Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

118/ 27.02.2017 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На тринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Елена Стефанова

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2411 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от „Кива БЦС Еко – Гаранти“ ЕООД, с ЕИК 203540998, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Верила“ № 5 ет.2, представлявано от управителя Щ.Л., роден на *** г.; против Й.Х.А. К., роден на *** ***; обективно евентуално съединени искове по чл.26 ал.2 пр.II от ЗЗД, вр. чл.141 ал.7 от ТЗ, от една страна; и от друга, чл.74 ал.1 и 2 от КТ, вр. чл.26 ал.2 от ЗЗД, вр. чл.141 ал.7 от ТЗ.

Дружеството – ищец твърди, че е учредено на 15.05.2015 г. с управител ответника. Поради лошото му управление, едноличният собственик на капитала – немското дружество „Кива БЦС Еко – Гаранти“ ГмбХ – решил да смени управителя, като при проверка на дейността на ответника, като управител на дружеството, констатирани били редица действия в негова вреда, вкл. сключен между управителя и дружеството /представлявано от същото лице/ трудов договор за заемането на длъжността „управител“. Ищецът претендира, да се прогласи нищожността на този договор, поради липса на валидно формирано съгласие, по смисъла на чл.26 ал.2 пр.II от ЗЗД, вр. чл.141 ал.7 от ТЗ. Ищцовото дружество било дъщерно на посоченото немско дружество, като от учредяването му за негов управител бил назначен ответникът, за което той дал съгласието си с нотариална заверка на подписа. През пролетта на 2016 г. едноличният собственик на капитала извършил проверка на дейността на ищеца, управляван от ответника. При нея възникнали сериозни съмнения относно адекватността на действията по управление на дружеството, извършвани от ответника, не само по отношение на дейността по контрол и сертификация на биопродукти, но и по отношение на управление на финансовите средства на дружеството. В тази връзка, от немското дружество за управител на ищцовото бил назначен Щ.Л., вписан като такъв по партидата на дружеството в Търговския регистър с вписване рег. № 20160512094615. Той получил достъп до банковите сметки на дружеството, но не и до документацията му. Установило се, че от сметките на дружеството в Райфайзенбанк България липсвали суми, за разходването на които ответникът не представил отчетни документи. В резултат на констатираните нарушения, ответникът бил отстранен от длъжността управител на ищцовото дружество, вписано в Търговския регистър с вписване рег. № 20160622110333. Правени били множество опити за срещи с ответника, като му била изискана цялата документация на дружеството. Установило се още, че ответникът е извършвал множество действия във вреда на дружеството с вероятна цел за получаване на облаги, които не му се следват. Едно от тези действия било сключването на трудов договор сам със себе си на 20.05.2016 г., когато все още е управлявал дружеството. Ищецът узнал за този договор след справка в масивите на НАП и след призовка от ДИТ-Хасково. Договорът бил срочен до 19.11.2016 г., за длъжност „управител“ с основна заплата от 2 600 лв. В договора правели впечатление някои клаузи – не съществувало описание на съдържанието на длъжността, не била приложена длъжностна характеристика, включени били общо формулирани задължения на служителя, повечето от които несъвместими с позицията „управител“ /напр. чл.3.1. б.“ж“, „к“ и „т“/, по т.8 уговорен бил срок за изпитване от 6 месеца в полза на работника, съвпадащ с целия срок на действие на договора. В НАП договорът бил обявен с дата на сключване 20.05.2016 г., а ответникът бил отстранен като управител на дружеството на 22.06.2016 г. Ищецът твърди, че така сключеният трудов договор бил сключен при липса на валидно изразено съгласие от страна на дружеството – работодател, респ. в хипотезата на чл.26 ал.2 от ЗЗД. Според задължителната съдебна практика на ВКС, правоотношение, което възниква между търговското дружество и неговия управител, не било трудово и имало мандатен характер, като се подчинявало на нормите на гражданското и търговското право, дори когато договорът бил озаглавен „трудов“. Ето защо, процесният договор не притежавал характеристиките на действителен договор по КТ, а приложима била специалната норма на чл.141 ал.7 от ТЗ, която не била съобразена в случая. Трудов договор между управителя и дружеството противоречал и на самата същност на управленските правоотношения, а следвало да се имат предвид и специалните текстове, спрямо тези по КТ, по чл. 145, чл.142 ал.3, чл.137 ал.1 т.5 от ТЗ. А с разпоредбата на чл.141 ал.7 изр. II от ТЗ се бранели интересите на дружеството, в т.ч. управителят да не може да сключва увреждащ дружеството договор, респ. да не определя сам условията на същия. В случая липсвало такова упълномощаване, като целта на процесния договор била единствено увреждането на ищеца, организирайки една трудовоправна защита на некоректен управител, който бил наясно с възможността за собственото си отстраняване. Този договор е можело да бъде сключен от името на дружеството чрез новия му управител, като негов представител, считано от 12.05.2016 г. Предвид изложеното, процесният договор бил подписан без валидно формирана воля на дружеството – работодател, при спазване на изискванията по чл.141 ал.7 от ТЗ, поради което бил нищожен, на основание чл.26 ал.2 пр. II от ЗЗД. Същият извод се налагал, дори и да се приемело, че процесният договор има характеристиките на трудов, т.к. чл.141 ал.7 от ТЗ бил приложим и при евентуално сключване на трудов договор за управление с действащия управител на дружеството, вр. чл.61 от КТ. В случай, че договорът се приемел за трудов, с прогласяване на недействителността му, следвало да се уредят и отношенията на страните по време на неговото действие. По аргумент на противното от чл.75 ал.1 от КТ, при недобросъвестен служител, последиците на порочния договор следвало да се заличат, все едно не е бил сключван, като действието му отпадне изцяло.

