Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

136/01.03.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                   Председател: Петър Вунов      

 

секретар: Павлина Николова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1630 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от „Тенев Ауто 12" ЕООД с правно основание чл. 208, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ отм./ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу ЗК „Лев Инс" АД.

Ищецът твърди, че бил собственик на лек автомобил марка BMW, модел 320I, с рег. № ******* и че с ответника сключил договор за застраховка „Каско за това МПС при Клауза 1 - Всички рискове, обективиран в застрахователна полица № 93001510076721 от 11.11.2015 г., със срок на валидност от 00:00 ч. на 12.11.2015 г. до 24:00 ч. на 11.11.2016 г. Към датата на сключването на застраховката ищецът заплатил сумата от 119,19 лв., равняваща се на първата вноска от застрахователната премия, а на 13.11.2015 г. бил извършен оглед на автомобила в оторизиран пункт на застрахователя, документиран с Талон за оглед № G 130329 от 13.11.2015 г., застрахователната полица била заверена и от тази дата същата влязла в сила, съгласно т. 17 , Раздел VI от ОУ /Общите условия/ към договора за застраховка. На 17.12.2015 г., след като Р. П. Т.  отишъл до мястото, където бил паркиран застрахования автомобил в гр. Хасково, кв. Бадема, констатирал, че по него имало увреждания - на преден капак, предна броня, фар и мигач. Незабавно били уведомени органите на полицията, както и застрахователя, като на последния била осигурена възможност за оглед на автомобила и опис на щетите и степента на увреждане. Освен това било изготвено и писмено уведомление за настъпилото застрахователно събитие, в което в кратко изложение били посочени констатираните увреждания и начина, по който било настъпило събитието, като били представени поисканите от застрахователя необходими документи за приключване на щета № 415877/17.12.2015 г. На 11.01.2016 г. от застрахователя бил извършен втори оглед на автомобила и изготвен допълнителен Опис – заключение, като били включени следните щети по застрахованото МПС, а именно: броня предна - за боядисване, лайсина под ляв фар - за смяна, капак преден - за смяна, мигач преден ляв - за смяна, фар ляв и десен - за смяна, дифузьор преден - за смята и престилка предна - 2 броя. Действителната стойност за възстановяване на описаните по горе щети по повреденото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, с включена стойност на труд отделно и с начислен ДДС възлизали на 3 659,66 лв. съгласно приложената към исковата молба проформа фактура. Съгласно раздел III Отговорност на застрахователя“, т.7.1 ОУ, които били неразделна част от сключения договор за застраховка, застрахователят се задължавал да предостави на ищцовото дружество застрахователна защита, покриваща частична щета или тотална/пълна/ щета/загуба на застрахованото МПС, настъпила в следствие реализиране на рисковете, посочени в избраната от при сключването на договора клауза. Съгласно договора и ОУ към него, застраховката и Клауза 1, включвали покритие по всички рискове, включително пътно - транспортни произшествия по време на движение и/или в паркирано положение и злоумишлени действия на трети лица. В т. 46 , Раздел X ОУ било предвидено застрахователят да изплати на застрахования застрахователното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие в срок до 15 работни дни от деня, в който застрахованият представи всички необходими документи. В случая този срок започвал да тече от 17.12.2015 г., когато бил изготвен опис на необходими документи за приключване на щета, и изтекъл на 13.01.2016 г., но и до настоящия момент ЗК „Лев Инс„ АД не изплатило на ищцовото дружество застрахователното обезщетение за настъпилото на 17.12.2015 г. застрахователно събитие. Сочи се и че с писмо изх. № 2222 от 08.03.2016 г. ответникът отказал неговото изплащане, като се позовал на клаузите на т. 28, във връзка с т. 28.1 ОУ, според които застрахователят не дължал обезщетение в случаите на представяне на неверни данни и/или документи с невярно съдържание, свързани със собствеността и ползването на МПС, както и други обстоятелства, които имали отношение към застраховката. Поддържа се, че върху сумата от 3 659,66 лв. ответникът дължал мораторна лихва в размер от 208,83 лв., считано от 14.01.2016 г. до 05.08.2016 г. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 3 659,66 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско" на МПС със застрахователна полица № 93001510076721 от 11.11.2015 г. за щети, причинени на лек автомобил марка BMW, модел 320I, с рег. № *******, установени на 17.12.2015 г. в гр. Хасково, и 208.83 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода от 14.01.2016 г. до 05.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

