата на падежа се дължи неустойка. В този смисъл съдът намира, че ответникът дължи неустойка по 100 евро на ден за времето от 04.05.2016г. до 18.05.2016г. /датата на предявяването на исковата молба/ - общо за 14 дни, или сумата 1400 евро, с левова равностойност 2 738.12 лева. Следва да се посочи, че съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност на уговорената неустойка за неоснователно. Според чл.309 от ТЗ, не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, като няма съмнение, че в случая е била сключена именно такава сделка между страните, които са търговци по смисъла на закона.       

            Ето защо, съдът намира и този иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за основателен и доказан в пълния предявен размер от 1 400 евро /2 738.12 лева/, поради което следва да се уважи.

           По отношение на предявения насрещен иск от първоначалния ответник срещу първоначалния ищец с правно основание чл.373 от ТЗ във вр. с чл.67 от Закона за автомобилните превози, за сумата от 4 355.63 лева, съдът намира следното: с така предявения насрещен иск ищецът по него предяви претенция, която съдът намира, че е във връзка с първоначалното спорно право. Несъмнено се установи, че е бил сключен между страните договор за превоз. Съгласно чл.373 от ТЗ, превозвачът отговаря за изгубването или повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, и то само ако товародателят е дал съгласие по реда на чл. 370, ал.3 от ТЗ, т.е. да е поел риска за вредите, които биха настъпили при превоза, ако опаковката е била неподходяща. Казаното налага да се изследва въпроса дали стоката е била доставена невредима, ако това не е така, по чия вина е настъпила повредата, за да се разреши и въпроса носи ли отговорност превозвача или тя остава за товародателя. От представената в превод международна товарителница от  страна на  ищеца по първоначалната искова молба № 041194 съдът установи, че  същата е била съставена по повод превоз на стоки, представляващи уреди за физически упражнения, поставени в общо 49 кашона и тегло 6973.70 кг. за превоз с автомобил с рег. № ******** и ремарке с рег.№ ********, а в графата “ указания на изпращача“  не е посочено нищо по-специално. От своя страна ищецът по насрещния иск представи в превод същата международна товарителница № 041194, от която съдът установи, че е с различно съдържание. В нея, освен горните данни, се съдържа и текст „Получено - в много лошо състояние със счупени машини“. От казаното преди всичко може да се направи извод, че стоката е била получена от получателя в гр.Ербил,  Ирак, без отбелязване на коя дата е доставена стоката на получателя. Самият ищец по първоначалната искова молба твърди в същата, че е доставил стоката на 01.04.2016г. и предоставил документите за извършения превоз на ответника „РемаЛогистик“ ЕООД на 10.04.2016г., като нито в отговора на исковата молба, нито в предявения насрещен иск, това дружество не е оспорило тези дати, поради което съдът приема, че страните не спорят досежно момента на извършване на доставката и предаването на документите, удостоверяващия същата. От представените доказателства не се установява товародателят „Рема-Логистик“ ЕООД да е уведомил превозвача „Протранс БГ“ ООД в срок, че  дължи неустойка, поради причинени вреди. Няма данни изпратените до превозвача писма да са стигнали до знанието му, поради което съдът приема, че той не е уведомен в срок. Според  нормата на чл. 373, ал.5 от ТЗ обаче, превозвачът отговаря, само ако е бил уведомен за повредите не по-късно от един месец от получаването. В случая по делото няма данни въобще да е бил уведомен превозвача, поради което и съдът не би могъл да проследи дали така посочения законов срок е бил спазен. От друга страна съдът счита, че превозвачът не може да носи отговорност за липси и повреди, ако те не бъдат установени по несъмнен начин. Ищецът по насрещния иск, върху когото пада тежестта да докаже причинените вреди по вид и размер, не стори това в производството. Според съда не е достатъчно направеното отбелязване в товарителницата, че стоката е получена в много лошо състояние. Не става ясно каква точно е била повредата, на каква част от товара - целият или частично е бил увреден, още по-малко са посочени причини, поради което това се е случило, за да може съдът да направи извод от чие неправомерно поведение са настъпили същите. Както вече бе казано и по-горе, товародателят не е посочил никакви специални изисквания към товара, а е посочено само, че е в кашони и като се съобрази, че се е превозвала стока, представляваща съоръжения за физически упражнения, може само да се предполага дали кашоните са били надеждна опаковка за този вид стока. Тук е мястото да се посочи, че съдът не кредитира гласните доказателства, събрани чрез показанията на ангажирания от ищеца по насрещния иск свидетел – Владислава Панайотова, доколкото с показанията на същата се целеше доказване на настъпили вреди по превозвания товар, което обаче следваще да стане със съответни писмени доказателства, при спазване нормите на ТЗ и съобразно уговореното между страните в сключения договор. Предвид всичко казано съдът намира предявения насрещен иск за неоснователен, поради което и ще следва да се отхвърли същия с произтичащите от това последици.   