          Предвид изложеното, ищецът иска, преди всичко съдът да обяви недействителността на процесния договор, като постанови нищожността му поради липса на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 пр. II от ЗЗД, вр. чл.141 ал.7 от ТЗ, като установи, че между страните не е налице трудово правоотношение. Евентуално ако се приеме, че договорът е трудов, иска, съдът да установи неговата недействителност на основание чл.74 ал.1 и 2 от КТ, вр. чл.26 ал.2 от ЗЗД, вр. чл.141 ал.7 от ТЗ, и по чл.75 ал.1 от КТ, да установи че същият никога не е породил своето действие, поради недобросъвестността на ответника. Ищецът се представлява от пълномощник в открито с.з., който подържа предявените при условията на евентуалност искове и иска уважаването като основателен и доказан на първоначалния главен иск, а в случай на неговото отхвърляне – на евентуалния такъв. Претендира, да му се присъдят направените по делото разноски.

          Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като счита предявените искове за допустими, но за неоснователни, като ги оспорва изцяло. За времето от вписване на 15.05.2015 г. на ищцовото дружество с управител ответника до края на същата година, били реализирани приходи в размер на 27 500 лв. Тогава ответникът подготвил дружеството за участие в търговско изложение за биопоризводство в Панаирна палата – Пловдив, както и конгрес, на който бил представен и дискутиран планът за развитие на дружеството. Тези мероприятия се провели в края на м.02.2016 г., цялостно организирани от ответника. Той представил на едноличния собственик на капитала, когото касаели тези събития и чиито представители присъствали на тях, подробни план-сметка, разчети, проформа фактури за изплащане на направените разходи. Ответникът възразява, че през пролетта на 2016 г. не е била извършвана проверка от страна на едноличния собственик на капитала или негов упълномощен представител на дейността на ищцовото дружество, не били изисквани документи или друга фирмена документация. През този период дружеството развивало своята дейност по инспектиране на клиенти и набиране на нови такива. Ответникът с изненада узнал през м.06.2016 г., че на 12.05.2016 г. по партидата на дружеството в Търговския регистър бил вписан и втори управител - Щ.Л., като фирмата се управлявала от двамата управители поотделно. Решението на едноличния собственик било от 14.04.2016 г./ 07.04.2016 г. От 12.05.2016 г. до освобождаването на ответника като управител, новият управител не бил посещавал офиса на дружеството в гр. Хасково, не е комуникирал с ответника, не е изявил желание, да се запознае с фирмените документи. През май-юни 2016 г. ответникът многократно контактувал с Р.Х.– генерален мениджър на немското дружество, който многократно изразявал удовлетворението си, че той представлява дружеството в България, в т.ч. и за бъдеща съвместна работа. Ответникът възразява, че е работил само и единствено в интерес на ищцовото и на немското дружества, както и че не е увредил същите. Процесният трудов договор не страдал от посочените пороци. Той отговарял на изискванията на КТ за форма и съдържание – чл.62 и 66 от КТ, както и чл.70 и сл. от КТ. Освен това в чл.12 от учредителния акт на ищцовото дружество от 06.02.2015 г., в сила към датата на сключване на договора, изрично било посочено, че оперативната дейност на дружеството се ръководи от управител – ответникът, който представлявал дружеството пред трети лица, както и изпълнявал всички други функции, възложени му от едноличния собственик на капитала и закона. Именно в изпълнение на тези му правомощия, ответникът сключил трудовия договор, за което своевременно изпратил уведомление по чл.62 ал.3 от КТ до НАП. В длъжностната характеристика към трудовия договор за длъжността „управител“ с код по НКПД 11207023 били посочени задължения, с различен обхват от управлението и представителните функции, които ТЗ вменявал на управителя на ЕООД. Сключването на трудовия договор се наложило, т.к. ответникът полагал труд с регламентирано работно време, работно място и специфични задачи по длъжностна характеристика. Ето защо, ищцовите твърдения за нищожност или недействителност на договора поради недобросъвестност от страна на ответника били неоснователни и в противоречие с доказателствата по делото. Предвид изложеното, ответникът иска отхвърлянето на предявените искове изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът се представлява от пълномощник в открито с.з., който поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърлянето на предявените искове, като неоснователни и недоказани.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