 Ответникът твърди, че исковата молба била нередовна, тъй като ищецът не бил конкретизирал обстоятелствената част, цената и петитума на всяка от предявените претенции за претърпени имуществени вреди. Счита се, че предявените искове били допустими, но изцяло неоснователни, поради което се оспорват по основание и размер, както и всички изложени в исковата молба твърдения, касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията. Поддържа се, че застрахователният договор с ищеца бил прекратен на основание чл. 202, ал. 1 КЗ /отм/. При условията на евентуалност се сочи, че в случая били налице изключени рискове съобразно ОУ на застрахователя, поради което не било настъпило застрахователно събитие и отговорността на застрахователя не можела да бъде ангажирана. Съгласно Раздел IX, т. 28.1. ОУ застрахователят не дължал плащане на обезщетение при представяне на неверни данни и/или документи с невярно съдържание, свързани със собствеността и ползването на МПС, както и други обстоятелства, които имат отношение към застраховката - при сключването й, при доказване на застрахователното събитие и/или оценка на щетите. Оспорва се и размера на претендираните имуществени вреди, като се твърди, че действителната стойност на автомобила към момента на ПТП-то не била в претендирания размер. При условията на евентуалност прави и възражение за прихващане на процесното вземане с вземане на ответника спрямо ищеца в размер на 348,84 лв., представляваща незаплатени втора, трета и четвърта вноска на дължимата застрахователна премия по сключения между страните застрахователен договор, до размера на по - малкото от тях. Оспорва се и основателността на акцесорния иск за мораторна лихва за забава, в т.ч. и началния момент, от който се твърди да е изпаднало в забава ответното дружество. В случай, че предявените искове се приемат за основателни, се моли присъденото обезщетение да бъде с оглед разпоредбата на чл. 207 КЗ /отм./.

С протоколно определение от 13.02.2017 г. и по молба на пълномощника на ищеца е прекратено производството по отношение на предявените искове в частта за сумата над 3 560,28 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по сключения с ответника договор за застраховка „Каско" на МПС, и над 203,14 лв., представляваща обезщетение за забава върху нея за периода от 14.01.2016 г. до 05.08.2016 г., на основание чл. 233 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:

От застрахователна полица № 93001510076721/11.11.2015 г. се установява, че между страните е било постигнато съглашение, по силата на което ответникът е застраховал по застраховка „Каско" на МПС собствения си лек автомобил марка „BMW“, модел 320I, с рег. № *******, със срок на действие от 00:00 ч. на 12.11.2015 г. до 24:00 ч. на 11.11.2016 г.

От сметка № А001674251 се установява, че на 11.11.2015 г. ищецът е заплатил сумата от 119,19 лв., представляваща първата вноска от застрахователната премия по горепосочения договор.

По делото са представени и Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства.

С уведомление от 17.12.2015 г. ищецът е уведомил застрахователя за констатираните от него увреждания по автомобила.

По делото са представени и опис на необходимите документи за приключване на щета № 415877/17.12.2015 г., както и изготвени в тази връзка 2 бр. опис-заключения от 17.12.2015 г. и от 11.01.2016 г., експертиза по щета и сравнителна експертиза по щета с №№ 2601-1301-15-415877/14.01.2016 г. и 2 бр. доклади по щета № 2601-1301-15-415877/1 от 14.01.2016 г. и от 24.02.2016 г.

От представената проформа фактура се установява, че сумата за ремонт на лекия автомобил марка „BMW“, модел 320I, с рег. № *******, включваща труд, материали и нови части, възлиза на 3 659,66 лв. с ДДС.

