Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

       180          /16.03.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Павлина Николова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 705 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по искова молба от „Уникредит Булбанк" АД с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Т.Й.Г., Й.Т.Г. и „Блок-Стен-БГ-Стандарт" ЕООД.

Ищецът твърди, че на 21.12.2011 г. сключил с Т.Й.Г., като кредитополучател, и Й.Т.Г. и „Блок-Стен-БГ-Стандарт" ЕООД като солидарни длъжници, Договор за банков инвестиционен кредит № 46311035, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя банков инвестиционен кредит размер на 95 000,00 лв. за финасиране изпълнението на одобрен проект за получаване на безвъзмездна помощ от оперативна програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., а последният, при солидарната отговорност на солидарните длъжници - чл.16.3 от договора, се задължил да го върне, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, на равни месечни погасителни месечни вноски (включващи главница плюс лихва), дължими съгласно т. 7.1 на 20-то (двадесето) число от всеки месец, с падеж на последната вноска - 20.12.2016 г. На 19.11.2012 г. между страните бил подписан Анекс № 1 към договора, като съгласно т. 2.4 от анекса остатъкът от редовната главница бил в размер на 3 319.20 лв., която щяла да се погасява съгласно уговорения погасителен план по т. 7.1 от анекса, а годишният лихвен процент, начисляван върху редовна главница съгласно т. 4.1, бил в размер на 10.189 %. Сочи се още, че длъжниците не обслужвали кредита редовно, като извършвали вноски не на падежа и в необходимия размер. Те изпаднали в забава от 20.03.2015 г., като не били платили вноските (изцяло или частично) за месеците: 03.2015 г., 04.2015 г., 05.2015 г. и 06.2015 г. Това дало основание на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на всяка една, която и да е изискуема вноска по главница и/или лихвите и/или неустойките и/или таксите и/или комисионните и/или разноските съгласно чл. 17.1 и чл. 17.1.1 от Договор за банков инвестиционен кредит № 46311035 от 21.12.2011 г. В тази връзка се поддържа, че подадената искова молба имала характер на волеизявление на банката, че счита кредитът за предсрочно изискуем и се обявявало на длъжниците с връчването на препис от нея. Към датата на подаването на исковата молба задълженията на ответниците по процесния договор били в размер общо на 1 731,03 лв., от които 1 474,00 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за банков инвестиционен кредит № 46311035 от 21.12.2011 г. и Анекс № 1/19.11.2012 г. към него, и 257,03 лв., представляваща дължими договорни лихви за периода 20.03.2015 г. до 07.04.2016 г., от които 45,44 лв. - договорен лихвен процент, 132,77 лв. - лихва върху просрочена главница и 78,82 лв. - наказателна лихва при просрочие. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.

Ответниците считат предявените искове за недопустими и неоснователни. Твърдят, че в случая нямало правен интерес поради липсата на валиден договор, представляващ правопораждащ активната процесуална легитимация факт. Представеният по делото договор не съдържал задължителния реквизит, а именно общи условия, подписани на всяка страница от страните, предоставени на хартиен носител и напечатани в еднакъв с текста на договора шрифт с размер не по-малък от 12. Евентуално, процесният договор бил изцяло нищожен и на основание нарушение на материалния закон - чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 5 ЗПК, а и заедно с анекса съдържали нищожни клаузи, предвид неравноправния им характер по смисъла на ЗПК и ЗЗП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.12.2011 г. страните са сключили Договор за банков инвестиционен кредит № 46311035, а впоследствие и Анекс № 1/19.11.2012 г. към него, които са представени по делото и от тях е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание, поради което не следва да се излага отново текстуално съдържанието им, като при необходимост техните клаузи ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

По делото са представени извлечение от движението по банковата сметка по процесния договор за периода от 23.12.2011 г. до 06.03.2015 г., информация за същата сметка за периода от 01.12.2011 г. до 02.04.2016 г., лихвен лист за кредита за същия период, както и Общите условия, при които „Уникредит Булбанк" АД предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност.

