Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

160 /10.03.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Павлина Николова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1011 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ отм./, вр. с чл. чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Агенция „Пътна инфраструктура”.

Ищецът твърди, че на 06.09.2015 г., на път 761 /Княжево - Устрем - Радовец - Маточина - граница Турция/, между селата Княжево и Срем, община Тополовград, област Хасковска, било реализирано ПТП поради наличието на необезопасено и несигнализирано пътно препятствие - дупка на пътното платно. При ПТП лек автомобил **********с рег. № **********, собственост на Н.Г.Т. и управляван от същия, попаднал в дупката при движението си по пътното платно. На автомобила били нанесени материални щети, изразяващи се в: ударени предна дясна и задна дясна джанти и спукани предна дясна и задна дясна гуми. След настъпване на инцидента собственикът на увреденото МПС подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт" при ищцовото дружество, с което имало сключена застраховка „Каско Стандарт" със застрахователна полица № **********, с валидност от 06.08.2015 г. до 05.08.2016 г. В тази връзка били съставени опис на претенция № **********г., където били описани нанесените на застрахованото имущество щети и доклад по щета № **********, с който била призната сума по претенцията в размер общо на 228.90 лв. и се предлагало тя да бъде изплатена по банкова сметка ***. Тъй като сключеният между последния и ищеца застрахователен договор бил при условията на разсрочено плащане на премията, то съгласно общите условия на застраховка „Каско Избор" в гл. 3, раздел 2, т. 2, неплатените вноски по премията ставали изискуеми. Застрахованият бил длъжен да ги плати в пълен размер или застрахователя имал право да ги удържи при изплащане от определеното обезщетение. В случая дружеството направило прихващане с неплатените три вноски по премията в размер общо на 213.90 лв. поради което ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” определило да се изплати само остатъка от 15.00 лв. и това било сторено с платежно нареждане. Така застрахователят изпълнил задълженията си по чл. 208 КЗ /отм./ към застрахованото лице и след изплащане на застрахователно обезщетение имал право на регрес съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ срещу деликвента, който в случая се явявал Агенция „Пътна инфраструктура”. Отговорността й произтичала от неизпълнение от страна на териториалното й звено - Областно пътно управление - Хасково на задължения на Агенцията, установени в чл. 30, ал. 1 и ал. 3 Закона за пътищата /ЗП/, чл. 48 от Правлиника за прилагане на Закона за пътищата /ППЗП/, както и обстоятелството, че ПТП станало на републикански път. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗП и Списъка на републиканските пътища в Република България, приет с Решение № 945 на МС от 2004 г., обн. с ДВ бр. 109 от 14 декември 2004 г. и утвърден от Министерския съвет, пътният участък, на който било реализирано описаното ПТП, било част от републикански път, представляващ третокласен път № 761. Според чл. 8, ал. 2 ЗП републиканските пътища били изключителна държавна собственост и като такива се управлявали от Агенция „Пътна инфраструктура", като прекият контрол и управление се извършвал чрез всяко от 27 бр. Областни пътни управления на територията на страната. Неподдържането на пътния участък, част от третокласен път № 761, представлявало неизпълнение на задължението съгласно горецитираните разпоредби и това неправомерно деяние, изразяващо се в бездействие на ответника, станало повод за реализирането на описаното ПТП. За така възникналото задължение ответникът бил уведомен чрез териториалното си звено - Областно пътно управление - гр. Хасково, с покана за доброволно плащане № 04641/15.10.2015 г., с която се искало от ищцовото дружество да му бъде изплатена в 10-дневен срок от получаването платеното обезщетение. Последвало отрицателно становище от ОПУ – Хасково, като и до настоящия момент то не било изплатено. Твърди се още, че на 23.02.2016 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред PC - София, по което било образувано ч. гр. д. № 9874/2016 г. по описа на съда. Съдът издал заповед за сумата от общо 235,09 лв., от които 228.90 лв. за главница по платената щета и 10,19 лв. мораторна лихва върху нея от 16.09.2015 г. до 22.02.2016 г. вкл., както и за законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявление - 23.02.2016 г. до окончателното погасяване на задължението и разноските по делото в размер на 25.00 лв. за държавна такса и 264.00 лв. с вкл. ДДС за адвокатски хонорар. В законовия срок и на основание чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение от ответника, според което последният не дължал изпълнение на вземането по издадената заповед. С разпореждане на съда, получено от ищеца на 26.05.2016 г., му било указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок и това било сторено. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца горепосочените суми по издадената заповед за изпълнение. Претендират се направените деловодни разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни. Твърди се, че за описаното в исковата молба ПТП не били съставени документи, които да установят по безспорен и категоричен начин неговото настъпване на посочената дата и точното му местоположение на ПТП. Освен това не било налице посочване на точното местоположение на настъпилото ПТП, доколкото пътна отсечка между населените места Княжево и Срем, общ. Тополовград, обл. Хасково била с дължина около 10 км. Към датата на процесното ПТП нямало нарушение на пътната настилка, тъй като тя била ремонтирана и изкърпена към 31.07.2015 г. в участъка между с. Княжево и с. Срем. Поддържа се и че не се доказвало наличието на причинна връзка между настъпилата вреда и поведение на ответника, а и нямало данни дали водачът на автомобила бил употребил алкохол, както дали е спазил императивната разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП относно скоростта на движение. Изплатеното обезщетение на собственика на МПС било извършено неправомерно, тъй като в представените общи условия на договора по застраховка „Каско" нямало клауза, която да гарантирала покриването на щети от застрахователно събитие „спукана гума" от попадане в дупка на пътното платно. Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:

От застрахователна полица № ********** от 05.08.2015 г. се установява, че по отношение на описания в исковата молба лек автомобил е била сключена застраховка „Каско Избор" между ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” и собственика му Н.Г.Т., с валидност от 06.08.2015 г. до 05.08.2016 г.

С декларация от 06.09.2015 г. Н.Г.Т. е уведомил ищцовото дружество за посоченото в исковата молба и описано по-горе ПТП, както и за нанесените на автомобила материални щети.

Съгласно Списъка на републиканските пътища в Република България, приет с Решение № 945 на МС от 2004 г., обн. с ДВ бр. 109 от 14.12.2004 г., пътният участък, на който е било реализирано описаното ПТП, е част от третокласен републикански път № 761.

По делото са представени и заявление от 10.09.2015 г. от собственика на увредения автомобил до ищцовото дружество, както и изготвена в тази връзка опис на претенция № **********г.

 С доклад по щета № ********** от 14.09.2015 г. е признато обезщетение в размер на 228,90 лв., като са посочени премии /вноски/ за удържане в размер на 213,90 лв. и е предложено да се изплати сумата от 15,00 лв. на Н.Г.Т., което е направено с платежно нареждане на 16.09.2015 г.

С регресна покана изх. № 04641/15.10.2015 г., получена от ответника на 22.10.2015 г. съгласно известие за доставяне № ИД PS 1000 02XDA2 6, ищецът го е поканил да му възстанови по посочена банкова сметка *** на 228,90 лв.

Според справка за изчисляване на законна лихва върху сумата от 228,90 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 22.02.2016 г., същата възлиза на 10,19 лв.

По делото са представени и Общи условия за застраховка „Каско Избор", като в Глава Трета, Раздел II, т. 2 е предвидено, че ако е договорено разсрочено плащане на застрахователната премия, неплатените разсрочени вноски стават изискуеми освен в случаите на осигурен регрес. Застрахованият е длъжен да ги заплати в пълен размер преди изплащането на застрахователното обезщетение или вноските се удържат в пълен размер от определеното обезщетение.   

По делото са представени и Констативен протокол от 31.07.2015 г., Количествена сметка за извършени дейности по републиканските пътища на територията на РПС – Тополовград и 6 бр. Схеми на километрично положение на извършените работи по републиканските пътища на територията на ОПУ – Хасково, според които на описания в исковата молба пътен участък е извършено изкърпване на единични дупки и деформации на настилката.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 9874/2016 г. по описа на РС – София, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 3012470 от 23.02.2016 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед от 26.02.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 228,90 лв. за главница, 10,19 лв. мораторна лихва за периода от 16.09.2015 г. до 22.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.02.2016 г. до изплащане на вземането и разноските по делото в размер на 25.00 лв. за държавна такса и 264.00 лв. за адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 15.04.2016 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.

От показанията на свидетеля Г.Н. Т. се установява, че процесното ПТП е настъпило при управление на личния автомобил на баща му Н.Т., в който освен тях двамата се намирала и неговата майка, на пътя между селата Срем и Княжево, когато попаднал в необозначена дупка на пътното платно и се спукали двете десни гуми, а джантите им били повредени. Скоростта на движението му била около 60 км/ч, като нямало знак за ограничение на скоростта или пък за ремонт на пътя. Бащата на свидетеля се обадил на свой приятел, с помощта на когото сменили двете гуми, като не уведомил за случая телефон 112 или застрахователното дружество.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, тъй като са последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства, а и не се опровергават от други такива.

