ОПРЕДЕЛЕНИЕ

357

 

         Хасковски Районен съд четвърти граждански                 състав

в закрито заседание на двадесет и трети март

две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                               Съдия: ПАВЛИНА  ГОСПОДИНОВА

                                     

 

Секретар

Прокурор

Разгледа докладваното от съдията

Гр.дело №115 по описа за 2017 година на Хасковски Районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

         Предявен е иск с правно основание чл.430 от ТЗ във вр. чл.99 от ЗЗД  – за осъждане на длъжник. В исковата молба се сочи, че по силата и при условията на сключен Договор за потребителски кредит от 08.02.2008г. с Юробанк и Еф Джи България АД-София ответникът е получил 18 900 лева, която сума е и преведена по банков път. На 11.01.2013г. е вписана в ТРегистър промяна в наименованието на банката – Юробанк България АД. Съгласно сключения договор кредитът се погасявал на месечни вноски  по погасителен план, като тези вноски се заплащали ежемесечно на 8 число от съответния месец. Краен срок за връщане на паричния заем бил 08.02.2018г. Уговорено било заплащане и на договорна лихва, както и дължима такава при неизпълнение. Ответникът не изпълнил договорните си задължения относно погасяване на кредита. Съгласно чл.15 от договора при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска, както и при неизпълнение на друго задължение, вземането на банката става предсрочно и изцяло изискуемо, като изискуемостта настъпва без волеизявление на страните. Поради неизпълнение на договорните задължения – неиздължаване на месечна вноска с падеж 09.04.2008г. и 09.05.2008г. с нотариална покана, връчена на 26.09.2016г., дружеството уведомило кредитополучателя за обявяване на задължението по договора за изцяло дължимо и изискуемо – без да се прекратява действието на договора. На 09.04.2008г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания между Юробанк и Еф Джи България АД-София и Бългериън Ритейл Сървисиз АД, като банката прехвърлила вземането възмездно. На 30.03.2009г. между  Бългериън Ритейл Сървисиз АД и Про лего АД бил сключен договор за прехвърляне на вземания, като вземането било прехвърлено на ищцовото дружество възмездно. До ответника било изпратено уведомление за встъпването  в правата на удовлетворения кредитор по силата на сключените договори за цесия. Уведомителното съобщение било изпратено с препоръчано писмо по куриерска фирма Стар пост. Считат, че до кредитополучателя било изпратено уведомление за прехвърляне на процесното вземане съгласно нотариално заверени пълномощни с рег.№1557 и 1558 от 14.05.2012г., с които Бългериън Ритейл Сървисиз АД и Юробанк България АД-София упълномощават Про лего АД да уведомява писмено от тяхно име и качеството им на предишни кредитор по реда на чл.99 от ЗЗД. Уведомлението било изпратено с услугата Телепоща на БП ЕАД на адрес, посочен от самия кредитополучател при сключване на процесния договор. Видно от приложената разписка то не било получено от длъжника, тъй като адресатът отсъствал. Към 13.01.2017г. задълженията към ищеца били в общ размер 18 860,01 лева – главница. Нямало изпълнение към Бългериън Ритейл Сървисиз АД или Юробанк и Еф Джи България АД, нито към Про лего АД. Искат ответникът да бъде осъден да заплати сумата 18860,01 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 08.02.2008г., сключен между ответника и Юробанк и Еф Джи България АД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно плащане, както и да заплати направените в исковото производство разноски.

            Ищецът иска като трето лице – помагач, на основание чл.219 от ГПК да бъдат конституирани предишните кредитори на ответницата -  Бългериън Ритейл Сървисиз АД и Юробанк България АД. Като се има предвид наличието на интерес от ищеца да привлече двете дружества за участие в настоящия процес, съдът счита, че искането е допустимо, своевременно и основателно, поради което следва да бъде уважено.

Ответникът депозира отговор, оспорва предявения иск. Счита, че искът е недопустим, тъй като вече между същите страни правният спор е разрешен с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№437/2013г. на Хасковски РС. Излага подробни твърдения  и относно неоснователност на предявения иск – цедираното вземане не било индивидуализирано; първоначалният кредитор прехвърлил още не възникнали задължения; новият кредитор можел единствено да търси събиране на сумите с оглед прехвърлените права, а не на отделни вноски; цесията не била валидна и липсвала възможност с обратна сила да бъде довършено пораждането на предсрочна изискуемост; вземането следвало да съществува към момента на цесията, а не да се очаква да възникне; като не съществувало към момента на прехвърлянето вземането, то този договор бил нищожен поради невъзможен предмет по чл.26, ал.2, пр. първо от ЗЗД; по отношение на осъдителните искове се приемало, че уговорките за автоматична предсрочна изискуемост били валидни; прави възражение за изтекла давност по отношение на прехвърленото вземане на 09.04.2008г.; уведомлението чрез нотариална покана не било редовно, тъй като не ставало ясно на кой от двата жилищни входа било залепено уведомлението и не били спазени процесуалните правила по чл.47 от ГПК; длъжникът не бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, което било доказано в предходното производство между същите страни.

Като взе предвид направеното възражение по чл.126 от ГПК, както и след като извърши проверка в деловодството на ХРС, от която се установи, че между същите страни е образувано гр.д.№437/2013г., съдът намира, че производството по по-късно заведено дело следва да се прекрати. Действително производството по гр.д.№437/2013г. е образувано с правно основание чл.422 от ГПК, но е за същото искане, което е предмет на настоящото производство. Искът по чл.422 от ГПК се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3620/2012г. на ХРС. При образуваното заповедно производство реалното принудително изпълнение на притезанието се постановява, а при подаване на възражение по чл.415 от ГПК, на установяване по исков ред подлежи само въпроса за съществуване на същото. Така по приключилото производство по гр.д.№437/2013г. на ХРС, образувано след възражение срещу заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3620/2012г. на ХРС, последиците за страните след приключване на спора за съществуване на правото са такива, както и при произнасяне на съда по осъдителна искова претенция. В този смисъл съдът намира, че при наличие на приключило производство по иск с правно основание чл.422 от ГПК, то не са налице основания за последващо предявяване на осъдителен иск със същия предмет. Независимо от различните посочени правни основания в двете производства – настоящото и вече приключилото по гр.д.№437/2013г. на ХРС, е приложимо правилото на чл.126, ал.1 от ГПК и настоящото производство следва да бъде прекратено.

При установените факти е недопустимо съдът да се произнесе по съществото на сега предявения иск, поради което и мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№115/2017г. на Хасковски РС, образувано по искова молба с правно основание чл.430 от ТЗ във вр. чл.99 от ЗЗД, предявена от АД ПРО ЛЕГО – гр.София, ЕИК 175249461, срещу Н.Г.Т., ЕГН **********,***, с участието на трети лица – помагачи на ищеца Бългериън Ритейл Сървисиз АД – София, и Юробанк България АД – София, за заплащане сума в размер на 18 860,01 лева, представляващи главница по Договор за потребителски кредит от 08.02.2008г., сключен между ответника и Юробанк и Еф Джи България АД, като недопустимо.

 

 

            Съдия:/п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.