Р Е Ш Е Н И Е

№ 116/ 24.02.2017г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Хасковски Районен съд четвърти граждански                                           състав                                      

на двадесет и четвърти януари                          две хиляди и седемнадесета    година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА   

                                                           

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№2165 по описа за  2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                Предявен е иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ – за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

            В исковата молба се твърди, че ищцата работила при ответника като шивачка с място на работа – шивашки цех в Хасково от 20.01.2003г. до 12.06.2003г. – 4 месеца и 21 дни; от 01.03.2004г. до 26.07.2005г. – 1 година, 4 месеца и 25 дни, както и от 10.02.2006г. до 08.12.2015г. – 9 години, 7 месеца и 28 дни. Общият трудов стаж при ответника бил повече от 10 години – 11 години, 5 месеца и 13 дни. За периода след 20.01.2003г., когато нямала трудово правоотношение с ответника, то не била работила при друг работодател. На 08.12.2015г. придобила право за осигурителен стаж и възраст съгласно чл.68 от КСО – 60 години и 8 месеца, и осигурителен стаж от 35 години съгласно чл.104 от КСО, каквито били изискванията, валидни до края на 2015г. Трудовото правоотношение с работодателя било прекратено на основание чл.325, ал.1 от КТ – по взаимно съгласие. На следващия ден – 09.12.2015г., подала в ТП НОИ Хасково необходимите документи за пенсиониране, като пенсията била отпусната от деня, следващ датата на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В периода от 26.07.2005г. до 25.11.2005г. била безработна, за което била регистрирана в НОИ РУСО Хасково, но като се имало предвид пар.1 от ДР на КТ, то НОИ бил работодател и счита, че няма прекъсване на трудовия стаж при ответника. При прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.222, ал.3 от КТ работодателят следвало да заплати обезщетение в размер на БТВ за срок от 6 месеца, като БТВ за последната година било в размер на 380 лева. Това не се случило и тъй като добросъвестно изпълнявала трудовите си задължения, а били налице и всички изисквания на закона за придобиване на право на пенсия, то следвало да и се заплати обезщетението. Иска ответникът да бъде осъден да заплати общо сума от 2280,00 лева, представляващи обезщетение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 13.10.2016г. до окончателно изплащане, както и  направените разноски.

            Ответникът счита, че искът е недопустим и неоснователен. Ищцата нямала правен интерес да претендира обезщетението, тъй като към 09.12.2015г. не било придобито право на пенсия. Видно от представените доказателства на ищцата не и достигали осигурителен стаж от 2 години, 2 месеца и 16 дни. Ищцата била представила заявление за отпускане на пенсия по чл.9, ал.2 във вр. с чл.68 от КСО, като тази процедура счита, че е различна и несъвместима с процедурата за намалена пенсия по чл.68а от КСО. Твърди, че съществувал разговор между страните, че ищцата щяла да постъпи на работа при друг работодател. Поради това ответникът издава УП-3 от 08.12.2016г., като сочи период от 10.02.2006г. до 08.12.2015г. Изрично било посочено, че периодите от 01.05.2013г. до 31.05.2013г. и от 01.12.2013г. до 31.12.2013г. ищцата била в неплатен отпуск, като този отпуск не се зачита за трудов стаж. Ответникът разбрал и че после ищцата работила за други конкурентни работодатели, но не се установило дали е сключван трудов договор при тях. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не била имала право на пенсия, а и нямало трудов стаж за пожизнена намалена пенсия по чл.68а от КСО. Ако била представила заявлението за пенсия, то следвало да било отхвърлено. Ищцата нямала и непрекъснат  и последен стаж при ответника повече от 10 години. Счита, че ищцата имала стаж при ответника 7 години, 8 месеца и 28 дни, което се приемало за обезщетение в размер на 2 БТВ, ако такова било дължимо. Нямало и наличието на непрекъснат стаж, както и било без значение дали ищцата работила другаде или си стояла в къщи. Оспорва факта, че се твърди от ищцата стаж от 9г., 7м. и 28 дни, тъй като за част от този период ищцата работила на половин работен ден от 01.03.2009г. до 01.09.2012г. и от 01.04.2014г. до 01.08.2014г. За месеците 05.2013г. и 12.2013г. ползвала неплатен отпуск, който не се зачитал за трудов стаж. В периода от 01.03.204г. до 26.07.2015г. също работила на половин работен ден и така стажът бил 8 м. и 12 дни. Счита, че целият стаж бил 8г., 8м. и 1 ден.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено със заповед №2 от 07.12.2015г., считано от 08.12.2015г. В същата насока са представени освен заповедта, удостоверение обр.УП-3, както и молба от 07.12.2015г. от ищцата за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие.  Съгласно представеното удостоверение обр.УП-3 от 08.12.2015г. ищцата имала осигурителен стаж при ответника за периода от 10.02.2006г. до 08.12.2015г. – 7г., 8м., 28 дни, както и била ползвала неплатен отпуск от 01.05.2013г. до 31.05.2013г. и от 01.12.2013г. до 31.12.2013г. Представен е и трудов договор от 15.01.2003г. между същите страни.

Видно от представената в копие трудова книжка ищцата е работила при ответника и има прослужено време от 20.01.2003г. до 12.06.2003г. – 4м, 21 дни; от 01.03.2004г. до 26.07.2005г. – 1г., 4м., 25 дни; от 10.02.2006г. до 08.12.2015г. – 9г, 7 м., 28 дни. В трудовата книжка има отбелязване за регистрация в ТП на НОИ РУСО Хасково по чл.54б, ал.3 КСО от 26.07.2005г. до 25.11.2005г., което време се зачита за трудов стаж по чл.354 от КТ и за осигурителен стаж по чл.9 от КСО – 4 месеца.