От заключението съдебно-автотехническата експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че вероятният механизъм на ПТП е преминаване на лекия автомобил **********с рег. № ********** с десните си колела през дупка на пътното платно, която е била пълна с вода, като увреждането му се е изразявало в спукани десни гуми и увредени десни джанти. В случая е налице причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП и настъпилите щети по автомобила, като техният размер към датата на процесното ПТП по средни пазарни цени възлиза на 228,90 лв. Според вещото лице на съответния участък от пътя е бил извършен ремонт в периода от 05.12.2014 г. до 31.07.2015 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.

Разгледани по същество, главният иск се явява изцяло основателен, а акцесорният – частично, поради следните съображения:

Съгласно чл. 213 ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

В настоящия случай не се спори, а и от представените застрахователна полица № ********** от 05.08.2015 г. и платежно нареждане от 16.09.2015 г. се установява, че към датата на ПТП увреденият лек автомобил **********с рег. № ********** е бил застрахован в ищцовото дружество и че след него последното е изплатило на собственика застрахователно обезщетение в размер на 15,00 лв., като в писмо с изх.7296/14.09.2015 г. е обективирано волеизявлението му за прихващане на част от дължимото обезщетение /213,90 лв./ с разсрочените вноски по уговорената застрахователна премия. Погасителният ефект на прихващането е настъпил с оглед получаването на това писмо от застрахованото лице. При това положение следва да се приеме, че е налице валидно основание за суброгиране на ищеца в правата на увредения. Възражението на ответника за липса на основание за плащане на тази сума, тъй като „спукана гума" при пропадане на автомобила в дупка не представлявала покрит риск, е неоснователно. В тази връзка следва да се има предвид, че ПТП е предвидено като покрит застрахователен риск и включено в клаузата „Пожар, природни бедствия и ПТП на МПС” към Общите условия, неразделна част от процесния застрахователен договор. Съгласно дадената там дефиниция „ПТП” е събитие възникнало в процеса на движение на ППС и е предизвикало негова повреда. Попадането на автомобила в дупка на пътното платно е именно внезапно сблъскване в неподвижен обект на пътното платно, какъвто представлява всяка дупка – събитие по време на движение, поради което то се явява покрит застрахователен риск. Ето защо ищецът напълно правомерно - в изпълнение на задължението си по чл. 208 КЗ /отм./ е обезщетил застрахованото лице.

На следващо място, настъпването на застрахователното събитие, вкл. и мястото на ПТП е безспорно установено чрез събраните гласни и писмени доказателства, като в в случая действително не е съставен протокол за ПТП, но такъв не е бил задължителен с оглед разпоредбата на чл. 125 от Закона за движението по пътищата. Касае се за републикански път по смисъла чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ и като такъв е публична държавна собственост по силата на чл. 8, ал. 2 от с.з. Съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за държавната собственост имотите и вещите – държавна собственост, се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин, а управлението, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от Агенция "Пътна инфраструктура" – чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП. Съгласно чл. 22, ал. 2 ЗП тя осъществява своята дейност чрез централна администрация и чрез специализирани звена: областни пътни управления и Централен институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти. В чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП е вменено на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Несъмнено установената дупка на пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Ето защо и доколкото същата не е била обезопасена с нарочен пътен знак пред нея или по друг начин, ответникът не е изпълнил свои законово уредени задължения, т.е. налице е противоправно бездействие на неговите служители, респ. работници, натоварени с ремонта и поддържането на реубликанските пътища. Тук е уместно да се отбележи и че Агенция "Пътна инфраструктура" като юридическо лице осъществява действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, като същата отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая бездействието на натоварените от Агенция "Пътна инфраструктура" лица по аргумент на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира да е виновно. Поради това и при наличието на останалите предпоставки по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, следва да се ангажира отговорността й.

