Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 138

    гр.Хасково, 02.03.2017год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на втори февруари

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1533 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД – гр.Пловдив против А.Д.И.,***, с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на на 05.05.2016г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд-Хасково за вземанията си към А.Д.И., в размер на 470.48 лева. Било образувано Ч.гр.д. № 889/2016г. по описа на съда, по което била издадена заповед за изпълнение. Срещу същата длъжникът възразил, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Посочва се още в исковата молба, че ищецът в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 от ОУ, същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. ОУ били публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл.7, т.1 от същите дружеството ищец било поело задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника с ИТН 1513582, находящ се в гр.Х., ул.******. За А.Д.И. бил открит клиентски номер 1000885009, в качеството на собственик на описания обект, видно и от извършена справка в Служба по Геодезия, картография и кадастър-гр.Хасково от 08.07.2016г. Ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от ОУ, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2. В изпълнение на задълженията си по ОУ ищецът доставил на обекта на ответника за периода 02.06.2015г. – 01.01.2016г. електроенергия на обща стойност 452.69 лева, която до момента не била платена. Поради забава в плащането на консумираната ел. енергия ответникът дължал и законна лихва за забава в общ размер от 17.79 лева за периода 18.08.2015г. – 04.05.2016г. Законната лихва за забава била дължима за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в нея. Размерът и периодът на дължимата законна лихва бил посочен в препис-извлечение от клиентската сметка на ответника. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 452.69 лева, представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 02.06.2015г. – 01.01.2016г. и 17.79 лева – лихва за забава за периода 18.08.2015г. – 04.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявения иск по основание. Прави възражение и за недопустимост на иска, като такъв, насочен срещу ненадлежна страна.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

           Няма спор, че страните са били в облигационни отношения по силата на одобрени с Решение № ОУ-013/10.05.2008 год. Общи условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за продажба на ел.енергия, които общи условия действат, без да е необходимо изричното им писмено одобрение от клиента. В разпоредбата на  чл. 18 от същите е уреден реда и начина на заплащане на консумираната ел.енергия, както и отговорността на клиента при неизпълнение на това задължение - чл. 27 от ОУ. От представения препис –извлечение от сметката на ответника А.Д.И. на първо място съдът установи, че обекта, на който е доставена ел.енергията, е в гр.Х., ул.*******, както и че има ИТН 1513582, а клиентският му номер е 1000885009. В същото извлечение от партидата на ответника  е видно, че за отчетния период от 02.06.2015г. до 01.01.2016г. са били издадени 7 броя фактури с отразени в тях количества на доставена ел.енергия, съответно падеж за плащане на всяко едно от задълженията и начислена лихва за забавено плащане. Представени са и самите фактури за посочените по-горе периоди, като общата стойност на същите съдът установи, че възлиза на исковата сума -  452.69 лв.- главница и 17.79 лв. -лихва за забава.

         От представената  справка за собствениците и носителите на други вещни права за недвижим имот с идентификатор 77 195.712.87.1.50 с административен адрес: гр.Х.,ул.“******, съдът се увери, че собственик на процесния имот е именно ответникът по делото, а втори собственик е лицето Б.Л.И., като няма данни какви идеални части от имота притежава всеки един от тях. В горната насока е и представения Договор за продажба на държавен недвижим имот от 28.05.1992г., сключен именно между тези две лица и КЕЧ-Пловдив, от което се налага извода, че ответникът е собственик на процесния имот, ведно със съпругата си Бонка Иванова /Удостоверение за сключен граждански брак на 02.09.1984г./

           За правилното и всестранно изясняване на спора съдът назначи и изслуша заключение на  съдебно-техническа експертиза, което възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото по един несъмнен начин се установява, че за процесния период, а именно от 02.06.2015г. до 01.01.2016г. на обект с ИТН 1513582 са били доставени 2447 квтч. ел.енергия. В.л. е установило, че електромерът е бил отчитан редовно от отчетник на ищцовото дружество в дните, определени за отчет, както и че така отчетените количества ел.енергия по електромера съвпадат напълно с количествата, които са били фактурирани за плащане от потребителя.

           Съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което също кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От това заключение се установява, че счетоводството на ищеца е било водено редовно и съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Процесните фактури са осчетоводени правилно и редовно по партидата на клиентски номер 1000885009 и съответните счетоводни сметки 411 Клиенти, 701 Приходи от продажби и 453 разчети за данъци. Количеството, което е било отчетено като доставена и потребена ел.енергия, е изчислено правилно, съобразно действащите цени, определени с Решение на ДКЕВР и КЕВР, които цени са действали за съответните периоди. Като краен извод вещото лице дава заключение, че общо дължимата сума по така издадените фактури възлиза на 452.69 лева, а лихвата за забава на това парично задължение за периода от 18.08.2015г. до 04.05.2016г., така, както е поискано по исковата молба, възлиза на сумата 17.79 лева.