С писмо изх. № 222/08.03.2016 г. ответникът е отказал на ищеца изплащане на обезщетение по застраховка „Каско“ на собственото му МПС на основание т. 28, във връзка с т. 28.1 от Общите условия на ЗК „Лев Инс" АД - поради представяне на неверни данни и/или документи с невярно съдържание, свързани със собствеността и ползването на МПС, както и други обстоятелства, които имат отношение към застраховката. Посочено е, че били налице деформации и щети от удар в друго МПС по време на движение на процесния автомобил, видно от концетрацията на удара и наклона на уврежданията, което изключвало те да са били предизвикани от маневриращ автомобил.

От показанията на свидетеля Р. П. Т.  – син на пълномощника на  „Тенев Ауто 12" ЕООД, се установяват обстоятелствата, при които е констатирал уврежданията по автомобила, както и техния вид.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива.

От заключението на назначената първоначална съдебно-автотехническа експертиза, което с изключение на отговора по задача № 5, следва да се кредитира като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че увреждането на лекия автомобил марка „BMW“, модел 320I, с рег. № ******* е механично и може да се определи като частична щета. Констатираните увреждания е възможно да са настъпили вследствие на внезапен удар на процесния автомобил от друго МПС и/или от други подвижни и неподвижни обекти, вкл. и ако по време на удара то е било в паркирано положение. Вещото лице Н.А. сочи и че необходимите средства за ремонта на застрахования лек автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП са в размер на 1 314,89 лв. без ДДС /ако цената на частите е с коефицент на овехтяване/ и 1 931,01 лв. без ДДС /ако цената на частите е като за нови/.  

От заключението на назначената допълнителна съдебно-автотехническа експертиза се установява, че описаният в Опис на щетите от 11.01.2016 г. детайл „престилка предна" е метален, от алуминиева сплав и не може да се възстанови във вида, в който е бил преди увреждането, чрез тенекеджийски операции, поради което подлежи на подмяна. Според вещото лице М.К. средната пазарна стойност на нови оригинални авточасти за "БМВ 320 I", с първа регистрация 2000 г., към датата на застрахователното събитие - 17.12.2015 г., в т.ч. и всички присъщи разходи за монтаж, демонтаж и др., възлиза на 3 560,28 лв. с ДДС.

Съдът приема стойността, определена в заключението на допълнителната съдебно-автотехническа експертиза, доколкото вещото лице е ползвало по-широк и по-ясен обхват на източници за определяне на средната пазарна цена на новите оригинални авточасти за автомобила на ищеца. М.К. е направила подробен пазарен анализ чрез справки с 6 търговски представителства, като е посочила конкретно предлаганите от тях цени за всяка една част. В заключението на Н.А. това не е сторено, като на задача № 5 е отговорено въз основа на по-общи данни /позоваване на „Шваке калкулация“ и проучване на „пазарите, сервизите и магазините за продажба на резервни части“/, а и не е посочен използваният от вещото лице метод на оценяване. Следователно, заключението на допълнителната съдебно-автотехническа експертиза е по-задълбочено и по-обосновано, а и то не е оспорено в откритото съдебно заседание, в което е изслушано вещото лице.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правна квалификация чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими. Не могат да бъдат споделени доводите за нередовност на исковата молба, тъй като в случая е предявен един, а не множество обективно съединени искове за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от покрит застрахователен риск, доколкото се твърди, че те са настъпили от едно събитие и между страните е сключен един застрахователен договор. От друга страна, ищецът е изложил достатъчно ясни и конкретни обстоятелства, на които се основава тази му претенция, като е посочил нейната цена и е формулирал  прецизен петитум. Обстоятелството, че ответникът е взел подробно становище в отговора си, обосновава изводът, че е в състояние ефективно да осъществява защитата си по исковете.

Разгледани по същество, исковете се явяват частично основателни, като съображенията за това са следните:

Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3 с.з.