                 С оглед изхода на делото ще следва ответникът по първоначалния иск да бъде осъден да заплати на ищеца по същия направените по делото разноски в размер на 1 288 лева, съобразно уважения размер на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

       Ищецът по първоначалния иск следва да заплати, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски на ответника по същия в размер на 207 лева, съразмерно с  отхвърлената част от иска.

          С оглед отхвърлянето на насрещния иск, направените от ищеца по същия, разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение остават в негова тежест.

         

                 Мотивиран така, съдът

 

                                        Р       Е      Ш     И :

   ОСЪЖДА  „РЕМА-ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК 202225649, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Янко Кожухаров“ № 8, ет.3, ап.12, да заплати на „ПРОТРАНС БГ“ ООД, ЕИК 200640109, със седалище и адрес на управление – с.Куртово Конаре, Общ.Стамболийски, Обл.Пловдив, ул.“12-та“ № 31, сумата от 4 355.63 лева, представляваща неплатена цена по договори за международен превоз на стоки от  14.03.2016г. и  от 23.03.2016 г., по Фактура № 1264/13.04.2016г. и Фактура № 1265/14.04.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.05.2016г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 5 476 лева, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА  РЕМА-ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК 202225649, със седалище и адрес на управлениегр.Хасково, ул.“Янко Кожухаров“ № 8, ет.3, ап.12, да заплати на „ПРОТРАНС БГ“ ООД, ЕИК 200640109, със седалище и адрес на управлениес.Куртово Конаре, Общ.Стамболийски, Обл.Пловдив, ул.“12-та“ № 31, сумата 1400 евро /2738.12 лева/, представляващи  неустойка за забава по т.12 от Заявка-договор № 343/23.03.2016г. за периода от 04.05.2016г. до 18.05.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.05.2016г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „РЕМА-ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК 202225649, със седалище и адрес на управлениегр.Хасково, ул.“Янко Кожухаров“ № 8, ет.3, ап.12, против „ПРОТРАНС БГ“ ООД, ЕИК 200640109, със седалище и адрес на управлениес.Куртово Конаре, Общ.Стамболийски, Обл.Пловдив, ул.“12-та“ № 31, насрещен иск с правно основание чл.373 от ТЗ във вр. с чл.67 от Закона за автомобилните превози, за сумата от 4 355.63 лева - обезщетение за вреди вследствие увреден товар по Заявка–договор № 335/08.03.2016г., като – неоснователен.

ОСЪЖДА „РЕМА-ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК 202225649, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Янко Кожухаров“ № 8, ет.3, ап.12, да заплати на „ПРОТРАНС БГ“ ООД, ЕИК 200640109, със седалище и адрес на управление – с.Куртово Конаре, Общ.Стамболийски, Обл.Пловдив, ул.“12-та“ № 31, направените по делото разноски в размер на 1 288 лева, съобразно уважения размер на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „ПРОТРАНС БГ“ ООД, ЕИК 200640109, със седалище и адрес на управление – с.Куртово Конаре, Общ.Стамболийски, Обл.Пловдив, ул.“12-та“ № 31, да заплати на „РЕМА-ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК 202225649, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Янко Кожухаров“ № 8, ет.3, ап.12, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски  в размер на 207 лева, съразмерно с  отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.