Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

   104      /22.02.2017 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на втори февруари две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов  

   

секретар: Веселина Красева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2441 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от "Графит Комерс" ООД с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. с чл. 288 от Търговския закон /ТЗ/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Община Стамболово.

Ищецът твърди, че между него като изпълнител и ответника като възложител бил сключен договор от 30.05.2013 г. По силата на договора ищецът се задължил да извърши: „Ремонт и поддържане на улици по населени места, Община-Стамболово, със следните осови точки /ОТ/: от ОТ 67 до ОТ 56-150 м. в с. Стамболово, Община Стамболово; от ОТ 121 до ОТ 122-80 м. в с. Царева поляна, Община Стамболово; от ОТ 57 до ОТ 58-140 м. в с. Долно Ботево, Община Стамболово, и от ОТ 16 до ОТ 10-195 м. в с. Тънково, Община Стамболово, като стойността на договорените работи била в размер на 20 000.00 лева с вкл. ДДС. В чл. 4 и сл. било уговорено, че плащането щяло да се извърши в срок до 30 работни дни след настъпването на кумулативните основания затова - приемането на обекта и издаването на фактура. Ищецът изпълнил точно и добросъвестно поетите от него договорни задължения, като с протокол от 20.12.2013 г. ответникът приел изцяло извършените работи по предмета на договора, за което му била издадена фактура № ******************. в размер на 19 902.22 лева с вкл. ДДС. Въпреки това и последвалите покани до настоящия момент ответникът не заплатил уговореното възнаграждение. Освен това той дължал на ищеца и обезщетение за забава на основание чл. 86 ЗЗД върху горепосочената сума в размер на 5 611.48 лева за времето от 07.02.2014 г. - 30 работни дни след окончателното приемане на работата и издаването на фактурата, до 15.11.2016 г. – деня, предхождащ подаването на исковата молба в съда. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 25 513.70 лева, от която 19 902.22 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 30.05.2013 г., за което е издадена фактура № ******************., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 5 611.48 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 19 902.22 лева за периода от 07.02.2014 г. до 15.11.2016 г., както и направените по делото разноски.

Ответникът счита предявените искове за допустими и основателни. Признава, че между страните действително съществувало облигационно отношение по договора от 30.05.2013 г., както и че уговорените видове и количества строително-ремонтни работи били извършени, за което бил подписан акт образец 19 от 04.11.2013 г., а представената данъчна фактура №******************. била осчетоводена по счетоводните книги на община Стамболово. На следващо място, правилно бил изчислен и размерът на предявения акцесорен иск. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар по делото, тъй като надвишавал предвиденото в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а и с оглед липсата на фактическа и правна сложност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства – заверени преписи на договор от 30.05.2013 г., протокол № 1 от 04.11.2013 г., фактура  № ******************., приемо-предавателен протокол от 20.12.2013 г., справка за изчисляване на законна лихва, писмо с изх. № С-737/27.02.2015 г., се установяват поддържаните от ищеца и посочени по - горе факти и обстоятелства. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема всички релевантни факти относно спорното право за доказани. В тази връзка не следва да се излага текстуално съдържанието на приетите документи, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради следните съображения:

Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чието съдържание е подробно регламентирано в представения договор 30.05.2013 г. По своята правна същност то представлява вид договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД. Доколкото се касае за търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ, за неуредените в ТЗ положения относно търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство – чл. 288 ТЗ. Безспорно установено е, че ищецът е изпълнил точно своите задължения, свързани с извършването на уговорените ремонт и поддържане на улици по населени места в Община-Стамболово, със следните осови точки /ОТ/: от ОТ 67 до ОТ 56-150 м. в с. Стамболово, Община Стамболово; от ОТ 121 до ОТ 122-80 м. в с. Царева поляна, Община Стамболово; от ОТ 57 до ОТ 58-140 м. в с. Долно Ботево, Община Стамболово, и от ОТ 16 до ОТ 10-195 м. в с. Тънково, Община Стамболово. На следващо място, установява се и приемане на възложената работа от изпълнителя без възражение в количествено и качествено отношение. В тази връзка следва да се отбележи, че всички тези релевантни факти, включени във фактическия състав на вземането изрично са приети за безспорни между страните с Определение № 18/04.01.2017 г. Следователно, действително е възникнало правото на ищеца да получи уговореното възнаграждение, респ. задължението на ответника да му го плати. С оглед липсата на ангажирани доказателства за изпълнението му, предявеният иск по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ се явява изцяло основателен и доказан. Процесната сума е дължима със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2016 г.

Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. С оглед установеното съществуване на основно /главно/ парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на падежа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, считано от изпадането на ответника в забава до датата, предшестваща подаването на исковата молба – 15.11.2016 г. Размерът му в случая, определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на  общодостъпна програма в интернет, за посочения по-горе релевантен период възлиза на претендирания такъв от 5 611.48 лева.

С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива. Според настоящия състав възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Действително делото не е с особена фактическа и правна сложност – разгледано е в едно съдебно заседание, събран е неголям доказателствен материал, налице е трайна и непротиворечива съдебна практика по сходни случаи, като между страните няма спор нито по фактите, нито по правото. При това положение и съобразно чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до 1 295,41 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от общо 2 315,96 лева, от която 1 020,55 лева за платена държавна такса и 1 295,41 лева за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Стамболово, ЕИК 000904261, със седалище и адрес на управление: с. Стамболово, обл. Хасково, на основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на "Графит Комерс" ООД, ЕИК 108561221, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „Преслав" № 25, със съдебен адрес:***, ************* - Адвокатска кантора "Дуков & Партньори, сумата от 25 513,70 лева, от която 19 902,22 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 30.05.2013 г., за което е издадена фактура № ******************., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба – 16.11.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 5 611,48 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 19 902,22 лева за периода от 07.02.2014 г. до 15.11.2016 г.,

ОСЪЖДА Община Стамболово, ЕИК 000904261, със седалище и адрес на управление: с. Стамболово, обл. Хасково, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на "Графит Комерс" ООД, ЕИК 108561221, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „Преслав" № 25, със съдебен адрес:***, ************* - Адвокатска кантора "Дуков & Партньори, сумата от 2 315,96 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                               СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.