Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 210

    гр.Хасково, 30.03.2017год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на втори март

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 783 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е отФронтекс Интернешънъл“ ЕАД, със седалище и адрес на управление- гр.София, Район „Лозенец“, ул.“Хенрих Ибсен“ № 15 против С.Г.П.,***, иск с правно основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК - за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, по която длъжникът възразил в законоустановения срок. Основанието, на което ищецът искал издаване на заповед за изпълнение, било сключен Договор за потребителски заем между „Джет Файненс Интернешънъл” АД /с ново наименование „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД/ и ответницата по делото, с № CASH-04538167/04.11.2010г. в размер на 600 лева, представляващи главница, плюс надбавка, представляваща печалба на дружеството в размер на 516 лева, или общо сумата по кредита била 1116 лева, която трябвало да бъде изплатена на 36 седмични вноски. Ищецът изплатил сумата по заема в брой на длъжника на датата, посочена в договора, като по този начин дружеството изпълнило задължението си. От този момент, на основание чл.3, изр.2 от Общите условия на договора, за ответницата възниквало задължението да погаси заема на общо 36 седмични вноски, всяка от които по 31 лева, които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема и договорна лихва, представляваща печалба на дружеството. Посочва се още, че ответницата следвало да изплаща вноските съгласно договорения погасителен план. По силата на Договор за цесия от 08.07.2014г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /цедент/ и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД /цесионер/ вземането от ответницата било прехвърлено, поради което и претенцията била от името на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД в качеството му на нов кредитор. Ответницата преустановила плащането на вноските по кредита на 23.03.2011г. - падежът на първата неплатена вноска, като към тази дата била изплатила обща сума по заема в размер на 558 лева. Съгласно договора, вземането на кредитора било предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи четири или повече седмични вноски - в случая от 13.04.2011г. - падежът на четвъртата неплатена вноска. По този начин за ответницата възниквало задължението да погаси остатъка от заема в размер на 397.84 лева – главница и 160.16 лева – лихва, представляваща печалба на дружеството, или общо сумата в размер на 558 лева. Твърди се също, че ответницата трябвало да изплати целия кредит на 20.07.2011г., като от този момент до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски отдавна били изтекли, а ответницата по делото продължавала виновно да не изпълнява задълженията си. Освен това, ответницата дължала и лихва за забава върху непогасената главница в размер на 182.82 лева за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита – 13.04.2011г. до 20.11.2015г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума, както и всички съдебни разноски. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 397.84 лева – главница и 160.16 лева - лихва, представляваща печалба на дружеството за периода от 23.03.2011г. до 20.07.2011г., или общо сумата в размер на 558 лева, както и лихва за забава върху непогасената главница в размер на 182.82 лева  за периода от 13.04.2011г. до 20.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението да окончателното й изплащане, които суми са присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 2751/2015г. по описа на ХРС. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответницата подава отговор, в който заявява, че ищецът не бил активно легитимиран и не бил надлежна страна в процеса, което означавало, че правото на иск е ненадлежно упражнено. В тази насока излага съображения, че Договорът за кредит бил сключен между ответницата и „Джет Файненс Интернешънъл“ АД /с ново наименование „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/, а приложеното към исковата молба Уведомление за извършено прехвърляне на вземания /неясно дали в оригинал или преподписан препис/ не съдържало необходимите реквизити, доказващи получаването му от ответницата – липсвала дата и подпис на получателя – необходима предпоставка за действието на прехвърлянето по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Освен това уведомлението изхождало от цесионераФронтекс Интеренешънъл“ ЕАД, а не от цедента, което противоречало на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Назначеният особен представител на ответницата счита, че с упълномощаването на цесионераФронтекс Интернешънъл“ ЕАД от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД да уведоми длъжниците за сключената цесия не можело да се дерогира императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД, поради което такова „упълномощаване“ на цедента било нищожно и не пораждало правно действие. Поради изложеното, счита предявения иск за недопустим. При условията на алтернативност счита, че исковата молба е допустима, но неоснователна и недоказана по следните причини: От приложените към исковата молба доказателства се установявало, че действително между „Джет Файненс Интернешънъл“ АД  /с ново наименование „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/ и ответницата имало сключен договор за потребителски заем от 04.11.2010г., но не се доказвали размера и датите на направените от ответницата вноски по кредита, а оттам – твърдения размер на остатъка по кредита, датата на предсрочната изискуемост, както и размера и начина на изчисляване на претендираните договорни лихви и неустойка. С Молба, вх. № 4192/15.02.2017г., подадена след изтичане на срока за отговор по чл.131от ГПК и между проведеното на 02.02.2017г. и предстоящото на 02.03.2017г. съдебно заседание, назначеният особен представител на ответницата прави възражение за погасяване вземането на ищеца по давност.

             Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

           Видно от приложеното Ч.гр.д. № 2751/2015г. по описа на Районен съд-Хасково, ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата в настоящото производство С.Г.П., за сумата от 397.84 лева – главница, 160.16 лева -  договорна лихва от 23.03.2011г. до 20.07.2011г. и 182.82 лева – лихва за забава от 13.04.2011г. до 20.11.2015г., които суми са дължими по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CASH – 04538167 от 04.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.12.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева – държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение. За тези суми е била издадена Заповед № 1485/14.12.2015г., срещу която длъжникът е възразил. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответницата настоящия иск за установяване на вземанията му, предмет на заповедта.

           Безспорно е, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата са възникнали  договорни отношения, по силата на Договор за потребителски заем CASH-04538167 от 04.11.2010г., според който първият е предоставил на ответницата паричен заем в размер на 600 лева. Била е договорена и надбавка, представляваща печалба на кредитора, като заемополучателят е следвало да върне сумата от 1 116 лева на 36седмични вноски, всяка по 31 лева.   В Общите условия към договора /чл.4 от същите/ е посочено, че седмичните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на същия.  

 От Договор за продажба и прехвърляне на вземания се установява, че на 08.07.2014г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД вземанията си, произтичащи от договори за потребителски кредит, посочени и определени в Приложение № 1 към договора. Представи се по делото и Приложение № 1 към Договора, видно което е, че под № 42620 е вписано задължението на ответницата С.Г.П. по Договор CASH-04538167.

С нотариално заверено Пълномощно, рег. № 11689/29.07.2014г. на Нотариус Валентина Благоева, рег . № 302 на Нотариалната камара, представляващият „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е упълномощил цесионераФронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми по законоустановения ред длъжниците по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за потребителски кредити, които дружеството е прехвърлило, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г., сключен помежду им.

Беше представено Уведомление от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД до ответницата С.Г.П., с което „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД я уведомяват, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 08.07.2014г. е прехвърлило на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД всички свои вземания към длъжника, произтичащи от Договор за потребителски заем с номер CASH-04538167 от 04.11.2010г., ведно с разноски, лихви и др., свързани с вземанията,които са вече възникнали и се дължат, както и предоставените обезпечения /ако има такива/ по съответните вземания, включително и договорите за застраховка живот на кредитополучателите и/или имуществена застраховка,които не са реализирани. Уведомяват я също, че „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД заменя напълно „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като неин кредитор, като от датата на получаване на уведомлението всички плащания на дължими суми по договора /главница, лихви, разноски  и др./ трябва да бъдат превеждани по сметка на „Фронтекс Интеренешънъл“ ЕАД, която сметка е посочена. По делото няма данни посоченото уведомление да е стигнало до знанието на длъжника – ответницата в настоящия процес. 

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:  

В настоящото производство се претендира установяване съществуването на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като се твърди, че главното вземане е породено от неизпълнено от ответницата към ищеца задължение по сключен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за потребителски заем, като впоследствие „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило това свое вземане на ищеца по делото – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Като безспорно съдът приема, че договорът е изпълнен от страна на заемателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с факта на предоставяне на договорения заем. В тази насока е и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, от което се установи,че неизплатената от ответницата главница по процесния договор за потребителски кредит е 397.84 лева, като са били погасени 18 вноски в общ размер от 202.16 лева. Неизплатената договорна лихва е в размер на 160.16 лева за периода от 23.03.2011г. до 20.07.2011г. Вещото лице е дало заключение също, че размерът на обезщетението за забава върху неизплатената главница за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 13.04.2011г. до 20.11.2015г., възлиза на 187.47 лева. Посочените обстоятелства дават основание на съда да приеме,че ответницата е неизправна страна по договора за потребителски заем и обуславят ангажиране на отговорността й, поради което е основателно и искането на ищеца за установяване съществуването на вземания по договора за заем, сключен с ответницата., които вземания са му били присъдени в развилото се заповедно производство.

Няма спор още, че с Договор от 08.07.014г. заемодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлил на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД вземанията си по договори за потребителски кредит, в това число и вземането по договора, сключен с ответницата, видно от Приложение № 1 към Договора. В договора е предвидена изрична клауза /§5, ал.5/, с която продавачът изрично упълномощава купувача да изпраща писмени уведомления  до длъжниците от името на продавача, с което да ги уведомява за прехвърляне на задълженията по смисъла на чл.99, ал.3от ЗЗД. В изпълнение на тази договорна клауза е изготвено Пълномощно, както и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до ответницата, които бяха обсъдени по-горе.