          За учредяването на ищцовото дружество по делото се представиха писмени доказателства – учредителен акт и учредителен протокол, двата от 06.02.2015 г. Видно от учредителния акт, единствен съдружник и едноличен собственик на капитала му е немското дружество - „Кива БЦС Еко – Гаранти“ ГмбХ, Нюрнберг /чл.1 ал.2/, което като такова решава въпросите от компетентността на ОС на съдружниците в ООД /чл.9 ал.1/, управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител /чл.9 ал.2/, като негова изключителна компетентност е избиране на управител на дружеството, определяне на възнаграждението му и освобождаването му от отговорност /чл.9 ал.3 б.”д”/. В учредителния акт изрично е предвидена и процедура по писмено сезиране на едноличния собственик на капитала от управителя, когато възникне необходимост от вземане на решение по чл.9, като посочи писмено обстоятелствата и мотивите за вземане на предлаганото решение /чл.10/. Раздел ІV от този акт е посветен на управителя на дружеството, който ръководи оперативната дейност на дружеството, в съответствие с решенията на едноличния собственик на капитала, договора за възлагане на управлението и закона; представлява дружеството; изпълнява и всички други възложени му функции; отговаря за редовното водене на дружествената документация /чл.12/. Управителят се избира от едноличния собственик на капитала, като може да бъде предсрочно освободен в случай на нарушаване на закона и на учредителния акт, както и при неефективно управление на дружеството, което се извършва по реда на избирането /чл.13/. С учредителния протокол по т.5 едноличният собственик на капитала на новоучреденото ищцово дружество е взел решение, негов управител да бъде ответникът в настоящото производство, а по т.6 е приел учредителния акт. От същата дата 06.02.2015 г. е представеното съгласие за приемане на представителството и управлението на ищцовото дружество от страна на ответника, за което и на основание чл.141 ал.3 от ТЗ той е дал образец от подписа си, нотариално заверен с рег. № 636 на нотариус с рег. № 071. В Търговския регистър дружеството е вписано на 15.05.2015 г.