От приетите по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните с описаното в исковата молба съдържание, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско”, доколкото от представената застрахователна полица № 93001510076721/11.11.2015 г. е видно, че е спазена предвидената в чл. 184, ал. 1 КЗ /отм./ писмена форма за действителност, както и че договорът е породил действие предвид плащането на уговорената в тежест на застрахования първа вноска на дължимата премия /вж. л. 7 по делото/. По отношение на довода, че застрахователният договор бил прекратен на основание чл. 202, ал. 1 КЗ /отм./, следва да се отбележи, че съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК, застрахователят може да упражни правото си по чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ /отм./ само при неплащане на пълния размер на разсрочената вноска от застрахователната премия, но не и при плащане на част от нея. Във втората хипотеза, каквато е налице в настоящия случай, договорът не може да се счита за автоматично прекратен и в полза на застрахователя не е надлежно възникнало потестативното право на преустановяване на облигационната връзка по този ред. От кредитираните показания на свидетеля Р. П. Т.  и от приетите по делото и неоспорени относно автентичността и верността на съдържанието им писмени доказателства, част от които са изготвени от представители на ответното дружество, се установява настъпването при действието на процесния договор на соченото от ищеца събитие - ПТП, представляващ покрит от сключената застраховка риск, вследствие на което той е претърпял имуществени вреди. Съгласно договора ответникът се е задължил да покрие рисковете, включени в Клауза 1, а тя покрива и пътно - транспортни произшествия по време на движение и/или в паркирано положение – Раздел XIV, т.1.3 от ОУ, които са неразделна част от застрахователния договор, на основание чл. 186 КЗ /отм./. Въпреки дадените изрични указания още с Определение № 1384/20.10.2016 г. той не ангажираха никакви доказателства за установяване на изложените в отговора на исковата молба твърдения за наличието на изключени рискове, както и на хипотезата на чл. 207 КЗ /отм./. При това положение и съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици. На следващо място, установява се и ищецът е изпълнил задълженията си да уведоми застрахователя в срок и да му представи поисканите от него документи – вж. уведомлението от 17.12.2015 г. за настъпило застрахователно събитие, описа на необходимите документи за приключване на щета № 415877/17.12.2015 г., както и 2 бр. опис-заключения от 17.12.2015 г. и от 11.01.2016 г. Следователно, действително в тежест на ответното дружество е възникнало задължение да му заплати застрахователно обезщетение за причинените от реализиралия се покрит риск имуществени вреди, като един от спорните въпроси е относно неговия размер. Съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Това положение е доразвито в задължителната съдебна практика, която приема, че то се определя като се ползва заключение на вещо лице, което изчислява разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото МПС по пазарни цени към датата на ПТП – Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о., Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В тях е прието и че при изчисляването не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност на увреденото имущество. В случая от неоспореното от страните и кредитирано от съда по изложени по-горе съображения заключение на назначената допълнителна съдебно-автотехническа експертиза се установява, че необходимите средства за ремонт на лекия автомобил на ищеца по средни пазарни цени към 17.12.2015 г. са в размер на 3 560,28 лв. с ДДС. Ето защо дължимото застрахователно обезщетение възлиза на претендирания размер, поради което направеното оспорване на ответника в тази връзка е неоснователно.

С оглед уважаването на главната претенция следва да се приеме, че се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие, при което е предявено евентуалното възражение на ответника за съдебно прихващане, релевирано в отговора на исковата молба и прието за съвместно разглеждане в настоящото производство с Определение № 1384/20.10.2016 г.

Не се спори между страните, а и от приетата застрахователна полица № 93001510076721/11.11.2015 г. се установява, че сключеният между тях договор за имуществена застраховка "Каско" относно процесния автомобил е с уговорка за разсрочено плащане на застрахователната премия - на четири вноски, като първата вноска в размер на 119,19 лв. е била дължима до 12.11.2015 г., втората вноска в размер на 116,28 лв. - до 12.02.2016 г., третата вноска в размер на 116,28 лв. - до 12.05.2016 г., а четвъртата вноска в размер на 116,28 лв. - до 12.08.2016 г. По делото не се твърди, а и не са ангажирани доказателства втората, третата и четвъртата вноска от дължимата от ищеца застрахователна премия да са изплатени на застрахователя, въпреки че е настъпила тяхната изискуемост поради изтичане на срока за плащането им. При това положение и на основание чл. 202, ал. 3 КЗ /отм./ ответникът има право да удържи размера на неиздължената премия от размера на застрахователното обезщетение. Следователно, той действително има вземане спрямо ищеца в размер на 348,84 лв., представляващо неизплатени втора, трета и четвърта вноска на дължимата застрахователна премия по сключения между тях застрахователен договор.