Направеното от процесуалния представител на ответницата възражение, основаващо се на нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, според което прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, съдът намира за неоснователно. Безспорно се установи по делото, че вземането на заемодателя по договора за потребителски заем, сключен с ответницата, е било прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия. С факта на подписване на договора, съответно от постигане на съгласие за сключването му, вземането към ответницата по договора за потребителски заем е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор – ищеца,  който става носител на вземането, което обстоятелство обуславя и наличието на материалноправната му легитимация. Възражението на особения представител на ответницата, че прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на нея поради това, че не й е съобщено от стария кредитор, съдът намира за неоснователно. Разпоредбата на чл.99, ал.4от ЗЗД не съдържа изискване за срок за съобщаване и форма за съобщаване, като няма значение и начинът, по който цесията ще се съобщи от цедента на длъжника. Съобщаването може да бъде извършено по телефон, по телекс, по факс или писмено, като писменото съобщение не е задължително да бъде изпратено по пощата. Смисълът на съобщението е да се попречи длъжникът да престира на лице, което не му е кредитор, като за да стигне до знанието му станалата цесия, е без значение формата на извършеното съобщение,защото тя не е условие за валидност. Действието на съобщението до длъжника се явява правнорелевантно единствено и само до това,че изпълнение с погасяващ ефект може да се направи единствено на цесионера. Задължението на стария кредитор да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне се обуславя и от това последния да знае на кого в бъдеще следва да изпълни своето задължение. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор. Безспорно е по делото, че ответницата не е платила всички, дължими суми по договора за потребителски заем в полза на който и да било от кредиторите. Съдът счита обаче, че тя дължи изпълнение именно към ищеца, като приема, че  съобщаването на извършеното прехвърляне на вземането е направено както чрез връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение, в която вземането е основано и на договора за цесия, посочен в нея, така и с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, съдържащи и уведомление за прехвърляне на вземания. Действително уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Допустимо е обаче предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника, като негов пълномощник. Според съда такова упълномощаване не противоречи на целта на нормите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Съгласно чл.36 от ЗЗД, представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил /чл.39 от ЗЗД/ и няма ограничения по закон, свързани с уведомяването за цесията. Или, няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши уведомлението за цесията, в каквато насока е и задължителната съдебна практика, изразена в Решение №137/02.06.2015г., постановено по гр.д. № 5759/2014г., II г.о., ГК на ВКС.

При така възприетата фактическа обстановка се налага извода, че  вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, е доказано по своето основание и размер, поради което предявения иск следва да се уважи в неговия пълен размер, в каквато насока е и заключението на вещото лице, като бъде признато по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата 397.84 лева – главница, 160.16 лева – договорна лихва за периода 23.03.2011г. – 20.07.2011г. и 182.82 лева – лихва за забава за периода 13.04.2011г. – 20.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.12.2015г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2751/2015г. на Районен съд-Хасково.

Относно направеното от назначения особен представител на ответницата възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност, съдът намира следното: В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозиран от особения представител на ответницата, не е направено такова възражение. В първото по делото съдебно заседание, проведено на 02.02.2017г., също не е направено възражение за изтекла погасителна давност. Такова възражение е заявено едва с Молба, вх. № 4192/15.02.2017г., подадена след първото и преди второто съдебно заседание на 02.03.2017г., което възражение е поддържано и в хода на устните състезания. Ето защо, съдът счита, че същото е извън срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, поради което се явява преклудирано. Така направеното възражение за давност, извън законоустановения срок по чл.131от ГПК, не дава основание на съда да разгледа този институт и да преценя дали са налице или не предпоставките за прилагането му. Обратното би довело до служебно прилагане на давността, което е недопустимо.

Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорноста за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд-Хасково ответницата е дала повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент не е била изплатила дължимите суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността на ответницата С.Г.П. за сторените от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД разноски по Ч.гр.д. № 2751/2015г. по описа на Районен съд-Хасково, за сумата от 25 лева – държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, или общо 325 лева. Както вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на ответницата.

С оглед изхода на делото съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в пълен размер на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, а именно – сумата 875 лева.                  

Водим от горното, съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И :

 

         ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.Г.П., ЕГН **********,***, че дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление - гр. София, Район „Лозенец“, ул.“Хенрих Ибсен“ № 15, по Договор за потребителски кредит № CASH-04538167 от 04.11.2010г., сумата 397.84 лева – главница, 160.16 лева – договорна лихва за периода от 23.03.2011г. до 20.07.2011г. и 182.82 лева – лихва за забава за периода от 13.04.2011г. до 20.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.12.2015г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена  Заповед  № 1485/14.12.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  по Ч.гр.д. № 2751/2015г. по описа на Районен съд-Хасково.              

 ОСЪЖДА С.Г.П., ЕГН **********,***, да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление - гр. София, Район „Лозенец“, ул.“Хенрих Ибсен“ № 15,  сумата в размер на 1 200 лева, от която 875 лева, представляваща разноски по настоящото дело и 325 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 2751/2015г. по описа на Районен съд-Хасково.                         

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                        СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.