          Атакуваният в настоящото производство договор е наречен трудов и е от дата 20.05.2016 г., сключен на основание чл.62 и сл. от КТ, между ищцовото дружество, като работодател, представляван от ответника, и ответника, като служител. Предмет на договора е изпълнението, считано от същата дата, на длъжността „управител”, с длъжностна характеристика, неразделна част от договора, с място на работа – гр. Хасково и работно място – в централния офис на дружеството. Предвидено е основно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 2 600 лв. В договора са уредени задължения и изисквания към страните по него, работно време и отпуск, придобивки, конфиденциалност, прекратяване и изменение на договора, приложимо право и спорове. По т.7.1. е уговорен срок на договора до 19.11.2016 г., а по т.8.1. – срок на изпитване от 6 месеца в полза на работника, считано от началната му дата, на основание чл.70 ал.1 от КТ. Договорът е подписан от ответника, от една страна, като управител на дружеството-работодател, и от друга, като негов служител. Този трудов договор е регистриран в НАП, видно от справка за актуалното състояние към 11.11.2016 г. на действащите трудови договори на ищцовото дружество. В подкрепа на възраженията и по иска, ответникът представи длъжностна характеристика към този договор за длъжността „управител”, която носи неговите подписи, отново като утвърдил я представител на дружеството-работодател и като негов служител. Той представи още решение на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество от 07. или 14.04.2016 г., с което като негов управител е назначил Щ.Л., вписан като такъв по партидата на дружеството в Търговския регистър с вписване рег. № 20160512094615. Видно от тази партида, на 12.05.2016 г. наред с ответника, като управител на дружеството е вписан и новият такъв, с право поотделно да го представляват, а ответникът е бил заличен с вписване от 22.06.2016 г. В учредителния акт на дружеството – ищец са приети промени, взети с решение на едноличния собственик на капитала, от 16.06.2016 г., видно от представен учредителен акт от същата дата, без промени в горецитираните клаузи относно управлението му. До ответника е било изпратено писмо, на български и немски език, по телепоща с изх. № 15/26.06.2016 г. от ищеца и от едноличния собственик на капитала му, чрез адвокатско дружество, с което са го уведомили, че е заличен в Търговския регистър като управител на дружеството и на негово място е вписан нов такъв, описани са причините за смяната му, поканен е да предостави документация в срок от 30.06.2016 г., уведомен е за новите адреси за кореспонденция с дружеството. Писмото е получено на 24.06.2016 г. лично от ответника, видно от представено известие за доставянето му. От това адвокатско дружество му е било изпратено още едно писмо по телепоща с изх. № 3/03.08.2016 г., че не е изпълнил указаното му по първото и му се дава нов срок, да представи подробно описани документи, в т.ч. и атакуваният в настоящото производство трудов договор. Писмото е получено на 04.08.2016 г. лично от ответника, видно от представено известие за доставянето му.

                При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения главен иск:

         Преди всичко, съдът намира предявения иск за допустим. Ищецът е активно легитимиран, да го предяви, за което за него съществува правен интерес. От една страна, към датата на предявяване на иска атакуваният срочен договор е имал своето действие, а от друга – той е създал облигационни задължения за ищеца, което безспорно накърнява правата и имуществените му интереси. Пасивно легитимиран да отговаря по иска е ответникът. Разгледан по същество, искът се явява основателен. Преди всичко, следва да се посочи, че атакуваният в настоящото производство договор, независимо от даденото му наименование, по съществото си не е трудов. Според трайната и задължителна съдебна практика, управителят на едно дружество, какъвто е бил ответникът за ищеца, няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Тъй като основните правомощия на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за възлагане на управлението, какъвто представлява процесният,  неговите права само се конкретизират, като могат да се уговорят и размера на възнаграждението му, определено от общото събрание или от едноличния собственик на капитала, начина на плащането му, размера и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и пр., но без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово, дори когато договорът е озаглавен "трудов". В последния случай, независимо от това как страните са озаглавили договора, този договор, уреждащ отношенията между управителя и ЕООД, не е трудов договор, а е договор за поръчка (мандат) и е действителен, а не е нищожен като сключен в противоречие с чл. 141 ал. 7 от ТЗ. Спрямо него приложими са съответните общи разпоредби на гражданското и търговското право, а не специалните такива по КТ. В настоящия случай се доказа обаче, че у ищеца е липсвала воля за сключването на този договор с ответника. Ищцовото дружество е ЕООД, при което и на основание чл.147 ал.2, вр. чл.137 ал.1 т.5 от ТЗ, правомощие на едноличния собственик на капитала му е да избере управител на дружеството и да определи възнаграждението му. Така с учредителния протокол от 06.02.2015 г. едноличният собственик на капитала на новоучреденото ищцово дружество е взел решение, негов управител да бъде ответникът в настоящото производство, без посочено възнаграждение за това. От същата дата е и съгласиено на ответника за приемане на представителството и управлението на ищцовото дружество, за което и на основание чл.141 ал.3 от ТЗ той е дал образец от подписа си. Ищцовото дружество е вписано в Търговския регистър на 15.05.2015 г. Няма данни, до датата на атакувания договор, между страните по делото да е бил сключен договор за възлагане на управлението, по смисъла на чл. 141 ал. 7 от ТЗ, но това е правна възможност, от която страните могат да се възползват по свое желание - функциите и правомощията на управителя произтичат от избора му и закона, а договорът е само акт, с който се конкретизира правното му положение, правата, задълженията и отговорностите му. Няма логика, чак година по-късно и при констатирани негативи в работата на ответника, като управител на ищцовото дружество, последното на 20.05.2016 г. да е пожелало да слючи договор с него. Нещо повече, по това време вече е било факт решението от 07. или 14.04.2016 г. на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество за назначаването на новия му управител, както и фактът на вписването му в Търговския регистър на 12.05.2016 г. Обстоятелството, на което ответникът настоява, че от тази дата до вписване на заличаването му като управител на 22.06.2016 г. и двамата са били поотделно управители на дружеството, е ирелевантно за преценката, дали у ищеца е имало воля, да сключи атакувания договор. Описаната хронология на настоящия случай, дава основание, да се приеме ищцовата теза, че сключвайки процесния договор, ответникът е имал за единствена цел, да действа в своя полза и в увреда на дружеството. Налага се извод, че към сключването му на 20.05.2016 г., ответникът вече е знаел, или най-малкото допускал, смяната му като управител на дружеството. Нещо повече, правомощията на управителя се прекратяват с оттегляне на овластяването по решение на едноличния собственик на капитала /чл.141 ал.4 от ТЗ/, като във вътрешните отношения на дружеството действието на решението за освобождаване на управител, респ. избирането на нов управител, настъпва веднага. Вписването на решението за овластяването, респ. неговото заличаване, има действие само по отношение на третите лица от датата на вписване на това обстоятелство в търговския регистър /чл. 141 ал. 6 ТЗ/. В този смисъл, вземайки решение на 07. или 14.04.2016 г. от едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество за назначаването на новия му управител, вписано в Търговския регистър на 12.05.2016 г. – съдът приема за установено, че на 20.05.2016 г. същият този соственик е нямал волята да сключи договор за управление на дружеството си с управителя, чиято смяна е целял. Възможността на едноличния собственик на капитала по всяко време да освободи управителя си, избирайки нов, е законодателно уредена в чл.141 ал.4 от ТЗ, без да е обвързана с основания за освобождаване, като  произтича от свободната оттегляемост на овластяването /включващо упълномощаване/, което по своята същност съставлява оттегляне на съгласието за персоналния състав на представителния орган на дружеството, с действие за в бъдеще. Не на последно място, по делото не се установи и това, ищецът да е имал воля за конкретните параметри на атакувания договор, по смисълана чл.141 ал.7 от ТЗ, в т.ч. за уговореното възнаграждение на ответника, а решение за размера му се взема по ред, законовоустановен в чл.147 ал.2, вр. чл.137 ал.1 т.5 от ТЗ. В случай, че ответникът, като управител на дружеството, е желаел с договор за управление да се конкретизира правното му положение, правата /в т.ч. и следващото му се възнаграждение/, задълженията и отговорностите му – той е следвало да предприеме изрично предвидената в учредителния акт на дрежуството процедура по писмено сезиране на едноличния собственик на капитала, когато възникне необходимост от вземане на решение по чл.9, като посочи писмено обстоятелствата и мотивите за вземане на предлаганото решение /чл.10/. Такива действия от негова страна нито се твърдят, нито се установиха, а негово задължение е било да ръководи оперативната дейност на дружеството, но изцяло в съответствие с решенията на едноличния собственик на капитала и договора за възлагане на управлението /чл.12 ал.1 от учредителния акт, вр. чл.141 ал.1 от ТЗ/.

Предвид изложените съображения, предявеният главен иск следва да се уважи изцяло, като се прогласи нищожността на процесния договор от 20.05.2016 г., наречен трудов, на основание чл.26 ал.2 пр.ІІ от ЗЗД, поради липса на валидно формирана воля на дружеството за сключването му, при спазване на изискванията по чл.141 ал.7 изр.ІІ от ТЗ. Предвид уважаването на главния иск, не подлежи на разглеждане предявеният от ищеца евентуален такъв и съдът не дължи произнасяне по него.

Предвид изцяло уважения иск /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, ответникът следва да бъде осъден, да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер от 350 лв., от които – 50 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор от 20.05.2016 г., наречен трудов, сключен между „Кива БЦС Еко – Гаранти“ ЕООД, с ЕИК 203540998, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Верила“ № 5 ет.2, като работодател; и Й.Х.А. К., роден на *** ***, като служител; за заемането на длъжността „управител”; на основание чл.26 ал.2 пр.ІІ от ЗЗД.

ОСЪЖДА Й.Х.А. К., роден на *** ***; ДА ЗАПЛАТИ на „Кива БЦС Еко – Гаранти“ ЕООД, с ЕИК 203540998, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Верила“ № 5 ет.2, представлявано от управителя Щ.Л., роден на *** г.; сумата от 350 лв. деловодни разноски.

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ не се чете.

 

         

          Вярно с оригинала!

 

                              Секретар: Д.С.