С Разпореждане от 18.04.2016г. на НОИ е отпусната на ищцата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 09.12.2015г. – пожизнено, по чл.68, ал.1, 2 от КСО по заявление подадено на 15.04.2016г. и навършена възраст 60г., 8м. Посочен е осигурителен стаж от ІІІ категория – 32г., 9м., 14 дни, както и такъв по чл.9а, ал.2 от КСО – 2 г., 2м. и 16 дни, или общо на основание чл.104 от КСО - 35г.

Видно от представените по искане на ответната страна писма от Кауфланд България ЕООД енд КО КД, Лидл България ЕООД енд КО КД, ищцата не е подавала молба за постъпване на работа в търговските обекти.

В отговор на запитване от ответната страна НОИ прилагат заявление от ищцата за отпуска на пенсия от 09.12.2015г. С разпореждане от 08.04.2016г. НОИ установяват, че на същата не се следва пенсия, поради установеното че е недостигащ осигурителен стаж към 09.12.2015г., както и недостигащия стаж не е „закупен“ на основание чл.9а, ал.2 от КСО. С разпореждане от 18.04.2016г. е отпусната пенсия, като в придружаващо писмо Директора на НОИ заявява, че към 13.04.2016г. в НОИ е постъпило удостоверение за внесени осигурителни вноски за недостигащ осигурителен стаж на ищцата.

По делото е назначена и съдебносчетоводна експертиза, като заключението, изготвено по нея, съдът приема като обосновано и компетентно изготвено. Вещото лице изчислява размера на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в два варианта за срок от 6 месеца – 2458,30 лева като чиста сума, а ведно с ДОД – 2731,44 лева; и за срок от 2 месеца –- 819,43 лева, а ведно с ДОД - 910,48 лева. Трудовият стаж на ищцата за периода от 10.02.2006г. до 08.12.2015г. бил 7 години, 6 месеца и 28 дни. В с.з. при изслушването на вещото лице уточнява, че заповедите за назначаване и уволнение съвпадали с датите в трудовата книжка и УП-то, както и че било отразено, че ищцата работила на 4-часов работен ден, което не било пълен работен ден.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, което обстоятелство не е спорно, а в същата посока са и ангажираните по делото доказателства. Няма спор, че трудовото правоотношение е прекратено от 08.12.2015г. Няма спор и относно обстоятелството, че ищцата е придобила пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 09.12.2015г.

Спорно е дали на ищцата е дължимо обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ  и дали към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е имала право на пенсия. Спорен е и положеният стаж при ответника, но същият следва да бъде обсъден в зависимост от отговора на вече посочения предходен спорен момент.

Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Така предпоставките за придобиване на правото на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ са прекратяване на трудовото правоотношение, като към момента на прекратяването работникът трябва да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението не е поставено в зависимост от правното основание за придобиване правото на пенсия /по реда на чл.68 от КСО или по реда на т.нар. ранно пенсиониране/ или от инициативата за прекратяване на трудовото правоотношение на някоя от страните по трудовия договор. Достатъчно е такова право да е придобито към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. В разпоредбата на чл. 9а, ал. 1 и ал. 2 от КСО са предвидени възможности за зачитане на осигурителен стаж при заплащане на осигурителни вноски. В случай, че осигурителните вноски са внесени изцяло преди прекратяване на трудовия договор и лицето към момента на прекратяването има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то ще има право на обезщетение по чл.222, ал. 3 КТ. В настоящия случай ищцата и ответника са прекратили трудовото правоотношение между тях, считано от 08.12.2015г., а едва след този момент – макар и на следващия ден, ищцата е подала заявление за пенсия, както и такава е отпусната именно от 09.12.2015г., които са безспорни факти по делото. Разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ задължава работодателя да изплати посоченото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение с работник, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се изисква прекратяването да е по повод на придобитото право на пенсия, но е задължително условие обезщетението да се изплати при прекратяване след като вече е придобито правото на пенсия. В този смисъл следва да се има предвид, че няма пречка работникът, придобил право на пенсия да го реализира, а след това да бъде прекратено трудовото правоотношение, като именно при прекратяването работодателят ще дължи обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ – при наличието на съответните предпоставки в двоен или шесткратен размер на последното брутно трудово възнаграждение. Поради изложеното съдът счита, че за ищцата не възникнало право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ към момента прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 08.12.2015г., тъй като правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст за нея възниква в последващ момент – считано от 09.12.2015г., и работодателят не дължи търсеното обезщетение. Така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

Ищцата следва да заплати направените от ответника разноски в размер на 570,00 лева, от които – 440 лева адв.възнаграждение, 100 лева – за експертиза, д.т. за удостоверения – 30 лева. Няма доказателства за размера на наличието и размера на банкови такси, представляващи разноски за ответника.  

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

 ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.М. Д., ЕГН **********, от гр.Хасково, срещу ЕТ П.К.Ст., действаща с фирма «Деси-Ст.Стайков- Петя Стайкова» ЕИК 126097655 – гр.Хасково, иск за заплащане на сума от 2280,00 лева, представляващи обезщетение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 13.10.2016г. до окончателно изплащане, като недоказан и неоснователен.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за обявяване на решението.

 

Съдия:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар:Д.С.