            От приложеното по делото Ч.гр.д. № 889/2016г. по описа на Районен съд-Хасково е видно, че със Заповед № 407/10.05.2016г. длъжникът А.Д.И., ЕГН **********,***, е осъден да заплати на кредитора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД-гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, ЕИК 123526430, сумата от 452.69 лева – главница, представляваща неизпълнени задължения за заплащане цената на услуги по електроснабдяване; сумата от 17.79 лева – мораторна лихва за периода от 18.08.2015г. до 01.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 09.05.2016г. до изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.  

            При така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи.

            Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото са предявени от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжник, в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.

             Разгледани по същество предявените искове са основателни.

             От всички събрани доказателства се установява наличие на валидно облигационно отношение между страните, възникнало на основание цитираните по-горе Общи условия, публично известни, влезли в сила и при липса на договорени между страните специални условия, различни от тези, залегнали в ОУ. В случая ищецът има качеството на краен снабдител, а ответникът - на потребител. Ищецът в качеството си на „краен снабдител“ е  изпълнил своето задължение да достави електрическа енергия на потребителя, който именно като купувач е длъжен да заплати нейната левова равностойност. Не се спори, а и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил на обекта, собственост на ответника, 2447 квтч. ел.енергия, която е била отчетена редовно от изправно средство за техническо измерване. От друга страна, от съдебно-счетоводната експертиза се установи  още, че така доставеното количество електрическа енергия за процесния период е било фактурирано, като счетоводството на ищеца е водено редовно и  фактурите са намерили своето счетоводно отражение в съответните сметки. По безспорен начин се установи и цената на ел.енергията. Съдът намира за безспорно и обстоятелството, че ответникът е собственик на обекта, на който е била доставена ел.енергия в посоченото количество, като не споделя навежданите доводи, че той не е ползвал така доставената енергия по причина, че не живее постоянно на този адрес. В този смисъл следва да се посочи, че съгласно действащото законодателство, потребител е всяко физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към елекроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“, което ползва електрическа енергия за домакинството си. В чл.6, ал.2 от ОУ е предвидено, че правата и задълженията на клиента могат да се упражняват и от друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване е заявил своето изрично писмено съгласие пред „ЕВН Електроснабдяване“ това лице да бъде потребител на ел.енергия в неговия имот за определено време. Но дори и в тези случаи, собственикът или титулярът на вещното право на ползване е солидарно отговорен за задълженията на клиента към доставчика, заедно с лицето, дало съгласие да бъде потребител в неговия имот. Безспорно е, че в настоящия случай не сме изправени пред такава хипотеза. От казаното се налага единствено правилния и законосъобразен извод, че, след като страна по сключения договор за продажба на ел.енергия до процесния имот е ищецът като негов собственик, то същият се явява задължено лице за заплащане  цената на доставената и потребена енергия. Той не може да се освободи от това свое задължение, позовавайки се на обстоятелството, че не живее в обекта реално и че имота се ползва само от другия съсобственик /в случая съпругата/.

         От всичко изложено по-горе съдът намира, че ищецът доказа своето изискуемо вземане спрямо ответника в размер на 452.69 лева, представляващо стойността на ел.енергия за периода от 02.06.2015г. до 01.01.2016г. Сумата е дължима, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано Ч.гр.д.№ 889/2016г по описа на Районен съд-Хасково – 09.05.2016г.

            Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.08.2015г. до 04.05.2016г., което обезщетение възлиза на сумата от 17.79 лева, съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Касае се за парично задължение с определен падеж и след неговото настъпване страната изпада в забава, поради което следва изправната страна да бъде обезщетена за това на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

           Съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските, направени в заповедното производство, като с оглед изхода на делото счита, че следва отговорността на ответника да се ангажира и същият да бъде осъден да заплати разноските, които заявителят е направил по Ч.гр.д. № 889/2016г. – общо в размер на 325 лева, както и направените в настоящото производство деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в размер на 575 лева.

               

      Водим от горното, съдът

                

                                                     Р    Е    Ш    И :

 

      ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.Д.И., ЕГН **********,***, че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, ЕИК 123526430, сумата  452.69 лева, представляваща стойността на доставена електрическа енергия за периода от 02.06.2015г. до 01.01.2016г. на обект: гр.Х., ул***********, ИТН 1513582, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 889/2016г. по описа на Районен съд-Хасково - 09.05.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата 17.79 лева, представляваща лихва за забава за периода от 18.08.2015г. до 04.05.2016г.

        ОСЪЖДА А.Д.И., ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, ЕИК 123526430,  сумата от 325 лева, направени разноски  в заповедното  производство по Ч.гр.д. № 889/2016г. по описа на Районен съд-Хасково.

       ОСЪЖДА А.Д.И., ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, ЕИК 123526430,  сумата от 575 лева, направени разноски в настоящото производство. 

      Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.   

 

                                                                             СЪДИЯ : /п/ не се чете.

 

                             Вярно с оригинала!

 

                             Секретар: Д.С.