От представената регистрационна карта-дубликат, издадена на 23.04.2012 г. от Министерство на земеделието и храните, Областна дирекция „Земеделие“ гр. Хасково, се установява, че ответникът - кредитополучател Т.Й.Г. е бил регистриран като земеделски производител в периода 2005 г. – 2013 г.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че на 23.12.2011 г. ищцовата банка е превела по сметката на ответника Т.Й.Г. сумата от 95 000.00 лв. с банкова операция референтен номер 954LINV113570001. По Договор за банков инвестиционен кредит № 46311035/21.12.2011 г. са събраните/внесени суми в размер общо на 104 654,32 лв., като с тях са погасени 93 526.00 лв. за главница и 11 128,32 лв. за лихви и 1 425,00 лв. за такса при усвояване на кредита. Периодично, при настъпване на падежна дата - 20-то число на всеки календарен месец, ответникът е имал забава в изплащането на пълните вноски, като на 20.03.2015 г. не е внесена цялата дължима вноска по кредита, а след тази дата няма извършено погасяване по главница. Към 08.04.2016 г. дължимите суми по процесния договор са в размер на: 1 474.00 лв. за главница и 257.03 лв. за лихви, от които 45.44 лв. - лихва за редовна главница по т. 4.1 от договора, 132.77 лв. - лихва за просрочена главница по т. 4.2 от договора и 78.82 лв. - дължима лихва по т. 4.3 от договора.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими. Не могат да бъдат споделени доводите на ответниците за тяхната недопустимост, тъй като процесуалната легитимация следва от твърденията на ищеца, въведени с исковата молба. Въпросът дали тези твърдения отговарят на действителното правно положение по спора е относим към основателността на претенциите, а не към допустимостта им. Следва да се отбележи и че при осъдителните искове правен интерес е налице винаги, когато ищецът твърди, че притежават изискуемо и неудовлетворено притезание срещу ответника, каквото е сторено и в настоящия случай.

Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че между страните е сключен валиден договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. от ТЗ. Съдържанието му е подробно регламентирано в приетите Договор за банков инвестиционен кредит № 46311035/21.12.2011 г. и Анекс № 1/19.11.2012 г. към него. Възражението на ответниците за неговата нищожност е несъстоятелно, тъй като разпоредбите на ЗПК и ЗЗП са неприложими в настоящия случай. Това е така, защото макар кредитополучателят да е физическо лице, договорът обслужва неговата търговска дейност, т.е. той има качеството на производител, а не потребител по смисъла на чл. § 13 ДР на ЗЗП. /така и в Решение № 74 от 30.06.2016 г. по т. д. № 104/2015 г. на ОС – Хасково, Решение № 283 от 17.07.2015 г. по т. д. № 155/2015 г. на АС – Пловидив и др./ Няма спор, а и от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е изпълнил точно основното си задължение си по договора, като на 23.12.2011 г. е предоставил по уговорения начин сумата по банковия кредит на ответника Т.Й.Г.. При това положение следва да се приеме, че в тежест на кредитополучателя е възникнало задължението да погасява главницата и лихвите в сроковете и размерите съобразно договорните клузи, но след 20.03.2015 г. е налице закъснение и непълно плащане на дължимите месечни погасителни вноски. Вещото лице изяснява и че размерът на непогасеното и дължимо вземане на банката е общо 1 731,03 лева, от които 1 474.00 лв. за главница и 257.03 лв. за лихви, от които 45.44 лв. - лихва за редовна главница по т. 4.1 от договора, 132.77 лв. - лихва за просрочена главница по т. 4.2 от договора и 78.82 лв. - дължима лихва по т. 4.3 от договора. Тук е уместно да се посочи, че процесните вземания са били възникнали и изискуеми към датата на подаване на исковата молба /вж. в този смисъл отговора на вещото лице по задачи 4 - 6/.

Накрая, само като констатация следва да се отбележи, че в петитума на исковата молба ищецът погрешно е посочил сборът на претендираните лихви – 257,02 лв., тъй като от разделянето им в обстоятелствената част е видно, че той възлиза на 257,03 лв. /45,44+132,77+78,82/. Ето защо и доколкото се търсят всички дължими лихви по договора, присъждането на действителния им размер не би представлявало произнасяне плюс петитум.

С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 785,36 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и ангажираните доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА Т.Й.Г., ЕГН ********** ***, Й.Т.Г., ЕГН ********** ***-Стен-БГ-Стандарт" ЕООД, ЕИК 126168515, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Драгоман" № 54А, всички със съдебен адресат: адв. Милена Колева Димитрова - ВАК с адрес на упражняване на дейността: гр. Варна, ул. Стефан Караджа № 16, офис 214, да заплатят солидарно на „Уникредит Булбанк" АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, пл. "Света Неделя" № 7, адрес за призоваване: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики" № 115, ет. 2, сумата от 1 731,03 лв., от която 1 474,00 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за банков инвестиционен кредит № 46311035 от 21.12.2011 г. и Анекс № 1/19.11.2012 г. към него, и 257,03 лв., представляваща дължими договорни лихви по него за периода от 20.03.2015 г. до 07.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 785,36 лв., представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

 

                                                                       СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.