По тези съображения съдът счита, че предявеният иск по чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ е частично основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата от 3 211,44 лв., а за разликата над нея до пълния предявен размер от 3 560,28 лв. - да се отхвърли, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане за 348,84 лв. Върху тази сума се дължи и поисканата законна лихва, считано от датата по подаване на исковата молба – 05.08.2016 г. до окончателното й изплащане.

Предвид частичната основателност на главния иск, следва да се уважи и претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. С оглед установеното съществуване на основно /главно/ парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на падежа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, считано от изпадането на ответника в забава до датата, предшестваща подаването на исковата молба – 04.08.2016 г. /доколкото от 05.08.2016 г. се дължи поисканата законна лихва като правоувеличаваща последица от основателността на предявения главен иск/. Както се посочи по-горе, съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3 с.з. В случая няма спор, а и от приетите писмени доказателства е видно, че ищецът е изпълнил надлежно тези си задължения спрямо ответното дружество на 17.12.2015 г., поради което 15-дневният срок е изтекъл на 04.01.2016 г. /последният ден е бил неприсъствен ден, тъй като 1 януари е официален празник, съгласно чл. 154, ал. 1 КТ, поради което срокът е изтекъл в края на първия следващ присъствен ден – чл. 72, ал. 2 ЗЗД/. С оглед прогласеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало на гражданския процес съдът следва да се съобрази с посочената в исковата молба начална дата на забавата - 14.01.2016 г. Размерът на акцесорната претенция, определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпна в интернет компютърна програма за изчисляване на законна лихва, върху процесната главница за релевантния период възлиза на сумата от 182,35 лв.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е частично основателен и доказан – за горепосочената сума, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 203,14 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същия следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 882,90 лв., съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4, във вр. с ал. 8 ГПК, на ответника също се дължат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното адвокатско такова, съразмерно на отхвърлената и прекратената част от исковете, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно - сумата от 61,35 лв. Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх" № 51Д, на основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, да заплати на „Тенев Ауто 12 ЕООД, ЕИК 202260664, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Атанас Узунов 17, съдебен адрес:***, офис 8, сумата от 3 211,44 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско" на МПС със застрахователна полица № 93001510076721 от 11.11.2015 г. за щети, причинени на лек автомобил марка „BMW“, модел 320I, с рег. № *******, установени на 17.12.2015 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.08.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 3 560,28 лева, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ЗК „Лев Инс" АД срещу „Тенев Ауто 12 ЕООД в размер на 348,84 лева, представляващо неизплатени втора, трета и четвърта вноска на дължимата застрахователна премия по същия застрахователен договор.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх" № 51Д, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на „Тенев Ауто 12 ЕООД, ЕИК 202260664, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Атанас Узунов 17, съдебен адрес:***, офис 8, сумата от 182,35 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава върху сумата от 3 211,44 лева за периода от 14.01.2016 г. до 04.08.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 203,14 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх" № 51Д, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Тенев Ауто 12 ЕООД, ЕИК 202260664, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Атанас Узунов 17, съдебен адрес:***, офис 8, сумата от 882,90 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „Тенев Ауто 12“ ЕООД, ЕИК 202260664, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Атанас Узунов“ № 17, съдебен адрес:***, офис 8, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4, във вр. с ал. 8 ГПК ГПК, да заплати на ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх" № 51Д, сумата от 61,35 лв., представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

                                                                                                          СЪДИЯ: /П/ не се чете

       

       /Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.