От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза се установява по категоричен начин, че е осъществен описаният в исковата молба деликт. В тази връзка съдът ценни най-вече ангажираните преки доказателствени средства за обстоятелствата, при които е бил увреден застрахования при ищеца автомобил. Кредитираните показания на свидетеля Г.Н. Т. – пътник в автомобила по време на процесното ПТП, съответстват на приетото експертно заключение, а при съпоставката им се стига до същия еднозначен извод за причините за настъпването на произшествието и наличието на причинно-следствена връзка между него и претендираните имуществени вреди. От представените Констативен протокол от 31.07.2015 г., Количествена сметка за извършени дейности по републиканските пътища на територията на РПС – Тополовград и 6 бр. Схеми на километрично положение на извършените работи по републиканските пътища на територията на ОПУ – Хасково не следва автоматично, че всички дупки на пътния участък са били изкърпени. Още повече, че ремонтът е бил извършени няколко месеца преди ПТП, поради което е напълно възможно след него отново да се появили пътни неравности. Произходът на установената дупка на пътната настилка е ирелевантен за ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на ответника да поддържа републиканските пътища, без значение под въздействие на какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик.

Във връзка с вида и размера на причинените вреди от ищеца е представен опис на претенция № **********г., който е частен свидетелстващ документ, обективиращ изгодни за техния издател факти, но тяхното осъществяване в случая следва да се приеме за установено по несъмнен начин с оглед показанията на разпитания свидетел и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, както и поради липса на други доказателства, които да ги опровергават. Следва да се вземе предвид и че при изчисляване размера на обезщетението не трябва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл са Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК и имащи характер на задължителна съдебна практика съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.

Възраженията на ответника, в т.ч. и за съмнение относно употреба на алкохол от водача, не могат да бъдат споделени, тъй като същият не ангажира никакви доказателства в тяхна подкрепа. Ето защо съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици.

По изложените съображения съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на регресната отговорност на ответника спрямо ищеца, поради което предявеният главен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./,  вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.

Искът относно обезщетението за забава е частично основателен.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, той изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 от с.з. Вземането по регресния иск произтича от закона и възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице, но не е предвидена конкретна дата за това. Ето защо, за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчно само да се извърши плащане. В този смисъл са Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

В настоящия случай ответникът е получил покана от ищеца за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение на 22.10.2015 г., поради което Агенция „Пътна инфраструктура” е изпаднала в забава на следващия ден, т.е. на 23.10.2015 г. Ето защо, вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от този момент до датата, предшестваща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 22.02.2016 г. /доколкото от 23.02.2016 г. се дължи поисканата законна лихва като правоувеличаваща последица от основателността на предявения главен иск/. Размерът на акцесорната претенция, определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпна в интернет компютърна програма за изчисляване на законна лихва, върху главницата от 228,90 лв. за посочения релевантен период възлиза на 7,84 лв.

По изложените съображения искът чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 7,84 лв., а в останалата част - до пълния предявен размер от 10,19 лв. и за периода от 16.09.2015 г. до 22.10.2015 г. да се отхвърли.

Както се отбеляза по-горе, вземането за главница е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 9874/2016 г. по описа на РС – София - 23.02.2016 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 9874/2016 г. по описа на РС – София. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени, но съобразно установените по делото размери на спорните вземания, следва да бъдат намалени на общо 286,16 лв.

С оглед изхода на настоящото производство и че страните претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 704,51 лв. съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника се дължат разноски за платено възнаграждение на адвокат и на вещо лице, съразмерно на отхвърлената част, а именно сумата от 2,26 лв. Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония” № 3, съществуването на вземания на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК 000694286, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано" № 5, съдебен адрес:***-Д-4, спрямо нея в размер на 228,90 лв., представляващо изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Избор" със застрахователна полица № ********** от 05.08.2015 г., във връзка с щета № ********** относно причинени при ПТП на 06.09.2015 г., на път № 761, между селата Княжево и Срем, обл. Хасково, имуществени вреди на лек автомобил **********с рег. № **********, собственост на Н.Г.Т., поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 9874/2016 г. по описа на РС – София - 23.02.2016 г. до изплащане на вземането, както и на 7,84 лв.,  представляващо обезщетение за забава върху нея от 23.10.2015 г. до 22.02.2016 г., като иска за установяване съществуването на обезщетение за забава в останалата му част - до пълния предявен размер от 10,19 лв. и за периода от 16.09.2015 г. до 22.10.2015 г. ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония” № 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК 000694286, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано" № 5, съдебен адрес:***-Д-4, сумата от 990,67 лв., от която 704,51 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 286,16 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 9874/2016 г. по описа на РС – София, за която е издадена заповед от 26.02.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК 000694286, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано" № 5, съдебен адрес:***-Д-4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония” № 3, сумата от 2,26 лв., представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                  

                                                                                                          СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.